№ 1182
гр. *** , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
Секретар:ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430104210 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Т*** със седалище и адрес на
управление гр.П*** представлявано от И*** против Д. Г. Б. . Ищецът твърди,
че ответникът е собственик на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в
гр***. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към ***. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите
условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и
във вестник *** /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството,
1
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите
условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с
изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е
начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№ 2645/2020г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Прави
искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Ответникът, чрез определения си особен представител представя
писмен отговор. Не възразява по искането за назначаване на експертиза.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2645 /2020г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответницата. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 ГПК, като на адреса на длъжника е залепено уведомление. На
заявителя е изпратено разпореждане, че може да предяви установителен иск в
едномесечен срок. Съобщението е получено от кредитора на 29.07.2020г. и в
едномесечния срок, на 24.08.2020г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2645/2020г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и за заповедта за
изпълнение длъжникът е уведомен със съобщение връчено поп реда на чл.47
ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по
същество, исковете са неоснователни. След предявяване на исковата молба,
ответницата е заплатила сумата чрез две плащания. Вещото лице е
установило, че ответницата е заплатила на 09.10.2020 сумата от 250 лева, с
която следва да бъде погтасена мораторна лихва в размер на 38,58 лева. С
остатъка от сумата в размер на 211,42 лева следва да се погаси част от
2
главницата, след което остава непогасена главница в размер на 298,15 лева.
Следващото плащане в размер на 300 лева е направено от ответницата на
17.11.2020г, когато с внесените 300 лева е погасена остатъка от дължима
главница в размер на 298,15 лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че
остава надплатена сума в размер на 1,85 лева. При така извършените
плащания, съдът счита, че остава задължение само за законна лихва от датата
на дължимостта на главницата до датата на всяко едно от плащанията. Така
върху цялата главница за периода от подаване на заявлението 29.06.2020 до
датата на първото плащане – 09.10.2020г ответницата дължи законна лихва.
Ответницата дължи и законна лихва за периода от 10.10.2020г. до датата на
второто плащане 17.11.2020г. върху остатъка от главницата в размер на
298,15 лева. При така изложеното, съдът счита, че следва да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество законна лихва
върху главницата от 509,57 лева за периода от датата на подаване на
заявлението 29.06.2020 до датата на първото плащане – 09.10.2020г, както и
законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 298,15 лева за
периода 10.10.2020г. до 17.11.2020г. Съдът счита, че предявения иск за
главница в размер на 509,57 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен като погасен чрез плащане.
Като неоснователен поради това, че е погасен чрез плащане, следва да
бъде отхвърлен и предявения иск за лихва за забава върху главницата за
периода 01.02.208г. – 30.04.2020г в размер на 38,58 лева.
Към момента на подаване на заявлението – 29.06.2020г. и на исковата
молба – 24.08.2020г, двата иска са били основателни и ответницата е дължала
претендираните за главница и лихва суми. Поради това и ответницата следва
да понесе направените по делото разноски. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът определи възнаграждение на назначения особен
представител на ответницата в размер на 100 лева. В такъв размер следва да
бъде присъдено и възнаграждението на процесуалния представител на
ищцовото дружество. Съобразно представения списък с разноски, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрк.възнаграждение. За исковото производство ответницата следва да
заплати разноски в размер на 400 лева, от които 75 лева държавна такса, 100
лева юрк.възнаграждение, 100 лева депозит за особен представител, 120 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 5 лева за такса за удостоверение.
Следва част от внесения депозит за особен представител, а именно сумата от
200 лева да бъде върнат на ищеца, след представяне на банкова сметка за
превод.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане предявените Т*** със
седалище и адрес на управление гр.П*** представлявано от И*** против Д. Г.
Б. с ЕГН ********** от гр.*** *** искове с правно основание чл.124 ГПК вр.
чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че Д. Г. Б. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Т***
сумата в размер на 509,75 леваа за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода 01.02.2018г. до 30.04.2020г. и за лихва в размер на 38,58 лева за
периода 03.04.2018г до 18.06.2020г, ведно със законната лихва от 29.06.2020г.
до изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1342/29.06.2020г. по ч.гр.дело № 2645/2020г. като
погасени чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д. Г. Б. с ЕГН
********** от гр.*** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***- ***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от *** ЗАКОННА
ЛИХВА върху главницата от 509,57 лева за периода от датата на подаване на
заявлението 29.06.2020 до датата на първото плащане – 09.10.2020г, както и
законна лихва върху остатъка от главницата в размер на 298,15 лева за
периода 10.10.2020г. до 17.11.2020г.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.*** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т*** със седалище и адрес на управление гр.П*** представлявано от И***
разноски по делото в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.*** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т*** със седалище и адрес на управление гр.П*** представлявано от И***
разноски по ч.гр.дело №2645/2020г. по описа на РС *** в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4