О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 08.06.2020г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр. дело N 243 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413,
ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище гр.София, чрез
процесуален представител юрисконсулт Р.И.,
против разпореждане
№1583/04.03.2020г. на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №636/2020г.,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.Н. И., за сумата от 2125,67 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по Договор за потребителски кредит №30034351775, сключен на 15.01.2019г. и
допълнително споразумение към него от същата дата.
В жалбата се
навеждат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Посочва се, че с промените на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да
преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски
договор или дали има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че
в първата хипотеза клаузата трябва да е прогласена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във
втората хипотеза заповедният съд трябва да подведе представените доказателства
под нормата на чл.143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният
съд не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, според която преценяването
на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна и и стоката или услугата от друга страна, като е извършил именно такава
преценка.
Жалбоподателят
намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и по съществото на спора.
Навежда доводи, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да
извърши конкретни действия, представляващи услуги по смисъла на т.14 от ДР на
ЗЗП, които не са част от обичайната дейност по кредитиране и са в полза на
кредитополучателя. Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК в ГПР не са включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на споразумение за такива услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Изтъква,
че в конкретния случай, както в договора, така и в споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, а също и в чл.5.2 от Общите условия изрично
е записано, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускането на кредита. Жалбоподателят счита, че след като
сключването на споразумение за допълнителни услуги е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля, то не е налице неравноправна клауза.
Развива съображения, че за предоставените услуги с допълнителния пакет и
дадената му възможност да влияе върху най-съществените характеристики на
договора кредитополучателят дължи възнаграждение отделно и независимо от цената
на самия кредит, за което е бил информиран още при подписването на искането за
отпускане на кредита. Жалбоподателят изтъква, че ответникът е ползвал
закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане на кредит, поради което не може да се приеме, че
плащането на цената е предварително.
В жалбата се
поддържа, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, както с
оглед ясното и точно посочване на дължимата цена на пакета допълнителни услуги
в договора за потребителски кредит, така и с оглед на това, че този пакет
предоставя на длъжника услуги, които не са свързани с дейността по кредитиране,
а с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с
конкретното му житейско положение.
В обобщение
жалбоподателят заявява, че не са налице законови нарушения в областта на
потребителското кредитиране, тъй като за кредитора е налице законова възможност
да предлага допълнителни услуги, които поради характера им не са част от ГПР по
кредита; че споразумението между страните е сключено по искане на клиента при
информиран избор от негова страна; че клаузата не се прилага автоматично, а
само по отношение на контрахентни, които изрично са изразили желание и са
договорили конкретни условия. В подкрепа на изложените съображения,
жалбоподателят се позовава на съдебна практика. Моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане и да бъде постановено издаването на заповед за
изпълнение относно всички претендирани вземания, както и да му бъдат присъдени
разноски по жалбата в размер на 15,00 лева – заплатена държавна такса и 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба
е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.Н. И.
от гр.Враца.
В т.9 от
заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата от
5251,31 лв., включваща: сумата от 2784,34 лв. – главница; сумата от 341,30 лв.
– неплатено договорно възнаграждение за периода 10.06.2019г.-10.09.2019г.; сумата от 2125,67
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното
производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени
задължения по Договор за потребителски кредит №30034351775/15.01.2019 г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
преди сключването на договора Ц.Н. И. е отправила до „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит като е задала параметрите му,
след което е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на финансовото й състояние. Посочва се, че
на 15.01.2019 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №30034351775. Сочи се, че договорът е
подписан при Общи условия, с които длъжникът е декларирал, че е запознат и
приема без забележки. Твърди се, че заявителят е изпълнил задължението си по
договора като е превел заемната сума по посочената банкова сметка, ***а заетата
сума за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на
209,98 лв. и падежна дата на всяко 10-то число на месеца. Посочва се, че
длъжникът не е изпълнил поетото задължение за извършване на месечните плащания
съгласно погасителния план, поради което съгласно ОУ кредитът е обявен от
кредитора за предсрочно изискуем на 10.09.2019 г., за което длъжникът е
уведомен. Изложено е, че съгласно ОУ се дължи договорно възнаграждение за
отпуснатия кредит в посочен в договора размер, като неизплатеното такова от
страна на длъжника е в размер от 341,30 лв. за периода 10.06.2019г.-10.09.2019г. Сочи се също, че
страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което да бъде
разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че неизплатеното
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 2125,67
лева.
Към заявлението
са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит №30034351775/15.01.2019
г., декларации от 15.01.2019г., Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, Общи условия,
погасителен план към договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна
преддоговорна информация към същия.
Районният съд е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №330/04.03.2020
г., с която е разпоредил длъжникът Ц.Н. И. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД сумата от 2784,34 лева – главница; сумата от 341,30 лева - неплатено договорно възнаграждение; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.03.2020 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 62,52 лв.-
държавна такса и сумата от 29,76 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане №1583/04.03.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2125,67 лв.- неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. За да отхвърли
заявлението в посочената част, районният съд е изложил съображения, че споразумението относно
предоставянето на пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и
клаузите от същото са нищожни на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на
следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи,
респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния
случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения
и искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършени служебни справки от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
във въззивната частна жалба са свързани с извършената от заповедния съд
проверка на отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК. Посочените разпоредби предвиждат, че не се
издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Жалбоподателят
поддържа, че на този етап от развитието на производството заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища,
според която пречка за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.411,
ал.2, т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които незаконността следва по очевиден
и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Настоящият съдебен състав
споделя напълно тази практика. Както бе посочено, законовата разпоредба
предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Граматическото
тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от заповедния съд
проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на искането за
издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи от същия, на
които се основава това искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на
които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката по
чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния съд
да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Видно
от Мотивите към ЗИД на ГПК, необходимостта от законодателни изменения се
обосновава с това, че действащата до този момент правна уредба на заповедното
производство по ГПК не дава на съдилищата възможност за служебен контрол за
наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите и необходимостта
от защита на длъжника, който е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо
икономически по-силна страна.
При изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента законодателна
уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване на
заповед по реда на чл.410 ГПК може да обхване валидността на основанието за
издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато искането се основава
на потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в
същия или обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези,
при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния
случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между
страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга
по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и има качеството на потребител по смисъла
на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният
съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна
клауза от договора.
Предвид
частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи предоставянето на
пакет от допълнителни услуги.
С посочения
пакет на потребителя се предоставят следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. При предоставен
кредит от 3000 лева, страните са договорили възнаграждение от 2468,52 лева за
пакета от допълнителни услуги, платимо на равни месечни вноски, заедно с
дължимите вноски за погасяване на кредита. В споразумението и ОУ са посочени
условията, при които потребителят ползва тези допълнителни услуги.
Настоящият
съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. От друга страна, нито една от посочените услуги не гарантира каквото и
да е право на кредитополучателя, което може да бъде упражнено без да обусловено
от насрещната воля на доставчика. В ОУ изрично е посочено, че съответната
допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и подписване на
допълнително споразумение – чл.15.2.3, чл.15.3.4, чл.15.4.1, чл.15.5.1.
При тези
съображения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.15 ЗЗП, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането,
основаващо се на тези клаузи. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на
доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор,
касаещи пакета допълнителни услуги, като бъдат обсъдени и наведените доводи във
връзка с начина на сключване на споразумението, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго
основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
В обобщение
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва
да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
сумата 2125,67 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит
№30034351775/15.01.2019г. С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за посоченото вземане, поради което този съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен, съобразно мотивите,
изложени в настоящето определение.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1583/04.03.2020 г. на Районен
съд-Враца, постановено по ч.гр.дело № 636/2020 г.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........