Определение по дело №532/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 56/18.06.2007 г., постановено по Г.д. № 17/2007 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Б. К. М. постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН *, Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, и С. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, против Т. Е. М., с ЕГН * и Е. Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, иск с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот – полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище, и паянтова стопанска постройка с площ 37.90 кв.м., ведно с 137 кв.м. земя от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.К. одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., при граници на имота: север – ул.”Л. Д.”, юг – поземлен имот с пл. № 3994, изток – поземлен имот с пл. № 3992, както и иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 172/24.02.2006 г., том І, нот. дело № 167/2006 г. на Нотариус К. Д. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173/24.02.2006 г., том І, нот. дело № 168/2006 г. на Н¯тариус К. Д., като неоснователни. Със същото решение Б. К. М. постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН *, Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, и С. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, са осъдени да заплатят на Т. Е. М., с ЕГН *, и Е.Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, направените по делото разноски в размер на 300 лв.

По повод предприето от недоволната от решението ищца в първоинстанционното производство, Н. К. Х., въззивна жалба, с решение № 311/28.12.2007 г., постановено по в.Г.д. № 268/2007 г., Кърджалийският окръжен съд е ОТМЕНИЛ първоинстанционното решение № 56/18.06.2007 г., пост.по Г.д. № 17/ 2007 г. на КРС, В ЧАСТТА МУ , с която са отхвърлени предявените от Б. К. М. постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН * и Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, против Т.Е.М., с ЕГН *, и Е.Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, искове с правно основание чл.108 от ЗС, в частта относно предаване на владението на 137 кв.м. от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.К. и с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 172, том І, рег. № 1904, дело № 167/2006 г. по описа на Нотариус К. Д., с район на действие РС – К. вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том І, рег. № 1905 дело № 168/2006 г. по описа на Нотариус К. Д., с район на действие РС – К. вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, в частта им касаещ 137 кв.м. площ от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.К. вместо което е признал за установено по отношение на Т.Е.М., с ЕГН *, и Е. Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, че Б. К. М., постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН *, и Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № 50, с ЕГН *, са съсобственици на 137 кв.м., представляващи част от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., при граници на имота: север – ул.” Л. Д.”, юг – поземлен имот с пл. № 3994, изток – поземлен имот с пл. № 3992, и е осъдил Т.Е. М., с ЕГН *, и Е. Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, да предадат на Б. К.М., постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН * и Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, владението на 137 кв.м., представляващи част от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., при граници на имота: север – ул.”Л. Д.”, юг – поземлен имот с пл. № 3994, изток – поземлен имот с пл. № 3992. Съдът е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 172, том І, рег. № 1904, дело № 167/2006 г. по описа на Нотариус К. Д., с район на действие РС – К. вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том І, рег. № 1905 дело № 168/2006 г. по описа на Нотариус К. Д., с район на действие РС – К. вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, В ЧАСТТА ИМ относно 137 кв.м., представляващи част от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., при граници на имота: север – ул.”Л. Д.”, юг – поземлен имот с пл. № 3994, изток – поземлен имот с пл. № 3992. Кърджалийският окръжен съд е отменил решение № 56/18.06.2007 г., пост. по Г.д. № 17 / 2007 г. на КРС, и В ЧАСТТА МУ, с която Б. К. М., постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН *, Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, и С. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, са осъдени да заплатят на Т. Е. М., с ЕГН * и Е. Т. М., с ЕГН *, и двамата от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, направените по делото разноски в частта и за разликата над 150 лв. Осъдил е Б. К. М., постоянно живущ в Р Т., Г.И., с ЕГН *, Н. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № 50, с ЕГН *, и С. К. Х. от Г.К. кв.”Г.”, ул.”Л. Д.” № х, с ЕГН *, солидарно да заплатят по сметка на ОС – К. допълнително сумата от 49 лв., съставляваща държавна такса. Съдът е оставил в сила решението в останалата му част.

По повод на предприето от Н. К. Х., касационно обжалване на второинстанционното решение, Върховния касационен съд, І ГО, със свое решение № 649/23.06.2009 г., постановено по Г.д. № 1042/08 г., е отменил цитираното решение № 311/28.12.2007 г. ,пост. по в.Г.д. № 268/07 г., в ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 56 от 18.06.2007 г. по Г.д.№ 17 от 2007 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. К. Х. и Б. К. М. срещу Т. Е. М. и Е. Т. Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване на собствеността и предаване на владението върху две постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел 1-3993 в кв.72а по плана на кв.Г.-К. одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г. и е ВЪРНАЛ делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. Оставил е в сила решението на Кърджалийския окръжен съд в останалата му обжалвана част.

Т.е. предмет на настоящото въззивно обжалване, при новото гледане на делото от друг състав на съда, е решение № 56/18.06.2007 г., постановено по Г.д. № 17/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА МУ , с която е отхвърлен предявения от Н. К. Х. и Б. К. М. срещу Т. Е. М. и Е. Т. Е., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху две постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел 1-3993 в кв.72а по плана на кв.Г.-К. одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г.

Въззивната жалба, която стои в основата и на настоящото производство, е както беше посочено, депозирана от Н. К. Х.. Същата твърди, че първоинстанционното решение /следва да се разбира в обжалваната му пред настоящия състав част/ е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че ответниците не били станали собственици на недвижимия имот по давност. Разпитаните по делото свидетели установявали, че ответниците от 6-7 години живеели в процесния имот, като по безспорен начин била установена само собствеността на жалбодателката върху имота, придобит по наследство от баща й К. М. К., за което имала и документи за собственост. Моли настоящата инстанция да отмени решението / следва да се разбира в обжалваната му пред настоящия състав част/, вместо което постанови друго , с което уважи предявения иск.

В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата Б. К. М., лично, намира въззивната жалба за основателна.

В съдебно заседание ответникът по жалбата С. К. Х. ,лично, намира въззивната жалба за основателна.

В съдебно заседание ответниците по жалбата Е. Т. Е. и Т. Е.М., лично и чрез процесуалния си представител, оспорват същата.

Окръжният съд, действащ в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба, прие за установено следното :

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от това, е допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред компетентния Кърджалийски районен съд, ищците Б. К. М. и Н. К. Х. са предявили срещу ответниците Т. Е. М. и Е. Т. Е., иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който целят да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението и отстъпят собствеността на полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж, и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел 1-3993 в кв.72а по плана на кв.Г.-К. одобрен със заповед № 546 / 09.05.1988 г.

Установено е безспорно по делото, че по силата на покупко-продажба /нот. акт № 105, том І, дело № 245/1966 г. по описа на РС – Кърджали/, и доброволна делба /договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите с дата 06.01.1975 г.; удостоверение № 1270/30.07.1981 г., изд. от ОНСС – Кърджали и удостоверение № 60/22.03.1984 г., изд. от ОбНС – Кърджали/, наследодателят на ищците К. М. К. (К. М. К.) е прид¯бил недвижим имот, представляващ парцел І в кв.13 по плана на кв.”Г.”, Г.К. с площ 493 кв.м., който имот е идентичен с имот пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.К.ведно със всички подобрения в него.Безспорно е и обстоятелството, че през 1970 г. К. М. К. (К. М. К.) е построил нова жилищна сграда в имот пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, по стария план парцел І, кв.13, с одобрен план и строително разрешение, както и че имот пл. № 3993 е бил записан в разписния лист на негово име / разрешение за строеж с дата 17.06.1970 г., изд. от ОбНС – К. Кметство с.Г., протокол № 38/10 за дадена строителна линия и определено ниво с дата 17.06.1970 г., изд. от СОНС – с.Г., удостоверение № 965/11.05.1981 г., изд. от ОНССС – К. скица с дата 02.04.1984 г. /. Установява се също, че през същата тази година 1970 г. /удостоверение № 558/04.03.1981 г. на ГОНС-К. под № 1161/04.05.1970 г./, К. М. К. и И.Х. Д. са декларирали полумасивна къща на два етажа, построена през 1890 г. и дворно място от 130 кв.м., а в последствие К. М. К. /удостоверение № 103/17.01.1983 г. на ГОНС-Кърджали/, е декларирал къща полумасивна на два етажа, построена през 1890 г., навес на един етаж, построен през 1900 г. и дворно място от 350 кв.м.

В производството е безспорно и обстоятелството, че ищците в първоинстанционното производство ,Б. К. М. и Н. К. Х. по силата на наследяване /нот. акт № 21,т.І,рег. № 0888, н.д. № 83/06.02.2004 г. на Нотариус с рег. № 020 на НК/ и доброволна делба / договор за доброволна делба № 92,т.І, рег. 1230 ,н.д. № 129/20.02.20004 г. на Нотариус с рег. № 020 на НК/, са станали собственици,съответно Б. К. на 1/2 ид.ч. от дворно място , цялото от 493 кв.м. ,имот с пл.сн. № 3993 , кв. 72а по плана на кв. Г. ,Г. К.ведно с втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1970 г.,с разположени на етажа три стаи и коридор и на полумасивен навес на един етаж, състоящ се от две помещения с площ 48 кв.м., а Н. К. на 1/2 ид.ч. от дворно място , цялото от 493 кв.м. ,имот с пл.сн. № 3993 , кв. 72а по плана на кв. Г. ,Г. К. ведно с първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1970 г.,с разположени на етажа входно антре,баня,салон,две стаи и кухня. Съделителите С. К. Х. ,ищца в първоинстанционното производство, и Б.Х.К., майка на ищците,са получили в дял паричната равностойност на полагащите им се в дял идеални части от съсобствения имот, изчислена на база данъчната му оценка.

Безспорно е в производството и обстоятелството, че на основание давностно владение / нотариален акт № 172, том І, рег. № 1904, н.д. № 167/24.02.2006 г.на Нотариус с рег. № 020 на НК/, ответникът в първоинстанционното производство, Т. Е. М. е бил признат за собственик на недвижим имот – полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужвани от външно стълбище, и паянтова стопанска постройка с площ 37.90 кв.м., ведно със 137 кв.м. земя от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.Кърджали. А по силата на дарение /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том І, рег. № 1905,н.д. № 168/24.02.2006 г. на Нотариус с рег. № 020 в регистъра на НК/, и ответницата Е. Т. Е. е придобила недвижим имот - полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужвани от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ 37.90 кв.м., ведно със 137 кв.м. земя от поземлен имот с пл. № 3993 по плана на кв.”Г.”, Г.К..

С оглед задължителните указания на ВКС, по делото е назначена съдебно –техническа експертиза, от изготвеното по която заключение, се установява, че понастоящем в процесния имот с пл. № 3993 по плана на кв. „Г.” , Г. К. има масивна двуетажна сграда, т.н. „нова жилищна сграда„ /„нова къща” /, двуетажна паянтова сграда / т.н. „стара къща”/ и паянтова стопанска сграда, долепена до старата къща, като част от същата се ползва от ответниците,като в едното помещение, с достъп от двора са монтирани тоалетна чиния и умивалник,а другото помещение, което е преходно се ползва от ответниците за склад. Т.е. може да бъде направен извод, че ползваните от ответниците помещения от паянтовата стопанска постройка са от характера на обслужващите, които следват главната сграда, т.н. „стара къща” с площ 49 кв.м.

В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище : Правната квалификация на претендираните от ищците, права намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск,за уважаването на който, ищецът следва да докаже ,че е собственик на спорния имот,че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владеене на същия,и че последният го владее без правно основание. Отсъствието само на една от тези кумулативно необходими предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията с посоченото правно основание. В този аспект в настоящото производство спорното обстоятелство е дали ответниците, които владеят процесния имот, очертан в настоящото производство като : полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж, и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел 1-3993 в кв.72а по плана на кв.Г.-К. одобрен със заповед № 546 от 09.05.1988 г. , го владеят без правно основание. И по точно въпросът следва да бъде поставен така : дали ответникът Т. Е. М. е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на необезпокоявано десетгодишно давностно владение, и дали в резултат на осъщественото дарение , същият вече като собственик е прехвърлил собствеността върху имота на втората ответница , негова дъщеря Е. Т. Е. ? За да даде отговор на поставените въпроси настоящата инстанция съобрази следното : От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, свидетелските показания на св. Ч.,св. Н., св. Ч., св. В. К., включително и от признания на ищците Н. Х. и С. Х., във връзка и с твърденията на ответника Т. Е., е установено в производството, че в т.н. „стара къща”, останала в пл.сн. № 3993, собственост по силата на доброволна делба през 1975, на праводателя на ищците К. К., последният е пуснал да живее брат си Х., ведно със семейството му. Установеният от доказателствата момент, от който Х. е заживял там е моментът, в който собственикът К. се е преместил със семейството си в т.н. „нова къща” , или следва да се приеме от удостоверение № 965/11.05.1981 г. на ГОНС-К. че това е годината на издаване на същото,защото към онзи момент т.н. „нова къща” е била вече построена. Установено е в производството, че чичото на ищците, Х. е „пуснал„ в т.н. „стара къща” семейството на ответника Т. да живее след неговото заминаване за Р.Т.. Обстоятелството, че ответникът Т. живее в процесния имот със семейството си не е спорно в производството. Спорен е моментът от кога той живее в имота. Според свидетелските показания на св. Н., св. Ч., св. С. С., които определено не са категорични първия ответник и семейството му живеят там от около 5-6-7 години. В този аспект следва да се посочи, че и настоящата инстанция кредитира еднопосичните и неколебливи свидетелски показания на св. А. Е., досежно обстоятелството, че ответникът Т.Е. и семейството му са заживели в процесния имот от 1994 г. Настоящата инстанция кредитира като косвено доказателство в подкрепа на казаното от свидетелката, и служебна бележка изх. № 730/30.10.2007 г., изд. от ОУ “В.Л.” – Г.К. /ноторно за съда е обстоятелството, че училището се намира в кв. „Г.”/, която установява, че синът на ответника Т. Е. М. - И. Т. М. е постъпил в това училище в първи клас на 15.09.1995 г. и е завършил VІІІ клас успешно на 15.06.2006 г. Съдът обаче не кредитира удостоверение № 25/23.02.2007 г., изд. от Кметство с.Р., общ.М., обл.К. че ответникът Т. Е., живее от 1994 г. в Г. К. на посочения адрес, защото извършеното в него удостоверяване не е правомощие на кмета, произтичащо от служебното му положение, а е негово лично изявление, придаващо на това доказателство, издадено от трето неучастващо в производството, лице, частен характер. С оглед указанията на ВКС, настоящата инстанция събра относимите към делото доказателства, а именно НАХД № 1282/07 г.,което е образувано по цитираната прокурорска преписка по досъдебно производство № 29/07 г. по описа на ОДП,Г. К.вх. № 491/07 г. В цитираното дело се намират признания на ищците ,които следва да се ползват по настоящото дело досежно обстоятелството, кога и как ответниците са придобили владението върху процесния имот. Така например на л.20 от приложеното дело, ищцата Н. Х. твърди : „...Познавам Т. от 7-8 години преди да почине татко. Т. дойде да живее в нашата стара къща. Съгласихме се временно да живеят в нея...” . Т.е. последното означава, че посоченият момент, от който следва да се приеме, че ответникът Т.Е. и семейството му са заживели в спорния имот, е периода 1993-1994 г., а именно 7-8 години преди смъртта на наследодателят К., настъпила на 20.10.2001 г. / Удостоверение за наследници № 234/05.02.2004 г./. На същия лист л.20 от цитираното НАХД, ищцата С. Х. пък твърди,че „... Х. е продал къщата, Т. е плащал някакви пари за нея...” . Последните твърдения определено са в синхрон, както с твърденията на ответника Т. Е., така също и с показанията, дадени пред първоинстанционния съд от св. А. Е., че ответникът и семейството му,са платили определена за процесната къща, сума. Или следва с оглед изложеното да се приеме, че считано от 1994 г., ответникът Т. Е. М. и неговото семейство, са заживели в т.н. „стара къща” в имот пл.сн. № 3993, записан по разписен лист на праводателя на ищците, К. К., че ответникът Т.Е. е придобил владението върху имота в резултат на осъществена не по законовия ред сделка, след заплащане на определена цена ,на живущия от 1981 г. и до този момент, в процесната къща, брат на праводателя К. , Х.. Владението от 1994 г. и до 24.02. 2006 г.,не се установи в производството да е било проблемно, обезпокоявано от ищците в производството. Т.е. за посочения период в полза на първия ответник е изтекла необходимата десетгодишна придобивна давност, поради което и втората ответница по силата на дарение, извършено от собственик, е станала собственик, поради което владее спорния имот на самостоятелно правно основание.

Или казано в заключение, обстоятелството, че една от императивно и кумулативно изискуемите се предпоставки на иска по чл.108 от ЗС, в производство не беше доказана, е достатъчно основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд, да бъде отхвърлена исковата претенция с това правно основание досежно спорния имот .

Или решението на първоинстанционния съд в ЧАСТТА МУ,предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила / §2, ал.1 от ГПК /. И при този изход на делото разноски не се следват на ответниците по жалбата, доколкото такива не са поискани.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 /18.06.2007 г., постановено по Г.д.№ 17/ 2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ОБЖАЛВАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен предявения от Н. К. Х. и Б. К. М. срещу Т. Е. М. и Е. Т. Е., иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване на собствеността и предаване на владението върху две постройки /полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и три стаи и салон на втория етаж, обслужван от външно стълбище и паянтова стопанска постройка с площ от 37,90 кв.м./, построени в парцел 1-3993 в кв.72а по плана на кв.Г.-К. одобрен със заповед № 546 / 09.05.1988 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.