МОТИВИ към присъда № 19, постановена на 23.04.2015г.  по НОХД № 697/2014г. по описа на Търговищкия районен съд.

Подсъдимият Ф. Ш. Б. с ЕГН: **********  е предаден на съд, както следва:

С обвинение по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че в неустановен ден на м. 04.2011г. в гр.Търговище преправил съдържанието на официален документ – нотариална заверка от 12.04.2011г. на Нотариат –Басерсдорф, ВК № 524 чрез нанасяне на добавка – вмъкване на ръкописен текст: КРО. SDF с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи в гр.Търговище.

С обвинение по чл.309, ал.1 от НК – за това, че за времето м.04.2011г. до м.10.2011г. в гр.Търговище преправил съдържанието на частен документ – удостоверение от 12.04.2011г., изходящо от А.Я. с нотариална заверка от 12.04.2011г. на Нотариат – Бсерсдорф, ВК № 524, като му придал вид на официален документ и го употребил пред Районен съд – Търговище, Окръжен съд –Търговище и Дирекция „Социално подпомагане” – Търговище, за да докаже, че в полицията на К.Швейцария съществува подаден сигнал срещу Д.А..

С протоколно определение от 09.03.2015г., на основание чл.289, ал.1 във  вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК във вр. с чл.53, ал.1, б. „i" от Европейската конвенция за международно признаване на присъди и чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България, съдът прекрати наказателното производство по НОХД № 697/2014г. по описа на ТРС в частта по обвинението за извършено от Ф. Ш. Б.  престъпление по чл.309, ал.1 от НК. След влизане в сила на определението, производството по делото продължи по повдигнатото на подс.Б. обвинение по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

 Преди приключване на съдебното следствие по делото, обвинението по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК бе изменено от представителя на РП – Търговище, на основание чл.287, ал.1 от НПК - по отношение времето и мястото на извършване на престъплението. Новото обвинение, повдигнато на подс.Б.  е  за това,  че в неустановен ден за времето от 12.04.2011г. до 11.05.2011г. в гр.Клотен, К.Швейцария, преправил съдържанието на официален документ – нотариална заверка от 12.04.2011г. на Нотариат – Басерсдорф, ВК № 524 чрез нанасяне на добавка – вмъкване на ръкописен текст: КРО. SDF с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи в гр.Търговище.

 В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така измененото обвинение срещу подсъдимия като безспорно доказано. Счита, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства  и пледира  за налагане на наказание  “лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона – за не повече от 3 години. Пледира за приложение на чл.66 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Сочи, че подс.Б. следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски. По отношение на веществените доказателства счита, че следва  да останат по делото.

Подс.Ф.Б. не се признава за виновен както по първоначалното,  така  и по окончателното обвинение по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Не дава обяснения.  Заявява, че за престъплението,  за което се води производството, вече е осъден в К.Швейцария. На основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК бяха прочетени обясненията му, дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник. Предвид последвалото изменение на обвинението обаче и същественото изменение на обстоятелствената му част и с оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК, съдът не взе предвид тези обяснения при постановяване на присъдата.     

Защитникът на подсъдимия излага становище, че деянието, квалифицирано в обвинителния акт като престъпление по чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК е несъставомерно по този текст. Твърди, че добавката в нотариалната заверка не е променила съдържанието на официалния документ, че същата няма правно значение, както и че цялата престъпна дейност на подсъдимия, описана в обвинителния акт е следвало да се квалифицира като престъпление по чл.308 от НК, за което подс.Б. вече е бил наказан в К.Швейцария. Предвид това, пледира за прекратяване на наказателното производство и в частта по обвинението по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, респ. за постановяване на  оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от  фактическа страна: 

Подс. Ф. Ш. Б. не е осъждан в Република България.

           Същият живеел преимуществено в К.Швейцария, където имал сключен брак с Е. Б.. Родителите на подс.Б. ***, Р.България, където той също пребивавал. На 03.06.2010г. в гр.Търговище на подс.Б. се родил син - Ф. Ф.Б., като майка на детето била св.Д.  М.А.. След раждането на детето подс.Б. заминал за Швейцария, където живеел със законната си съпруга и работил в транзита на фирма „Суиспорт” АГ на летище Цюрих като служител. Д.А. останала в България да се грижи за детето. С времето отношенията между родителите на детето  Ф. се влошили, като взаимното неразбирателство непрекъснато растяло. През м.март 2011г. св. Дж. А. чрез адвокат подала молба до РС -Търговище по чл.123 и чл.143 от СК и така било образувано гр. дело № 475/11г. по описа на ТРС. Узнавайки това, подс. Ф.Б. се срещнал със свой приятел А.Я., който също работел в К.Швейцария като цивилен служител по сигурността /SBF/ към летищна полиция Цюрих, с преки трудови задължения по проверка на пътници и багажи при заминаване.  Двамата се уговорили А.Я. да подпише пред нотариус документ, който подсъдимият за улеснение да изготви  от негово име, в който Я. да удостовери, че Д.А.   заплашва по телефона подс.Б., че го изнудва за пари и използва заплахи, насочени към здравето и живота на общото им дете.

          В изпълнение на това, в неустановен ден на м. април 2011г. в гр.Клотен, К.Швейцария със съдействието на неустановено по делото лице, подсъдимият  изготвил чрез компютър и принтер документ на немски език от две страници /л.107 и л.108 от ДП/, върху който поставил титулна част на първата страница, включваща гербово изображение, текст:  „Областна полиция – Швейцария”,  както и наименование: „Удостоверение”. Като автор на документа бил посочен А.Я.  с рождена дата, документ за самоличност, служебно място, адрес и телефон. В самото съдържание на документа се удостоверявало, че в Швейцария има молба от Б. срещу Дж. А. с оплакване за изнудване и заплахи, както и молба за компетентна помощ и защита от тяхна страна. В продължение се сочило, че от служебния си телефон Я. е изслушал разговор между двамата с подобно съдържание. В съдържанието се излагало, че в полза на детето е да се приложи ЕКПЧ и това е приложимо само от официалните институции на страната, в която детето живее. Отбелязано било, че на г-н Б. е разяснено, че съгласно законодателството на К.Швейцария и Европейската Директива за оказване на полицейска помощ на гражданите на ЕС в случаят не е приложимо. И била дадена препоръка за сигнализиране на официалните институции в Р.България. Документът завършвал с адрес „8302 Клотен”. С този документ подс.Б. и А.Я. ***, пред помощник -нотариус г-н С.М.. А.Я. видял само втората страница на документа и положил върху нея саморъчно с химикал подпис и дата 12.04.2011г. Подписването на документа от  А.Я. било  удостоверено от помощник - нотариусът с полагане на нотариална заверка, удостоверяваща, че А.Я., идентифицирал се с лична карта е положил лично подпис пред него в Басерсдорф на 12.04.2011 г., ВК 524, такса 20.00 СНF, положен бил и служебен печат на Нотариата с подпис на г-н С. М.. После, по искане на подс. Б. на лицето и гърба на втората страница от документа бил положен печат от Държавната канцелария на Кантон Цюрих, а на гърба - Апостил с отбелязана дата 12.04.2011г., удостоверяващ подписа на помощник- нотариуса г-н М.. След това, отново в гр.Клотен, подс.Б. прибавил нова, трета страница към документа, на която поставил чрез компютър и цветен лазерен принтер снимково изображение на А.Я. в служебна униформа, до нея написал имената му, дата на раждане, документ за самоличност, служебно място изписано със съкращение КРО. SDF, адрес, директен телефон, езикови познания. След това, с химикал и саморъчно изписал съкращението  КРО. SDF  до подписа на А.Я.  на втората страница на документа. За съответствие,  отново с химикал и саморъчно в самата нотариална заверка, стояща на същата страница /л.107 от ДП/ към името и личните данни като частно лице на Я., подс.Б. добавил същото съкращение КРО.SDF /представляващо длъжност и месторабота на Я./.  После на добавената трета страница, до снимката на А.Я. подсъдимият сложил и щемпел -отпечатък от наподобяващ служебен печат, с който предварително се бил снабдил и който нямал реално никаква връзка с А.Я. или неговата служба. Върху него било изписано името на Я., неговата длъжност и месторабота със съкращение КРО. SDF, телефон, Цюрих. Отново използвайки този измислен и набавен от него печат подс. Б. положил щемпел от него върху вече съществуващия подпис на Я. и стоящ на лицето на втората страница от удостоверението, който бил заверен преди това от помощник нотариуса в Басерсдорф. По този начин - с изписването на добавката КРО. SDF  и поставянето на печата, съдържащ данни за служебната принадлежност Я. /създаващи впечатление за полицейска такава на автора на документа/,   подсъдимият преправил съдържанието на частния документ. Той вече не представлявал удостоверителен документ, изхождащ от частно лице за възприети от него като свидетел факти от реалността, а съзнателно и целенасочено му придал вид на официално удостоверение от официално лице - полицай - работещ в полицията, за което има и печат. Така синхронизирал и не случайно подбраната и използвана титулна част на първата страница от удостоверението /гербово изображение и наименование - Областна полиция - Швейцария/ с втората, удостоверяваща и автора на документа.

        Посредством саморъчно нанесената добавка КРО. SDF в нотариалната заверка, стояща на втора страница от документа /л.107 от ДП/ подс.Б. преправил съдържанието на нотариалното удостоверяване.  Внасяйки в данните за самоличност на лицето, положило подпис на документа и информация за служебна принадлежност, създаваща впечатление за полицейска такава, съдържанието на тази  нотариална заверка вече не удостоверявала подпис на частно лице, а и бил придаден вид, че удостоверява подпис на длъжностно лице –полицай.

         В този вид удостоверението, вече в три страници и преправен вид  било предадено за превод в ЕТ „Е. БМ Д.М.”, гр.Търговище, Р.България,  където надлежно длъжностно лице извършило превод от немски на български език. В последствие на 11.05.2011г. в гр.София от МВнР, Дирекция „Консулски отношения” по желание на подс. Б. подписът на преводача бил заверен.

          За да докаже, че майката на малолетния Ф.  - Д.А. не се грижи за детето и неговото здраве и го изнудва за пари, подс.Б. чрез упълномощените си адвокати представил под формата на копия преправените от него частен и официален документ с превод и заверки по делата, които водел с А..  Така, чрез упълномощения си адвокат – св.Н.С., подс.Б. представил преправените документи по гр.д.№ № 475/2011 г. по описа на ТРС  Отново чрез пълномощника си  а.. Н.С. представил преправените от него частен и официален документ с превод и заверки  и по гр.д. № 770/2011г. по описа на ТРС. Използването на тези порочни документи от подсъдимия продължило и чрез представянето им по образувано по искова молба на Дж. А. гр. д. № 1180/2011 г. по описа на ТРС с иск по ЗЗДН срещу подсъдимия. Същото се случило и при обжалването на съдебното решение по това дело -  подс.Б. чрез процесуалния си представител  а.. Д. П. с въззивната жалба отново представил пред съда преправените документи. Видно от съдебното решение по това въззивно гр.д. № 284/2011г, ТОС е приел тези документи като: „...полицейски доклад, изготвен от полицейски служител от населено място Клотен...”/л.71 от ДП/. Доказвайки аргументите си срещу Дж. А., подс. Б. използвал преправените документи и пред Дирекция „Социално подпомагане” -Търговище, където ги представил  с жалба вх. № ЗД - 94ФФ/0007/05.10.2011 г. /л.82-83 от ДП/. Навсякъде подс. Б. употребявал подправените документи - удостоверението от А.Я. и нотариалната заверка със значението, което той умишлено им  придал с извършените от него подправки, а именно на удостоверение, изхождащо от полицейски служител от швейцарската полиция. Отделно тези порочни документи били предоставени и на родителите на подс. Б. и били използвани в същия смисъл и по гр.д. № 710/2011г. по описа на ТРС.

              Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите  Д.А., Д.П., Н.С., Г.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на св.В., дадени на ДП, които частично бяха приобщени към доказателствения материал и които същата заяви, че поддържа, показанията  на св.И. С., също дадени на ДП, които бяха прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност,  протоколите за доброволно предаване, комплексната и допълнителна  експертиза на HTJI при ОД на МВР - Търговище, съдебно- почерковата и техническа експертиза, извършена върху инкриминираните документи от НИКК - МВР, материалите изискани  и предоставени по линия на международната правна помощ от Федерален департамент „Правосъдие”, отдел „Правна помощ”- К. Швейцария, на основание Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси - във фазата на досъдебното и на съдебното производство по делото, както и останалите  приложени  писмени  доказателствени  материали.

          Доказателственият материал по делото по безспорен и непротиворечив начин установява обстоятелствата  във връзка с местоживеенето на подсъдимия, семейното му положение, обстоятелството, че същият има родено дете от Д.А.. Безспорно доказва, че отношенията между родителите на детето били крайно обтегнати, което се установява и от  данните за делата, водени помежду им /л.223- 278 от ДП/, от представените от подсъдимия протоколи за полицейско предупреждение на Д.А. /л.325 -326 от делото/, като видно и от свидетелските показания на последната, повод за неразбирателството помежду им било  отглеждането на  общото им дете.  

           По делото е установено, че процесното удостоверение с нотариална заверка - с превод и заверки е било представяно по посочените по - горе граждански дела /гр.д.№№ 475/2011г., 770/2011г., 1180/2011г. по описа на ТРС и в.гр.д. № 284/2011г. по описа на ТОС/ водени между Дж.А. и подсъдимия, както и по гр.д.№ 710/2011г. на ТРС,  водено от неговите родители. Въпреки, че свидетелите Д.П., Г.В. и Н.С. нямаха ясен спомен в тази насока, обстоятелствата във връзка с ползването на документите по делата се установяват по несъмнен начин от писмените доказателства, приложени на л.215 – 285 от ДП, включително:  писмена защита от а..Г.В. по гр.д.№ 710/2011г. на ТРС и решение по същото дело, насрещна искова молба от а..Н.С. по гр.д.№ 475/11г. и протокол от с.з. по това дело  от 17.06.2011г., въззивна жалба от а..Д.П. против решение по гр.д. № 1180/11г. на ТРС, протокол от с.з. по гр.д. 284/2011г. на ТОС и решение по същото дело, писмен отговор от а..Н.С. по гр.д. № 770/2011г. на ТРС. Този извод се потвърждава и  от показанията на св.А.. Обстоятелството, че документите са били представени и пред Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” –Търговище се установи и от показанията на св.С., дадени на ДП, както и от жалбата на Ф.Б. до същия отдел  с вх. № ЗД - 94ФФ/0007/05.10.2011 г. /л.82, 305от ДП/.

         От заключението на назначената комплексна експертиза  извършена   върху инкриминираните документи от HTJI при ОД на МВР - Търговище е видно, че подписът положен на втория лист от удостоверението под текста „Unterschrift” е положен от А.Я., текстът е създаден на компютър, който не използва програма за издаване на бланки, след това е разпечатано на цветен лазерен принтер. От заключението по назначената съдебно- почеркова и техническа експертиза извършена върху инкриминираните документи от НИКК - МВР е видно, че удостоверението от името на Областна полиция е изготвено върху два листа хартия за писане и печат форма A4. Към удостоверението е прикачен лист формата A4 с изображение на снимка и отпечатани данни за лицето от снимката. Листите са със сходна структура и свойства. Текстът и изображенията в трите листа са отпечатани на един същи принтер. Подписът за А.Я. и ръкописно изписаната дата 12.04.2011 са изписани с една и съща химикална паста, която се различава от тази - използвана при ръкописното изписване на двете съкращения KРО. SDF. Последните от  своя страна са изпълнени от едно  и също лице.  Въпреки, че допълнителната експертиза, извършена от НТЛ - МВР-Търговище не е могла да отговори на въпроса относно авторството на ръкописните текстове KРO.SDF,  становището на експертите от НИКК - МВР е категорично, че: „Двата ръкопечатно изписани текста на латиница KРO.SDF” обект на  почерковото изследване ….са изписани от лицето Ф. Ш. Б.”. Този извод е направен след изследване и установяване на съществени, индивидуални и по количество достатъчни съвпадания между изписаните текстове KРO.SDF и сравнителните образци от почерка на подсъдимия. Заключението е обосновано и компетентно, направено и при безспорно по -добрата техническа обезпеченост на НИКК  /в.л. Д. – л.363/ и съдът изцяло го възприе. Експертите от  НИКК - МВР са заключили също, че щемпелът със съдържание „KРO.SDF/Zurih/**********/AYDIN YAKUP” е нестандартен, не е изработен по обичайната технология, а е сглобен от отделни елементи, залепени върху плоскост. Този отпечатък и отпечатъка от щемпел със съдържание „12 APR. 2011” са изпълнение от една и съща мастилна паста, различна от тази използвана при полагане на щемпела от печат със съдържание „ORIGINAL”. На втората страница в удостоверението първоначално е положен подписът за „AYDIN YAKUP” и е изписан текстът    „KРO.SDF” срещу    „Unterschrift”, след което са положени отпечатъците от щемпел със съдържание „KРO.SDF /Zurih/**********/AYDIN YAKUP”.

         От така цитираните заключения, които обосновано и компетентно отговарят на поставените въпроси и които бяха приети без възражения от страните, респ. и от съда, се установи по несъмнен начин, че въпросното удостоверение е подписано и датирано /с изписване на датата 12.04.2011г./ от А.Я. т.е лицето посочено като негов автор действително го е подписало и следователно частният документ е истински. От заключението на експертите от НИКК - МВР от друга страна по безспорен начин се доказа и обстоятелството, че подс.Б. саморъчно и впоследствие  е изписал добавката КРО. SDF  до вече положения подпис на А.Я., вписал е същата добавка и в съществуващата вече нотариална заверка. След това е последвало и поставянето на отпечатъците от щемпел на съдържание  „KRO. SDF /Zurih/**********/AYDIN YAKUP” върху  документа.

          Предвид така установени обстоятелства, съдът намери за безспорно доказан механизма, хронологията и авторството на деянието.

          Спорен е въпросът дали при така установената фактическа обстановка подс.Б. е извършил деяние, представляващо  документно престъпление, какво точно и наказан ли е той вече за него.

          Предметът на документните престъпления, както е посочено и в ПВС № 3/82г. по н.д.№ 12/81г. са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. И в теорията идентично се приема, че документът е конкретно писмено волеизявление  на определено  лице, което има правно значение. Изхождайки от тази дефиниция, съдът намира, че в случая е налице  комплекс от  два документа: Единият документ включва  изявлението, подписано от А.Я., а вторият документ включва изявлението на помощник - нотариуса С. М. относно заверения подпис. Налице са две различни волеизявления,  двама различни автори, респ. два отделни документа, макар и върху една и съща материална основа.

           В ПВС № 3/82г. е посочено, че при нотариалната заверка на подписи на лицата, съставили частен документ, обективно съществуват два документа върху една материална основа и съдът намира, че настоящия случай е именно такъв т.е. че в случая се касае  за комплекс от частен  и официален документ. Според т.3 от посоченото постановление,  частен е този документ, който е съставен  от частно лице лично или  като представител  на друго частно лице  или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно от представител на обществеността извън кръга на възложените  му функции. Тъй като в случая лицето, което е подписало удостоверението като негов автор  - А.Я. го е подписало като частно лице, удостоверявайки обстоятелства възприети именно в такова качество, съдът прие, че това удостоверение  представлява частен документ. Именно предвид частното качество на автора, е била направена и нотариалната заверка на подписа му. Съдът прие, че последващите действия на подсъдимия /добавки, печати/ са довели до преправяне съдържанието на частния документ с цел - да изглежда като официален,  без реално да е станал такъв.

            Несъмнено нотариалната заверка на подпис върху удостоверението представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК  Същият е издаден  по установен ред и форма от  длъжностно лице /помощник - нотариус/ в кръга на службата му. Тези обстоятелства се потвърждават по безспорен начин от материалите, предоставени в хода на досъдебното производство от Федерален департамент „Правосъдие”, отдел „Правна помощ” -К.Швейцария, включително копие - извлечение от регистъра на заверките в Нотариат Басерсдорф. По делото е безспорно установено, че документа е истински т.е. автора на нотариалното удостоверяване е именно подписалото го длъжностно лице помощник – нотариус С.М..  От превода на нотариалната заверка е видно, че същият е удостоверил истинността на подписа на А.Я., положен пред него с дата на раждане, адрес и лична карта, на 12.04.2011г., Басерсдорф.

            Преценявайки дали е налице преправяне на документ от страна на подс.Б. съдът взе предвид, че съгласно ПВС №3/82г. преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено.Съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички останали  необходими елементи подпис, дата, снимки и т.н.

            Предвид заключенията на цитираните по -горе съдебно - почеркова  и техническа експертиза на НИКК – МВР, както комплексната  експертиза от НТЛ при ОДМВР - Търговище, които изцяло кореспондират с представеното от К.Швейцария в отговор на молбата за правна помощ Наказателно постановление по чл.352 от швейцарския  НПК  реф.№ D- 9/2013/6449 от 15.11.2013г., съдът намери за безспорно установено, че подс.Ф.Б.  е  преправил съдържанието на частния документ   - удостоверение от 12.04.2011г, изходящо от А.Я., като му придал вид на официален документ /чрез внасяне на добавка –печат и ръкописен текст KРO.SDF/. Въз основа на приложените материали от посочените по-горе граждански дела,  жалба до Дирекция  „Социално подпомагане”, /л.215 – 285,  л.82, 305 от ДП/,  показания на св.С., св.А. съдът установи, че  същият  го е употребил пред ТРС, ТОС  и Дирекция ”Социално подпомагане” - Търговище за да докаже, че в полицията на К.Швейцария съществува подаден от него сигнал срещу Д.А. за изнудване и заплахи.  За тази си дейност обаче, съдът прие, че подс.Б. вече е признат за виновен и наказан в К.Швейцария.  Предвид това с определението си от 09.03.2015г., на основание чл.289, ал.1 във  вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК във вр. с чл.53, ал.1, б. „i" от Европейската конвенция за международно признаване на присъди и чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България, съдът прекрати наказателното производство спрямо Б. по настоящото дело в частта по обвинението по чл.309, ал.1 от НК. След влизане в сила на определението, производството по делото продължи само по повдигнатото на подс.Б. обвинение по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.  За да прекрати частично производството, съдът прие, че от материалите изпратени в отговор на молба за правна помощ до К.Швейцария, се установява, че в К.Швейцария спрямо подс.Б. е постановен акт – Наказателно постановление по чл.352 от швейцарския НПК от Прокуратура Винтертур/ Унтерланд, влязъл в сила през м.11.2013г.  От надлежния превод на същия се установи, че с него Ф.Б. е наказан за деяние, квалифицирано като фалшифициране на документ.  Съдът констатира, че фактите, във връзка с които Б. е наказан в Швейцария са идентични с фактите, обосноваващи  в настоящия обвинителния акт престъплението, квалифицирано по чл.309 ал.1 от НК. Съдът не прие довода, че осъждането на подсъдимия в К.Швейцария /с акт на прокуратурата, съгласно швейцарското законодателство/ обхваща и дейността, обосноваваща според обвинението  престъплението по чл.308, ал.2 от НК /подправката на нотариалната заверка/. Видно от превода на текста на Наказателното постановление, деянието, за което в К.Швейцария е била ангажирана отговорността на Б. не включва фактите във връзка с вписването на добавка в нотариалната заверка върху документа. Както бе посочено и в мотивите, въз основа на които съдът прекрати производството по чл.309, ал.1 от НК, практиката на Съда на европейските общности е константна, че принципът  non bis in idem се прилага с оглед идентичността фактите, които обосновават деянието, а не с оглед правната му квалификация. В случая, съдът прие, че такава идентичност е налице само по отношение фактите, обосноваващи преправката на частния документ, поради което прекрати производството само в частта по чл.309, ал.1от НК. Не прие, че такава е налице по отношение на официалния документ, тъй като в Наказателното постановление по чл.352 от швейцарския  НПК не се съдържат факти във връзка с преправката на нотариалното удостоверяване на помощник нотариуса С.М.,  а последното е самостоятелно престъпление по българското законодателство.

            След като принципът non bis in idem бе приложен от съда  именно с оглед идентичност на фактите, то правната квалификация на деянието, за което  производството бе прекратено  - по чл.309, ал.1 от НК или  по чл.308, ал.1 от НК /както твърди защитата - с оглед придадения вид на удостоверението подписано от Я. на официален документ и годността му да създаде заблуждение у другите лица, че е такъв/ е ирелевантна относно продължилото производство по чл.308, ал.2 от НК. Последното касае подправка на друг документ /нотариално удостоверяване/, изходящ от друг автор – С.М., чиято правна квалификация е безспорно по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

             От заключението съдебно- почерковата и техническа експертиза на  НИКК –МВР  се установи, че добавката КРO.SDF в нотариалната заверка е изпълнена от подс.Б.. Същата  е изпълнена след полагането на подписа от А.Я. на лист втори от документа и преди полагането на щемпелите от печатите с данните на Я., видно от същата експертиза. Както бе посочено, според експертизата, двата ръкописно изписани текста КРO.SDF  са изпълнени със сходна по оптично физични свойства химикална паста, използването на която сочи, че са изпълнени в един и същ времеви период. Както е прието и в Наказателното постановление по чл.352 от швейцарския НПК, полагането на щемпелите от печатите с данните на А.Я. върху документа е станало в гр.Клотен, от което следва, че доколкото полагането на ръкописните добавки КРO.SDF  ги предхожда, то и те се направени там. Саморъчните добавки КРO.SDF до подписа на А.Я. и в нотариалната заверка са изпълнени след извършване на последната в Нотариата в Басерсдорф, което сочи, че са направени след датата 12.04.2011г. От друга страна, същите са направени преди заверката на подписа на преводача на документа, извършена на 11.05.2011г. в МВнР, Дирекция „Консулски отношения”. От изложеното следва извода, че добавката КРO.SDF  в нотариалната заверка е изпълнена от подс. Б.   в периода 12.04.2011г. - 11.05.2011г. в гр.Клотен.

          Както бе посочено,  преправянето на истинския документ изисква върху него да се въздейства чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Както се установи, в случая съдържанието на нотариалната заверка е било допълнено от подс.Б. чрез изписване на добавката КРO.SDF. Това съкращение, макар и да не отговаря на правилното такова /SBF/, отразява  длъжността и местоработата на А. Я.   – служител по сигурността на летищна полиция при Кантонална полиция Цюрих /л.206-208 от ДП/ - Kantonspolizei Zurich  - Sicherheitsbeauftragte der Flughafenpolizei – т.нар „бодичекер” – с преки трудови задължения по проверка на пътници и багажи при заминаване. Чрез допълването на нотариалната заверка с това буквено съкращение подсъдимият целял да създаде единство между  нотариалната заверка и подправения частен документ /съдържащ  същото съкращение  КРO.SDF до подписа на Я. на втора страница, на първа и трета страница - като част от данните за автора, в положените печати,  логото „Кантонална полиция”, герб на първа страница и снимката на Я. с униформа на трета / и така да се създаде погрешно впечатление, че става въпрос за документ, издаден от представител на полицията в Кантон Цюрих. /Такъв  Я. не бил, въпреки, че означението на местоработата му създавало такова впечатление/. Както е установено и отразено и в Наказателното  постановление по чл.352 от швейцарския НПК, с което подс.Б. е наказан К.Швейцария, същият е извършил деянието, считайки че в България удостоверение от полицейски служител би имало повече тежест, отколкото на обикновен гражданин.  Съдът намира, че добавката е променила съществено съдържанието на нотариалната  заверка, доколкото тя е променила смисъла и -  не че се удостоверява подписа на частното лице Я., както е било първоначално, а че се удостоверява подписа на служебното лице Я., което именно служебно лице – полицейски служител е автор  на удостоверението. Обстоятелството, че в българското законодателство не съществува правна възможност да се удостоверява нотариално длъжностно качество, не изключва горния извод. За значимостта на добавката следва да се изхожда не само от изискванията за правна валидност и  доказателствена сила, а и от годността на документа /с добавката/ да създаде  заблуждение у другите лица относно длъжностното качеството на издателя му. Имайки предвид и че документа е издаден и нотариално заверен в друга държава, с различно законодателство, несъмнено с включването на добавката в заверката, у лицата в Р.България, където е бил представен, се е създало впечатление, че е заверен подписа на длъжностното лице А.Я., което именно е издателя на удостоверението. От показанията на св.Ив. С. /л.304 от ДП/ е видно, че според нея Б. и представил „заверен превод на проведен разговор с Д.А. в присъствие на полицай”. Св.Г.В. /л.308 от ДП/ е посочила по повод на документа: „Предполагам, че родителите на Б. са мислели и те като мен, че този документ е издаден от швейцарските власти, та нали сина им го предава.”  В решението по в.гр.д.№ 284/2011г. на ТОС същият е коментиран като „полицейски доклад, изготвен от полицейски служител” /л.273 от ДП/, в протокола от с.з. по гр.д. № 475/2011г. на ТРС е приет като „копие от документ от Областна полиция в Швейцария” /л.49 от ДП/.. С оглед горното, съдът прие, че правната значимост на промяната в заверката с отбелязването на длъжността и местоработата на Я. в нея следва от факта, че посредством същата се е  създало единство между нотариалната заверка и частния документ, който подсъдимият също е преправил, включвайки по посочения вече начин  данни за служебното качество на Я..

            От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл и цел - да използва така преправения документ пред съдебните и административни органи в гр.Търговище. В превода  на документа,  който превод именно е бил представян от страна на подсъдимия по делата, водени в ТРС и ТОС  /л.104 от ДП/ е посочено: „Настоящото удостоверение се издава, за да послужи при нужда пред съответните съдебни инстанции в България.”  Показателна за целта и за значението, което самият подсъдим  е придал на документа е и жалбата, депозирана от Б. до Дирекция „Социално подпомагане”  -Търговище, където въпросният документ е представен и определен като  „заверен превод от проведен разговор с Д.А.  в присъствие на полицай” /л.82-83/. Както бе установено и посочено, документът с нотариалната заверка е бил  представен неколкократно и пред съдилища в гр.Търговище, по делата, които Б. и А. водели помежду си. Същият е приеман от съдилищата като „полицейски доклад, изготвен от полицейски служител” /л.273 от ДП/,  „копие от документ от Областна полиция в Швейцария” /л.49 от ДП/.

   Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което го призна за виновен. Съдът счете, че деянието не би могло да се определи като маловажен случай, предвид обстоятелството, че за съставомерността му е достатъчно официалния документ да е бил преправен с цел да бъде използван, а в случая се установи, че тази цел е била и постигната. Нещо повече, документът е бил използван неколкократно  чрез представянето му по делата, водени пред ТРС и ТОС, както и пред административните органи на Дирекция „Социално подпомагане”.

   За извършеното от подс. Б. престъпление законът  предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години. При преценка на наказанието, следващо се на подсъдимия за извършеното деяние, съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства факта, че целта с която е преправил съдържанието на документа е била реализирана. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид обстоятелството, че подс.Б. не е осъждан в Р.България, отчете добрите му характеристични данни, предоставени от работодателя му в Швейцария, както и мотивът, с който е осъществил деянието -  загриженост за здравето и правилното отглеждане на детето си. Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не обуславят приложение на чл.55 от НК, но обуславят наказание към минималния размер, предвиден в закона. На тази база съдът наложи на подс.Б. наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. Счете, че в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална превенция.

  На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Б. бе осъден да  заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище сумата от 473,62лв. -  разноски за експертизи, направени на досъдебната фаза  на процеса, по сметка на ВКП – сумата от  16,80лв. - разноски за превод, направени  в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на ТРС – сумата от 666,80лв., представляваща разноски за преводи, направени в съдебната фаза на процеса.

  Въз основа на изложените мотиви съдът  постанови присъдата си.

                                                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :