СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 12305 по описа за 2018г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.06.2018г.,
постановено по гр.д. № 556/2018г. по описа на СРС, ГО, 35 състав и признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.А.Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 68.
89 лева - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода м. 08.2014г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането и на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
сумата 233. 57 лв. – лихва върху главницата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 64743/2017г. на СРС,
35 с-в, като са отхвърлени иска за главница за потребена
топлинна енергия за сумата от 1032.44 лв. и за периода м.05.2013г.-
м.07.2014г., иска за лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия и за периода за сумата 252. 08 лв. и и иска за главница за
дялово разпределение за сумата 18. 36 лв. , като погасени по давност, както и и
иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата 11. 26 лв. ,
като неоснователен и недоказан. С решението е частично прекратено
производството по делото досежно сумите 887. 76 лв. –
главница за ТЕ и сумата 24. 84 лв. – главницата за дялово разпределение , като
процесуално недопустимо и са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД в частта за отхвърляне
на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че са погасени по давност всички дължими суми по фактури за
периода м. май 2013г. – м. април 2014г. Твърди, че давността започва да тече,
считано от 15.09.2014г. – срокът за плащане на издадената фактура № **********/07.2014г.,
поради което до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.09.2017г., не е изтекъл 3 - годишния давностен
срок за вземанията по посочената фактура. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи исковете, с присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата С.А.Ф. е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди разноски.
Решението в частта за уважаване на исковете и в частта за прекратяване
на производството, е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо в атакуваната част. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни
норми. Решението е правилно в атакуваната част като
краен резултат, като с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
По делото няма
спор относно качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемия
за процесния период, респ. наличието на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, като и с оглед
влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете, предмет на въззивното производство е само размера на исковете, с оглед
единствения релевиран довод в жалбата относно
началния момент на погасителната давност.
За да отхвърли
частично исковете за главници и лихви като погасени по давност, СРС е приел, че
са погасени по давност всички вземания за периода м.05.2013г. – м. 07.2014г.,
при приложение на 3 - годишна давност преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.09.2017г., а за м. 08.2014г. е
приел, че ответникът признава вземането и е уважил иска и за посочената сума и
период. СРС е прекратил частично производството като недопустимо досежно част от вземанията, за които не е било налице
подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, а изрично признати.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия,
съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в
случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в края
на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и
от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот
срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици
топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба
води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие.
В случая по отношения на
вземанията за периода м. май 2013г. – м. юли 2014г. безспорно е налице изтекла
погасителна давност, съобразно уговорения в чл.33, ал. 1 от действащите към
този момент Общи условия на ищцовото дружество,
одобрени през 2008г., с падеж – 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. По отношение на вземанията за периода след м. март 2014г. са
приложими новите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. Публикуването има характер на покана, поради което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от
датата на възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в
жалбата, издаването на обща фактура не променя падежа на общото задължение,
респ. давността не започва да тече от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването
й за фактурираните и потребени услуги за минал
период. Поради това не може да бъде споделено становището в жалбата, че
давността за вземанията по фактура № **********/07.2014г. е започнала да тече
на 15.09.2014г., респ. вземанията не са погасени по давност към момента на
подаване на заявлението на 14.09.2017г. Ето защо исковете за главниците за потребена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода до м. 07.2017г. правилно са отхвърлени, като погасени по давност. По
отношение на мораторната лихва не се релевират конкретни оплаквания, по които съдът дължи
произнасяне.
Поради
съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено в атакуваната част, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
При
този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемата страна. Същата е направила
искане за присъждане на такива и е представила доказателства за сторени
разноски в настоящото производство в размер на 370 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.06.2018г., постановено по гр.д. №
556/2018г. по описа на СРС, ГО, 35 състав в обжалваната част за отхвърляне на
исковете.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С.А.Ф., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 370 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението на СРС в частта за уважаване на исковете и
в частта за прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.