Р Е Ш
Е Н И Е №22
гр.Видин 02.03.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.В.
Членове: А.П.
В.М.
при
секретаря В.У. като разгледа
докладваното от съдия В.М. въззивно гражданско дело № 550
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от
адвокат М. Ч. - пълномощник на П.И.П., ЕГН ********** срещу решение №
450/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1587/19 г. на РС – В., с което е
осъден да заплати на „*” ЕАД ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н.,
изпълнителен директор сумата от 5 881,23евро, представляваща получени без
основание, от П.И.П., ЕГН **********
обезщетения при командировки, ведно със законната лихва върху тази сума,
считана от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
Посочват, че решението е неправилно -
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
неправилно прилагане на материалния закон.
Съдът не се е произнесъл по
оспорването на т.нар. „карти на водача“, съставени едностранно от ишеца /т. II
от молбата от 11.02.2020 г./ и доказателствените искания във връзка с това
оспорване. В тези карти, където тахографите уж са показвали нули, не са
посочени камионите, за които се отнасят тези отразявания - липсват номерата за
камионите.
Съдът е кредитирал всички документи по делото, съставяни от ищеца - и
заповеди за командировка, и счетоводни записвания и карти на водача, но не е
кредитирал предадените валутно- финансови отчети /ВФО/ за същите периоди.
В чл. 182 от ГПК изрично е предвидено, че вписванията в счетоводни книги
се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства
по делото. Липсва каквато и да е преценка на счетоводните книги, въз
основа на които е работило вещото лице, а те очевидно нямат точни отразявания
относно периодите и плащанията за тях.
Допуснато е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно — съдът не е обсъдил в цялост всички приети по делото доказателства,
включително и свидетелските показания на лицата, доведени от ищеца, като е
правил изводи само въз основа на част от доказателствата.
Не са обсъдени
приетите по делото удостоверение от ОДМВР с изх. № 36800-284/09.01.2020 г. и
справката за пътуване на лице. Представените
частни документи нямат достоверни дати /липсват съответни нотариални заверки/,
поради което счита, че са съставени изцяло за целите на настоящото дело.
Липсата на документи за съответно обстоятелство
/заповеди за командировка за периодите, за които са съставяни валутно-финансови
отчети /ВФО/ съдът е квалифицирал на липса на командироване изобщо.
Жалбоподателят не
е подписвал никакви документи, свързани с отчитането на изминатите километри и
е абсолютно недопустимо да носи отговорност за действия или бездействия на
други лица, свързани с процеса на документиране и отчитане на изминатите
километри при командировка.
Налице е неправилната
правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон,
съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд
в резултат от неправилно приложение
на материалния закон.
Между страните е било налице трудово правоотношение, в изпълнение на което
за периодите, през които жалбоподателят е пътувал с камиони зад граница, са му
изплащани командировъчни=
Работникът или служителят не е длъжен да връща
сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение,
които е получил добросъвестно. Наличието на трудово правоотношение е
предпоставка за прилагане на КТ като специален нормативен акт спрямо ЗЗД.
Моли съда
да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и
отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Ответната по жалба страна „*” ЕАД ,ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н. ,
изпълнителен директор ,оспорва въззивната жалба на П. И. П. като неоснователна, а решението на ВРС по гр.д. №
1587/2019 правилно и законосъобразно и следва да остане в сила.
Ответникът-въззивник
не е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба съгласно чл. 131
от ГПК, като в хода на
първоинстанционното производство не са
посочени твърдения и не са представени доказателства, че липсата на
отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Поради това
всички изложени доводи и възражения във въззивната жалба са прекпудирани и
следва да бъдат оставени без уважение.
Повдигането на
въпроса за добросъвестност на получените суми едва във въззивната жалба е
недопустимо и е преклудирано, тъй като подобно твърдение и възражение изобщо не
е направено в първоинстанционното производство.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК по
тълк.д. № 1/ 2013 г. върховният касационен съд категорично и недвусмислено е приел, че „с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Гореизложеното се отнася и до поставения във въззивната жалба въпрос за
изтекла погасителна давност за част от исковата претенция.
Съгласно
решение № 577от 26.06.2009 г. по гр.д. № 534/2008 г. на 1- во гр. отд., когато липсва основание за получаване на суми
във връзка с трудовото правоотношение и когато работникът е получил тези суми
не при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя,
отговорността му следва да бъде реализирана по общия исков ред- ЗЗД, а не по
реда на КТ.
Получените от ответника суми са за периоди, в които той не е
изпълнявал трудови функции и тези пари не са били дължими. Затова аргументът
във въззивната жалба, че щом е налице трудово правоотношение, то всички въпроси
между страните трябва да се уреждат само от КТ, е неправилен и
незаконосъобразен.
В обжалваното решение правилно е прието, че ответникът не е бил в
командировка през процесиите периоди, т.е. не е изпълнявал превозни задачи и не
е извършвал транспорти, за които да му се следват командировъчни пари.
Несъстоятелно е твърдението във
въззивната жалба относно липсата на заповеди за командировка за процесиите
периоди, за да се установи изпълнението на предмета на командироването. В международния
автомобилен транспорт за всеки превоз се изготвя товарителница (CMR) и при разтоварване на стоката получателят се подписва в графа 24, като
посочва датата и мястото на получаване. Този документ представя шофьорът на
работодателя си за доказване, че е изпълнил превозната задача, а не заповедта
за командировка.
При спора по чл.
55 от ЗЗД основното е кой е получателят на процесиите суми и кой се е обогатил
неоснователно въз основа на т.нар. „фалшиви“ отчети, а не кой ги е изготвил.
Безспорно е, че ответникът
е получил тези суми и затова именно той дължи връщането им.
Молят Съда да приеме, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението на ВРС- правилно и законосъобразно и да
постановите решение, с което да оставите без уважение жалбата и в сила решение
№ 450/29.07.2020 г. по гр.д. № 1587/2019 г. по описа на ВРС.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
С
решение № 450/29.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 1587/19 г. на РС – В., е осъдил П.И.П., ЕГН ********** да заплати на „*” ЕАД ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: 1510 – С., район П. ул. „*” №*, представлявано от В.Н. ,
изпълнителен директор сумата от 5 881,23 евро, представляваща получени без
основание, от П.И.П., ЕГН **********
обезщетения при командировки, ведно със законната лихва върху тази сума,
считана от 17.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
П.И.П., ЕГН **********
е работел в „*” ЕАД като „шофьор международни превози“ през периода от
13.05.2015г. до 26.10.2018г.
Трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед № 45 / 26.10.2018г.
Ответникът изпълнявал трудовите си
функции в т. нар. бригада В. През време на трудовото правоотношение ответникът
е бил командирован в различни европейски държави за извършване на превози на
товари с автомобили, предоставени му от работодателя, въз основа на двустранно
подписани заповеди за командировка. За изпълнените от шофьора наряди
работодателят изготвял валутни авансови отчети, в които се посочват получените
от шофьора авансови суми, размера на изчислените командировъчни пари на база на
извършената работа, направените разходи по време на работа и крайната сума за
получаване по съответния отчет. За бригада Видин отчетите са изготвяни от
отчетника П. П. Последният е изпращал в счетоводството изготвените от него
отчети, за осчетоводяване и оформяне на съответните счетоводни документи, след
което начислените в отчета суми ищецът превеждал по банков път по сметка на
съответния шофьор. В платежното нареждане се посочва изрично за кои авансови
отчети се отнася съответното плащане. През месец октомври на 2018г. ищцовото
дружество установило, че П. П. е изготвял отчети с невярно съдържание,
отнасящи се за група от 21 шофьора, между които и ответника.
Отчетите са изготвяни за периоди, през които шофьорите реално били в платен
отпуск, неплатен отпуск или в отпуск по болест. За тези периоди няма изготвени
пътни листове, нито заповеди за командировка.
Въз основа на
неистински отчети ответната страна получила без правно основание сумата в общ
размер на 7 193,98евро за периода от месец ноември на 2015г. до месец
октомври на 2017г., която сума е преведена по банковата му сметка.
Към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ответната страна имала да получава
командировъчни пари по два отчета общо в размер на 1 312,75евро.
Тази сума не е
преведена на ответника поради прихващане на двете насрещни вземания до размера
на по-малкото.
Налице е
имуществена вреда за ищеца вследствие получени без правно основание суми-
5 881,23евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното издължаване.
Тези данни се установяват от събрани писмени и гласни доказателства , от две съдебно-счетоводни експертизи и
съдебно-графическа експертиза.
Вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи е дало заключение
по поставените задачи. По валутно авансови отчети /ВАО/, съответно : ВАО № 201
с период на отчет 02.11.2015г. – 25.11.2015г., ВАО № 333 с период на отчет
01.02.2016г. – 20.02.2016г., ВАО № 619 с период на отчет 16.05.2016г. –
31.05.2016г., ВАО 701 с период на отчет 11.06.2016г. – 30.06.2016г., ВАО № 1283
с период на отчет 12.01.2017г. – 31.01.2017г., ВАО 1602 с период на отчет
08.05.2017г. – 31.05.2017г. и ВАО № 1972 с период на отчет 01.10.2017г. –
24.10.2017г., ищцовото дружество е заплатило на ответната страна командировъчни
пари в общ размер на 7 193,98евро. За същите ВАО и периоди на отчет не се
е установило, при проверка в счетоводството на ищцовото дружество, ответникът
да е получавал заповеди за командировки, да е водил пътни листове, и
показанията на тахографа на автомобила показват изминати 0.00км и че автомобила
е бил в престой за същите периоди. За част от отчетите, посочени от вещото
лице, има дублиране на част от периодите с други командировки на ответната
страна. За същите периоди ответната страна е била в платен годишен отпуск,
неплатен годишен отпуск и отпуск по болест.
Във фишовете за работна заплата, за
исковите периоди, на ответната страна, съответно са начислени и изплатени
възнаграждения за ползван платен годишен отпуск, обезщетение за временна
неработоспособност, отразено е ползван неплатен годишен отпуск, който се
признава за трудов стаж, както и такъв, който не се признава за трудов стаж.
Вещото
лице по назначената съдебно-графическа експертиза е дало заключение по
поставените задачи. Спорните подписи, положени в реквизита „Подпис на служител“
в оспорените 10 броя заявление за отпуска, не са изпълнени от ответната страна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения :
Установи
се по делото, че ответникът-въззивник не е подал в законоустановения срок
отговор на исковата молба съгласно чл. 131 от ГПК, като в хода на първоинстанционното производство не
са посочени твърдения и не са представени доказателства, че липсата на
отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Чл. 133 от ГПК,
предвижда, че „когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чп. 211, ал. 1, чл.212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно.“
Поради това всички изложени доводи и възражения във въззивната жалба са
прекпудирани и следва да бъдат оставени без уважение.
Повдигането на въпроса за добросъвестност на получените суми едва във
въззивната жалба е недопустимо и е преклудирано, тъй като подобно твърдение и
възражение изобщо не е направено в първоинстанционното производство. При изготвяне на доклада по делото и
обявяването му на страните ,представителят на ответника е могъл да направи
възражението, че предявеният иск не следва да се разглежда по реда на чл. 55 от ЗЗД, а по специалния нормативен акт КТ, както се твърди в жалбата.
Заявяването на това възражение
едва във въззивната жалба противоречи на чл. 133 от от ГПК и не следва да бъде
обсъждано във въззивното производство. В тази
насока са решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 1463/2013 г. на 3-то гр.отд.
на ВКС; решение № 3 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 189/2011 г. на 1-во гр. отд. на
ВКС; решение № 429 от 21.06.201 Ог. по гр.д. № 1151/2009 г. на 1-во гр. отд. на
ВКС. Това се отнася и до поставения във въззивната жалба
въпрос за изтекла погасителна давност за част от исковата претенция.
Неоснователно
е и твърдението във въззивната жалба, че
„наличието на трудово правоотношение е предпоставка за прилагане на Кодекса на
труда като специален нормативен акт спрямо ЗЗД.“
Съгласно
решение № 577от 26.06.2009 г. по гр.д. № 534/2008 г. на 1- во гр. отд. , когато липсва основание за получаване на суми
във връзка с трудовото правоотношение и когато работникът е получил тези суми
не при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя,
отговорността му следва да бъде реализирана по общия исков ред- ЗЗД, а не по
реда на КТ. Получените от ответника суми са за периоди, в които той не е
изпълнявал трудови функции и тези пари не са били дължими. Поради това
оплакването във въззивната жалба
в тази насока е неоснователно.
Правилно, въз основа на данните по делото
първоинстанционния съд е
установил, че ответникът не е бил в
командировка през процесиите периоди, не е извършвал транспорти, за които да му
се следват командировъчни пари. Обстоятелството, че той не е подписал лично
молбите за отпуск, не променя факта, че
през процесиите периоди лицето не е
било в командировка и не е изпълнявало транспорти, възложени му от
работодателя. Това се установява
от представените карти на водача/ протокол по дни, в които за дните,
когато ответникът не е пътувал, отразеното разстояние е 0 км и липсва номер на
автомобил. Липсата на номер на превозно средство е свързана именно с липсата на
пропътувано разстояние.
Несъстоятелно
е твърдението във въззивната жалба относно липсата на заповеди за командировка
за процесиите периоди.
В международния
автомобилен транспорт за всеки превоз се изготвя товарителница (CMR) и при разтоварване на стоката получателят се подписва в графа 24, като
посочва датата и мястото на получаване. Този документ представя шофьорът на
работодателя си за доказване, че е изпълнил превозната задача, а не заповедта
за командировка. В процесния случай, щом ответникът твърди, че е бил надлежно
командирован, той би трябвало да разполага със своите екземпляри от заповедите
за командировка, да е представил на работодателя съответните товарителници и
пътни листове за тези периоди, (последните той собственоръчно попълва), както и
да са налице и останалите документи, посочени от свидетеля М. П. при разпита му
в с.з. от 22.01.2020 г., а именно инструктажна бележка и бележка от лекар за преминат
медицински преглед. Такива документи
изобщо не са изготвяни, което установява именно , че ответника не е бил надлежно командирован и не е осъществил
реално транспорти през процесиите периоди.
По
делото се установи, че получателят на процесиите суми е ответникът –жалбоподател в настоящето
производство П.И.П., който е получил тези суми и затова именно той
дължи връщането им.
Пред въззивната инстанция не се
представиха нови доказателства, изменящи възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и налагащи друг краен правен извод.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/29.07.2020 г. по гр.д. № 1587/2019 г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните .
Председател : Членове : 1.
2.