№ 3264
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330116438 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Банка ДСК“ АД против К. И. И. се твърди, че на 14.07.2014г. бил
сключен договор за кредит за текущо потребление между страните, обезпечен с договор за
залог на вземане по сметка от същата дата. Банката изпълнила задълженията си по договора
за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 5 000 лв. Кредитът бил усвоен
изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя. Срокът за издължаване на
кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Приложеният погасителен
план бил подписан от кредитополучателя на всяка страница. По силата на договора било
постигнато съгласие кредитополучателят да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилагала за извършвани услуги. Поради
непогасяване на три последователни месечни вноски кредитополучателят бил уведомен, че
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Към датата на настъпване на
изискуемостта длъжникът не бил погасил задълженията си в пълен размер. Поради това са
изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №
15335 по описа на ПРС за 2017г., в рамките на което била издадена заповед, с която същият
било разпоредено да заплати сумата от 3946.936 лв. главница, 123.70 лв. договорна лихва за
периода от 26.06.2017г. до 29.09.2017г., 3.58 лв. обезщетение за забава за периода от
26.06.2017г. до 29.09.2017., както и разноски в размер от 83.88 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. На 27.11.2017г. било подписано споразумение с
ответника, който се задължил да внася по 65 лв. до трето число на текущия месец.
Споразумението не било спазвано редовно, поради което въз основа на заповедта за
1
изпълнение и изпълнителния лист банката образувала изпълнително дело на 05.02.2021г.
при ***. Към дата 15.10.2021г. вземането на банката било в размер на 121.83 лв. Поради
изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество посочените суми. Претендирани
са направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от К. И. И., с който
предявените искове се оспорват. Признава се фактът на сключване на описания в исковата
молба договор между страните, както и че ответникът е усвоил сумата по кредита. Оспорва
се обявяването на факта на предсрочната изискуемост на кредита на ответника, като се
сочи, че е продължил да изплаща задължението си към банката и към момента същото било
изцяло платено. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 15335 по описа на ПРС за 2017г. е видно, че е издадена заповед
№ 9263 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на
03.10.2017г., по силата на която е разпоредено длъжникът К. И. И. да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД сумата от 3946.93 лв. главница по договор за кредит от 19.07.2014г., 123.70 лв.
договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до 29.09.2017г., 3.58 лв. наказателна лихва за
периода 22.06.2017г. до 29.09.2017г., сумата от 120 лв. заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата от 29.09.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото за държавна такса в размер на 83.88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
По делото е представено споразумение от 27.11.2017г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД
и К. И. И., с което страните са се съгласили, че към датата на подписване на споразумението
остатъчният размер на задължението на длъжника по кредит *** възлиза общо на 3688.97
лв., от които 3664.54 лв. главница, 24.43 лв. законна лихва.
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014г., с предмет сумата от
5 000 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, с ГПР 9.89 %. Представен е и погасителен
план с дата на усвояване 14.07.2014г., последна падежна дата 14.07.2024г. Приложени са и
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което процесният договор е усвоен от кредитополучателя на 14.07.2014г. Общо платената
сума по договора възлиза на 5431.93 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 15335
по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че срещу издадената заповед № 9263 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.10.2017г. в
срок е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен
2
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
страните по делото е възникнало валидно правоотношение, по договор за кредит за текущо
потребление от 14.07.2014г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5 000 лв., със
срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване.
Не се спори и че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя.
Няма спор и че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15335 по описа
на ПРС за 2017г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по
чл. 417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. Тъй като извлечението
удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила. Поради това в исковото производство ищецът - кредитор следва да установява при
условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането
си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на
договора за кредит от 14.07.2014г., като ответникът оспорва обявяването на предсрочната
изискуемост да е било съобщено на К. И.. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №
4/18.06.2014г на ВКС по тълк.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди
подаване на заявлението до заповедния съд. Фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на заявлението
на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер
и на предявеното основание. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От приетото по делото
заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че са
допуснати от страна на кредитополучателя просрочия в погасяването на погасителните
вноски, които вещото лице е отразило като дни просрочието към всяка от просрочените
вноски по Таблица 2 от заключението, поради което според настоящия състав са били
налице предпоставките по чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление – допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, за
обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Освен това, с оглед
представените писмени доказателства – нотариална покана акт № *** и разписка за
връчването й, съдът намира, че длъжникът е уведомен от кредитора за това, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, поради което възражението по писмения отговор в тази
3
насока е неоснователно.
Ответникът сочи, че задължението му по договора за кредит е изцяло изплатено, като това
становище не се оспорва от ищеца. Видно и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, общо платената сума по договора възлиза на 5431.93 лв., като към датата на
изготвяне на експертизата няма непогасена главница, редовна възнаградителна лихва и
дължими санкционни лихви.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Следователно иревелантно е в случая дали има образувано изпълнително производство въз
основа на издадения изпълнителен лист, респективно събрани ли са суми и дали те са
достатъчни за погасяване на дълга, тъй като с оглед разясненията по тълкувателното
решение, по отношение на сумите, събрани по принудителен ред по образуваното във
връзка с вземането изпълнително дело, не намира приложение разпоредбата на чл. 235, ал.3
ГПК. След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство се налага извод, че това не може да послужи като основание за отхвърляне на
предявените искови претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано
въз основа на постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза
на кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а
отношенията между страните във връзка със спорното право вече са уредени. Ето защо
предявените искове се явяват изцяло основателни.
При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по заповедното
производство разноски в общ размер от 133.88 лв. /от които 83.88 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и направените по исковото производство
разноски в общ размер от 473.99 лв. /от които 223.99 лв. държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. заплатен депозит за ССчЕ/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 от К. И. И.,
ЕГН ********** от *** по договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014г. в
размер на 3946.93 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 93 ст./ главница,
4
123.70 лв. /сто двадесет и три лева и 70 ст./ договорна лихва за периода от 26.06.2017г. до
29.09.2017г., 3.58 лв. /три лева и 58 ст./ наказателна лихва за периода от 26.06.2017г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2017г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 9263 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.10.2017г. по ч.гр.д. № 15335 по описа на ПРС за
2017г.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН ********** от *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 сумата от
133.88 лв. /сто тридесет и три лева и 88 ст./ направени по ч.гр.дело № 15335 по описа на
ПРС за 2017г. разноски, както и сумата от 473.99 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и
99 ст./ направени по настоящето исково производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5