№ 31741
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110113953 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. С. срещу „Софийска вода“
АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
3 458.42 лв. – стойност на доставени В и К услуги, фактурирани за периода 23.01.2015 г. –
29.10.2021 г., за имот с кл. № **********, представляващ апартамент № 116, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, поради изтекла погасителна давност за
вземането.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост
на иска на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради наличие на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 58624/2022 г. по
описа на СРС, 176 състав, за вземане, включващо и процесното. Моли за прекратяване на
производството. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания му срок /включително след продължаването му/ ищецът не изразява
становище по възражението на ответника за недопустимост на иска.
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е
допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
1
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е
налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода
на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. След
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се
преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не
съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
В случая след извършена служебна проверка в ЕИСС съдът констатира, че по ч. гр. д.
№ 58624/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, е издадена Заповед № 32425/10.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено С. Д. С. да
заплати на „Софийска вода“ АД задължения за имот в гр. София, ж.к. „Люлин 1“, бл. 14, вх.
Е, ет. 7, ап. 116, с кл. № **********, сред които е и задължение в размер на 4 922.11 лв. –
главница за потребена вода за периода от 19.11.2012 г. до 31.05.2022 г. Следователно
заповедта е издадена за вземане, включващо и процесното, като страните в заповедното
производство и в настоящото исково производство са идентични. С Разпореждане №
29490/06.03.2023 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист поради неподаване на
възражение от длъжника. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в законна сила
преди 06.03.2023 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е подадена на 17.03.2023 г., т.е. след изтичане на срока за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
При тези данни и съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът намира, че
искът, с който е сезиран, е недопустим, защото за вземането е налице влязла в законна сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и спорът не може да бъде пререшаван. Ето защо
производството следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13953/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 14, вх. 6,
ап. 116, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159,
ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3