Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
13.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6435 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 19644 от 22.01.2020 г. по гр.д. № 21245/2019 г. Софийски
районен съд, 51 състав признал за установено, че Й.С.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 67.37 лева -
стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.,
доставена в таванско помещение № 11, находящо се в гр. София, ул. „******, аб.
№ 034837, ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
4.64 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
75823/2018 г. по описа на СРС, 51 състав, и отхвърлил предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 35.25 лева - възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 04.2018
г., и 5.87 лева - обезщетение за забава
върху възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
от 30.11.2015 г. до 20.11.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 256.93 лева - разноски в исковото
производство, и сумата 47.74 лева - разноски, направени по ч.гр.д. № 75823/
2018 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 72.70 лева – разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Й.С.Т., който го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Ищецът незаконосъобразно
открил отделен абонатен номер за процесното таванско помещение, което
показвало, за ищеца това е отделен имот и твърдял, че по него съществува
отделно и самостоятелно облигационно правоотношение. На адреса на процесния
имот – ул. „******, сега „Ген. Сан Мартин“, въззивникът притежавал жилище във
вх. А – ап. 6. Към това жилище имало и прилежащи складови помещения, вкл.
процесният таван. За жилището имало абонатен № 034757 и сметките по него
включвали доставяната енергия за притежавания на адреса имот и участието на
имота в общите части. Неправилно районният съд приел, че таванът е самостоятелен
имот. Таванът не бил такъв, а част от апартамента, поради това за него не
можело да съществува самостоятелно облигационно отношение и отделен абонатен
номер. Таванските помещения не били самостоятелни имоти по смисъла на ЗС и ЗУТ
и за тях не можело да се откриват отделни партиди за доставка на ТЕ. Таванът не
притежавал и самостоятелен процент от общите части в сградата и не участвал в
разпределението на енергията за отопление на общите части. Отделно от това, в
таблицата на етажните собственици за аб. № 034837 било посочено, че няма
радиатори. Нямало и легитимна процедура за избор на дружество за дялово
разпределение. Живущите във входа не били избирали „Техем сървсис“ ЕООД да
извършва тази услуга, нито били давали мандат на някого да сключва договор с
третото лице помагач от тяхно име. Не случайно ищецът не представял протокола
от 07.05.2002 г., посочен в договора от 18.09.2002 г., защото такъв протокол не
съществувал. Не били представени и никакви възлагателни документи с
подизпълнител, от които да е видно, че „Директ“ отчита и съставя и при какви
условия и срокове дяловото разпределение. Поради това отразеното в
изравнителните сметки било незаконосъобразно, тъй като данните били събирани и
обработвани от лице, което нямало право на това, дадени му от ЕС, а ответникът
не дължал плащане. По тези съображения моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 26.05.2021 г. заявява, че поддържа жалбата
си, каквато по делото не е подавана. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 07.05.2019 г. първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 67.37 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в таванско помещение № 11,
принадлежащо към ап. № 6 на адрес: гр. София, ул. „******, с абонатен № на
таванското помещение 034837, за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2018 г.;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4.64
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. - 20.11.2018 г.;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 35.25
лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м. 10.2015 г. – м. 04.2018 г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
5.87 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 30.11.2015 г. - 20.11.2018 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г., до окончателното плащане. За сумите е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
75823/ 2018 г. на СРС, 51 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове с възражения, част от които се поддържат и във
въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, то е
правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
В случая не е било спорно, и от приетия нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.03.1991 г. и удостоверение от
05.04.2011 г. на СО – район „Слатина“ относно промяна на наименование на улица се
установява, че на 01.03.1991 г. ответникът е придобил правото на собственост
върху апартамент № 6, находящ се на 4 етаж в сградата на адрес гр. София, ул. „******,
заедно с избено помещение № 13 и с таванско помещение № 11, както и с 2.345 %
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху дворното място, където е построена. По делото се установява от
неоспореното заключение на СТЕ, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа и в процесния период в нея е доставяна
топлинна енергия от ищцовото дружество. В качеството му на собственик на
топлоснабден имот, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на доставената му топлинна енергия.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в
подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо
водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните
тела в общите части на сградата. Според чл. 145, ал. 2 ЗЕ, ТЕ, отдадена от
сградна инсталация и ТЕ за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал.
1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал.
1. Според ал. 3 на чл. 145 ЗЕ, топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на
всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се
части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Съгласно
§ 1, т. 39 ДР ЗЕ, „отопляем обем на общите части“ е сумата от обемите на
помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по
проекта отоплителни тела.
С оглед така очертаната нормативна уредба, въззивният съд
намира доводите на въззивника за неоснователни. Противно на поддържаното в
жалбата, районният съд не е приемал, че процесното таванско помещение е
самостоятелен имот – обратно, посочил е, че същото не представлява
самостоятелен обект на право на собственост, а е прилежащо към апартамент № 6,
както твърди и ответникът. Правилно съдът е приел, че дали помещението е
самостоятелен имот или не е без значение, тъй като между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия въз основа на
факта, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата - етажна
собственост, която е топлоснабдена, и по силата на това правоотношение същият е
задължен да заплаща както стойността на топлинната енергия, доставяна в
апартамента, така и тази, доставяна в прилежащите му обекти. Обстоятелството,
че за таванското помещение е определен отделен абонатен номер, не означава
твърдяното от въззивника, че по отношение на таванското помещение съществувало
отделно и самостоятелно облигационно правоотношение. Впрочем, този факт е
обясним предвид отразеното в приетия списък – приложение към протокол на
етажните собственици, видно от който в таванските помещения в сградата на
процесния адрес има отоплителни тела, само в две от помещенията, вкл. това на
ответника с кубатура от 29 куб. м, няма радиатори.
Ирелевантно е и че таванското помещение няма припадащи се
към него идеални части от общите части на сградата, тъй като в случая, съгласно
неоспореното заключение на СТЕ, задължението е формирано от сбора на стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и стойността на
топлинна енергия за отопление на общи части на сградата, които се формират въз
основа на отопляемия обем от 29 куб. м на таванското помещение съгласно
Приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334/ 2007 г. за топлоснабдяването
(отм.), а не въз основа на идеални части от общите части на сградата. Както
беше посочено, съгласно чл. 145, ал. 3 ЗЕ количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект, като при изчисляване на обема на отделен имот се вземат
предвид обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата. В случая това не е
направено, но стойността на топлинната енергия за таванското помещение е
начислена само въз основа на неговия собствен отоплям обем от 29 куб. м, по
отделна партида с аб. № 034837. Това обаче е ирелевантно за дължимостта на
сумите, тъй като ответникът дължи цената на доставената топлинна енергия и в
принадлежащото към имота му таванско помещение. Ответникът не твърди ищецът да
е начислявал суми за топлинна енергия от сградна инсталация и от общите части
на сградата веднъж за пълния отопляем обем на имота по проект и втори път –
отделно за обема на таванското помещение, нито това се установява по делото –
обратно, съгласно заключението на СТЕ, начислената сума за топлинна енергия за
процесния период е изчислена правилно и възлиза на 74.73 лв. Доводът в жалбата,
че в таванското помещение нямало радиатори е неотносим, тъй като съгласно
заключението на СТЕ ищецът не е начислявал ТЕ за отопление, отдадена от
отоплително тяло в таванското помещение.
Неоснователни са и поддържаните в жалбата доводи във
връзка с твърдяната липса на договор за услугата „дялово разпределение“ с
третото лице помагач. Съгласно приетия по делото договор от 18.09.2002 г.,
същият е сключен между третото лице помагач и етажните собственици на процесния
адрес от входове А, Б и В. Ищецът действително не е представил протокол от ОС
на ЕС на етажните собственици от вход А на процесния адрес, тъй като СРС е
оставил без уважение искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК. Дори да се
приеме обаче, че договор не е бил сключен от името на собствениците във вх. А, липсата
на сключен договор между клиентите на ТЕ за битови нужди в сграда - етажна
собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови извод за
недължимост на сумите за доставена топлинна енергия по договора с ищцовото
дружество, ако дяловото разпределение е правилно извършвано. Независимо от
това, по делото се установява по безспорен начин от заключението на СТЕ и неоспорените дялови
разпределения, че страните по договора от 18.09.2002 г. са изпълнявали поетите по него
задължения, като клиентите са допускали представителите на третото лице помагач
да отчитат уредите за индивидуално измерване и то е извършвало дяловото
разпределение на ТЕ на адреса, с което фактически страните потвърждават обвързаността
си от договора за топлинно счетоводство. На следващо място, чл. 139в, ал. 1 ЗЕ
вменява задължение за клиентите в сграда - етажна собственост да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а,
за извършване на услугата дялово разпределение, като решението се взема по реда
на ал. 2. Според ал. 3 на чл. 139в, клиентите са длъжни да уведомят писмено
топлопреносното предприятие за резултатите от избора. В случая ответникът не
твърди клиентите в сградата да са избрали друго лице, различно от третото лице
помагач, нито да са уведомили ищеца писмено за такъв нов избор, поради което
ищецът правилно е начислявал сумите за ТЕ въз основа на данните от дяловото
разпределение, извършвано от „Т.с.” ЕООД, последното вписано в публичния
регистър в Министерство на енергетиката по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за стойност на доставена топлинна енергия е основателен и
правилно е уважен от районния съд до претендирания от ищеца размер. Решението в
тази част следва да бъде потвърдено, а предвид липсата на конкретни доводи във
връзка с акцесорния иск за лихви и съобразно чл. 269 ГПК, решението следва да
бъде потвърдено и в тази част.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият въззивен състав, като съобрази, че
освен подаването на молбата от 26.05.2021 г. (със съдържание без връзка с
делото) упълномощен от въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви
процесуални действия – не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в
проведеното открито съдебно заседание, намира, че юрисконсултско възнаграждение
не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19644 от 22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 21245/2019 г. на
Софийски районен съд, 51 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено, че Й.С.Т., ЕГН **********, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 67.37 лева - стойност на
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в принадлежащо
към ап. № 6 таванско помещение № 11, находящо се в гр. София, ул. „******, аб.
№ 034837, ведно със законната лихва от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
4.64 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 20.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
75823/2018 г. по описа на СРС, 51 състав.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 21245/2019 г. на
Софийски районен съд, 51 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.