РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Благоевград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20211210101143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С, представлявано от управителя Ю Б Ц, и чрез пълномощника адв.
В.П. Г., със съдебен адрес гр. С против ЕЛ. АТ. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: град
Б
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника
ЕЛ. АТ. СТ. е бил сключен на 22.03.2017г. Договор с клиентски номер 12602664003 за
предоставяне на далекосъобщителни услуги. Поддържа, че по силата на посочения договор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставяла на ответника
далекосъобщителни услуги по мобилен номер ** и по тарифен план „VIVACOM Smart L“ с
месечна абонаментна такса 23.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Сочи, че на 23.03.2017г.
ответникът бил добавил и цифрова телевизионна услуга по избран тарифен план "TV GO
Smart" с месечна абонаментна такса 8.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца Заявява, че
ответникът не изпълнявал задължението си по договора да заплати цената на
предоставените и потребени от него далекосъобщителни услуги за периода от 02.12.2017г.
до 01.04.2018г. в размер на 151,87 лв. Навежда, че съгласно Договор за цесия от 16.10.2018г.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на “С.Г Груп“
ООД (цесионер) вземанията си към ответника ЕЛ. АТ. СТ., произтичащи от горепосочения
договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че съгласно Договор за цесия от 01.10.2019г.
от своя страна “С.Г. Груп“ ООД (цедент) е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер)
вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за далекосъобщителни
услуги. Заявява, че ответникът е бил уведомен за така сключените цесии в хода на
настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложените
1
към исковата молба уведомления за цесия и самите договори за цесии. Поддържа, че
задължението на ответника към настоящия момент било в размер от 151,87 лв. - незаплатена
цена за потребените от ответника далекосъобщителни услуги по процесния договор за
периода от 02.12.2017г. до 01.04.2018г. Сочи, че за процесното вземане на 17.12.2020г. по ч.
гр. д. № 2648/2020г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът ЕЛ. АТ. СТ. не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
С молба от 20.10.2021г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство e
искова претенция по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца парична сума
в размер на 151,87 лв. /сто петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница,
дължима на основание сключени следните договори: Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12602664003 от дата 22.03.2017 г. и
23.03.2017 г., между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЕЛ. АТ. СТ., като на
16.10.2018г. с подписване на Договор за цесия „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е прехвърлила паричното вземане на „С.Г.Груп“ ООД, а с подписването на Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г. Груп“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕООД процесното парично
вземане е прехвърлено в полза на кредитора - „ЮБЦ“ ЕООД.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 909821 от 17.12.2020г. по ч. гр. д. № 2648/2020г.
на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника ЕЛ. АТ. СТ. е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й по реда на 44, ал. 1, изр. 6 ГПК - на 10.06.2021г. при условията на отказ на
адресата да получи съобщението и същият е бил редовно призован за откритото съдебно
заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на
исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не
е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
2
негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: облигационно правоотношение, създадено между
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на процесния
договор за далекосъобщителни услуги, от който за ответника е възникнало задължение за
заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница за потребени и незаплатени
мобилни услуги; наличието на твърдените две цесии, с които процесното вземане е
прехвърлено в полза на ищцовата страна; уведомяване на длъжника за извършените
цесии,съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в
определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно
основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и 25 лв. – държавна такса и 180 лв. –
адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на
ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 205 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 205 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че ЕЛ. АТ. СТ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: град Б, дължи на "ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: С, представлявано от Ю Б Ц – управител, чрез адв. В.Г.,
със съдебен адрес С, ап. 22, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 909821 от 17.12.2020г., издадена по ч. гр. д. № 2648/2020г. на Районен
съд – гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 151,87 лв. /сто петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ -
главница, дължима на основание сключени следните договори: Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12602664003 от дата 22.03.2017 г. и
23.03.2017 г., между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ЕЛ. АТ. СТ., като на
16.10.2018г. с подписване на Договор за цесия „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е прехвърлила паричното вземане на „С.Г.Груп“ ООД, а с подписването на Договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г. Груп“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕООД процесното парично
вземане е прехвърлено в полза на кредитора - „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕЛ. АТ. СТ., ЕГН **********, с настоящ
адрес: град Бда заплати на "ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: С, представлявано от Ю Б Ц – управител, чрез адв. В.Г., със съдебен адрес С,
3
ап. 22 разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство,
както следва:
- сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 2648/2020г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за исковото производство (гр. д. № 1143/2021г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4