Р
Е Ш Е Н И Е
№260020
11.09.2020г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на първи септември две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№225
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД твърди, че на 07.02.2017г., между „Микро Кредит“АД и
ответника Н.Г.Н. бил сключен Договор за заем CrediHome+ №1182-00016683. Съгласно този
договор на ответника бил отпуснат заем в размер на 900 лева, като той се
задължил да го върне в размер на общо 1008,54 лева, представляваща чистата
стойност на заема, ведно с договорната лихва по него в размер на 108,54 лева.
Заемът трябвало да бъде върнат на 9 равни месечни вноски, в размер на 112,06
лева всяка, като първата от тях била платима на 25.02.2017г. На 07.02.2017г.
между страните по договора бил сключен и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome
№1182-00016683, съгласно който „Микро Кредит“АД се задължил да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги. Пакетната цена на тези услуги
била на стойност 89,10 лева, като тя трябвало да се плати на 9 равни месечни
вноски, всяка в размер на 9,90 лева, при първа погасителна вноска платима на
25.02.2017г. На основание сключения договор за допълнителни услуги на ответника
било предоставено финансиране за застраховка „Защита“ към ЗК“Уника Живот“АД. От
своя страна заемополучателя се задължил да върне на заемодателя платената
застрахователна премия в срок от 9 месеца, на равни погасителни вноски, дължими
на падежите на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на
54,90 лева, платими считано от 25.02.2020г., като общата сума за застрахователната
премия била 534,60 лева. Ищецът твърди, че ответника не извършил цялото плащане
по дължимия паричен заем към Дружеството, като платил единствено сумата от
365,40 лева, с която погасил 184,14 лева главница, 42,66 лева договорна лихва,
19,80 лева допълнителни услуги и 118,80 лева застрахователна премия. Във връзка
със забавата за плащане, на длъжника била начислена лихва за забава по договора
за заем за периода от 25.04.2017г. до 30.10.2019г. в размер на 110,54 лева и по
договора за допълнителни услуги за периода от 25.04.2017г. до 30.10.2019г. в
размер на 68,60 лева.Срокът на договора изтекъл на 25.10.2017г. с последната
погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.
Същевременно, на 10.08.2017г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“АД и „АСВ“ООД /с правоприемник
ищеца „АСВ“ЕАД/, съгласно което вземанията на първото дружество по отношение на
ответника били прехвърлени в полза на второто дружество. „Микро Кредит“АД
упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това,
до ответника, на посочения от него адрес в Договора, било изпратено уведомление
за извършената цесия. Писмото обаче не било получено от адресата, като в
обратната разписка към него е отбелязано, че пратката е непотърсена от
адресата. На 21.01.2020г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
длъжника, съдържащо уведомително писмо от „Микро Кредит“АД чрез „АСВ“АД чрез
куриер. Писмото било получено лично от ответника по делото на 23.01.2020г.
На 30.10.2019г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, за дължимите от него по горепосочения договор суми. В тази
връзка, в съда било образувано ч.гр.д.№1831/2019г., по което на 31.10.2019г.
била издадена Заповед №1013 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника. Последната била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви против Н.Г.Н.
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на „АСВ“ЕАД сумата от 715,86 лева главница – задължение по Договор за заем ***********и Договор за допълнителни услуги
към него, сключени с „Микро Кредит“АД на 07.02.2017г., договорна лихва по
договор за заем за периода от 25.04.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 65,88
лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 69,30 лева за периода от 25.04.2017г. до
25.10.2017г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 25.04.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 415,80 лева, лихва за
забава по договор за заем за периода от 25.04.2017г. до 30.10.2019г. в размер
на 110,54 лева, лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
25.04.2017г. до 30.10.2019г. в размер на 68,60 лева, законна лихва върху
главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед №1013/31.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№1831/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и
на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство. С
молба от 28.08.2020г. ищецът иска съдът да постанови неприсъствено решение, с
което да уважи предявения по отношение на ответника иск с правно основание
чл.422 от ГПК, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК.
Ответникът Н.Г.Н.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото
съдебно заседание. Не депозира отговор на исковата молба, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в
негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по
същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства-
заверени преписи от Договор за заем CrediHome+ №1182-00016683 и Договор за допълнителни услуги към
него от 07.02.2017г., застрахователна полица за застраховка „Защита“, искане за
заем, искане за допълнителни услуги към заем, Приложение №1- описание на
допълнителни услуги и Тарифа за допълнителни услуги, Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., ведно с Анекс 1, Анекс 3,
Потвърждение за сключена цесия, извлечение от Приложение №1/10.08.2017г. към Рамковия
договор, пълномощно за уведомяване на длъжниците от името на „Микро Кредит“АД,
уведомителни писма, изпратени до ответника, известие за доставяне, ведно с
обратна разписка, товарителница, ведно с обратна разписка, както и материалите
съдържащи се в ч.гр.д.№1831/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявените от ищеца
искове.
С оглед уважаването на исковата претенция
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по
настоящото дело за държавна такса в размер на 271,08 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът определи съобразно
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведеното по делото
едно съдебно заседание. Наред с това, против ответника са предявени общо шест
установителни иска, всеки от които за сума по малка от 1000 лева, всички на
стойност 1445,98 лева. Производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в
съдебното производство. С оглед на това, съдът прие, че за така предявените
искове на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
150 лева.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 78,92 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №1013/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1831/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.Н., с ЕГН **********,***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 715,86 лева /седемстотин и
петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ главница – задължение по Договор
за заем ***********и Договор
за допълнителни услуги към него, сключени с „Микро Кредит“АД на 07.02.2017г.,
договорна лихва по договор за заем за периода от 25.04.2017г. до 25.10.2017г. в
размер на 65,88 лева /шестдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 69,30 лева /шестдесет
и девет лева и тридесет стотинки/ за периода от 25.04.2017г. до 25.10.2017г.,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
25.04.2017г. до 25.10.2017г. в размер на 415,80 лева/четиристотин и петнадесет
лева и осемдесет стотинки/, лихва за забава по договор за заем за периода от
25.04.2017г. до 30.10.2019г. в размер на 110,54 лева /сто и десет лева и
петдесет и четири стотинки/, лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 25.04.2017г. до 30.10.2019г. в размер на 68,60 лева /шестдесет и
осем лева и шестдесет стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от
31.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед №1013/31.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1831/2019г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
Н.Г.Н., с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направените по настоящото дело разноски в размер на
421,08 лева /четиристотин двадесет и един лева и осем стотинки/, както и
разноските направени по ч.гр.д.№1831/2019г. по описа на РС-Димитровград в
размер на 78,92 лева /седемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 11.09.2020 г.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.Петрова