№ 266
гр. Разград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101623 по описа за 2023 година
За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита
срещу дискриминацията за първия иск; чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита
срещу дискриминацията за втория и третия иск; респ. чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите за възражението.
Депозирана е искова молба от Ф. Т. К. против ДГ „*******” град **** и Р. Т.
А., с която иска от съда:
1.Да приеме за установено по отношение на ответниците ДГ „*******” град
**** и Р. Т. А., че при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г. е
била подложена на пряка дискриминация по признаци „възраст”,
„образование”, „семейно положение”, „лично положение”;
2.Да осъди ответниците ДГ „*******” град **** и Р. Т. А., да й заплатят
обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 311.01 лв. представляващо
разликата между изплатеното й обезщетение за незаконно уволнение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 09.06.2021г. до 09.12.2021г., полученото
обезщетение за безработица за периода 10.12.2021г. до 27.02.2023г. и
трудовото възнаграждение което би получила ако не беше уволнена за
периода 09.06.2021г.- 27.02.2023г., както и включващо стойността на
заплатени от ищцата медикаменти в размер на 93.25/деветдесет и три лева и
двадесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска в съда до окончателното изплащане на сумата;
3. Да осъди ответниците ДГ „*******” и Р. Т. А., да й заплатят обезщетение
за неимуществени вреди за периода 08.06.2021 г.-27.02.2023г. в размер на 50
000.00 лева, представляващо обезвреда за претърпени болки, страдания,
негативни психически изживявания, стрес, „разстройство в адаптацията”, в
разултат от уволнение със заповед №181/08.06.2021г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на
сумата;
4. Да осъди ответниците да й заплатят обезщетение за имуществени вреди в
1
размер на 3270.40 лева, представляващо разлика между изплатеното й
обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от
17.09.2020г. до 17.03.2021г., полученото обезщетение за безработица за
периода 17.09.2020г.-08.06.2021г. и трудовото възнаграждение което би
получила в случай, че не беше уволнена за периода 17.09.2020г.- 08.06.2021г.
при което уволнение е била подложена на пряка дискриминация по признак
„пол”, установена с влязло в сила решение №115/30.03.2023г. на КЗДискр.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до
окончателното изплащане на сумата;
5.Да осъди ответниците да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000.00 лева, представляващо обезвреда за претърпени болки,
страдания, негативни психически изживявания, стрес, в резултат от
уволнение със заповед №127/17.09.2020г., при което уволнение е била
подложена на пряка дискриминация по признак „пол”, установена с влязло в
сила решение №115/30.03.2023г. на КЗД град София, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Иска и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Твърди, че е работила по трудово правоотношение при първия ответник на
длъжност „старши учител в ДГ „*******”-филиал село Е****”, че трудовото
й правоотношение е прекратено със заповед №127/17.09.2020г., че с решение
по гр.д. №20203330101846/2020г. по описа на Районен съд - Разград тази
заповед е отменена и ищцата е възстановена на работа, че на 08.06.2021 г. се
явила на работа, респ. със заповед №179/08.06.2021г. на директора на ДГ
„*******” е била възстановена на работа на същата длъжност. Също така
твърди, че с решение №115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от
дискриминация – София, което е влязло в сила е прието, че по отношение на
ищцата е осъществена дискриминация по признак „пол“. Счита, че в резултат
на тази дискриминация на нея са й причинени имуществени вреди в размер на
3270,40 лв., представляващи разликата между изплатените й обезщетения по
чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за оставане без работа за период от 6/шест/
месеца от 17.09.2020г. до 17.03.2021г. в общ нетен размер на 7 929.60 лева и
полученото обезщетение за безработица за периода 18.03.2021г. до
07.06.2021г. в размер на 800.00 лева, и нереализирания доход от трудово
правоотношение за периода 17.09.2020г. до 07.06.2021г. в размер на 12 000.00
лева.
Твърди, че в резултат от проведеното спрямо нея уволнение на 17.09.2020г.
изпитала силни неприятни изживявания поради това, че работодателят е
приел, че тя е служителят, който има най-ниска квалификация и се справя
най-лошо с работата си. Поради това се затваряла в себе си и плачела без
причина, влошили се и отношенията й със съпруга и с децата.
Счита, че отговорност за настъпилите вреди има както юридическото лице ДГ
„*******” град ****, така и директора на същото, тъй като последният е
издател на актовете, от които е претърпяла имуществените и
неимуществените вреди, поради което претендира горните суми при
условията на пасивна солидарност срещу двамата ответници.
По отношение на втората група искове твърди, че със заповед
№181/08.06.2021г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда е
прекратено трудовото й правоотношение поради съкращение на щата на ДГ
„*******”- филиал село Е**** и извършен подбор на учителски кадри по
реда на чл.329, ал.1 от КТ, при който тя е получила най-малък брой точки; че
2
с решение по гр.д.№ 1679/2021 г. по описа на Районен съд – Разград,
потвърдено с решение №20/07.03.2022г. по в.гр.д.№22/2022г. по описа на
Окръжен съд - Разград уволнението на ищцата било признато за незаконно и
било постановено възстановяването й на работа. Твърди, че в съдебния акт
решаващият състав на съда е приел, че е била третирана неравноправно с
останалите си колеги при провеждане на анкета „педагог през погледа на
колегите си”, както и поради обстоятелството, че от нея не са изискани
доказателства за притежавани нови квалификационни кредити, придобити
след първото уволнение от 17.09.2020г. Твърди, че след второто по ред
уволнение здравословното й състояние се влошило, чувствала се малоценна и
безсилна, трудно заспивала, с песимистични нагласи за бъдещото, безсилна и
безинициативна, а след преглед при лекар-психиатър й била поставена
диагноза „разстройство в адаптацията”, за което й предписали
медикаментозно лечение с „деанксит” и „клонарекс”, а след контролен
преглед - с „цитралекс”, клонарекс” и „тритико”,.„цитралекс” и „ремирта”,
„золофт”, „ремирта”, левид” и „клонарекс”.
Също така твърди, че след възстановяването й на работа със заповед №рд-03-
23/27.02.2023г. трудовото й правоотношение с ответника е прекратено за
трети път на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване в щата и
извършен подбор, при който тя е получила най- малък брой точки; че вечерта
на 27.02.2023г. след като се прибрала вкъщи получила криза, съпругът й
звънял на „112“ при което на адрес е дошла линейка и екип на „Бърза помощ“
и поставил инжекция с „диазепам”, след което на 06.03.2023г. д-р Д.К. отново
й предписала медикаментозно лечение с препарати „золофт”, ремирта”,
левид” и „клонарекс”.
Сочи, че за периода 15.07.2021г.-05.10.2022г. в учебното заведение ДГ
„*******” град **** са освободени старши учители М.Ц.М., Н.Х.Б. и Р.Н.Н. и
са назначени като нови учители Ю.Ю.П., К.С.Р. и А.Х.И., а същевременно от
РУО-Разград й отговорили, че няма постъпила информация за обявени
свободни работни места за педагогически специалисти в това учебно
заведение, поради което счита, че при проведено уволнение със заповед
№181/08.06.2021г., е била подложена на пряка дискриминация по признаци
„възраст”, „образование”, „семейно положение”, „лично положение”.
Според ищцата в резултат на проведеното второ уволнение претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни изживявания и стрес,
довели до психично страдание и „разстройство в адаптацията”, които
продължават и към настоящия момент. счита, че за периода 08.06.2021г. до
27.02.2023г. за обезщетяване на същите й се следва обезщетение в размер на
50 000 лв.
ДГ „*******“, гр.**** в писмения отговор, депозиран в срока по чл.131 от
ГПК оспорва предявените искове. Счита, че в конкретния случай не е налице
пряка дискриминация спрямо ищеца по време на прекратяване на трудовото й
правоотношение със заповед № 181/08.06.2021 г. по признаците „възраст“,
„образование“, „семейно положение“ и „лично положение“, тъй като не са
представени доказателства за наличие на разлика в третирането и то в
неблагоприятна посока между нея и служителите, подложени на подбор,
както и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения
признак. Счита, че липсват доказателства и за пряка дискриминация по
защитения признак „възраст“ и „образование“, че ищцата не е твърдяла
наличие на по-високо образование, а в производството по подбор комисията
не е поставила критерий възраст. Сочи, че дискриминация по признак
3
„семейно положение“ не е установена и от КЗДискр., което е изрично
записано в решение № 115/30.03.2023 г., че производството пред Комисия за
защита от дискриминация е започнало по жалба на Ф. Т. К., но в същата са
изложени оплаквания и е поискано постановяване на решение и по двете
отменени заповеди, а не както излага ищеца само и единствено съгласно
заповед № 127/17.09.2020 г., поради което счита установителния иск по чл.
71, във вр. с чл. 21. във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 5 от Закон за защита от
дискриминация , по признаците „възраст“, „образование“, „семейно
положение“, лично положение за изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
счита, че КТ посочва шестмесечния срок след прекратяването на трудовото
правоотношение като предел на периода, за който се дължи обезщетение от
работодателя при прекратено трудово правоотношение. По отношение на
иска за заплащане на сумата 93,25 лева – платени за закупени от ищцата
медикаменти според ищеца същите са закупувани в периода 07.12.2021 г. -
12.10.2022 г., т. е. изцяло след периода за който се твърди, че е предявен иска.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
счита, че същият е неоснователен, т.к. не е налице дискриминация по всички,
посочени от ищцата критерии, а в условия на евентуалност счита, че според
нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно
установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са
различни. Твърди, че сочените вреди не кореспондират с представените
писмени доказателства, както и че предписаните медикаменти не са
закупувани от ищцата своевременно или изобщо не са закупувани, както и че
не е изпълнявала назначеното й лечение и не е посещавала лекаря в указаните
периоди, като е прекратила посещенията на 11.10.2022 г. В тази връзка прави
възражение на съпричиняване на неимуществените вреди от страна на
ищцата, т.к. същата не е положила дължимата грижа и внимание и макар и да
е посещавала лекар с оглед на своето психическо състояние, същата не е
изпълнявала назначеното лечение и не е полага необходимите грижи за себе
си. Също така твърди, че твърдените от ищеца неимуществени вреди през
периода 08.06.2021г. - 27.02.2023 г. не са в пряка причинна връзка с
твърдяната пряка дискриминация, а вероятно се дължат на влошените и чести
скандали между ищеца и нейния съжител и баща на децата й, като горното е
обществено известно в малкото градче и датира доста преди прекратяването
на трудовото й правоотношение; че на ищцата са предлагани възможности да
започне трудова дейност в периода, в който е била регистрирана като
безработна.
Вторият ответник – Р. Т. А. също оспорва предявените искове. Твърди, че
ищцата не излага твърдения, които да са подкрепени е доказателства за
наличие на разлика в третирането и в неблагоприятна посока между нея и
служителите подложени на подбор; че в хода на гражданските дела не са
обсъдени и/или не са наведени доводи от страна на ищеца, че същата
притежава по-добра квалификация от другите учители, включително и
сертификати за придобита квалификация, освен диплома на висше
образование; че е недопустимо признака възраст да се приравнява на
трудовия стаж. твърди,че производството пред КЗДискр. е започнало по
жалба на ищцата Ф. Т. К., но в същата са изложени оплаквания и е поискано
постановяване на решение и по двете отменени заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което счита иска по чл. 71, във вр. с чл.
21, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация по
4
признаците „възраст“, „образование“, „семейно положение“, „лично
положение“ за изцяло неоснователен.
И този ответник счита, че отговорността на работодателя за имуществени
вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения вследствие на
незаконното уволнение е лимитирана с определен в закона срок от шест
месеца, следващи уволнението.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
счита, че същият е неоснователен, т.к. не е налице дискриминация по всички,
посочени от ищцата критерии, а в условия на евентуалност счита, че според
нормата на чл. 52 ЗЗДог., настъпилата вреда се съизмерява съобразно
установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са
различни. Твърди, че сочените вреди не кореспондират с представените
писмени доказателства, както и че предписаните медикаменти не са
закупувани от ищцата своевременно или изобщо не са закупувани, както и че
не е изпълнявала назначеното й лечение и не е посещавала лекаря в указаните
периоди, като е прекратила посещенията на 11.10.2022 г. В тази връзка прави
възражение на съпричиняване на неимуществените вреди от страна на
ищцата, т.к. същата не е положила дължимата грижа и внимание и макар и да
е посещавала лекар с оглед на своето психическо състояние, същата не е
изпълнявала назначеното лечение и не е полага необходимите грижи за себе
си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцата Ф. Т. К. е работила като учител
в ДГ „*******” град ****.
Трудовото й правоотношение е било прекратено със Със Заповед
№127/17.09.2020г. Като основание за това прекратяване е било посочено
съкращаване на щата и извършване на подбор в ДГ. С решение по гр.д.
№20203330101846/2020 г. на РС – Разград уволнението е било признато за
незаконно и ищцата била възстановена на заеманата от нея длъжност.
След връщането й на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ, с нова Заповед
№181/08.06.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено
отново на осн. чл.328,, ал.1, т.2 от КТ. И в двете заповеди било записано, че
ищцата е получила най-малък брой точки при извършения подбор. С решение
№566/29.10.2021 г., постановено по гр.д.№20203330101675/202, г. на РС –
Разград, влязло в сила на 24.01.2023 г. и тази заповед е отменена като
незаконна и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„старши учител“ в ДГ „*******“ със седалище гр.****, филиал с.Е****.
На 21.02.2022 г. ищцата Ф. Т. К. депозирала жалба пред Комисия за защита от
дискриминацията. В нея е поискала да бъде образувано производство за
проверка на наведените от нея твърдения, да бъде установена пряка
дискриминация по признаци семейно положение, образование, възраст, лично
положение, убеждения при провеждане на процедури за подбор от
работодателя ДГ“*******“ гр.****, приключили със заповеди
№№127/17.09.2020 г. и 179/08.06.2021 г. По така депозираната жалба
КЗДискр. се е произнесла с решение №115/30.03.2023 г. /л.437/, с което е
установила, че ДГ“******* гр.**** с прилагането на критерий „ползвани
болнични календарни дни през учебно време при проведен подбор въз
основа на Заповед №№125/17.09.2020 г. на Директора на ДГ „*******“,
гр.**** е осъществила по отношение на Ф. Тежък К. дискриминация по чл.4,
ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак „пол“ и е наложила
имуществена санкция на ответната страна.
5
Със същото решение КЗДискр. е установила, че с прилагането на критерий
„социално положение“ при проведените подбори от ДГ „*******“ гр.**** въз
основа на заповеди №№125/17.09.2020 г. и 180/08.06.2021 г. по отношение на
ищцата Ф. Тежък К. не е осъществена дискриминация по чл.4, ал.1 във вр. с
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак „семейно положение“, нарушение на чл.21
от ЗЗДискр. и дискриминация под формата на преследване. Съответно е
оставила без уважение същата жалба по отношение на оплакванията за
осъществена дискриминация по признаци "семейно положение" и
"убеждение" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. , както и притенцията за нарушение на
чл.21 от ЗЗДискр. и дискриминация под формата на преследване.
Според представените по делото писмени доказателства ищцата е с висше
образование – бакалавър по предучилищна и начална училищна педагогика с
диплома от 2003 г./л.133/ и магистър по „счетоводство и контрол“ /л.140 и
сл./ Преминала е и пет допълнителни курса с различни теми.
Според представената справка от ДГ“*******“ /л.152/ размерът на брутното
месечно трудово възнаграждение на ищцата съответно на нейната длъжност и
стаж би бил съответно:
за времето от 17.09.2020 г. до 01.01.2021 г. – 1321,60 лв.;
за времето от 01.01.2021 г. до 08.06.2021 г - 1547,00 лв.
за времето от 01.04.2022 г. до 01.09.2022 г. – 1752,00 лв.;
за времето от 01.09.2022 г. до 01.01.2023 г. – 1839,60 лв.;
за времето от 01.01.2023 г. до 27.02.2023 г. –2133,23 лв.;
За м. юни 2021 г. на ищцата са начислени 3 808,76 лв. брутно
възнаграждение, от които 59,09 лв. основна заплата, 1 547,00 лв. обезщетение
за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ и 2 202,67 лв. обезщетение по
чл.224 от КТ /за неползван платен годишен отпуск/; както и сумата 7 929,60
лв. обезщетение по чл.225 от КТ /л.154 и 155/
За м. февруари 2023 г. на ищцата са начислени 7 990,61 лв. брутно
възнаграждение, от които 76,65 лв. основна заплата, 16,10 лв. допълнително
възнаграждение за професионален опит, 1,99 лв. СБКО, 1 854,93 лв.
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ и 6040,94 лв.
обезщетение по чл.224 от КТ /за неползван платен годишен отпуск/; както и
сумата 9 282 лв. обезщетение по чл.225 от КТ /л.153/
Ищцата Ф. Т. К. е била регистрирана в „Бюрото по труда“ за времето от
25.09.2020 г. до 08.06.2021 г., за времето 10.06.2021 г. – 27.02.2023 г. и от
06.03.2023 г. и към 20.11.2023 г. /л.122/. За периодите 25.09.2020 г. -
08.06.2021 г. и10.06.2021 г. – 27.02.2023 г. е бил осигурен достъп до
информация за всички свободни работни места, оповестени съответно на
информационното табло в Д“БТ“ – Разград, Филиал ****. Същата е била
индивидуално и персонално информирана за наличието на свободни работни
места, както следва:
-на 05.01.2021 г. за свободно работно място „Специалист Контролни
функции“ в „Делта Текстил България“, ЕООД гр.Русе;
-на 07.09.2021 г. за свободно работно място „Главен счетоводител“ в ПГО
„Станка Николица Спасо-Еленина“ гр.Разград;
-на 04.03.2022 г. за свободно работно място „Машинен оператор“ в
„А.Л.Филтър“ЕАД гр.Русе.
Според представеното по делото писмо /л.479/ в отговор на запитване от
ищцата същата е била информирана от РУ на образованието гр.Разград за
това, че за времето 15.07.2021 г. – 29.09.2022 г. в управлението не е
постъпвала информация за обявени свободни места за педагогически
6
специалисти за ДГ „*******“, гр.****. За същия период такива места не са
били обявени и в Дирекция „Бюро по труда“ – Разград , Филиал ****.
С писмо до ищцата /л.483/ кмета на Община **** я уведомил, че като
работодател и субект на дисциплинарна власт и във връзка с нарушаването и
неспазването на правилата за обявяване на налични свободни работни места,
нарушени от длъжностно лице в ДГ“*******“ е извършена проверка и в
резултат от нея са предприети необходимите мерки и последващи действия
съгласно КТ.
Платените на ищцата парични обезщетения за безработица за времето от м.10
2020 г. до м. 12.2021 г. са в размер на 7 581,50 лв. /л.487/. За времето до края
на май тази сума е 4 218,50 лв., а от м. юни до края на периода – 3 363 лв.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели Б. К., свекърва на
ищцата, А. П. и И. К., неин съпруг,, ищцата с желание започнала работа като
детска учителка в с.Е****. Разбирала се с колектива, гостували си за лични и
семейни празници. Тежко преживявала прекратяването на трудовото
правоотношение – била тъжна, ядосана. Състоянието й се влошавало преди
всяко съдебно заседание по делата. И тримата свидетели си обясняват
отношението към ищцата с това, че съпругът й - свид.К. е бил кандидат за
кмет на Община **** и като такъв бил конкурент на настоящия кмет на
Община ****. Смятат, че репресията е спрямо него и семейството му, но не и
спрямо сестра му, която е омъжена в друго семейство. Ищцата всеки ден
водела сина си на ДГ и се връщала потисната от това, че колегите й работят, а
тя е безработна. Според свид. П., който познава ищцата от студентските
години, тя е била жизнена, лъчезарна, общителна. С него съпрузите
споделили, че ищцата няколкократно е освобождавана от работа и
коментирали, че това вероятно е във връзка с обстоятелството, че съпругът й
три пъти бил кандидат за кмет на Община ****, че ищцата е изпаднала в
депресия, което наложило да потърси медицинска помощ. Тъй самият
намирал промяна у ищцата – устната й изтръпвала, когато говори, била
отчаяна, нямала предишното излъчване. Според свид. К. след всяко поредно
уволнение ищцата ставала все по-унила, безинициативна, отпаднала. Редовно
посещавала медицински специалист и спазвала указанията за лечение, но и
към настоящия момент този свидетел не виждал възстановяване. Според него
единственият начин ищцата да се възстанови е като се върне на предишната
работа.
И според тримата свидетели за работата на ищцата то учител в детската
градина имало добри отзиви сред жителите на с.Е****.
Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза е взела предвид
представените по делото медицински документи, както и фискалните бонове
за закупени лекарства е депозирала две заключения, в които последователно е
отговорила първо на въпросите на ищеца, а след това на тези на ответника.
Така според първото заключение /л.518 и сл./:
За възникването на психична реакция по даден повод е необходимо
интерферентното съчетание на три базисни фактора - интензивен дразнител,
особена стойност на събитията за конкретния индивид (индивидуална
свръхценностова нагласа) и съответен личностов терен, който е особено
податлив на именно такъв вид травма (в смисъл психична травма), когато
индивидът не е в състояние пълноценно и адаптивно да се справи сам с
травмата.
В предоставената по делото и допълнително издирена медицинска
документация, издадена от д-р Д.К. (психиатър), касаеща ищцата К., е
7
посочена пряка причинно- следствена връзка между установената при
прегледа на 02.12.2021 г. диагноза F43.2 Разстройство в адаптацията (АЛ
№4260/02.12.2021 г.) и неудачите на работното й място („...От няколко
месеца след проблеми на работното място е по-напрегната и тревожна,
чувства се несигурна, по-подтисната, има нарушение на съня, главоболие,
сърцебиене, световъртеж,
чувство на задух, мисли през повечето време за случилото се.. ”). Тази теза
персистира и в останалите приложени амбулаторни листи, издадени след
проведените прегледи (21.12.2021 г. – 21.01.2022 г., 15.04.2022 г. ; 21.07.2022
г.; 11.10.2022 г.; 06.03.2023 г.). От друга страна, проследяването на
житейските събития при К. и промените в емоционалния й тонус и начините
за справяне, също сочи логична зависимост между неблагоприятните
социални събития, свързани с поредицата от психотравми от служебен
характер (няколкократните й освобождавания от работа в ДГ„*******” град
**** - 17.09.2020 г., 08.06.2021 г., 27.02.2023 г.). и възникване на
дезадаптационни реакции у нея, като през последната година и половина
(след второто и третото уволнение) те се задълбочават, протрахират се и се
съпровождат от утвърждаваща се песимистична нагласа.Така, че генезисът на
установената диагноза е свързан с посочените по-горе неблагоприятните
житейски събития.
Разстройството в адаптацията (F43.2) според същото заключение, влиза в
рубриката Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията - F43 на МКБ
X (Международна класификация на болестите), която включва група
разстройства, в отчетлива причинно-следствена връзка с остър стрес или
продължителна травма, като неадаптивни реакции на стрес.Стресът по своя
характер е специфичен синдром, а по своя произход -
неспецифичен.Адаптацията представлява целенасочена, системна реакция на
организма, обезпечаваща възможност за всички видове социална дейност и
жизнеспособност при въздействието на фактори, чиято интензивност и
екстензивност води до нарушаване на хомеостатичния баланс. Те се
причисляват към т.нар. гранична псиихатрия т.е. не става дума за душевни
заболявалия в тесния смисъл на думата.
Разстройството в адаптацията представлява преходно и при терапевтични
интервенции обратимо състояние на субективен дистрес, изразяващо се с
ограничаване на годностите за справяне, вкл. и промени в социалното
поведение. То се развива в периода на адаптация към значими жизнени
промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие, в причинно
следствена връзка с тях и последвалата фрустрация,.Индивидуалното
предразположение или ранимостта на личността имат по-важна роля като
рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на този тип
разстройство, отколкото при другите състояния от тази група.Независимо от
това, то не би възникнало без наличието на стресогенен фактор. Клинично се
манифестира с променлива симптоматика от тревожно-депресивният
регистър, която включва напрежение, тревожност, безпокойство, подтиснато
настроение, депресивни интерпретации, ограничена физическа и психическа
работоспособност, инсомния, вегетативни симптоми (безапетитие, промени в
кръвното налягане, световъртеж и др.). Освен споменатите прояви може да се
наблюдават и склонност към драматично поведение или изблици на насилие,
както и суицидно поведение, но това се случва по-рядко.Настьпва до един
месец след травмиращото събитие, но това е в случаите, свързани с остра
психотравма. При кумулиране на травмиращи събития (както е в случая),
8
началото е трудно определимо. Продължителността на симптомите може да
бъде от 1-2 месеца (Краткотрайна адаптационна реакция) до 6-12/24/ месеца
(Протрахирана адаптационна реакция), и това е функция на множество
фактори.
Лечението на ищцата Ф. Т. К. е медикаментозно, съобразено с
индивидуалните оплаквания и поносимостта й, както и с правилата за добра
медицинска практика.Същата е лекувана прицелно с антидепресанти с висок
профил на безопасност, повлияващи тревожността, депресивните
изживявания, инсомнията и т.н., титрирани във времето до оптимални дози:
Деанксит, Тритико 50 мг./дн., Ремирта 30 мг./дн, Ципралекс 20 мг./дн, Золофт
100 мг./дн, Флуанксол 1 мг./дн..Към терапията е включен анксиолитик -
Клонарекс тб., като купиращо тревожността и страничните ефекти на
антидепресантите средство, както и Левид тб. 50-75 мг. като вегетативен
хармонизатор.
Отразеното в медицинската документация за цитирания период (02.12.2021
Г.-27.02.2023 г.) сочи бавно повлияване на симптоматиката, вследствие на
провежданото медикаментозно лечение, макар и без да е постигната пълна
редукция на симптомите, което е наложило завишаване на дозите и промяна в
терапията.Сравнително подобрение се отчита между в периода 11.10.2022 г. -
27.02.2023 г..При поредното трето освобождаване от работа - 27.02.2023 г.
както подробно се описва в медицинската документация и в исковата молба,
осв.К. е разгърнала остра афективно шокова реакция с вегетативни прояви,
наложила спешна медикация.
При благоприятно развитие на Разстройството в адаптацията, което
предполага добри индивидуални компенсаторни възможности, адекватно
медикаментозно лечение и семейна и социална подкрепа, вкл. извеждане от
психотравмиращата ситуация, то отзвучава както бе посочено по-горе в
рамките на 1-2 месеца при Краткотрайната адаптационна реакция и до 6-
12/24/ месеца при Протрахираната адаптационна реакция.
От предоставените по делото материали според в.л., е видно, че ищцата К. не
е имала психични проблеми и е била с нормално функциониране до
ситуацията, обект на делото.В коментирания период (02.12.2021г.-
27.02.2023г.) същата е провеждала адекватно медикаментозно лечение.
Едновременно с това психотравмиращата ситуация е персистирала във
времето. Вероятно в тази връзка психичното й състояние е било
флуктуиращо, с повишена склонност към разгръщане на рецидивиращи
дезадаптационни реакции (МКБ X код F 43.2) с напрежение, тревожност,
несигурност, дистимия, депресивни изживявания, вегетативни симптоми и
очертана тенденция към хронифициране и формиране на трайна
песимистична екзистенциална нагласа, предвид риска от продължаване на
заболяването за продължителен период.
В заключението е записано, че на представените с исковата молба фискални
касови бонове присъстват медикаментите, с които, според предоставената
медицинска документация, ищцата е лекувана, и в този смисъл те са
съотносими към лечението, както и че посочените медикаменти биха могли
да бъдат закупени свободно от лицето, провеждащо лечение. Изключение
правят медикаментите отпускани по т.нар. „зелена рецепта” ( какъвто
препарат е Clonarex), където има въведена стриктна отчетност - изписва се за
брой дни и то най-много за 30 дни, и не би могло да се отпусне без рецепта,
но от друга страна дозите търпят промяна ( т.е. бройката би стигнала за
различно време). В.л. е посочило, че в практиката често се случва лекуващият
9
психиатър де предоставя мостри на пациента, от предписаната терапия, както
и че датата на закупуване на един медикамент не гарантира, че лицето не е
приемало терапията в предходните дни (както и обратното).
Второто заключение е изготвено и след преглед /амбулаторно изследване/ на
ищцата и в същото е записано, че:
За подобрение на състоянието може да се говори, когато е налице редукция на
симптомите на фона на медикаментозното лечение, с тенденция в бъдеще то
да отпадне. Медикаментозното лечение на ищцата Ф. Т. К. е съобразено с
индивидуалните й оплаквания и прага й на поносимост..Същата е лекувана с
антидепресанти с висок профил на безопасност, повлияващи тревожността,
депресивните изживявания, инсомнията и т.н., титрирани във времето до
оптимални дози, с анксиолитик за купиране на тревожността и страничните
ефекти на антидепресантите средство, както и с вегетативен хармонизатор.
Според правилата за добра медицинска практика първата оценка се прави
след 2 до 3 седмици от започване на лечението.При недостатъчен
терапевтичен ефект се коригират дозите и евентуално се добавя нов
медикамент. При не повлияване до 6-8 седмици се прави замяна на основния
медикамент и т.н..Уместно е да се отбележи, че цитираните в
обстоятелствената част антидепресанти, с които осв.К. е лекувана се нуждаят
от различен срок за разгръщане на антидепресивния ефект т.е. действат чрез
натрупване.За Ципралекс този срок е не по-малко от 20 дни, за Золофт 10-15
дни (спадат към т.нар. SSRI антидепресанти). Замяната също изисква време и
специални схеми, тъй като дават т.нар. „синдром на отнемане”.Тритико и
Ремирта са антидепресанти от друга група, при тях търсения ефект е основно
седиращ, но също изискват титриране. Анксиолитиците (Клонарекс)
симптоматични средства (анксиолтичен и седиращ ефект), с определено
време на действие, след което ефектът им изчезва.Те се включват и спират по
схема, тъй като могат да доведат до зависимост. Ефектът на Левид, като
вегетативен хармонизатор също е дозо и време зависим. Наред с това при
всички е възможно развитие на странични ефекти, което демотивира
пациента, както и резистентност (устойчивост, в смисъл на неподатливост),
която го обезверява. Лечението е обвързано и с факторите на средата - т.е.
дали лицето продължава да е в ситуация на фрустрация и или е попаднало в
нова, тъй като установеното при ищцата психично разстройство е в
причинно-следствена връзка с нея.Като обобщение - медикаментозното
лечение повлиява интензивността на симптомите, но то не гарантира трайно
подобрение, когато психотравмиращата ситуация е хронична във времето.
При недостатъчен терапевтичен отговор според в.л. следва да се премине към
смяна на терапията, което става със съгласието на пациента.Редно е да се
посочи, че медикамента Деанксит е с широк спектър на действие, много
добра поносимост и не дава синдром на отнемане, което го прави
предпочитан. С изключение на Клонарекс, медикаментите, назначени на
ищцата, се предписват за дългосрочно лечение.
На въпроса за други събития в живота на ищцата, които биха могли да са
причина за състоянието на ищцата е записано, че проследяването на
житейските събития при ищцата и промените в емоционалния й тонус и
начините за справяне сочи логична зависимост между неблагоприятни
социални събития, свъзрани с местоработата й и възникване на дезадаптивни
реакции у нея. Това подробно е отразено в предоставените амбулаторни листи
и се вижда при катамнезното проследяване. Персистиращата във времето
фрустрираща ситуация е довела до протрахиране на симптомите и
10
утвърждаване на песимистична нагласа за бъдещето.
В отговор на въпроси на страните в о.с.з., вещото лице пояснява, че
психотравмата при ищцата е хронична, че тя години наред не излиза от
психотравмиращата ситуация, която на моменти се задълбочава. Ако това
разстройство в адаптацията продължи според в.л. има риск да се развие и
друго. Лечението, което ищцата провежда не пречи същата да изпълнява
служебните си задължения и конкретно тези на учител.Обичайно лечението
на това разстройство трае две години, но в случая не е излекувано поради
това, че травмата е хронична и на практика се състои от три отделни и
последователни във времето психотравми. Хода на заболяването и
изследването на пациента не са породили съмнения у в.л. дали е провеждана
предписаната от лекуващия лекар терапия.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Когато уволнението е признато за незаконно, работникът или служителят има
право на обезщетение за причинените му от това вреди, но само за
имуществените, изразяващи се в пропуснат доход от възнаграждение за
престиране на труд, съответно разликата между получавано преди
уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по нововъзникнало
правоотношение. Ако уволненият служител е претърпял действително повече
вреди, той може да ги търси, но само от длъжностното лице, издало заповедта
за уволнение и само тогава, когато с това действие му е причинено
непозволено увреждане. В тази хипотеза искът е по чл.45 от ЗЗДог. и се
предявява срещу издателя на незаконната заповед за уволнение.
Когато действието по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава
се прилага специалният ЗЗДискр. и исковете се разглеждат по чл.71, ал.1 т.3
или 74, ал.1, съответно ал. 2 от ЗЗДискр., като те могат да се предявят, както
срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу
юридическото лице – възложител, както е в настоящия случай. Няма
ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение
- важи общият принцип на чл.51, ал.1 от ЗЗДог.
По предявените искове за заплащане на обезщетение за установената с
решение на КЗДискр. №115/30.03.2023 г. дискриминация по признак „пол“
при проведения подбор въз основа на Заповед №125/14.09.2020 г. Съдът
намира следното:
Предвидената в ЗЗДискр. защита - по съдебен ред и пред Комисията за защита
от дискриминацията са алтернативи, които засегнатите от
дискриминационното третиране лица могат да избират. За разлика от КЗД,
която няма компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените
вреди от дискриминационното действие и да присъди обезщетение на
пострадалия, компетентният в зависимост от правоотношението, в което е
проявена дискриминация, съд може да направи това. В случая компетентен
съд е общият такъв, т.к. трудовите правоотношения се приемат за такива на
равнопоставеност между страните.
В тази хипотеза съдът не установява повторно осъществена ли е
дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Ето защо след като в настоящия случай с влязло в сила решение на Комисията
за защита срещу дискриминацията е установено дискриминационно
поведение, изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на ищцата, по
11
предявения иск съдът не следва да установява дали с поведението на
ответниците е осъществена дискриминация, от кого и срещу кого, а
единствено и само да прецени има ли причинени на пострадалото лице вреди,
какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и
какъв е размерът на обезщетението.
Имуществените вреди от незаконно уволнение, което е признато за
дискриминационно в настоящия случай се изразяват в пропуснати доходи от
труд. В настоящия случай на ищцата е присъдено обезщетение по чл.225 КТ,
чийто размер следва да се съобрази при определяне на вредата по чл.74от
ЗЗДиск.
Трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако работеше в
периода от 17.09.2020 г. /датата на прекратяването на трудовото
правоотношение/ до 08.06.2021 г. /датата на възстановяването й на работа
след влизане в сила на съдебното решение/ е 13 108,68 лв. За да изчисли
същото съдът взе предвидпредставения документ от ответната ДГ за размера
на трудовото възнаграждение по периоди и съобрази, че в релевантния период
се включват 8 работни дни от м. септември /при 20 работни дни за целия
месец през 2020 г. и 5 дни през м. юни при 22 работни дни в този месец през
2021г /. За да бъдат изчислени имуществените вреди следва от тази сума да се
извадят съответно сумите 7 929,60 лв., платени като обезщетение по чл.225 от
КТ и 4 218,50 лв., получени от ищцата като обезщетение за безработица през
този период /както е посочила и самата ищца в исковата молба – л.9/.
Изчислени по този начин, имуществените вреди за ищцата са в размер на
960,58 лв. пропуснати ползи /неполучени доходи/. В останалата част, до
първоначално предявения размер от 3270,40 лв. искът се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както
е поискала ищцата.
Предявеният иск за заплащане на сумата 5000 лв. неимуществени вреди,
представляващо обезвреда за претърпени болки, страдания, негативни
психически изживявания, стрес, в резултат от уволнение със заповед
№127/17.09.2020г., при което уволнение ищцата е подложена на пряка
дискриминация по признак „пол”, установена с влязло в сила решение
№115/30.03.2023г. на КЗД град София е частично основателен и доказан.
Свидетелските показания, депозирани по делото установяват, че ищцата е
претърпяла такива вреди - негативни емоции от проявеното
дискриминационно отношение от работодателя, чувства на напрежение и
тревожност, породени от установеното от комисията третиране. Тези емоции
на ищцата са продължили малко повече от осем месеца /докато бъде
възстановена на работа/. При определяне на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, съдът прецени конкретните обстоятелства при
извършването на деянието, вредата, нейния интензитет, жизнения стандарт в
страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда и счита, че исканото обезщетение в размер на 5000 лв. е справедливо
Обезщетенията следва да бъдат заплатени в горепосочените размери от
двамата ответника при условията на пасивна солидарност на осн. чл.53 от
Закона за задълженията и договорите във вр. с чл.75 от ЗЗДискр.
Въведеното от ответниците в настоящия процес възражение за съпричиняване
на вредите от самата ищца остана недоказано. Като такова съпричиняване не
може да се квалифицира обстоятелството, че ищцата е обжалвала
уволнението, нито това, че държи на работата си при първия ответник и иска
12
да се реализира като професионалест именно на това място.
По предявения иск за установяване на дискриминация по признак
„възраст“, „образование“, „семейно положение“ и „лично положение“
при проведения подбор въз основа на Заповед №180/08.06.2021 г. Съдът
намира , че същият е недопустим. По отношение на признака „семейно
положение“ с горепосоченото решение на КЗДискр. №115/30.03.2023 г.
изрично е установено, че при това /второ по ред уволнение/ не е проявена
дискриминация по този признак.
Останалите оплаквания на ищцата /за установяване на пряка дискриминация
по признаци образование, възраст, лично положение, убуждения при
провеждане на процедури за подбор от работодател ДГ „*******“ гр.****,
приключили със Заповеди с №127/17.09.2020 г. и 179/08.06.2021 г./ са
квалифицирани от комисията като претенция за нарушение на чл.21 от
ЗЗДискр. и дискриминация под формата на преследване и са оставени без
уважение от петчленния състав, който е разгледал жалбата. Горепосочената
разпоредба регламентира задължението на работодателя да прилага еднакви
критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на
труда или на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2, 3 и 5 от Закона
за държавния служител без оглед на признаците по чл.4, ал.1.
Предвид влязлото в сила решение на КЗД, с който е решен въпросът, предмет
и на иска за установяване на дискриминация, Съдът счита, че следва да
прекрати производството по същия.
С оглед прекратяването на това производство, неоснователни се явяват
претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в рамер на 50000 лв. и за имуществени вреди в размер на 18 311,01 лв.
На осн. чл.78 от ГПК основателни са претенциите на страните за направените
по делото разноски. Съответно ответниците дължат на ищцата такива
съразмерно на уважената част от исковете, а ищцата на ответниците –
съразмерно на отхвърлената част. И двете страни не са разпределили
разноските спрямо петте предявени иска, поради което съдът изчисли
паричното изражение на претенциите и ги съпостави с размера на уважените
такива. Така общия сбор на претенциите е 76 674,66 лв. Уважените искове са
в общ размер 5 960,58 лв. Така ответниците следва да заплатят на ищцата
солидарно сумата 233,21 лв. за направените разноски, а съответно същата
дължи на първия ответник - ДГ „*******“ гр.**** сумата 3 689,05 лв.
Направените разноски от бюджета на съда са във вр. с иска за неимуществени
вреди, който е отхвърлен, поради които възстановяването на същите не се
дължи от ответниците.
Ответниците следва да заплатят на осн. чл.78 , ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК държавна
такса за иска за имуществени вреди в размер на минимума от 50 лв., а за този
за неимуществени вреди – д.т. от 200 лв. /4% от 5000 лв./
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград,
ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и Р. Т. А., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес
13
гр.****, обл..Разград, ул.“*******“, №33 сумата 960,58 лв. /деветстотин и
шестдесет лева и петдесет и осем стотинки/ обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи за времето 17.09.2020 г. – 08.06.2021 г., причинени
от дискриминационното поведение, установено с решение №115/30.03.2023 г.
на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва от
25.09.2023 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално
предявения размер от 3 270,40 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград,
ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и Р. Т. А., ЕГН
********** с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“, №7 ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес
гр.****,обл.Разград, ул.“*******“, №33 сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дискриминационното
поведение, установено с решение №115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от
дискриминацията, ведно със законната лихва от 25.09.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от Ф. Т. К., ЕГН
********** с адрес гр.****, обл..Разград, ул.“*******“, №33 срещу ДГ
„*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“, №7,
представлявана от директора Р. Т.А. и Р. Т. А., ЕГН ********** с адрес
гр.****, обл.Разград, ул.“*************“, №7 за установяване, че при
проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г. ищцата е била
подложена на пряка дискриминация по признаци „възраст“, „образование“,
„семейно положение“, „лично положение“ поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр.****,
обл..Разград, ул.“*******“, №33 срещу ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****,
обл.Разград, ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и
Р. Т. А., ЕГН ********** с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“,
№7 за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 18 311,01 лв.
обезщетение за имуществени вреди и за сумата 93,25 лв. имуществени вреди
– заплатени от ищцата медикаменти, поради това, че са я подложили на пряка
дискриминация по признаци „възраст“, „образование“, „семейно положение“,
„лично положение“ при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр.****,
обл..Разград, ул.“*******“, №33 срещу ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****,
обл.Разград, ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и
Р. Т. А., ЕГН ********** с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“,
№7 за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 50 000 лв.
неимуществени вреди –претърпени болки, страдания, негативни психически
изживявания, стрес и „разстройство в адаптацията“поради това, че са я
подложили на пряка дискриминация по признаци „възраст“, „образование“,
„семейно положение“, „лично положение“ при проведено уволнение със
заповед №181/08.06.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград,
ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и Р. Т. А., ЕГН
********** с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“, №7 ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес
гр.****,обл.Разград, ул.“*******“, №33 сумата 233,21 лв. /двеста тридесет и
три лева и двадесет и една стотинки/ за направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ф. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр.****,обл.Разград,
14
ул.“*******“, №33 ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград,
ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т. А. ДА ЗАПЛАТИ
на ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“,
№7, представлявана от директора Р. Т. А. сумата 3 689,05 лв. /три хиляди
шестстотин осемдесет и девет лева и пет стотинки/ за направените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ДГ „*******“ гр.****, с адрес гр.****, обл.Разград,
ул.“*************“, №7, представлявана от директора Р. Т.А. и Р. Т. А., ЕГН
********** с адрес гр.****, обл.Разград, ул.“*************“, №7 ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на по сметка на РС - Разград сумата 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
15