Решение по дело №550/2020 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №22

 

гр.Видин  02.03.2021 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито 

заседание на втори февруари две хиляди  двадесет и първа  година в състав:      

                                    

                                                        Председател:       В.В.

                                                        Членове:              А.П.

                                                                                              В.М.   

                                                        

 

при секретаря В.У.  като разгледа докладваното от съдия В.М. въззивно гражданско дело  № 550  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адвокат М. Ч. - пълномощник на П.И.П., ЕГН ********** срещу решение № 450/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1587/19 г. на РС – В., с което е осъден  да заплати на  „*” ЕАД ЕИК*, със седалище и адрес на управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н., изпълнителен директор сумата от 5 881,23евро, представляваща получени без основание, от П.И.П., ЕГН **********  обезщетения при командировки, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

 Посочват, че решението е неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът  не се е произнесъл по оспорването на т.нар. „карти на водача“, съставени едностранно от ишеца /т. II от молбата от 11.02.2020 г./ и доказателствените искания във връзка с това оспорване. В тези карти, където тахографите уж са показвали нули, не са посочени камионите, за които се отнасят тези отразявания - липсват номерата за камионите.

Съдът е кредитирал всички документи по делото, съставяни от ищеца - и заповеди за командировка, и счетоводни записвания и карти на водача, но не е кредитирал предадените валутно- финансови отчети /ВФО/ за същите периоди.

В чл. 182 от ГПК изрично е предвидено, че вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Липсва каквато и да е преценка на счетоводните книги, въз основа на които е работило вещото лице, а те очевидно нямат точни отразявания относно периодите и плащанията за тях.

Допуснато е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно — съдът не е обсъдил в цялост всички приети по делото доказателства, включително и свидетелските показания на лицата, доведени от ищеца, като е правил изводи само въз основа на част от доказателствата.

Не са обсъдени приетите по делото удостоверение от ОДМВР с изх. № 36800-284/09.01.2020 г. и справката за пътуване на лице. Представените частни документи нямат достоверни дати /липсват съответни нотариални заверки/, поради което счита, че са съставени изцяло за целите на настоящото дело.

Липсата на документи за съответно обстоятелство /заповеди за командировка за периодите, за които са съставяни валутно-финансови отчети /ВФО/ съдът е квалифицирал на липса на командироване изобщо.

Жалбоподателят не е подписвал никакви документи, свързани с отчитането на изминатите километри и е абсолютно недопустимо да носи отговорност за действия или бездействия на други лица, свързани с процеса на документиране и отчитане на изминатите километри при командировка.

 Налице е неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд в резултат от неправилно приложение на материалния закон.

Между страните е било налице трудово правоотношение, в изпълнение на което за периодите, през които жалбоподателят  е пътувал с камиони зад граница, са му изплащани командировъчни=

Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Наличието на трудово правоотношение е предпоставка за прилагане на КТ като специален нормативен акт спрямо ЗЗД.

 Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Ответната по жалба страна  „*” ЕАД ,ЕИК*, със седалище и адрес на управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н. , изпълнителен директор ,оспорва въззивната жалба на П. И. П. като   неоснователна, а решението на ВРС по гр.д. № 1587/2019 правилно и законосъобразно и следва да остане в сила.

Ответникът-въззивник не е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК, като в  хода на първоинстанционното производство не са   посочени твърдения и не са  представени доказателства, че липсата на отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Поради това всички изложени доводи и възражения във въззивната жалба са прекпудирани и следва да бъдат оставени без уважение.

Повдигането на въпроса за добросъвестност на получените суми едва във въззивната жалба е недопустимо и е преклудирано, тъй като подобно твърдение и възражение изобщо не е направено в първоинстанционното производство.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК по тълк.д. № 1/ 2013 г. върховният касационен съд категорично и недвусмислено е приел, че „с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Гореизложеното се отнася и до поставения във въззивната жалба въпрос за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция.

         Съгласно решение № 577от 26.06.2009 г. по гр.д. № 534/2008 г. на 1- во гр. отд., когато липсва основание за получаване на суми във връзка с трудовото правоотношение и когато работникът е получил тези суми не при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя, отговорността му следва да бъде реализирана по общия исков ред- ЗЗД, а не по реда на КТ.

Получените от ответника суми са за периоди, в които той не е изпълнявал трудови функции и тези пари не са били дължими. Затова аргументът във въззивната жалба, че щом е налице трудово правоотношение, то всички въпроси между страните трябва да се уреждат само от КТ, е неправилен и незаконосъобразен.

В обжалваното решение правилно е прието, че ответникът не е бил в командировка през процесиите периоди, т.е. не е изпълнявал превозни задачи и не е извършвал транспорти, за които да му се следват командировъчни пари.

 Несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба относно липсата на заповеди за командировка за процесиите периоди, за да се установи изпълнението на предмета на командироването. В международния автомобилен транспорт за всеки превоз се изготвя товарителница (CMR) и при разтоварване на стоката получателят се подписва в графа 24, като посочва датата и мястото на получаване. Този документ представя шофьорът на работодателя си за доказване, че е изпълнил превозната задача, а не заповедта за командировка.

При спора по чл. 55 от ЗЗД основното е кой е получателят на процесиите суми и кой се е обогатил неоснователно въз основа на т.нар. „фалшиви“ отчети, а не кой ги е изготвил.  

Безспорно е, че ответникът е получил тези суми и затова именно той дължи връщането им.

Молят Съда  да приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ВРС- правилно и законосъобразно и да постановите решение, с което да оставите без уважение жалбата и в сила решение № 450/29.07.2020 г. по гр.д. № 1587/2019 г. по описа на ВРС.

         ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

         С решение  № 450/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1587/19 г. на РС – В., е осъдил П.И.П., ЕГН **********   да заплати на  „*” ЕАД ЕИК*, със седалище и адрес на управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н. , изпълнителен директор сумата от 5 881,23 евро, представляваща получени без основание, от П.И.П., ЕГН **********  обезщетения при командировки, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

П.И.П., ЕГН ********** е работел в „*” ЕАД като „шофьор международни превози“ през периода от 13.05.2015г. до 26.10.2018г.

         Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 45 / 26.10.2018г.

 Ответникът изпълнявал трудовите си функции в т. нар. бригада В. През време на трудовото правоотношение ответникът е бил командирован в различни европейски държави за извършване на превози на товари с автомобили, предоставени му от работодателя, въз основа на двустранно подписани заповеди за командировка. За изпълнените от шофьора наряди работодателят изготвял валутни авансови отчети, в които се посочват получените от шофьора авансови суми, размера на изчислените командировъчни пари на база на извършената работа, направените разходи по време на работа и крайната сума за получаване по съответния отчет. За бригада Видин отчетите са изготвяни от отчетника П. П. Последният е изпращал в счетоводството изготвените от него отчети, за осчетоводяване и оформяне на съответните счетоводни документи, след което начислените в отчета суми ищецът превеждал по банков път по сметка на съответния шофьор. В платежното нареждане се посочва изрично за кои авансови отчети се отнася съответното плащане. През месец октомври на 2018г. ищцовото дружество установило, че П.  П.  е изготвял отчети с невярно съдържание, отнасящи се за група от 21 шофьора, между които и ответника.

Отчетите са изготвяни за периоди, през които шофьорите реално били в платен отпуск, неплатен отпуск или в отпуск по болест. За тези периоди няма изготвени пътни листове, нито заповеди за командировка.

Въз основа на неистински отчети ответната страна получила без правно основание сумата в общ размер на 7 193,98евро за периода от месец ноември на 2015г. до месец октомври на 2017г., която сума е преведена по банковата му сметка.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ответната страна имала да получава командировъчни пари по два отчета общо в размер на 1 312,75евро.

Тази сума не е преведена на ответника поради прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото.

Налице е имуществена вреда за ищеца вследствие получени без правно основание суми- 5 881,23евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване.

 Тези данни се установяват от  събрани писмени  и гласни доказателства , от  две съдебно-счетоводни експертизи и съдебно-графическа експертиза.

Вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи е дало заключение по поставените задачи. По валутно авансови отчети /ВАО/, съответно : ВАО № 201 с период на отчет 02.11.2015г. – 25.11.2015г., ВАО № 333 с период на отчет 01.02.2016г. – 20.02.2016г., ВАО № 619 с период на отчет 16.05.2016г. – 31.05.2016г., ВАО 701 с период на отчет 11.06.2016г. – 30.06.2016г., ВАО № 1283 с период на отчет 12.01.2017г. – 31.01.2017г., ВАО 1602 с период на отчет 08.05.2017г. – 31.05.2017г. и ВАО № 1972 с период на отчет 01.10.2017г. – 24.10.2017г., ищцовото дружество е заплатило на ответната страна командировъчни пари в общ размер на 7 193,98евро. За същите ВАО и периоди на отчет не се е установило, при проверка в счетоводството на ищцовото дружество, ответникът да е получавал заповеди за командировки, да е водил пътни листове, и показанията на тахографа на автомобила показват изминати 0.00км и че автомобила е бил в престой за същите периоди. За част от отчетите, посочени от вещото лице, има дублиране на част от периодите с други командировки на ответната страна. За същите периоди ответната страна е била в платен годишен отпуск, неплатен годишен отпуск и отпуск по болест.

 Във фишовете за работна заплата, за исковите периоди, на ответната страна, съответно са начислени и изплатени възнаграждения за ползван платен годишен отпуск, обезщетение за временна неработоспособност, отразено е ползван неплатен годишен отпуск, който се признава за трудов стаж, както и такъв, който не се признава за трудов стаж.

            Вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза е дало заключение по поставените задачи. Спорните подписи, положени в реквизита „Подпис на служител“ в оспорените 10 броя заявление за отпуска, не са изпълнени от ответната страна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира  въззивната жалба за неоснователна по следните съображения :

         Установи се по делото, че ответникът-въззивник не е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК, като в  хода на първоинстанционното производство не са   посочени твърдения и не са  представени доказателства, че липсата на отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Чл. 133 от ГПК, предвижда, че  „когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чп. 211, ал. 1, чл.212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно.“

Поради това всички изложени доводи и възражения във въззивната жалба са прекпудирани и следва да бъдат оставени без уважение.

Повдигането на въпроса за добросъвестност на получените суми едва във въззивната жалба е недопустимо и е преклудирано, тъй като подобно твърдение и възражение изобщо не е направено в първоинстанционното производство.  При изготвяне на доклада по делото и обявяването му на страните ,представителят на ответника е могъл да направи възражението, че предявеният иск не следва да се разглежда по реда на чл. 55 от ЗЗД, а по специалния нормативен акт КТ, както се твърди в жалбата.

 Заявяването на това  възражение едва във въззивната жалба противоречи на чл. 133 от от ГПК и не следва да бъде обсъждано във въззивното производство. В тази насока са решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 1463/2013 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 189/2011 г. на 1-во гр. отд. на ВКС; решение № 429 от 21.06.201 Ог. по гр.д. № 1151/2009 г. на 1-во гр. отд. на ВКС. Това се   отнася и до поставения във въззивната жалба въпрос за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция.

         Неоснователно е и  твърдението във въззивната жалба, че „наличието на трудово правоотношение е предпоставка за прилагане на Кодекса на труда като специален нормативен акт спрямо ЗЗД.“

         Съгласно решение № 577от 26.06.2009 г. по гр.д. № 534/2008 г. на 1- во гр. отд. , когато липсва основание за получаване на суми във връзка с трудовото правоотношение и когато работникът е получил тези суми не при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя, отговорността му следва да бъде реализирана по общия исков ред- ЗЗД, а не по реда на КТ. Получените от ответника суми са за периоди, в които той не е изпълнявал трудови функции и тези пари не са били дължими.  Поради това  оплакването  във въззивната жалба в тази насока е неоснователно.

Правилно, въз основа на данните по делото  първоинстанционния съд  е установил, че  ответникът не е бил в командировка през процесиите периоди, не е извършвал транспорти, за които да му се следват командировъчни пари. Обстоятелството, че той не е подписал лично молбите за отпуск, не променя  факта, че през процесиите периоди лицето не е било в командировка и не е изпълнявало транспорти, възложени му от работодателя.  Това се установява от представените карти на водача/ протокол по дни, в които за дните, когато ответникът не е пътувал, отразеното разстояние е 0 км и липсва номер на автомобил. Липсата на номер на превозно средство е свързана именно с липсата на пропътувано разстояние.

         Несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба относно липсата на заповеди за командировка за процесиите периоди.

В международния автомобилен транспорт за всеки превоз се изготвя товарителница (CMR) и при разтоварване на стоката получателят се подписва в графа 24, като посочва датата и мястото на получаване. Този документ представя шофьорът на работодателя си за доказване, че е изпълнил превозната задача, а не заповедта за командировка. В процесния случай, щом ответникът твърди, че е бил надлежно командирован, той би трябвало да разполага със своите екземпляри от заповедите за командировка, да е представил на работодателя съответните товарителници и пътни листове за тези периоди, (последните той собственоръчно попълва), както и да са налице и останалите документи, посочени от свидетеля М. П. при разпита му в с.з. от 22.01.2020 г., а именно инструктажна бележка и бележка от лекар за преминат медицински преглед.  Такива документи изобщо не са изготвяни, което установява именно , че ответника не  е бил надлежно командирован и не е осъществил реално транспорти през процесиите периоди.

         По делото се установи, че получателят на процесиите суми  е ответникът –жалбоподател в настоящето производство  П.И.П., който   е получил тези суми и затова именно той дължи връщането им.

     Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства, изменящи възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и налагащи друг краен правен извод.

Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ВОС

 

                                  Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/29.07.2020 г. по гр.д. № 1587/2019 г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните .

         Председател :                                   Членове : 1.

 

 

                                                                                     2.