ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.03.2021г.
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА Н.
като разгледа
докладваното от съдията Н. гр. дело №5686
по описа за 2020г. на Районен
съд- гр.Плевен и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.Виолета Герова-САК, съдебен
адрес:***2, против И.Н.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***.
С Определениe
№ 260250/25.01.2020г. по
гр.д.№5686/2020г. по описа на РС – Плевен съдът е взел решение да бъде назначен
процесуален представител на ответника.
С
разпореждане от 25.02.2021г. съдът е указал
на ищеца да представи доказателства за платен депозит за особен представител на
основание чл.47, ал.6 ГПК. Съобщението е получено от ищеца, но в указания срок
не е представил доказателства за внесен
депозит по сметка на РС Плевен.
С оглед на горното, съдът приема, че
поради неизпълнение
на указания за внасяне на разноски по чл.47, ал.6 от ГПК следва да бъде върната
исковата молба при условията на чл.129, ал.3 от ГПК.
Когато ответникът
е призован при условията на чл.47 от ГПК, назначаването на особен представител
е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето
на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е.
задължението на ищеца по чл.47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване
на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на
разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието
му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата
молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на
производството по делото. В този смисъл са Определение №211/01.04.2013г. по
ч.гр.д.№11/2013г. на ВКС, ІVг.о., Определение №602/09.12.2013г. по
ч.гр.д.№7217/2013г. на ВКС, Іг.о., Определение №1 от 04.01.2017г. на ВКС по
ч.гр.д.№3320/2016г., Іг.о. и др.
Поради това,
съдът счита, че са налице основанията на чл. 129, ал. 3,
във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Както е прието в
т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният
лист подлежат на обезсилване, като компетентен да стори това е съдът в исковото
производство и то едновременно с постановяване определението за прекратяване.
Поради това следва да се обезсили издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№3139/ 2020г. по описа на ПлРС.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на
основание чл. 129, ал. 3
във вр. с чл. 128, т. 2 пр.2 от ГПК искова молба с вх.№ 265740/2020г. и приложенията към нея на ищеца „Ю.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
чрез адв.Виолета Герова-САК, съдебен адрес:***2.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 5686/2020 г. по описа на Районен съд Плевен.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 1618/ 16.07.2020г. по ч.гр.д.№3139 / 2020г. на ПлРС.
Препис от
определението да се връчи на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от
определението, след влизането му в сила, ведно с материалите по ч.гр.д.№
3139/2020г. по описа на ПлРС да се изпратят на съответния съдийски състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: