№ 113
гр. Средец, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100607 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Лилия Димитрова - изпълнителен директор,
седА.ще и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, чрез
юрисконсулт В.Ц., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено паричното вземане на ищеца срещу А. Х. Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Росен, общ.Созопол, ***, с настоящ адрес гр.Средец, ***, за следните суми: сума в
размер на 2831,28 лева (две хиляди осемстотин тридесет и един лева и двадесет и осем ст.),
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит с номер PLUS -
14148743 от 11.11.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 1261,38 лева (хиляда двеста и
шестдесет и един лева и тридесет и осем ст.) -договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 05.07.2018г. до 05.12.2020г. и 841,59 лева (осемстотин четиридесет и един
лева и петдесет и девет ст.)-лихва за забава, начислена за периода от 28.06.2018г. до
01.06.2021г. , с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. , което вземане е било
цедирано в полза на ищеца, за които суми има издадена Заповед № 180 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.08.2021г., постановена по ч.гр.д. № 459/2021г.
по описа на РС-Средец. Претендира се осъждане на ответника да заплати направените
разноски по делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 459/2021г. на РС-Средец.
Ангажират се доказателства.
Ищецът твърди, че ответникът е сключил с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
договор за потребителски кредит от 11.11.2016 г. за сумата от 3000 лева. Сумата е следвало
да се върне на 48 месечни вноски. Длъжникът не е изпълнил изцяло всички свои задължения
и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е на 05.11.2017 г.
В следствие на неизпълнението на задълженията за заплащане на вноските ответникът е
изпаднал в просрочие. Целият кредит е станал изискуем на 05.12.2020 г., когато е падежът
на последната вноска. На 19.08.2019 г. между кредитора и ищеца е сключен договор за
цесия, с който вземането е прехвърлено. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане и е изпратено уведомление до ответника, което обаче не
1
е получено от него. Ето защо уведомлението предстои да бъде направено в настоящото
производство. С тези мотиви се моли исковете да се уважат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника , с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Искът е по чл.422 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните вземания със заповед за
изпълнение № 180/02.08.2021г. на СрРС по ч.гр.дело № 459/2021г., връчена по чл.47, ал.5
ГПК, поради което е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
Тъй като подадената искова молба се претендират претенции в намален размер, с
определение на съдия-докладчика по ч.гр.д. № 459/2021г. по описа на РС-Средец е
обезсилена заповедта за изпълнение в частта за договорна възнаградителна лихва за
горницата над 1261,38лв. до заявения в заповедното производство размер от 1881,12лв. за
периода от 05.11.2017г. до 04.07.2018г. и от 06.12.2020г. до 15.12.2020г., както и за
вземането за лихва за забава за горницата над 841,59 лв. до заявения размер от 900,12лв. за
периода от 06.11.2017г. до 27.06.2018г. и производството в тази част е прекратено.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са частично основателни.
На 11.11.2016г. е бил сключен договор за потребителски кредит между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А. Х. Ш. , по силата на който кредиторът е предоставил
на ответника сумата от 3000 лева, а той се е задължил да му върне главницата, ведно със
сумата, дължими по застраховка „защита на плащанията“ , както и сума, дължима за такса за
усвояване на кредита. Застраховките са на стойност от 806,40 лева /защита на плащанията/.
Таксата за усвояване на кредита е в размер на 105.00 лева. Така общият размер на сумата,
която следва да бъде върната, е 6636,00 лева. Кредитът следвало да се издължи на 48
месечни вноски от по 138.25 лева. Падежът на първата вноска е 05.01.2017г., а падежът на
последната вноска е 05.12.2020 г. Застрахователната премия от 806,40лв. е следвало да бъде
разделена на равен брой вноски , съответстващи на броя погасителни вноски и да е част от
всяка месечна погасителна вноска . Таксата за усвояване на кредита се приспадала при
отпускане на кредита. Според договора ГПР е 45.62%, а лихвеният процент е 35,93%.
Крайният падеж на плащанията е настъпил на 05.12.2020г. и от тази дата всички
задължения по договора са станА. изискуеми.
Вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от 19.08.2019г., сключен
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца. В приложението към договора за
цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради което
следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания.
Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор
/цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е
изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни уведомлението да е било
връчено на ответника, поради което РС-Средец намира, че то следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото производство
– чл. 235, ал. 3 ГПК. Фактът, че ответника се представлява от особен представител не е
пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото
2
от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения,
отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за
давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви възражения,
логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква, той да е адресат на заявления
от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение на
спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл. 235, ал. 3
ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца,
които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този
спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реА.зира
правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения
представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът няма да може да
отправя заявления, свързани със спорното право до представителя на ответната страна,
докато последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения
и заявления. В случая е нА.це такова връчване на особения представител, поради което
цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
Видно от заключението на извършената по делото ССчЕ на 14.11.2016г. БНП Париба
Пърсънъл ФайненсЕАД е преведена сумата от 2895,00лв. /3000,00лв. одобрен кредит минус
105,00лв. такса ангажимент/ съгласно процесния договор за потребителски кредит. Размерът
на извършените плащания от А. Ш. е 1386лв. и с тях са погасени 10 броя вноски изцяло и 11
–та вноска частично, както следва: 269,52лв.-главница, 948,48лв.- лихва и 168,00лв.-
застраховка. Размерът на остатъчното задължение на А. Ш. по процесния договор за
потребителски кредит е както следва: главница – 2730,48лв. , застрахователна премия –
100,80лв., договорна лихва – 1881,12лв., лихва за забава от падежа на първата незаплатена
вноска до датата на подаване на заявлението в съда -1046,87лв., лихва за забава от падежа на
първата незаплатена вноска до датата на подаване на исковата молба в съда – 1149,12лв.,
лихва за забава от падежа на първата незаплатена вноска до датата на съдебното заседание –
1390,48лв.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран –
35,93%. Липсва обаче ясна методика за условията за прилагането му. Липсва уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент – дА. върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за
периода на договора. Тоест, не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето
– за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване.
В тази връзка е посочено единствено, че лихвеният процент е фиксиран за срока на
правоотношението. Оттук не се изяснява и как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. Принципно, при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е
нарушена. Без значение дА. лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в
договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване
3
не е изпълнено в процесния случай. Впрочем, на нито една позиция в договора не е
отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва / като сума / и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дА. същият отговаря
на посочения от кредитодателя фиксиран размер.
На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не е
нА.це последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Дефиниция на понятието "общ разход по кредита" е дадено в пар. 1,
т. 1 от ДР на ЗПК /ред. към ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г. /, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 45,62%, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Нещо повече към договора е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по
нея представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дА. те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
4
информиран и икономически обоснован избор дА. да го сключи. От посоченото следва, че за
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
По отношение на уговореното възнаграждение за такса ангажимент в размер на
105,00 лева нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Въпросната услуга, по същността си касае усвояването на кредита, поради което
уговорката за заплащането й е в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. С
уговорката за въпросното допълнителното възнаграждение се заобикаля и нормативните
ограничения относно размера на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти размера на
законната лихва, съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид това е нА.це
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за допълнителни услуги в размер на 105
лева за такса ангажимент срещу фиксиране от страна на кредитора на лихвения процент.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, ал.
1 и чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От материА.те по делото се установява, че усвоения от
длъжника кредит възлиза на 3000,00лв. От заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че длъжникът е извършил погашения по главницата,
като след осъществените частични плащания, оставащата главница възлиза на сума в размер
от 2730,48лв., като след приспадане на недължимо платените суми от 1221,48лв. (948,48лв.
за лихва, 168,00лв. –застраховка и 105,00лева –такса ангажимент) дължимата сума се
равнява на 1778,52лв. Именно за тази сума предявеният иск за главницата се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора на разноски имат право и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.
Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 101,46 лева, депозит за особен
представител в размер на 1028,22 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200,00 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Общият размер на разноските за исковото производство възлизат на 1440,47 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 428,90 лева.
За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
162,25 лева, от които 112,25 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, като следва да му се присъди по съразмерност сумата от 48,67 лева.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени от
негова страна.
5
По отношение възражението за прекомерност на определеното адвокатско
възнаграждение за особен представител съдът намира същото за несъстоятелно предвид
това, че адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и касае
защита по три иска, явяване в две съдебни заседания, вземане на отношение по експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Росен, общ.Созопол, ***, с настоящ адрес гр.Средец, ***, че дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор Лилия
Димитрова, сумата от 1778,52лв. (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и
две ст.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит PLUS -14148743 от
11.11.2016г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. Ш., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
29.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 180/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 459/2021г. по
описа на РС-Средец .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по отношение на А. Х. Ш.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Росен, общ.Созопол, ***, с настоящ адрес гр.Средец,
***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6, представлявано от изп.директор
Лилия Димитрова, претенция за главница по Договор за потребителски кредит № PLUS -
14148743 от 11.11.2016г. за разликата над 1778,52лв. до предявения размер от 2831,28лв.,
сумата от 1261,38 лева (хиляда двеста и шестдесет и един лева и тридесет и осем ст.) -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.07.2018г. до 05.12.2020г. и
сумата от 841,59 лева (осемстотин четиридесет и един лева и петдесет и девет ст.)-лихва за
забава, начислена за периода от 28.06.2018г. до 01.06.2021г. , с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 180/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 459/2021г. по описа на РС-
Средец.
ОСЪЖДА А. Х. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Росен, общ.Созопол, ***,
с настоящ адрес гр.Средец, ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, № 15, ет.6,
представлявано от изп.директор Лилия Димитрова, сумата от 428,90 лева (четиристотин
двадесет и осем лева и деветдесет ст.), представляваща съдебно- деловодни разноски по
съразмерност за исковото производство и сумата от 48,67 лева (четиридесет и осем лева и
шестдесет и седем ст.), представляваща съдебно- деловодни разноски по съразмерност за
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7