РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 50311
гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110114999 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. К. С..
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен
заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за: сумата от 104,99
лева – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6,2 от договора и за сумата от
270,50 лева, представляваща дължими такси.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение:
Искането на заявителя е за заплащане на неустойка съобразно чл. 6.2 от
договора. В процесното правоотношение, между страните в чл. 6 не е уговорено
задължение за заплащане на неустойка.Независимо от това следва да се посочи, че в
случай неустойката се претендира поради непредставяне на обезпечение, предвидено в
чл. 33 и следващите от ОУ, то същата е недължима. Предвидено е, че заемателят е
поел задължение да предостави на заемодателя едно от двете посочени в чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от договора обезпечения – едно или две физически лица, които да
поръчителстват, като всяко от тях да отговаря на подробно поставени изисквания, или
да бъде учредена банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата, включваща
два пъти сумата за плащане по договора /главница и лихва/. В договора не е
предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението, а такава
уговорка би противоречала на добрите нрави, като клаузата би представлявала
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
1
Относно претендираните такси:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
експресно разглеждане/извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от
закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл
е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
за неустойка и такси, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени
указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви
иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 85449/14.03.2024 г., подадено от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу С. К. С., ЕГН ********** в частта за: сумата от 104,99 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6.2 от договор за потребителски
кредит № 543298/01.07.2021 г., сключен със „Сити кеш“ ООД и за сумата от 270,50
лева, представляваща такси по договора.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2