Р Е Ш Е Н И Е
№645
гр. Хасково, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Дорета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 421 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е по реда на чл. 145 и
сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.Н.Г.
***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с
изх. №01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ град София.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като същият бил издаден без
наличие на фактически и правни основания за възлагане на посочените в него суми
в тежест на жалбоподателя. Направените от държавния орган изводи, послужили
като мотив за издаване на акта, били неправилни. На първо място, неоснователно
издателят на акта приел, че констатираното наличие на неизпълнение на
заложената в бизнес плана заетост била от такова естество и значение, че
предполагало налагането на тежката санкция, посочена в решението. При решаване
на посочения въпрос не били обсъдени и взети предвид изложените в подаденото по
проверката възражение на жалбоподателя обстоятелства, касаещи конкретните
специфики на случая и действителното значение на този критерий при подбора на
кандидатите за проекта, с който участвал и той. Създаването на едно работно
място, заложено в Приложение 2 от Договор №26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г.
принципно давало приоритет от 5 точки на кандидата, но тези пет точки не били
решаващи при класирането на проекта, тъй като при подбора Г. получил 45 точки
при минимална граница от около 38 точки. Към 25.01.2021г. действително той нямал
назначен персонал, което несъмнено се дължало на финансови проблеми, тъй като
плащанията от ДФЗ към него били изцяло спрени поради подаден сигнал от пряк
конкурент. Впоследствие било извършено коригиране на несъответствията по поетия
от него ангажимент по проект на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“. Назначен бил персонал, считано от 10.02.2021г. На следващо място,
неправилни били изводите на проверяващите длъжностни лица и относно наличието на
основанията за санкциониране на жалбоподателя за неизпълнение на други
нормативни и договорни задължения по проекта. Видно било от текста на писмото,
че соченото неизпълнение се отнасяло до констатирано неизползване на част от
помещенията в изградения склад по предназначение. При извършената проверка на
място се твърдяло, че не е установено съхранение на селскостопанска продукция
според проверяващите. В действителност това не било точно така. В помещението,
представляващо склад, Г. съхранявал чували с бадеми, с лук и орехи. Продукцията
от лук била прибрана от полето от членовете на семейството му и била продадена
направо от място. Остатъкът от нея бил минимален. Реколтата от бадеми пък
измръзнала, което можело да се докаже от сертифициращата фирма „Балканбиосерт“.
Реколтата от орехи също била значително слаба поради сухото лято. Това се
виждало от дневниците за продажба на био продукти. Тези обстоятелства били и
причината в склада да не се съхранява продукция в обем и количество за пазара.
Твърденията за неефективност на сградата също били несъстоятелни. В същата била
налична стая за отдих на персонала, в която имало два дивана, бюро и стол,
които очевидно не били отразени в доклада от проверяващите С. С. и Е. К. от РТИ
на ДФЗ Хасково. Акцентирано било от проверяващите наличието на детски играчки,
които били спомен от детството на децата на жалбоподателя и имали за него
стойността на сувенири. Едната стая била празна поради липса на постъпления и
финансови средства, за да бъде оборудвана. Това обаче не означавало, че същата
не се използва по предназначение, тъй като, дори и празна, стаята служела като
закрито помещение за извършване на различни дейности – пресяване на семена,
подготовка на инструменти, съхраняване на дребни материали. В гаража на първия
етаж към момента на проверката имало стари работни дрехи на жалбоподателя, но
те не препятствали ползването на гаража по предназначение и освен това само
временно били оставени там. А хладилникът в гаража бил оставен там, за да бъде
по-лесно достъпен за работещите при нужда от снабдяване със студени напитки и
храна. После той бил качен в офиса на втория етаж. В гаража бил монтиран
бойлер, който жалбоподателят закупил с лични средства и същият служел за
снабдяване с топла вода, като същият бил поставен там, тъй като било най-лесно
монтирането му. В подаденото по проверката възражение жалбоподателят ясно и
категорично обяснил, че през месец април 2020г. бил регистриран първият случай
на Ковид 19 в Община С., който бил в с. М.. За да ограничи контактите си с
жителите на селото и за да избегне честото ходене до магазин или заведение за
хранене, той поставил малко кухненско обзавеждане в една от стаите, което му
служело за приготвяне на бърза храна. Лепенката с цитирания в писмото надпис
била поставена на входната врата с цел да заличи повреда по нея, установена
след приемането на обекта. Имайки предвид изложеното се счита, че
констатираните в хода на проверката обстоятелства не съставляват в такава
степен отклонение от изискванията по проекта, че да служат като основания за
издаването на оспорения акт. Това било така, тъй като констатираните дребни
несъответствия всъщност не водели до разминаване на действителната обстановка с
поетите от жалбоподателя негови задължения по проекта. Едновременно с горното,
оспорващият намира, че определените за плащане суми, съответно от
16 319,00 лв. и 37 000,89 лв. или общо 53 319,89 лв. били
изчислени неправилно. При определянето им не били отчетени и конкретизирани
всички обстоятелства, имащи отношение към налагане на санкцията и определяне на
нейния размер. Мотивите на органа в тази насока били неясни и не давали
възможност на жалбоподателя да се защити срещу тях. Моли се да бъде отменен
обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/04/1/0/02497/3/01/04/01 на Държавен фонд „Земеделие“ с изх.
№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г. по УПН:520720. Претендира се да бъде осъдена
ответната страна да заплати на жалбоподателя всички направени по воденето на
делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ - София, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.02.2016 г. между Държавен
фонд „Земеделие“ и Г.Н.Г., като „ползвател“, е сключен Договор №26/04/1/0/02497/10.02.2016г.
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен
на основание чл.42 ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и
Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-РД/218 от 27.01.2016г.
на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“. Предмет на договора е предоставяне
от фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за
изпълнението на одобрен проект №26/04/1/0/02497 „Строителство на склад за
селскостопанска техника и инвентар и закупуване на земеделска техника“ в размера
и при условията съгласно договора.
Между ДФ „Земеделие“ и Г.Н.Г.
са сключени и три анекса /л.472 и л.473-474 от том 2 на делото, л.862 от том 3
на делото/ към договора, като видно от Анекс №II към посочения Договор №26/04/1/0/02497
от 10.02.2016г., в договора, в раздел II. Размер и начин на
плащане на помощта, текстът на чл.3 (1), цитиран в анекса, се заличава и се
създава следния текст: „Чл.3 (1) Първоначално одобрената финансова помощ въз
основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка
4.1 документи е в размер на 130 551,96 лева (сто и тридесет хиляди
петстотин петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), съгласно
Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т.2 от
приложенията към този договор и представлява до 50 % от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.“.
По договора е изплатена
безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 130 551,96 лева, видно от
Уведомително писмо за одобрение №26/04/1/0/02497/2/01/03/01 /л.410 от том 1 от
делото/ и Решение №26/04/1/0/02497/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с
изх. №01-6500/5029 от 05.08.2019г. /л.900 от том 3 от делото/.
В периода от 19.10.2020г.
до 30.10.2020г. от служители на ДФ “Земеделие“ е извършена проверка на място. Извършени
са и допълнителни административни проверки. С уведомително писмо изх.
№01-262-6500/1000 от 04.11.2020г., Началник отдел „Регионален технически
инспекторат“ към ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково е уведомил Г.Н.Г., че при
проверка на място са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в
приложения контролен лист (доклад за проверка), като му е предоставена
възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни
от датата на получаване на писмото.
С вх. №01-262-6500/1000
от 19.11.2020г. в ДФ „Земеделие“ от Г.Н.Г. е подадено писмено възражение.
С уведомително писмо, изх.№ 01-262-6500/1000#5 от 02.02.2021г. /л.1208-1214 от том
3 от делото/, на основание чл.24 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от АПК, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил Г.Н.Г., че ДФ
„Земеделие“ открива производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото е
посочено, че производството се открива във връзка с констатации,
направени по подаден от Г. проект №26/04/1/0/02497 от 03.06.2015г. по подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г. Посочено е също, че между ДФ „Земеделие“ и Г.Н.Г.
има сключен договор №26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г. по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020г. с предмет на
инвестицията „Строителство на склад за селскостопанска техника и инвентар и
закупуване на земеделска техника“. По договора е изплатена безвъзмездна
финансова помощ в общ размер на 130 551,96 лв. Отбелязано е, че при извършване
на проверка на място след плащане в периода 19.10.2020-30.10.2020г. по Заповед
№425848 от 13.10.2020г. са установени редица неизпълнения на нормативни и
договорни задължения, а именно по чл.6 ал.3 т.3, чл.6 ал.5 т.1, чл.14 ал.1 т.7
във връзка с чл.14 ал.3, чл.14 ал.2 т.3, чл.17 ал.1 във връзка с чл.17 ал.12 от
договор №26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г., както и по чл.54 ал.1 т.1, чл.54 ал.1
т.5, както и чл.63 ал.7, във връзка с чл.63 ал.1 т.2 и ал.4 от Наредба №9 от
21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. Г. е уведомен още, че във връзка с
описаните неизпълнения, съгласно чл.11 ал.2 от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020г.“, „При установени неспазвания, които попадат в различни групи,
съгласно приложението размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ
се кумулира като сбор от най-високите размери, определени за всяко от
неспазванията в съответната група, съгласно ал.1. В писмото е посочено, че
общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за
установяване на публично държавно вземане е в размер на 56 221,04 лева. Посочено
е също, че в случай, че Г. не е съгласен с направените констатации, има право да
представи в 14-дневен срок от получаване на писмото писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи
писмени доказателства към тях.
Уведомителното писмо е изпратено на адреса на Г. и е
получено на 05.02.2021г. от посоченото в известие за доставяне ИД PS 1618
00NVVE O /л.1215 от том 3 от делото/ лице (М. Чолакова –
майка).
В предоставения срок Г. е
депозирал възражение /л.1216-1218
от том 3 от делото/ срещу изложеното в уведомителното писмо. Помолил е, имайки
предвид изложените обстоятелства, да се приеме, че същите не съставляват в
такава степен отклонение от изискванията по проекта, че да служат като
основания за санкционирането му. Помолил е също при преценка на конкретните
факти да се приеме, че дребните несъответствия всъщност не водят до разминаване
на действителната обстановка с поетите по проекта задължения. Моли в тази
връзка да се разпореди извършването на нова проверка на място и по документи,
при която да се установи отстраняването на несъответствията. Към възражението
са приложени документи.
На 10.03.2021 г. е
издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01, с който
на основание чл.57 ал.1 и ал.2 във връзка с неспазване на задълженията си по
чл.54 ал.1 т.1 и чл.54 ал.1 т.5 от Наредба №9 от 21.03.2015г., за прилагане на
подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г.,
както и във връзка с неизпълнението на чл.17 ал.1 и ал.12, както и
неизпълнението на задълженията по чл.6 ал.3 т.3 и чл.14 ал.2 т.3 в срока по
чл.6 ал.5 т.1 от Договор №26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г., както и чл.59 ал.1 и
2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а ал.1 и 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е решил следното:
I Определя На Г.Н.Г. подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 16 319,00 лева поради установено неспазване на
критерий за подбор, а именно неподдържане на средния списъчен брой на наетия
персонал. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен
съгласно чл.9 ал.1 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.“ по реда, относим за
група IV от Приложение към чл.2 ал.2 към тези правила и е съгласно Таблица
1 /в таблица 1 е посочен установен размер на задължението, погасена сума и дължима
сума); II Определя На Г.Н.Г. подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 37 000,89 лева поради установено неспазване на
нормативни и договорни задължения, а именно да използва всички субсидирани
активи съгласно указаното им в одобрения проект предназначение. Размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен съгласно чл.6 от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г.“ по реда, относим за
група II, предложение първо от Приложение към чл.2 ал.2 към тези Правила,
съгласно Таблица 2 /в таблица 2 са посочени Установен размер на задължението,
Погасена сума и Дължима сума/; III Определя На Г.Н.Г. подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 53 319,89 лева, на основание на гореописаните нормативни и
договорни неизпълнения. Съгласно чл.11 ал.2 от „Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г.“ „При установени неспазвания, които попадат в
различни групи, съгласно приложението размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ се кумулира като сбор от най-високите размери, определени за
всяко от неспазванията в съответната група, съгласно ал.1. Подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ се определя, съгласно таблица 3 /в
таблица 3 е посочен Установен размер на задължението, Погасена сума и Дължима
сума).
Актът е изпратен на адреса на Г. и
получен на 12.03.2021г. от М. Чолакова - майка, видно от отбелязването,
направено в известие за доставяне /л.1239 от том 3/, а жалбата е подадена на 25.03.2021г.
/л.24 от том 1 от делото/.
По делото по искане на жалбоподателя
са ангажирани и гласни доказателства. В качеството на свидетели са изслушани Н.
С.Г., Н.Г.Г. и Д.Г.Г.. Видно от показанията им, сградата - склад за
селскостопанска техника и инвентар, която е предвидено да се използва за
съхранение и подготовка за продажба на земеделската продукция и за подслон на
собствената специализирана земеделска техника, се ползва именно с посоченото
предназначение. Действително, установява се също, че в сградата има монтиран
бойлер, няколко шкафа, както и са поставени два ъглови дивана, но от
показанията на свидетелите става ясно, че всичко това е необходимо и се
използва единствено във връзка с работния процес. От показанията не може да се
направи извод, че сградата се използва за друго, освен във връзка с
извършваната дейност в стопанството.
По делото от страна на жалбоподателя
за доказване на твърдяните от него в жалбата факти, а именно, че през
стопанската 2020 година поради метеорологичната обстановка е налице измръзване
на цветовете на бадемите, намиращи се в землището на с. Миладиново и с. Л.,
както и че продукцията от лук е продадена, са представени Декларация от „Балкан
Биосерт“ ООД, Уведомление от Г.Н. до „Балкан Биосерт“ ООД и касови бележки за
извършената продажба на лук през пролетта и лятото на 2020г.
Въз основа на така установените
факти, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването е направено в
регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес, поради
което същото е допустимо.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения
административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за основателна.
Производството по издаване на
оспорения акт е проведено на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162,
ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК. В нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено
задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, а в ал. 5 е посочено, че вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика
на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Следователно оспореният акт е
издаден от компетентен орган – изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие".
Оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е издаден в изискуемата от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за
издаването му.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, водещо до неговата отмяна, по
следните причини.
Основанията, изложени в
обжалвания АУПДВ касаят неизползване по предназначение от страна на
бенефициента Г.Н.Г. на субсидираната инвестиция „Строителство на склад за
селскостопанска техника и инвентар и закупуване на земеделска техника“,
съобразно посочено в одобрения с договора бизнес план, тъй като в бизнес плана изрично
е указано, че складът ще се използва за съхранение и подготовка за продажба на
земеделската продукция и за подслон на собствената специализирана земеделска
техника, а при проверката не е установено съхранение на селскостопанска продукция,
както и неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри на устойчива
заетост. Така посочените в АУПДВ данни за неизпълнение на одобрените индикатори
в плана по смисъла на чл.70 ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ обаче са основание за налагане
на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не основание за издаване на АУПДВ.
Съгласно чл. 27, ал. 6
ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г.
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява
с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова
корекция. В този смисъл са решение № 1159/15.11.2021г. на ВАС, първо отделение
по адм. дело №3440/2021г., решение №5872/21.05.2020г. на ВАС, четвърто
отделение по адм. дело № 11774/2019г. решение № 2709/19.02.2020г. на ВАС,
четвърто отделение по адм. дело № 9703/2018г. и др.
В процесния АУПДВ административният
орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със
сключения с Държавен фонд "Земеделие" договор за финансова помощ от
10.02.2016г. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е
налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се
приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност
хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и
АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да
издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под
материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под
материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва
договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при
неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два
различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато
липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 -
9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент
/Е0/ 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и
38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: "Нередност" означава всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Предвид изложеното се налага извод,
че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по
чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния
закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните
хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда
като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. В
допълнение следва да се посочи, че в процесния случай е приложима именно новата
разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г.,
в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения
АУПДВ е започнало на 02.02.2021 г. с уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производството по издаване на акта, а АУПДВ е издаден на
10.03.2021г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ бр. 85/2017 г.,
според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови
корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва
приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.).
Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във
връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под
"извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение"
в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не
"установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6
ЗПЗП. Мотиви в този смисъл са изложени и в постановените решения по адм.
д. № 8586/2020 г., адм. д. № 10650/2020 г., адм. д. № 13576/2020 г., адм. д. №
12415/2020 г., адм. д. № 10232/2020 г., адм. д. № 705/2021 г. и мн. др. на
Върховния административен съд.
По гореизложените
съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореният Акт за
установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх.
№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ град София се явява незаконосъобразен на основание чл.146, т.3
от АПК, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспореният АУПДВ като неправилен
и незаконосъобразен следва да се отмени, без да е необходимо да се връща
преписката за ново произнасяне на административния орган, доколкото
административното производство е започнало по инициатива на управляващия орган,
а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негови субективни
права или законни интереси.
Ако все пак не се приемат
изложените до тук доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът намира,
че констатираното в т.1 от АУПДВ неизпълнение, относно липсата на трайно заето
лице през проверявания период е доказано по безспорен начин, а и това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Неговите доводи в тази насока са
свързани единствено със затрудненото му материално положение, което не му е
позволило назначаването на заложеното в бизнес плана едно лице. Това съответно
води до неспазване на задълженията визирани в разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5
от Наредба № 9 от 21.03.2015г. и неизпълнение на чл.17, ал.1 и ал.12 от договор
№ 26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г., като в тази връзка правилно е определен
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, съгласно чл.9, ал.1
от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за
развитите на селските райони 2014-2020г.
По отношение на
констатираното в т.2 от АУПДВ неизпълнение, а именно, че субсидираната
инвестиция „Склад за селскостопанска техника и инвентар“ не се ползва по
предназначение, съдът намира същото за недоказано. На първо място е недопустимо
да се изисква от земеделския производител да съхранява произведената от него
селскостопанска продукция в склада само и единствено за целите на проверката, която
може да бъде извършена от служители на ДФ „Земеделие“. В тази връзка от доказателствата
по делото се установява, че по отношение на реколтата от бадеми, такава през
2020 г. не е добита или в минимални количества, тъй като в периода на цъфтеж
цветовете на културата са измръзнали. По отношение на другата отглеждана
култура – лук, следва да се има предвид, че в зависимост от избрания сорт лук и
периода му на засаждане се определя и периода на неговото узряване и прибиране.
В тази връзка при издаване на акта органа е следвало да изясни този съществен
факт, за да приеме, че именно в периода на извършената проверка 19.10.2020 –
30.10.2020г. в склада жалбоподателя е следвало да съхранява добитата
селскостопанската продукция. Отделно от това, след като жалбоподателя е продал
цялата добита от него продукция от лук на полето и това е установено от органа,
съгласно представените Регистри на агротехническите мероприятия, няма как да се
изисква от него към дата на извършената проверка да ползва помещението с цел „съхранение
на селскостопанска продукция“. Тук е необходимо да бъде пояснено значението на
думата „съхранява“, нейният смисъл е следния „пази нещо така, че да не се повреди или
развали“, в тази връзка следва да се има предвид, че целта
на жалбоподателя е не да пази добитата от него продукция, а да я реализира по
най-добрия за него начин, което е и направил. Опроверга се в процеса от
събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и непротиворечиви, и констатацията на органа, че стаята предназначена
за работилница е оборудвана и се ползва за домашна кухня, както и че
предвидените две стаи за офис и стая за персонала към момента на проверката -
първата не е обзаведена с офис мебели, а втора е обзаведена като детска стая.
От свидетелските показания се установи, че така определената „домашна кухня“
всъщност представлява няколко кухненски шкафчета, в които при необходимост се
съхраняват храна и лекарства, а „детската стая“ е с предназначение както за
офис, така и за отдих, а по отношение на необзаведената стая същата се ползва
за целите на стопанството, като в нея се сортира арпаджик, съхраняват се
храсторези, резачки и амбалаж. При това положение съдът намира, че неправилно
органа в тази част от акта е определи по отношение на жалбоподателя Г.
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
37 000.89 лева.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски:
за адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгл. чл. 78 ал.1 от ГПК в
размер, определен по реда на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 2500 лв.,
съобразно уговорената и платена сума в Договора за правна защита и съдействие.
Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност не
следва да бъде уважено, тъй като размера на адвокатското възнаграждение в
размер на 2500 лв. надвишава в минимална стойност възнаграждението за адвокат
изчислено по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 2130.59 лв.,
като в тази връзка съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
предприетите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
процесуални действия. В разноските следва да бъдат включени още държавна такса
в общ размер на 10 лв.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172,
ал.2 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх.
№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ град София, с който на Г. Н.Г. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 319.89 лева, за
неизпълнение на нормативни и договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от
датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно
възстановяване.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие",
с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, да заплати на Г.Н.Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2510.00 /две хиляди петстотин и десет /
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: