Р Е Ш Е Н И Е № ...........
гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В
въззивен състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Валентина
Илиева, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 6084 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5925, постановено на 12.01.2017 г. по гр. дело № 22859/2016 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІІ-то ГО, 141-ви състав, предявеният от З. „Б.И.“
АД срещу ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ е отхвърлен
изцяло за сумата от 605,90 лева, представляваща неизплатена сума по регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 15.07.2011 г. в гр. София, с включени ликвидационни
разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба (25.04.2016 г.) до окончателното изплащане.
Ищецът по делото – З. „Б.И.“ АД – е обжалвал в цялост постановения съдебен
акт като неправилен. Според въззивното дружество, в хода на първоинстанционното
производство били установени всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане и суброгацията, като формираният от районния съд извод,
че процесното произшествие представлявало случайно деяние, бил погрешен. Твърди
се, че ответникът не бил релевирал своевременно възражение в този смисъл, както
и че по делото липсвали надлежно събрани доказателства, установяващи наличието
на случайно деяние, извършено от водача, чиято гражданска отговорност била
застрахована от ЗК „Л.И.“ АД. Във въззивната жалба са развити подробни доводи в
подкрепа на изложеното, като е отправено искане за отмяна на обжалваното
решение и за уважаване в цялост на предявената искова претенция.
От въззиваемата страна в производството – ответникът ЗК „Л.И.“ АД – не е постъпил
отговор в срок на подадената жалба. В представено в хода на въззивното
производство становище ответното дружество заявява, че изводите на
първоинстанционния съд, обосновали отхвърлянето на предявения иск, са правилни
и съответни на доказателствения материал по делото. Според въззиваемия, от
показанията на разпитания свидетел и данните от процесния протокол за ПТП се
установявало, че на водача, предизвикал произшествието, му е прилошало и поради
тази причина загубил контрол върху управляваното от него МПС. Отправено е
искане за потвърждаване на постановеното от районния съд решение като правилно
и законосъобразно.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като не е нарушена императивна материалноправна
норма. Относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност,
въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Установява се от
събраните по делото доказателства, че по силата на валидно сключена имуществена
застраховка „Автокаско“, полица № 1001115101949006, с период на покритие от 27.10.2010
г. до 26.10.2011 г., З. „Б.И.“ АД е изплатило на автосервиз „Л.С.С.“ ООД на
18.04.2012 г. сумата от 590,90 лева по щета № 110100007297. Същата представлява
стойността на извършен от сервиза по възлагане ремонт на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, рег. №********, предмет на посочения договор за имуществено
застраховане. Вредите по автомобила са резултат от настъпило на 15.07.2011 г. ПТП
в гр. София, на ул. „Ген. Ст. Тошев“, срещу 36-то СОУ, причинено от действия на
С.Д.С.в качеството му на водач на МПС „Рено Клио“ с рег. № ********. Към датата
на произшествието гражданската отговорност на С.С.е била застрахована от
ответника ЗК „Л.И.“ АД. След заплащане на обезщетението по застраховка
„Автокаско“ З. „Б.И.“ АД е отправило до ЗК „Л.И.“ АД регресна претенция по
процесната щета с искане ответното дружество да му заплати обезщетение на
стойност 590,90 лева. С писмо с изх. № L-121
от 14.01.2016 г. ответното дружество е отказало да заплати претендираната сума
по отправената регресна претенция, тъй като липсвал осъществен деликт от водача
С.. Дружеството е посочило, че причината за произшествието била изпадане на
водача в безсъзнание поради руптура на болестно увреден аневризмален съд на
предната комупицираща артерия на мозъка с последвал вътремозъчен кръвоизлив и
изпадане в кома. Това уведомление е получено от ЗАД „Б.В.И.Г.“ на 15.01.2016 г.
Видно от
представения по делото Констативен протокол № К624 от 15.07.2011 г., процесното
ПТП е било посетено от А.И.– дежурен ПТП при ОПП – СДВР, който е констатирал кои
са участниците в произшествието и какви са причинените щети. Дежурният ПТП при
ОПП – СДВР е отбелязал като причини за ПТП действията на водача С.С., който,
управлявайки лек автомобил „Рено Клио“, рег. № ********, по ул. „Ген. Ст.
Тошев“, гр. София, с посока на движение от бул. „Т. Каблешков“ към бул. „Гоце
Делчев“, се ударил в паркирано в дясно на платното за движение МПС с рег. №*******,
което – вследствие на удара – ударило паркираното пред него МПС с рег. № *******,
а то – паркирания пред него процесен лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. №********.
В протокола е посочено, че пострадал от инцидента е водачът, предизвикал произшествието
– С.С., който бил настанен във Военно-медицинска академия с вътрешно мозъчен
кръвоизлив, с опасност за живота. Спрямо същия било образувано досъдебно
производство № ЗМ 11394/2011 г., пр. пр. № 32124 по описа на Софийска районна
прокуратура, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК, заверен препис от което е приложен по делото. Така образуваното
наказателно производство било прекратено с постановление от 21.10.2011 г., в
мотивите на което е посочено, че не е налице нарушаване на правилата за
движение от страна на обвиняемия, като липсвало и проявено от него виновно
поведение, съответно – причинна връзка между действията му и настъпилите от
инцидента последици. Съгласно писмо, изпратено до ищеца от Софийска районна
прокуратура, към 29.10.2015 г. липсвали данни постановлението за прекратяване
на наказателното производство да е обжалвано.
По делото е
изслушана съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно
заключението на която всички увреждания по лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег.
№********, отразени в описа на ищцовото дружество по процесната щета, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието,
описан в исковата молба, като стойността, необходима за възстановяването им,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 651,53
лева. Заключението по изготвената експертиза съдът кредитира изцяло като
обосновано и компетентно изготвено.
В първото по
делото открито съдебно заседание пред районния съд са изслушани свидетелите А.Г.И.и
Х.Ж.И.. Свидетелят И., съставил процесния констативен протокол, сочи, че не си
спомня инцидента, но подписът, положен за актосъставител, е негов. Заявява, че
е посетил ПТП на място, направил е констатации и снимки, но не си спомня да е
разпитвал водача С.С.. Свидетелят И. твърди, че си спомня за произшествието,
тъй като били увредени два или три от служебните автомобили, които към момента
на произшествието били паркирани. Той видял ударените автомобили, както и едно
такси, като разбрал, че „… то е причинило
ПТП“, но не е възприел лично настъпването на същото, както и че „… На водача му станало лошо и е загубил
управление върху МПС, като ги е ударил…“. Свидетелят заявява още, че шофьорът,
управлявал МПС, ударило останалите автомобили, бил откаран в болница и не бил
на местопроизшествието при идването му – „…
Като пристигнах, шофьорът го нямаше, бяха го откарали в болница…“, но там
били „органите на КАТ“. Така
депозираните свидетелски показания съдът кредитира изцяло като логични,
непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.
От правна страна:
Съобразно чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредата и неговия застраховател по гражданска отговорност. За да възникне
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите
физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните
предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото
лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на
настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между
делинквента и ответника-застраховател да съществува действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
В настоящото
производство не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
процесното ПТП въззиваемият ЗК „Л.И.“ АД е бил страна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахован водачът
С.С., причинил процесния инцидент. Безспорно установени по делото са, с оглед
събрания доказателствен материал, и наличието на валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“ между собственика на лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. №********,
и ищцовото дружество, както и изплащането от страна на последното на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за причинените от
процесния пътен инцидент вреди. Последният, според настоящия съдебен състав, е
настъпил по начина, описан в исковата молба по делото, в резултат на действията
на водача С.С.. Този извод се налага от вписванията в съставения за
произшествието констативен протокол, както и от показанията на разпитаните от
първоинстанционния съд свидетели.
Въпреки така
установения механизъм на настъпване на ПТП, настоящият въззивен състав споделя
становището на районния съд, че действията на водача С. имат случаен характер и
не представляват деликт по смисъла на гражданския закон, тъй като не са
извършени виновно от лицето. Случайното събитие представлява непредвидимо по
своя характер обстоятелство, което без и независимо от човешка воля причинява
вреди на някого. Събитието трябва да е настъпило преди увреждането и да е
налице причинна връзка между него и вредите. Събитието и причинната връзка
между него и деянието трябва да са непредвими и непредотвратими. Не е налице
случайно събитие, когато самото то е предизвикано умишлено или по
непредпазливост от причинителя на вредата, както и когато резултатът от
събитието е предотвратим чрез вземане на съответните допустими и необходими
мерки.
Въззивният съд намира,
че процесната хипотеза представлява именно случайно деяние, което е настъпило
неочаквано и не по волята на водача С., без възможност да бъде предотвратено по
някакъв начин с цел избягване настъпването на вреди. Този извод се налага след
съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, в частност – на
съставения за произшествието констативен протокол, показанията на свидетеля Х. И.
и постановлението на СРП от 21.10.2011 г. за прекратяване на образуваното във
връзка с инцидента досъдебно производство. В протокола е отбелязано, че
водачът, чийто действия са предизвикали ПТП, е настанен във Военно-медицинска
академия с опасност за живота, поради настъпил вътрешно мозъчен кръвоизлив.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля И., който
заявява, че при пристигането си на мястото на инцидента е разбрал, че „… На водача му станало лоши и е загубил
управление върху МПС, като ги е ударил… Като пристигнах, шофьорът го нямаше,
бяха го откарали в болница…“. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
макар да не почиват на преки впечатления, доколкото кореспондират на фактите по
протокола за ПТП относно здравословното състояние на водача, причинил
произшествието. При тази данни се налага обоснованото заключение, че действията
на С., изразяващи се в загуба на управление върху МПС, довела до удар в
паркираните автомобили, са предизвикани от внезапно влошаване на здравословното
му състояние. Горното се потвърждава и от установеното в приетото като
доказателство по делото постановление на СРП, в което като причина за
прекратяване на образуваното срещу С. наказателно производство е посочена
липсата на „виновна причинна връзка“
между действията на С.С.и настъпилите вредоносни последици. Обективното състояние,
в което е изпаднал водачът не по своя воля, изразяващо се по същество в тежко
мозъчно увреждане, не е последица от самото ПТП и сочи на невъзможност от
негова страна да предотврати настъпването на процесните вреди, безспорно
намиращи се в причинно-следствена връзка с инцидента. Предвид така установените
обстоятелства, правилно е заключението на районния съд, че процесното ПТП
представлява случайно деяние, освобождаващо от отговорност причинителя на
вредите, което от своя страна води до липса на основание застрахователят по
имуществена застраховка „Каско“ да получи регресно обезщетение от
застрахователя на причинилия вредите водач по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Горното налага въззивната жалба,
предмет на разглеждане в настоящото производство, да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционно решение – да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, разноски за тази инстанция могат да бъдат присъдени единствено в
полза на ответното дружество, което е отправило такова искане, като е
представило и списък по чл. 80 ГПК. По делото, обаче, липсват доказателства
адвокатският хонорар в размер на 300,00 лева, претендиран като сторени в хода
на производство разноски, да е заплатен на процесуалния представител на
въззиваемото дружество, поради което разноски в полза на същото не следва да
бъдат присъждани.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5925,
постановено на 12.01.2017 г. по гр. дело № 22859/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІІ-то ГО, 141-ви състав, с което предявеният от З. „Б.И.“ АД
срещу ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ е
отхвърлен изцяло за сумата от 605,90 лева, представляваща неизплатена сума по
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 15.07.2011 г. в гр. София, с включени
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба (25.04.2016 г.) до окончателното
изплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.