Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на трети септември две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3339 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл.
608 ТЗ.
Молителят твърди, че на 15.11.2006 г. страните
сключили договор за заем, а впоследствие и анекс от 01.11.2011 г., с който
предоставил на ответника заем в размер на 100 000 евро. Заемът бил
предоставен на 24.11.2006 г. и е следвало да бъде върнат, съгласно анекс № 2/04.01.2016
г. на 31.08.2017 г., като с договора била уговорена и възнаградителна
лихва. Посочва, че към датата на настоящата молба има вземания в размер на
196 000 лева за главница и 42 000 лева за възнаградителна
лихва или общо по горепосочения договор 238 000 лева. Твърди, че поканил
длъжникът да върне сумите, но плащане не било извършено. На 04.12.2006 г. бил
сключен друг договор за заем за сумата 40 000 евро, със срок за връщане
31.08.2017 г. По този договор ответникът дължи 95 000 лева. Посочва, че на
20.05.2009 г. е сключен договор за заем, по който предоставил на „Л.П.“ ЕООД
заем от 10 000 евро, със срок на връщане 31.08.2017 г. и с дължима сума
към настоящия момент за главница и лихва в общ размер на 23 000 лева. На
05.10.2009 г. бил сключен друг договор за заем, по който предоставил сумата в
размер на 50 000 евро, със срок за връщане до 31.08.2017 г. Общият размер
на задълженията по последния договор за заем е 116 000 лева. Твърди, че
има изискуеми парични задължения по горепосочените договори за заем, които
ответникът не е в състояние да изпълни и плащането на които задължения е
спряло, а именно – сума в общ размер на 472 000 лева, като ищецът има и
други вземания към ответника. Предвид изложеното иска да се постанови решение,
с което да се обяви неплатежоспособността на „Л.П.“ ЕООД и да се определи
началната й дата – 01.09.2017 г., да се открие производство по несъстоятелност,
да се назначи временен синдик и да се насрочи първо събрание на кредиторите.
Ответникът „Л.П.“ ЕООД не оспорва претенциите на ищеца
за неплатени суми и заявява, че действително дължи същите на молителя.
Независимо от това, счита, че дружеството „Л.П.“ ЕООД е платежоспособно с оглед
на имуществото, което притежава и може да изпълни паричните си задължения към
ищеца по делото, поради което не следва да бъде обявявано в несъстоятелност.
По реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ по делото е присъединен
кредиторът Д.Б.М., който твърди, че има изискуемо вземане срещу ответника,
произтичащо от търговска сделка – инвестиционен паричен заем, предоставен с
договор от 08.05.2006 г. с главница от 85 000 евро и годишна лихва от 8 %,
със срок за връщане на сумата 07.05.2017 г. Посочва, че към 07.05.2017 г.
ответникът му дължи общо лихва върху заемната сума в общ размер на 74 800
евро.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако
е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
Писмена молба за откриване
на производството по несъстоятелност е подадена от „Р.Л.“ – акционерно
дружество, учредено в Гибралтар, което дружество твърди, че е кредитор по
сключени с „Л.П.“ ЕООД договори за заем. Спазено е изискването на чл. 78, ал. 1 ДОПК, като молителят е подал уведомление до Териториалната дирекция София за
откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Л.П.“ ЕООД.
Съобразно постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2095/2016 г. на
Върховния касационен съд, ІІ Търговско отделение, съдът, като преценява налице
ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да отговори на въпроса лицето,
подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли
качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 ТЗ.
В разглеждания случай страните
„Р.Л.“ и „Л.П.“ ЕООД не спорят, че са обвързани от валидни правоотношения по договори
за паричен заем, сключени съответно на 04.12.2006 г., 15.11.2006 г., 05.10.2009
г. и 20.05.2009 г. Не се спори, че сумите са предоставени от ищеца на ответника.
Видно е от подписаните към договорите анекси, че главниците и уговорените възнаградителни лихви по договорите са дължими до
31.08.2017 г. Установяване се, че по всеки един от договорите за заем
ответникът е получил на 07.09.2017 г. уведомление от „Р.Л.“, с което последното
дружеството отправя искане към „Л.П.“ ЕООД за предприемане на действия по
изплащане на дължимите суми. Предоставяне на сумите на ответника, който факт не
се оспорва от ответника, се доказа и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която по договор за заем от 15.11.2006 г. сумата е предоставена
на 24.11.2006 г. и е в размер на 99 928 евро; по договор за заем от
04.12.2006 г. сумата е предоставена на 21.12.2006 г. и е в размер на
39 948 евро; по договор за заем от 20.05.2009 г. сумата е предоставена на
28.05.2009 г. и е в размер на 10 000 евро и по договор за заем от
05.10.2009 г. сумата е предоставена на 08.10.2009 г. и е в размер на
50 000 евро. От така събраните данни по делото съдът приема за установено,
че са налице изискуеми вземания на молителя, произтичащи от търговски сделки, които
към датата на подаване на молбата не са погасени от ответника. С оглед
изложеното, съдът намира за доказано, че молителят има изискуеми вземания,
произтичащи от търговска сделка по договори за заеми, сключени между молителя и
ответника, поради което „Р.Л.“ притежава активна процесуална легитимация за
предявяване на настоящата молба за откриване производство по несъстоятелност.
По реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ
в производството е присъединен като кредитор Д.Б.М.. За установяване вземането
на кредитора е представен договор за паричен заем, сключен на 08.05.2006 г.,
съгласно който Д.Б.М., като заемодател се задължава да предаде в собственост на
„Л.П.“ ЕООД, като заемател сумата от 85 000
евро, която подлежи на връщане при условията, уговорени в договора. С анекс № 2
от 05.05.2015 г. към договора за заем страните са
договорили, че срокът за връщане на сумата се променя и е до 07.05.2017 г.
Видно е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност в
счетоводството на „Л.П.“ ЕООД е осчетоводено задължение към кредитора Д.М.,
произтичащо от договор за заем от 08.05.2006 г., което е в размер за главница
166 245,55 лева и лихва към 31.12.2017 г. в размер на 35 909,04 лева.
С оглед изложеното следва да се приеме за доказано, че Д.М. е кредитор на
ответника и има изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка, което не е
заплатено.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка за
откриване производството по несъстоятелност на ответника, доколкото „Л.П.“ ЕООД
е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. Въз основа на
представените по делото отчети от ответника, изисканите справки и приетите
доказателства са изслушани основно и допълнително заключения, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени.
При анализа се използват различни икономически и
финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност са показателите на ликвидност, които се формират като
съотношението между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща,
на бърза, на незабавна и на абсолютна активност. При коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения.
В разглеждания случай от данните в приетото по делото основно
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че коефициентът на
обща ликвидност е в допустими граници към края на 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Отклоненията към 31.12.2013 г. и към 31.12.2017 г. са около 40 % от минималната
за коефициента референтна стойност. Съобразно изчисленията на вещото лице,
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2013 г. е 0,60; към 31.12.2014 г. е
1,42; към 31.12.2015 г. е 1,54; към 31.12.2016 г. е 2,23 и към 31.12.2017 г. е
0,63. Коефициентът на бърза ликвидност съответства на референтните стойности.
Отклонението от долната им граница към 31.12.2013 г. е незначително, а към края
на 2016 г. коефициентът надвишава максималната си референтна стойност с 28,57
%. През целия изследван период коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност са многократно по-ниски от долните граници на референтните си
стойности.
От анализа на стойностите на показателите за
ликвидност към изследвания период може да се приеме, че към 31.12.2013 г.
ответното дружеството не е било в състояние да обслужва краткосрочните си
задължения с притежаваните краткотрайни активи. През следващите три годишни
отчетни периода коефициентът на обща ликвидност влиза в границите на
референтните си стойности, а този на бърза ликвидност дори превишава горната им
граница към 31.12.2016 г., т.е. балансовите стойности на краткотрайните активи е
превишавала размера на краткосрочните задължения и като цяло дружеството е
могло да обслужва последните при ритмично реализиране на материалните запаси и
събиране на краткосрочните вземания. Стойностите на коефициентите на абсолютна
и незабавна ликвидност обаче са с твърде ниски стойности през целия изследван
период от 2013 г. до 2017 г. включително, вследствие на значително по-малките
суми парични средства в сравнение с размерите на текущите задължения. Към
31.12.2017 г. единствено коефициентът на бърза ликвидност е в допустими граници
и обслужването на текущите задължения е изцяло обусловено от събирането на
краткосрочните вземания. Следователно към края на изследвания период
показателите на дружеството са влошени.
Същевременно следва да се посочи, че текущите активи
на „Л.П.“ ЕООД към 31.12.2017 г. представляват почти изцяло /99,93 %/ вземания,
основната част от които са предоставени заеми на свързани предприятия –
1 283 хил. лв. Липсват материални запаси, а наличните към тази дата
парични средства са с обща сума 611,73 лева.
От приетото по делото допълнително заключение към
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по данни от счетоводния
баланс към 31.07.2018 г. стойността на показателя за обща ликвидност е 0,81.
Сравнени с резултатите от изчисленията за периода 2013 г. – 2017 г., извършени
в основното заключение на експертизата, показателните за ликвидност към
31.07.2018 г. не са претърпели качествени изменения и изводите от анализа им са
аналогични с вече направените за изследвания период.
В случай, че се вземат предвид краткосрочните
задължения с настъпил падеж, стойностите на показателите за ликвидност се
различават чувствително от вече изчислените и анализирани в основното
заключение на експертизата. Задълженията с настъпил падеж следва да бъдат
разгледани като текущи, при което положение коефициентът на обща ликвидност е,
както следва: към 31.12.2013 г. е 0,32; към 31.12.2014 г. е 0,69; към
31.12.2015 г. е 0,73; към 31.12.2016 г. е 0,76; към 31.12.2017 г. е 0,297 и към
31.07.2018 г. е 0,328.
В случай, че посочените в счетоводните баланси като
дългосрочни задължения към доставчици бъдат взети предвид като текущи, каквито
всъщност са поради настъпил падеж, стойностите на всички коефициенти на
ликвидност са по-ниски от минималните за всеки един коефициент референтни
стойности. Поради незначителните суми на паричните средства в сравнение с
размера на текущите задължения, най-значими са отклоненията от референтните
стойности на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност.
Същевременно като краткосрочни могат да бъдат
класифицирани вземанията от клиенти, тези за главница по договорите за заем,
чийто падеж настъпва до 1 година след датата на съответния счетоводен баланс,
както и вземанията за лихви, начислявани текущо в съответствие с договорните
клаузи. Вещото лице сочи, че в счетоводните баланси всички вземания по
предоставени заеми на свързани лица са намерили отражение в група ІІ „Вземания“
на раздел В „Текущи /краткотрайни/ активи“ за всеки един от анализираните
отчетни периоди и по този начин са оказали влияние върху стойностите на
показателите за ликвидност. Изключването на тази част от вземанията, които не
могат да бъдат класифицирани като краткосрочни /текущи/ би понижило стойностите
на коефициентите на обща и бърза ликвидност и биха били следните: към
31.12.2013 г. е 0,10; към 31.12.2014 г. е 0,46; към 31.12.2015 г. е 0,496; към
31.12.2016 г. е 0,525; към 31.12.2017 г. е 0,146 и към 31.07.2018 г. е 0,236.
За анализ на дълготрайната неплатежоспособност на
дружеството се използват коефициент на финансовата автономност – възможността
на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни
гаранции на кредиторите си, който се изчислява като съотношение между
собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на баланса за
съответната година и за който е възприет норматив 0,33, което означава, че
собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум 1/3 от всички
задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг
период от време. В конкретния случай ответното дружество за целия изследван
период е декапитализирано и изчислените стойности на
показателните за финансова автономност не могат да бъдат използвани за сравнителен
анализ, тъй като не дават реална представа за степента на задлъжнялост. При
това състояние на търговското дружество, освен към кредиторите, налице са още и
задължения към собственика/собствениците на капитала. Вещото лице в
допълнителното заключение сочи, че през 2018 г. декапитализацията
на „Л.П.“ ЕООД се е задълбочила вследствие на натрупаната до края на м. юли
загуба в размер на 653 хил. лв.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза общият размер на паричните задължения на „Л.П.“ ЕООД е превишавала
балансовата стойност на имуществото на дружеството през целия изследван период
от 2013 г. до 2017 г. включително.
При така установените данни по делото съдът намира, че
дружеството не е в състояние с текущите се активи да посреща задълженията си. Както
е прието и в решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ
Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, фактът, че
търговското дружество – ответник притежава краткотрайни активи, състоящи се в
случая предимно от вземания, не е достатъчен да се направи извод, че
посредством тях дружеството може да формира достатъчни по размер парични суми,
с които да погаси краткосрочните си задължения. Изчисленият показател на обща
ликвидност в основното заключение, при което като текущи са приети всички
вземания, независимо, че падежите им не настъпват до една година, не дава действителната
финансова-икономическа способност на длъжника да осъществява текущите плащания
към кредиторите си. Дори и в това заключение обаче е видно, че към края на 2017
г. коефициентът на обща ликвидност вече е под референтните си стойности и тази
тенденция е запазена и през 2018 г. При кредитиране вариантите, дадени в
допълнителното заключение, в което коректно са взети предвид краткосрочните
задължения и активи, е видно, че показателите са под необходимите стойности за
целия изследван период, което води до извод, че затрудненията не са временни и
дружеството не може да обслужва краткосрочните си задължения. От значение е и
фактът, че общият размер на паричните задължения на „Л.П.“ ЕООД е
превишавала балансовата стойност на имуществото на дружеството през целия
изследван период от 2013 г. до 2017 г. включително.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. В конкретния случай ответникът не оспори приетите по делото експертизи, а видно от
допълнителното заключение, затрудненията му не са временни, поради което са налице
предпоставките за откриване производство по несъстоятелност спрямо него.
Изложеното в хода по същество от процесуалния представител на ответника, че
дружеството има дълготрайни вземания, които могат да санират
несъстоятелността не може да обоснове различен извод. Това дори да е така,
съдът следва да прецени финансовото състояние на дружеството към датата на приключване
на устните състезания, а не да основава решението си на бъдещо несигурно
събитие, каквото е реализирането на вземането. Съществуват други възможности
при открито производство по несъстоятелност дружеството да се оздрави, в
случай, че са налице необходимите предпоставки за това.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати
изискуеми парични задължения по търговски сделки, поради което и следва да бъде
открито производство по несъстоятелност на „Л.П.“ ЕООД.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения – решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното,
съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си,
произтичащи от търговски сделки, като 31.12.2017 г. е датата, към която се
установява по делото, че „Л.П.“ ЕООД има изискуеми задължения към кредитори в
значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, тъй като
не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои
краткосрочни задължения, поради което тази дата трябва да бъде определена като
начална дата на неплатежоспособността на ответника. С
решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ следва да бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано
Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора
право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в общ размер на 1 200
лева, от които 250 лева за държавна такса и 950 лева за депозити за вещо лице.
За да се осигури развитието на
производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат обезпечени началните
разноски, с оглед данните от заключението, че паричните средства на дружеството
са едва 611,73 лева. На основание чл. 629б ТЗ следва да се определи сума за
разноски, която да бъде предплатена от кредиторите в определен срок.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.П.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1
/Адвокатска къща/.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/, Р.П.Т., с адрес: ***, офис 6, при
месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано
от датата на встъпването й в изпълнение на задълженията, като определя
тридневен срок за встъпването й от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/, което ще се проведе на 19.11.2018 г. от 13:30 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в съдебната зала,
определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на Търговско отделение,
на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния
синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „Л.П.“
ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/, да заплати на
„Р.Л.“, учредено в Гибралтар по
Закона за търговските дружества от законодателството на Гибралтар като
акционерно дружество на 25 май 2001 г., под № 80685, със седалище и адрес на
управление: Суит 4, ет. 10, Международен търговски
център, 2А Мейн Стрийт, Гибралтар GX11 1AА, Гибралтар, сума в
размер на 1 200 лева /хиляда и двеста
лева/, представляваща направени разноски по делото.
УКАЗВА на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/, в двуседмичен срок от обявяване на
решението в търговския регистър при Агенцията по вписванията, да предплатят по
сметката на Софийски градски съд сумата от 6 000
лева /шест хиляди лева/, представляваща начални разноски в производството
по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. с
ал. 1 ТЗ и чл. 629б, ал. 2 ТЗ и в същия срок да представят по делото
доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че ако
в определения от съда срок не бъдат представи доказателства за привнасяне на разноски,
ще е налице основание за спиране на производството по несъстоятелност на
основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и
производството по несъстоятелност ще бъде спряно.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: