Р
Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Пловдив, 17 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3544 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на К.И.П., ЕГН **********, чрез адв.
М.О. срещу разпореждане № 4506-40-321 от 16.10.2019г. на директора на фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите"
("ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ). Поддържа се, че
разпореждането е незаконосъобразно. Оспорващият твърди, че отговаря на
изискванията на специалния закон, съгласно който има право на гарантирани
вземания. Моли съда да отмени разпореждането, като даде задължителни указания
на административния орган. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба лично и от
пълномощника се доразвиват съображенията, посочени в жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът - директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва
жалбата, като неоснователна. Пледира оспореното разпореждане да бъде
потвърдено, като законосъобразно. Представя писмени бележки по съществото на
спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пловдив, в настоящия състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че жалбоподателката е работила
по трудово правоотношение при "Лайф 85"
ЕООД, ЕИК *********, считано от 10.04.2017 г. до 30.11.2018 г., когато същото е
прекратено, считано от 01.12.2018г., от работодателя поради несъстоятелност на
търговеца. Не е спорно също, че с решение № 330 от 19.06.2019 г. на Окръжен
съд-Пловдив, вписано в ТР на 21.06.2019 г. е открито производство по
несъстоятелност на "Лайф 85" ЕООД,
постановено е прекратяване дейността на предприятието, длъжникът е обявен в
несъстоятелност и производството е спряно поради недостатъчност на имуществото
за покриване на разноските по производството.
Със заявление-декларация вх. № 4502-15-91 от 16.09.2019 г. до директора на
ТП на НОИ-Плодив оспорващата П. е поискала да й бъде
отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е приложила справка № 1 от
02.07.2019г. за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове.
Поради невъзможност служители на ТП на НОИ-Пловдив да установят контакт с
представител на дружеството-работодател, не е била извършена проверка по реда
на чл. 5 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелонст на работодателя. Данни за това са почерпени
от събрани материали по ТД № 956/2018г. на ПОС и е прието от ССчЕ, че дружеството през 2017г и 2018г. няма счетоводна
отчетност и не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и ГФО.
Като е приел, че не е налице изискването за наличие на начислено трудово
възнаграждение на Кр.П., с разпореждането, предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство, директорът на фонд
"ГВРС" на основание чл. 26, ал. 3, във вр.
с чл. 3, т. 1 от ЗГВРСРН е отказал изплащане на гарантирано вземане поради
липса на правно основание за изплащането му. Разпореждането е връчено на
25.10.2019 г. на жалбоподателката, видно от Известие
за доставяне, като с жалба от 08.11.2019 г. (дата на пощенското клеймо – лист 6
от делото) същата го е оспорила пред Административен съд-Пловдив.
Като доказателства са приети: заповед № ЗГ-5-15-00592566/12.07.2019г. на
ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив; решение № 330/19.06.2019г., ТД № 956/2018г.
на ПОС; писмо изх. № КО-14-00-03/28.02.2018г. на директор на дирекция
„Консулски отношения“ при Министерство на външните работи.
Съгласно заповед
№ 1016-40-723/16.06.2016 г. на управителя на НОИ за директор на фонд
"ГВРС" е назначена Ваня Борисова.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд София
област прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването й.
Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което
съдът приема, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Разпореждане № 4506-40-321 от 16.10.2019 г. е валиден административен акт.
Издаден е от компетентен орган – директор на фонд "ГВРС", съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР. Спазена е установената в закона
писмена форма, като разпореждането съдържа правни и фактически основания за
издаването му. Съдът не установи нарушения на административнопроизводствените
правила при разглеждане на заявлението-декларация на жалбоподателката
за отпускане на гарантирано вземане. При постъпване на същото при ответника е разпоредена проверка за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, в рамките на която са положени усилия от страна администрацията
да се открие управителят на дружеството. Видно от писмо изх. № КО-14-00-03/28.02.2018г.
на директор на дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на външните
работи управителят на дружеството- работодател Георги Тодоров Тингаров се намира в затвора в гр.Инсбрук, Република
Австрия от 06.03.2017г., където излежава присъда за убийство. Пълномощник на
дружеството е отказал да получи заповед № ЗГ-5-15-00592566/12.07.2019г. на
ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив.
С оглед на това изисканите първични
счетоводни документи (аналитични и хронологични справки, счетоводни записи,
отчети, декларации и др.), удостоверяващи факта на начисляване на трудовите
възнаграждения на работещите към датата на вписване в ТР на съдебното решение
за обявяване на дружеството в несъстоятелност не са били представени, с оглед
на което проверяващите са формирали извод за липса на начислени възнаграждения
на оспорващата П.. Подаденото от
последната заявление-декларация, с приложените към него документи, е
съпоставено с данните от ТД № 956/2018г. на ПОС. Действително не е бил изготвен
констативен протокол по реда НРНИРСОИГВНР от Регистъра на осигурените лица и от
регистъра на трудовите договори, но това е било поради обективна невъзможност
на длъжностните лица да осъществят контакт с представляващ дружеството, а и от
регистрите на НАП липсват ГДД и ГФО за париода.
В този смисъл съдът приема, че като не е съставил и връчил констативен
протокол на представител на работодателя или на декларатора П.,
административният орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, което
да има за правна последица незаконосъобразност на оспореното разпореждане.
Следва, че не се установяват отменителни основания по
смисъла на чл. 146, т. 1-3 от АПК.
Относно съответствието на процесното разпореждане
с материалния закон съдът приема следното:
Отношенията, свързани с условията, при които се поражда правото на
работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя и реда на изплащането на
тези вземания, както и създаването, функциите и дейността на фонд
"ГВРС" са регламентирани със Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. В чл. 2 от този
закон е уредено, че се прилага за всички физически и юридически лица, които
наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие
производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на
специални закони. В чл. 3 е предвидено, че гарантирани вземания на работниците
и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; 2.
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт
За да възникне правото на гарантирано вземане, като субективно материално
право, следва да са изпълнени всички кумулативни предпоставки, уредени в
закона. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по
закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е
прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6;
е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър
на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Началният момент, от който гарантираното
вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е
датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на
производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по
несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
От логичното и систематично тълкуване на приложимите правни норми следва,
че от датата на вписване в ТР на съдебното решение за откриване на производство
по несъстоятелност на работодателя, за работниците и служители, чието трудово
правоотношение не е прекратено, както и за тези, чието трудово правоотношение е
прекратено през последните три месеца преди посочената дата, възниква право на
гарантирани вземания в размерите по чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР, ако не са сред
лицата, изброени в чл. 7 от ЗГВРСНР, и подадат заявление-декларация пред ТП на
НОИ по седалището на работодателя в двумесечен срок от същата дата. Съгласно
чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по
този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по
индивидуални и колективни трудови договори. С нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от
ЗГВРСНР фондът гарантира вземания на
работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 в размер на последните 6 начислени,
но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6. От събраните доказателства съдът приема за установено, че К.И.П.
е спазила срока за депозиране на заявлението-декларация пред компетентния
орган.
Спорът се свежда до отговора на въпроса дали последните шест месечни
трудови възнаграждения са били начислени от работодателя "Лайф 85" ЕООД, доколкото не се спори между страните,
че същите не са били изплатени на П.. Съдът споделя извода на административния
орган, че липсват доказателства, обосноваващи начисляването на трудовите
възнаграждения на жалбоподателката за целия период
01.06.2018-30.11.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд. Доказателства за това по
делото не са представени.
С оглед изложените съображения и при съобразяване разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от АПК следва, че правилно е постановен отказ за изплащане на гарантирано
вземане на посоченото правно основание.
В този смисъл съдът приема, че оспореното разпореждане е издадено както при
правилно приложение на материалния закон, така и при спазване целта на закона.
Следва, че не се установяват и отменителни основания
по смисъла на чл. 146, т. 4-5 от АПК.
По изложените съображения съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
§ 1, т. 6 от ДР на АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство
пред настоящата инстанция, което следва да е в размер на 100 лв.
Водим
от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П., ЕГН **********, срещу разпореждане № 4506-40-321 от 16.10.2019г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" при Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН ********** да заплати на Националния осигурителен институт сумата в
размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: