Решение по дело №186/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 160
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20181500500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                       

                    Р    Е   Ш    Е    Н   И    Е  № 160

 

гр. Кюстендил, 10.07.2018 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести юни  през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :   РОСИЦА САВОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :    ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                             ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА                                                 

   при участие на секретаря Г. К., като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. № 186 по описа за 2018 г. на КнОС , за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

 

Г.Х.Д., ЕГН **********,*** , чрез  адв. Н. Г. Н., от АК – Кюстендил, обжалва  Решение №126 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д.№.№2244/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница.  

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, с които е поискано да се признае за незаконно уволнението на ищеца Г.Д. и същият да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за периода 30.08.2017г.-28.02-.2018г.в размер на ***лв.Със същия съдебен акт РС – Дупница е осъдил въззивника ( ищец в първоинстанционното производство) да заплати разноски по сметка на районния съд в размер на 100лв.възнаграждение за вещо лице и по сметка на ответното дружество – 100лв.юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, като се сочи, че първоинстанционният съд не е подложил на необходимата преценка обстоятелствата, при които са извършени нарушенията на трудовата дисциплина, значимостта на неизпълнените задължения от страна на ищеца и формата на вината. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

На първо място се счита, че първите две нарушения на трудовата дисциплина, вменени на ищеца със Заповед № РД-12-68/28.08.2017 г. за датите 11.05.2017 г. и 13.07.2017 г., не покриват състава на нарушението на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, пр.3 от КТ, а именно „неявяване на работа“, доколкото се твърди, че ищецът се е явил на работното си място на сочените дата, но не е изпълнявал трудовата си дейност поради участие в протест. Тези две нарушения били оспорени от ищеца с исковата молба и допълнението към нея.

 За неправилни се приемат и изводите на съда относно неоспорването и на другите две нарушения, вменени на ищеца, а именно: превоза на хора по време на работа в кабината на водача на 26.05.2017 г. и неизпълнение на нареждане на техника – механик за измиване, гресиране и подготовка на автомобила за технически преглед на 05.08.2017 г. Въззивникът поддържа, че в решението на първоинстанционния съд не е  изследвана и причината за отсъствие на Р.Д. от работното му място на 06.08.2017 г., което действие е визирано като последното нарушение на трудовата дисциплина.

В жалбата се сочи, че при постановяване на решението ДнРС не се е съобразил с нормата на чл.189, ал.1 КТ, а именно при избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от тежестта на нарушението. Твърди се, че от критериите по чл.189, ал.1 КТ следва да се изхожда и при системните нарушения по чл.190, ал.1, т.3 КТ. Счита се, че тежестта и значимостта на неизпълнените трудови задължения не са били достатъчни, за да обосноват налагането на наказание „уволнение“.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна – „****“ ЕООД.Оспорва се основателността на въззивната жалба. Първоинстанцинното решение се приема за правилно и обосновано и се иска неговото потвърждаване. Приема се, че във връзка с разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 КТ трудовият договор с ищеца законосъобразно е прекратен, като се излагат подробни доводи в тази насока. Доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт на районната инстанция не се споделят. Сочи се, че първите две нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяване на работа на 11.05.2017 г. и на 13.07.2017 г., са били доказани в процеса и не са оспорени от ищеца. За тях на работника съответно са наложени дисциплинарни наказания, които са влезли в сила. Твърди се, че за всички нарушения на трудовата дисциплина работодателят изискал от ищеца обяснения,. Сочи се, че ищецът бил запознат със съответните правилници и инструкции, уреждащи трудовата дисциплина и въпреки това е допуснал процесните нарушения. Приема се, че във връзка с отсъствието на ищеца от работа на 06.08.2017 г., той е следвало да представи съответните медицински извинителни документи до два дни от издаването им.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От фактическа страна съдът приема следното:

 

 

Въззивникът и въззиваемото дружество са страни по трудово правоотношение, като Д. е заемал длъжността "****", с място на работа участък „***", на открит рудник „***"- за неопределен срок, при пълно работно време.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-12-68/28.08.2017г.за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", за системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.3 от КT. В заповедта са описани пет отделни нарушения на работника, а именно:

1. На 11.05.2017г. не се е явил на работа, за което въз основа на доклад  вх.№ 1292/23.05.2017г. му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка" на осн.чл.187, т.1, пр.3 от КТ със заповед № РД-12-17/30.06.2017г.-заповедта е получена на 03.07.2017г. при отказ със свидетели, спазено е изискването на чл.193, ал.1 писмо за даване на обяснения peг. № 1050/07.06.2017г., получено на 09.06.2017г. при отказ със свидетели, недадено обяснение чл.193, ал.3 и чл.194 КТ.

2. На 13.07.2017г. не се е явил на работа, за което въз основа на доклад вх.№ 1311/14.07.2017г. му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" на осн.чл.187, т.1, пр.3 от КТ със заповед РД-12-33/18.07.2017г.-заповедта е получена на 18.07.2017г. при отказ със свидетели, спазено е изискването на чл.193, ал.1 писмо за даване на обяснения peг. №1958/17.07.2017г. при отказ със свидетели недадено обяснение чл.193, ал.3 и чл.194 КТ.

3. На 26.05.2017г., по време на работа превозва хора в кабината на водача в автомобила „Мерцедес Актрос" с рег. № *****-нарушил е т.7 от мерките по техническа безопасност от инструкцията за безопасна работа при експлоатация на тежкотоварни автомобили и чл.348, т.5 от Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин, за което въз основа на доклад peг.№2056/24.07.2017г. му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка" на основание чл.187, т.5 със заповед № РД-12-63/24.07.2017г., заповедта е получена на 25.07.2017г. при отказ със свидетели, спазено е изискването на чл.193, ал.1 писмо за даване на обяснения peг. № 1465/06.06.2017г., получено на 07.06.2017г. лично, недадено обяснение чл.193, ал.3 чл.194 КТ.

4. На 05.08.2017г. не е изпълнил нареждане на К. К.-техник механик за измиване, гресиране и подготовка на автомобила за технически преглед, видно от доклад с вх. № 2446/07.08.2017г. от К. В. К., за което Г.Д. е инструктиран, вписано е и в длъжностната му характеристика, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 КТ неизпълнение на възложената работа. Спазено е изискването на чл.194 КТ и чл.193, ал.1 писмо за даване на обяснения, peг. № 2516/08.08.2017г., получено на 22.08.2017г. и недадени обяснения чл.193, ал.3 КТ-това нарушение не е санкционирано.

5. На 06.08.2017г. не се е явил на работа по график, видно от доклади с входящи номера 1. № 2482/07.08.2017г. от Й. В. С. н-к смяна участък „****" и 2. № 2483/07.08.2017г. от В. Д. В.-ръководител участък „***" в рудник „****" и доклад peг. № 2484/07.08.2017г. от М. В.- Началник рудник „***", което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, пр.3-неявяване на работа, спазено е изискването на чл.194 КТ и чл.193, ал.1 писмо за даване на обяснения peг. № 2516/08.08.2017г., получено на 22.08.2017г. и недадени обяснения чл.193, ал.1-това нарушение не е санкционирано.

От показанията на свидетелите В. Н. и С. Т. се установява, че част от работещите в дружеството, включително и ищецът, са взели участие в  проведени на 11.05.2017г.протести поради забавяне в изплащането на работните им заплати и полагащите се ваучери за храна. Всички работници, взели участие в протеста, впоследствие били наказани дисциплинарно от работодателя. Свидетелят Т. сочи още, че е лошо техническото състояние на повечето камиони в предприятието , а камионът, на който трябвало да работи ищецът, бил в окаяно състояние и постоянно в ремонт.

От показанията на свидетелите А. П., В. В. и К. К., се установява, че на 11.05.2017г. ищецът не се е явил на работа, тъй като заедно с други работници в предприятието са участвали в протест по повод забавяне в изплащането на дължимите им трудови възнаграждения и ваучери за храна. Свидетелят В. дава показания, че предупредил работниците, които възнамерявали да протестират, че за да е законен протестът им следва да бъдат спазени определени процедури, да се предупредят институциите. Работниците, участвали в протеста, впоследствие били наказани дисциплинарно. Установява се, че на 26.05.2017г., по време на работа ищецът превозвал в кабината на водача друг работник-А. Б., в автомобила „Мерцедес Актрос" с рег. № ***, въпреки че е бил запознат със забраната за това и е бил надлежно инструктиран . Тази забрана се съдържа  в приложената инструкция – раздел ІІ Специална част,т.4, като въззивникът е посочен в списъка на работниците, които са били запознати с тази инструкция (л.46 и сл.)..

От показанията на свид. К. К., работещ като техник механик в ответното дружество,  се установява, че на 05.08.2017г. ищецът  не е изпълнил нареждането за измиване, гресиране и подготовка на автомобила за технически преглед,въпреки, че свидетелят е инструктирал ищеца за това, но ищецът не е направил нищо през същия ден , а в края на работния ден си тръгнал.

В длъжностната характеристика, подписана от ищеца, е посочено, че той следва да изпълнява правилниците за: 1. обслужване ремонт и експлоатация на МПС; 2. разработване на находища по открит начин, 3. извършване на товарно разтоварни работи-л.44 и сл.от делото на ДнРС.

Приложен е и доклад от н-к смяна Й. С. относно неявяване на работа на въззивника на 06.08.2017г.

Представени са заповедите за налагане на предходни наказания .Заповед №РД-12-63/24.07.2017г.,е връчена на 25.07.2017г.;със същата  е наложено наказание”забележка” поради превозване на хора в кабината на водача.Със Заповед №РД-12-17 от 30.06.2017г.на въззивника е наложено наказание „забележка” за деянието от 11.05.2017г.-връчена при отказ на 03.07.2017г.Заповед №РД-12-33 от 18.07.2017г.за налагане на наказание”предупреждение за уволнение”поради неявяване на работа на 13.07.2017г.е връчена при отказ на 18.07.2017г.При редовно оформен отказ на 22.08.2017г. е връчено и писмо на работодателя за изискване на обяснения в тридневен срок за описаните в процесната заповед нарушения.,респ.заповедта е била издадена след изтичане на този срок,  като е връчена на 30.08.2017г.- видно от отбелязването в същата.Преди връчването на 29.08.2017г са депозирани писмени обяснения от Д...В същите се визира отказ за изпълнение на други дейности – управление на лек автомобил, а не на подготовката му за технически преглед, сочи се , че за датите 11.05.2017г. и 13.07.2017г. е бил участник в масов протест ,а причината му за отсъствие от работа на 06.08.2017г. е здравословен проблем, като с обяснението е представен фиш за спешна медицинска помощ;респ.за нарушението,свързано с превоз на хора в кабината на водача е посочено, че вече е наказан и освен това счита, че не е извършил такова.

В първоинстанционното производство е прието заключение на в.л. Н. Ш., от което се установява размер на обезщетение по чл.225 КТ за периода от 30.08.2017 г. до 28.02.2018г. , а именно - *** лв., определено на база брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. юли 2017г., което е в размер на *** лв.

От представеното копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовия договор въззивникът не е започвал работа по друго трудово правоотношение.

При горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на изложението доказателства, въззивният съд намира следното от правна страна:

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. За да е  налице фактическият  състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо да са налице следните елементи: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарноотговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните  срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква.

В настоящия казус  съдът намира, че е спазено  изискването на чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят е изискал обяснения от ищеца.

Обжалваната заповед е и мотивирана съгласно императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. Същата съдържа всички задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретните нарушения, времето на извършването им, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага.

Настоящият състав на въззивния съд приема, че наказанието е наложено в срока по  чл. 194, ал. 1 КТ .Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. От тази разпоредба може да се направи извод, че двумесечният срок от откриване на нарушението се включва в 1- годишния срок от извършването му.

С оглед на изложеното спорът следва да се разгледа по същество.

С обжалваната заповед на въззивника е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, т.е. за системни нарушения на трудовата дисциплина.Изброени са пет нарушения на трудовата дисциплина, за три от които са наложени дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”. В случая е налице трикратно отсъствие от работа на посочените дати, като въпреки че за две от датите- на 11.05.2017г. и на 13.07.2017г. , не се оспорва отсъствието, от въззивника като причина се сочи участие в масов протест, но при липса на доказателства за законност на стачните действия следва да се приеме, че е налице соченото нарушение, каквото е налице и за датата 06.08.2017г., доколкото представения впоследствие фиш не е представлява документ за разрешаване на отпуск за временна нетрудоспособност.Установява се и осъществяването на другите две нарушения , касаещи изпълнение на дейности, които са му възложени, свързани с подготовка на автомобила за технически преглед, както и нерегламентирано  превозване на хора в кабината на водача, чиято тежест не е минимална с оглед съблюдаване на  безопасни условия на труд.

 „Системност” по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ е налице, когато работникът или служителят в рамките на една година извърши три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, като поне едно от тях не е наказано и нарушенията на трудовата дисциплина, за които наказанията са наложени не са заличени.

Съдът счита, че в настоящият казус са налице  основанията за налагане на наказанието.От изложеното по- горе се налага извод, че са доказани  посочените в заповедта 5 нарушения на трудовата дисциплина, като се обосновава и  „системност” по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ.

Нарушенията са извършени през кратък интервал от време - около три месеца и надвишават минимално определения брой -3 , при който се приема системност, поради което следва да се счете, че наказанието отговаря и на критериите по чл.189,ал.1 от КТ, поради което и заповедта се явява законосъобразна .

Поради съвпадение на крайните изводи за неоснователност на исковите претенции за отмяна на заповедта, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за оставане без работа, решението на ДнРС, с което същите са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.

Същевременно,  атакуваното решение подлежи на отмяна в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски по сметка на районния съд.Съгласно  чл.359 от КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и разноски по производството, каквито се явяват присъдените разноски, които са сторени от бюджета на съда.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                                      Р  Е  Ш  И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №126 от 15.03.2018 г., постановено по гр.д.№.№2244/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, В ЧАСТИТЕ , в които са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , Кюстендилска област, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. "***."*** , Кюстендилска област, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ-  за отмяна на заповед № РД-12-68 от 28.08.2017 г. на управителя на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „****” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.08.2017г. до 28.02.2018г. в размер на *** лв., както и в частта, в която  Г.Х.Д.,(с посочени данни) е осъден  да заплати на „****" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

ОТМЕНЯ горепосоченото решение по гр..д.№.№2244/2017 г.на РС – Дупница, в частта, в която Г.Х.Д. ( с посочени данни) е осъден  да заплати по сметката на РС-Дупница сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляващи заплатено от държавния бюджет възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

 

         Решението на КнОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок, считано от обявяването му днес – на 10.07.2018г., пред Върховния касационен съд  .

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

                                                                                                      2.