РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. К., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101715 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от Л. Х. Л., ЕГН ********** и
И. Х. О. ЕГН ********** чрез адвокат М. Д., АК-С.З., против ОБЩИНА К.
ЕИК ********* с адрес: гр. К., бул. „*******, представлявана от кмета Г.Г.С.
с правно основание: чл. 124 ГПК.
Ищците, чрез процесуалния си представител сочат, че от **** год.
техният праводател Х. Л. Л., роден на ******* г., починал на ******* г.
обработвал лозе от *** /************/ кв. метра, находящо се в "********" в
гр. К., при съседи - на север - имот ***, на брата на дядо им - С. Л., продаден в
момента на А.А., запад - имот *** на Л. Л., на изток - път, от юг - имот 339,
която по сега действащия кадастрален план на град К. представлявал:
Поземлен имот с идентификатор *********** /***************/, находящо
се в землището на гр. К. в местността “********” с ЕКАТТЕ
*****/**************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К.
със Заповед №РД-********* г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
на имота от *** кв. м, вид територия Земеделска, ********, НТП За
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), стар номер ******, при
съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.339, *****.***.107. Сочат, че
за лозето не притежавали документ за собственост. Вече повече от 20 години
го обработвали необезпокоявани от никого, първоначално от техния
праводател и след смъртта му - те двамата ищци. Били засети череши,
праскова и лози. Работили го като свое. Имали и постройка 4 кв.м. за
съхраняване на селскостопански инвентар. Сочат, че когато решили да се
снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на 587 и сл. от
ГПК, общинската администрация отказала да им издаде необходимите
документи, в това число и скица/схема. До сега никой не ги притеснявал с
претенции за собственост. Имотът го владеели непрекъснато повече 20
години. Обработвали го необезпокоявани от никого и никой не бил
предявявал претенции към имота. Имотът не е влизал в ТКЗС, ДЗС и др.
Считат, че са го придобили по давност.
1
Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато
по отношение на община К., че Л. Х. Л. ЕГН ********** и И. Х. О. ЕГН
********** са собственици поради наследство и изтекла придобивна давност
на: Поземлен имот с идентификатор *********** /***************/,
находящо се в землището на гр. К. в местността “********” с ЕКАТТЕ
*****/**************/, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К.
със Заповед №РД-********* г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
на имота от *** кв. м, вид територия Земеделска, ********, НТП За
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), стар номер ******, при
съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.339, *****.***.107, с
произтичащите от това законни последици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Община
К. чрез юрисконсулт М.Д.. Счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Посоченият имот бил общинска собственост на основание
чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка с §4 от ЗСПЗЗ.
С исковата молба не били представени доказателства за установяване на
владение от ищците. За да се признаело правото на собственост на основание
придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисквала да е
упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да
сочи, че упражнявал собственически правомощия за себе си. За посочения от
ищците период на владение била налице законова пречка за придобиване по
давност на процесния имот, общинска собственост. Нормите на §1 ЗИДЗС
(Обн. - ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006 г.; изм., бр. 105 от
22.12.2006 г.; изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр.
109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г.;
изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 28.02.2020
г.) и чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху
одържавени недвижими имоти били императивни материалноправни норми.
Съгласно приетото в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следвало да бъдат
прилагани служебно от съда. С разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се
въвеждала самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността,
съществуваща наред с общите хипотези за прекъсване на давността, уредени
в чл. 116 ЗЗД, към която разпоредба препраща чл.84 ЗС - Тълкувателно
решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10 / 2012 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК. Процесният имот попадал в обхвата на ЗСПЗЗ, тъй
като бил земеделска земя и спрямо него била налице хипотезата на чл.25
ЗСПЗЗ „Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата, е общинска собственост“. Предвид обстоятелството, че
процесният имот подлежал на възстановяване по реда и при условията на
ЗСПЗЗ и за него нямало заявени реституционни претенции от никой в
Община К. по реда на §4 на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то по отношение на имота
била налице хипотезата на чл.25 ЗСПЗЗ. Сочи, че съгласно чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ по отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, т.е.
такива като процесния имот, които били включени в обхвата на чл.25 ЗСПЗЗ,
изтеклата до 21.11.1997г. придобивна давност не се зачитала и започвала да
тече нова давност от деня на влизане на тази разпоредба в сила, т.е. от
2
********., която отново била спряна с §1 от ЗИДЗС на 01.06.2006г., който в
действащата си редакция гласял, че „Давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември
2022 г. включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни
или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование.“ Имотът бил
общинска собственост и по отношение на него се прилагал мораториумът по
§1 от ЗИДЗС.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Представени са скица, копие-извадка от КАИС на АГКК - 1 бр.,
Удостоверение за наследници №******* г.; Скица № 15-*******- ******** г.
на СГКК-гр. С.З., съгласно която за ПИ с идентификатор № *********** в
землището на гр.К., в местността „********“, девета категория, с площ 0.***
дка, с начин на трайно ползване- за земеделски труд и отдих, при посочени
граници и съседи е без данни за собственост, Удостоверение №
**********/*******г. на МДТ Община К..
От заверени копия на заповед №********* г. На кмета на община К. за
одобряване на кадастрален план за местността „********“ и извлечение от
разписната книга е видно, че под номер на имота 338 - нива, в местността
„Старите лозя“ са вписани наследници на Х. Л. Л. - И. Хр. Л.а и Л. Хр.Л..
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано
заключение, не оспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението Имотът е с НТП – за земеделски труд и отдих от *** кв.м.,
находящо се в землището на гр.К., местността “ **********“ при съседи
съгласно КККР – имот *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.339. В
разписните книги в Община К. имот № ****** е записан на наследници на Х.
Л. Л. - И. Хр. Л.а и Л. Хр.Л., П. Х. Й., а съгласно удостоверение от Общинска
служба Земеделие К. липсват данни за бивши собственици и реституционни
претенции. През 2015г. се изготвя кадастрална карта на района и съгласно
Заповед №**********г. процесния имот е с номер: имот с № ****** става-
ПИ с идентификатор № *****. ****** с площ 0,*** дка. Към момента
Заповед №**********г. не е променяна и е в сила. Съгласно експертизата
имот №****** от помощния план на местност „Старите лозя“ в землището на
гр.К. е идентичен с ПИ с ид. № *****. ****** по КК и КР на гр.К. одобрен
със Заповед №РД-**********г. на ИД на АГКК. В Обласна администрация
С.З. не са открити данни за одържавяване на процесния имот и обявяването
му за държавна собственост, а в ОСЗ-Казанлък няма данни заявени
реституционни претенции от други лица. Няма официална информация
относно това, дали процесния имот е влизал или не в ТКЗС.
От удостоверение за наследници №******* г. се установява, че
лицето Х. Л. Л., роден на ******* г., разведен, б.ж. на гр. К. е починал на
******* г. , като оставил следните наследници по закон: И. Х. О. - дъщеря,
Л. Х. Л. и -син.
От показанията на св. А.М. се установява, че наследодателите на
3
ищците притежавали имота в местността „********“ в землището на гр.К..
През годините 61, 62, 63 г. те са се събирали да празнуват. Наследодателите
на ищците го поддържали. Имало дървена постройка, там се събирали,
правили пикници. Имотът го владеят повече от 10 години. През годините
никой не оспорвал на ищците и наследодателите им собствеността върху
имота, нито претендирал за тях. Мястото не е влизало в ТКЗС. Към момента
мястото пак било тяхно, тъй като не са го продавали.
От така установеното следват следните правни изводи:
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От
доказателствата по делото преценени в тяхната съвкупност съдът приема за
установено, че от **** год. техният праводател Х. Л. Л., роден на ******* г.,
починал на ******* г. обработвал лозе от *** /************/ кв. метра,
находящо се в "********" в гр. К., при съседи - на север - имот ***, на брата
на дядо им - С. Л., продаден в момента на А.А., запад - имот *** на Л. Л., на
изток - път, от юг - имот ***, която по сега действащия кадастрален план на
град К. представлявал: Поземлен имот с идентификатор ***********
/***************/, находящо се в землището на гр. К. в местността
“********” с ЕКАТТЕ *****/**************/, по силата на одобрения
кадастрален план на гр. К. със Заповед №РД-********* г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от *** кв. м, вид територия Земеделска,
********, НТП За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), стар
номер ******, при съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.339,
*****.***.107.
Вече повече от 20 години го обработвали необезпокоявани от никого,
първоначално от техния праводател и след смъртта му - те двамата ищци.
Били засети череши, праскова и лози. Работили го като свое. Имали и
постройка 4 кв.м. за съхраняване на селскостопански инвентар. По делото
няма доказателства процесните имоти да са били внасяни в ТКЗС, като няма и
доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за
отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за
оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на наследодателя
или от ищците чрез отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че
имотите не са били включени в ДПФ и съответно не са били държавна респ.
общинска собственост и по отношение на същите не се прилага забраната
за придобиване по давност, визирана в чл.86 от ЗС.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
4
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.
№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г.
на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о.,
Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени
по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10
от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е
запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на
ищците и от последните в реални граници, то не се прилагат нито
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи
преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат
само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани
въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение
№427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение
№21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г.
по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/. Предвид гореизложеното
съдът намира, че в по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите
на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в
ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му поради
което и не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов
собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на възстановената собственост за землището на гр.К. на основание чл.2, ал.1,
т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ. Ответникът не е навел твърдения и не е
представил и доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.
Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищците претендират съдебни разноски по приложен списък по чл.80 от
ГПК в размер на 1170 лв. в т.ч. 800 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от
гореизложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва
да заплати на ищците 1170 лв. съдебни разноски в т.ч. държавна такса, такса
за вписване, разноски за експертиза и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К., с ЕИК:
**********, с адрес на управление гр. К. бул. ********, че Л. Х. Л. ЕГН
********** и И. Х. О. ЕГН ********** са собственици поради наследство и
5
изтекла придобивна давност на: Поземлен имот с идентификатор
*********** /***************/, находящо се в землището на гр. К. в
местността “********” с ЕКАТТЕ *****/**************/, по силата на
одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед №РД-********* г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от *** кв. м, вид
територия Земеделска, ********, НТП За земеделски труд и отдих (съгласно
§ 4 ПЗРЗСПЗЗ), стар номер ******, при съседи: *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.339, *****.***.107, с произтичащите от това законни последици.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ********* , с адрес на управление гр. К.
бул. ********, да заплати на ищците Л. Х. Л. ЕГН ********** и И. Х. О. ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на
1170,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6