№ 74
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500605 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е решение № 162, постановено в закрито съдебно заседание
на 5.07.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 1416/2021 г., в неговите части, с
които е оставена без уважение жалба с вх. № 3282/2.06.2021 г., депозирана от
„Н.л.г.“ООД-гр.П. в качеството на длъжник в изпълнителното производство
против разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. № *************** по
описа на ЧСИ М.С.-Ц. с рег. №*** на КЧСИ, и е оставена без уважение жалба,
депозирана от „Н.-л.“ООД-гр.П. в качеството на длъжник в изпълнителното
производство против разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. №
*************** по описа на ЧСИ М.С.-Ц. с рег. №*** на КЧСИ.
Жалбоподателят „Н.л.г.“ООД-гр.П., длъжник в изпълнителното
производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. №
6158/14.07.2021 г., решението да бъде отменено като неправилно в частта му,
с която е оставена без уважение подадената от него жалба вх. №
3282/2.06.2021 г. против разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. №
*************** по описа на ЧСИ М.С.-Ц..
Жалбоподателят „Н.-л.“ООД-гр.П., длъжник в изпълнителното
1
производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. №
6276/15.07.2021 г., решението да бъде отменено като неправилно в частта му,
с която е оставена без уважение подадената от него жалба против
разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. № *************** по описа на
ЧСИ М.С.-Ц..
Ответникът по жалбите „К. б.“ЕАД-гр.С., взискател в изпълнителното
производство, моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни по
съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 8169/16.08.2021 г.
Останалите ответниците по жалбите-присъединени взискатели не са
взели становище по тях.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
На 22.02.2021 г. от „Н.л.г.“ООД-гр.П., длъжник в изпълнителното
производство, е подадена чрез ЧСИ М.С.-Ц. до ОС-П. жалба с вх. № 5846
против разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. №****/2017 г. На
22.02.2021 г. от Н.-л.“ООД-гр.П., длъжник в изпълнителното производство, е
подадена (изпратена по пощата) чрез ЧСИ М.С.-Ц. до ОС-П. жалба с вх. №
6140/24.02.2021 г. против разпределение №270/22.01.2021 г. по изп.д.
№****/2017 г. С решение № 162 от 5.07.2021 г. окръжният съд оставя двете
жалби без уважение като неоснователни. Окръжният съд приема, че
оплакванията на жалбоподателите са идентични и се свеждат до това, че
взискателят „К. б.“ЕАД не е носител на вземане по изпълнителен лист,
издаден на 10.10.2017 г., че липсва идентичност между недвижимия имот и
сградите, включени в оценката на имуществото-предмет на публичната
продан от 19.10.2020 г. до 19.11.2020 г., че с договорната ипотека се
обезпечават задължения на „Т.с.“АД, а не на „Н.-л.“ООД, че не е достатъчно
подробно описано разпределението на суми за погасяване на кое точно
задължение се разпределят. Съдът преценява, че при произнасянето относно
правилността на обжалваното разпределение е извън предмета на контрол
разрешаването на материалноправни спорове относно това дали „К. б.“АД е
кредитор на „Н.л.г.“ООД и на „Н.-л.“ООД и дали е налице идентичност на
продадения имот с този, който е ипотекиран. Съдът посочва, че съдебният
изпълнител е обвързан от субективните и обективни предели на
изпълнителния лист и не подлежи на негова преценка обстоятелството дали
2
лицето, посочено в изпълнителния лист, има качеството на кредитор,
респективно неговите частни правоприемници, като в случая изпълнителният
лист е издаден в полза на „О.б.“АД, а „К. б.“АД е представил договор за
цесия, с който е прехвърлено вземането по материалното правоотношение,
въз основа на което е издаден изпълнителният лист, който договор е вписан в
Имотния регистър и СИ е обвързан с настъпилото частно правоприемство на
страната на взискателя. Съдът намира за неоснователно оплакването за липса
на идентичност на продадения имот с този, който е ипотекиран, доколкото се
установява от данните по изпълнителното дело, че описанието на имота е
допълнено от ЧСИ с данни от кадастралната карта, одобрена през 2009 г.,
след учредяването на ипотеката. Съдът намира, че оплакването за това, че с
договорната ипотека се обезпечават задължения на „Т.с.“АД, а не на „Н.-
л.“ООД, излиза извън предмета на контрола на съда по повод извършено
разпределение и не подлежат на обсъждане. Относно оплакването, че не е
достатъчно подробно описано разпределението на суми за погасяване на кое
точно задължение се разпределят, от разпределението е видно каква сума е
разпределена (2 179 000 лв.), кои са обезпечените вземания и каква сума е
разпределена за тяхното погасяване, изрично са посочени погасените суми,
присъдени разноски, законна лихва и периода на изчисляването й, както и
частичната главница. Съдът посочва, че разпределената пропорционална
такса за частично събраната сума в полза на „К. б.“АД е начислена именно
като частично събрана сума в размер на 2 050 746,29 лв. при общ материален
интерес в размер на 4 787 442,79 лв., сбор от всички вземания на взискателя
„К. б.“АД без таксите и разноските. Съдът приема, че е правилно изчислена и
таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ, начислена към датата на извършване на описа на
10.01.2018 г., и размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят „Н.л.г.“ООД-гр.П. е уведомен за решението на съда на
8.07.2021 г. и на 14.07.2021 г. е подадена жалбата до ПАС с вх. №
6158/14.07.2021 г. Жалбоподателят „Н.-л.“ООД-гр.П. е уведомен за
решението на съда на 8.07.2021 г. и на 15.07.2021 г. е подадена жалбата до
ПАС с вх. № 6276/15.07.2021 г. Жалбите са допустими. С двете жалби
жалбоподателите заявяват идентични оплаквания. Те твърдят, на първо място,
че неправилно окръжният съд е приел настъпило правоприемство на
вземането по изпълнителния лист от „О.б.“АД към „К. б.“, тъй като за да има
правоприемство не е достатъчно да има подписан договор за цесия, а трябва с
3
него да е прехвърлено именно вземането, което е предмет на изпълнителното
дело. Твърдят, че в случая между „К. б.“ЕАД и „О.б.“АД има подписан
договор за цесия, но предмет на същия не е вземането по изпълнителен лист,
издаден на 10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 728/2017 г. на РС-П., който именно е
предмет на изпълнителното дело. Твърдят, че по силата на посочения договор
за цесия ответникът е придобил вземанията, описани в Приложение №1 към
същия договор за цесия, в което на стр.14 е описано само и единствено
вземането на банката от „Т.с.“АД и в това Приложение №1, където са
описани вземанията-предмет на прехвърлянето, вземането на „О.б.“АД от
„Н.л.г.“ООД не фигурира, както и вземането от „Н.-л.“ООД не фигурира.
Заявяват, че след като от 10.10.2017 г. има издаден изпълнителен лист срещу
„Н.л.г.“ООД и „Н.-л.“ООД, то банката има вземане от всяко от тези
дружества, което е на самостоятелно основание и различно от вземането от
„Т.с.“АД. Твърдят, че за да се прехвърлят вземанията на „О.б.“АД от двете
дружества, следва те да бъдат описани в договора за цесия. Заявяват, че
никъде в договора за цесия не се споменава, че се прехвърлят вземания за
разноски в съдебното производство или изпълнителното производство, т.е.
такова прехвърляне няма. Твърдят, че „К. б.“ЕАД няма вземане по
изпълнителното дело и неправилно в негова полза се разпределят суми, а като
е постановил обратното окръжният съд е допуснал неправилно прилагане на
закона и затова решението следва да бъде отменено. Твърдят, на второ място,
че е неправилно и заключението на окръжния съд относно идентичност на
продадения имот и този, който е ипотекиран. Заявяват, че ЧСИ мотивира
обжалваното разпределение, като приема, че вземането е обезпечено с
договорна ипотека с нот.акт 106/2007 г., която е подновена през 2017 г., но с
оглед описанието на имота в нотариалния акт видимо липсва идентичност
между недвижимия имот и сградите, включени в нотариалния акт за
договорна ипотека, и недвижимия имот и сградите, включени в оценката на
продаваемото имущество, които са продадени при проведената публична
продан от 19.10.2020 г. до 19.11.2020 г. Посочват, че е ипотекиран УПИ с
площ 10 000 кв.м., а принудителното изпълнение се насочва към ПИ с
идентификатор ************** с площ 10 237 кв.м., и считат, че
превишението на квадратурата с 237 кв.м. показва, че в описания от ЧСИ ПИ
попада част и от друг УПИ, различен от ипотекирания, чиято собственост не е
предмет на обезпечение и не е на длъжника. Заявяват, че от оценката на
4
продаваемия имот, въз основа на която е извършена публичната продан от
ЧСИ, е видно, че в имота са оценени 7 едноетажни сгради, а в договорната
ипотека е включена една триетажна сграда, и считат, че недвижимите имоти,
които са продадени и за които се разпределят средства, не са тези, включени
в договорната ипотека. Заявяват, че съгласно оценката, въз основа на която е
извършена публичната продан от ЧСИ, са описани и оценени сгради с
посочени застроени площи, а включените в ипотеката сгради са с други
застроени площи, т.е. застроената площ на нито една от описаните от ЧСИ
сгради не съвпада с площта на ипотекираните такива. Твърдят, че
продадените от ЧСИ имот и сгради са различни от имота и сградите,
включени в процесната договорна ипотека, поради което неправилно всички
суми от публичната продан по т.3 на чл. 136 от ЗЗД се разпределят в полза на
„К. б.“ЕАД и като е приел обратното окръжният съд е допуснал неправилно
приложение на закона, поради което решението следва да бъде отменено.
Твърдят, на трето място, че неправилно окръжният съд е приел да излиза
извън предмета на контрола от съда оплакването, че с договорната ипотека се
обезпечават задължения на „Т.с.“АД, а не на „Н.л.г.“ООД и на „Н.-л.“ООД,
защото с обжалваното разпределение всички суми от публичната продан
съгласно чл.136,т.3 от ЗЗД се разпределят в полза на „К.л.“ЕАД на основание
договорна ипотека от 2007 г., подновена през 2017 г., но за да възникне това
право на предварително удовлетворяване трябва да се установи, че
цитираната ипотека обезпечава именно вземането-предмет на изпълнителното
дело и обследването на този факт не може да е извън обсега на проверката от
съда. Заявяват, че предмет на изпълнителното дело са задължения на „Н.-
л.“ООД и „Н.л.г.“ООД, а договорната ипотека обезпечава задълженията на
„Т.с.“АД. Заявяват, че в нотариалния акт за договорната ипотека изрично е
посочено, че „Н.л.г.“ООД се явява пред нотариуса не в качеството си на
кредотополучател или длъжник, а само в качеството си на трето задължено
лице-собственик на ипотекирания имот, като единствената посочена в
ипотеката цел е да бъдат обезпечени задълженията на „Т.с.“АД по договор за
инвестиционен кредит №****/27.12.2007 г., а не задължения на „Н.л.г.“ООД и
„Н.-л.“ООД. Заявяват, че впоследствие през 2017 г. в молба от „О.б.“АД за
подновяване на договорната ипотека е посочено, че „Н.л.г.“ООД и „Г.т.-
П.“АД са подписали същата само като трети задължени лица и тя е учредена
за обезпечаване само на задължението на кредитополучателя „Т.с.“АД.
5
Считат, че след като изпълнителният лист е издаден на 12.10.2017 г. за
задължения на „Н.-л.“ООД и „Н.л.г.“ООД, а ипотеката обезпечава
задълженията на „Т.с.“АД, то „О.б.“АД, респективно „К. б.“ЕАД нямат
ипотечно право на предпочтително удовлетворяване от процесния имот и
затова неправилно всички суми от публичната продажба се разпределят по т.3
на чл.136 от ЗЗД в полза на „К.б.“ЕАД въз основа на договорна ипотека, тъй
като със същата ипотека не е обезпечено задължението на „Н.-л.“ООД и
„Н.л.г.“ООД по изпълнителния лист, издаден на 10.10.2017 г. по ч.гр.д. №
728/2017 г. на РС-П.. Твърдят, на четвърто място, относно разпределените
суми, че съображенията на окръжния съд са неправилни, защото по
изпълнителното дело има присъединени три вземания на „К. б.“ЕАД - по
удостоверение от ЧСИ И.Б., по изпълнителен лист от 10.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 1491/2018 г. на РС-П. и по изпълнителен лист от 1.10.2018 г. по в.гр.д. №
1491/2018 г. на ОС-П. (за присъдени 100 лв. за разноски), като първите две
вземания съдържат главница и разноски и затова ЧСИ е бил длъжен в
диспозитива на разпределението да посочи главниците и разноските за кое от
двете задължения ще се погасяват с разпределените от него суми по т.3 на чл.
136 от ЗЗД. Заявяват, че аналогичен недостатък има в диспозитива и по т.1 на
чл. 136 от ЗЗД относно вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, където също не е посочено от кое от двете
присъединени изпълнителни основания произтичат вземанията, които ще се
погасяват с разпределените суми. Заявяват, че е неясно и сумата 876 077,11
лв., представляваща законна лихва до 22.01.2021 г., от кой начален момент е
изчислена. Твърдят, че тези непълноти във волята, изразена в диспозитива на
обжалваното разпределение, не може да се запълват по тълкувателен път, а
налагат отмяна на разпределението. Заявяват, че съгласно ТТРЗЧСИ
пропорционалната такса по т.26 при частично събиране на паричното вземане
се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума, като при положение, че в полза на „К. б.“ЕАД има три различни
изпълнителни основания, т.е. три различни задължения, то в хипотезата на
частично погасяване по т.3 на чл. 136 от ЗЗД ЧСИ има задължението да
определи таксата по т.26 за всеки дълг поотделно. Твърдят, че ЧСИ не е
определил цялата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху задължението по
изпълнителния лист от 10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 728/2017 г. на РС-П. в
размер на 3 562 090,22 лв. към 22.01.2021 г., което представлява съществен
6
недостатък на обжалваното разпределение и налага неговата отмяна. Считат,
че в разпределението неправилно са определени и таксите по т.20 от
ТТРЗЧСИ, като таксата по тази точка е посочена в размер на 47 700 лв. с
ДДС. Твърдят, че в разпределението липсва описание за кои действия се
разпределя тази такса и това води до немотивираност и налага неговата
отмяна. Заявяват, че при условие, че имотът е продаден за 2 179 000 лв. и
оценката му не е по-голяма, то 1,5% се равнява на сумата 32 685 лв. без ДДС
и 39 222 лв. с ДДС, което е по-малко от определената сума 47 700 лв. с ДДС.
Твърдят и че в обжалваното разпределение неправилно е определена и
разпределена таксата по т.26 от ТТРЗЦСИ. Заявяват, че съгласно
разпределението дължимата пропорционална такса за частично събрана сума
в размер на 52 167,17 лв. с ДДС е включена в т.3 на чл.136 от ЗЗД – вземания,
обезпечени със залог или ипотека, от стойността на заложените или
ипотекирани имоти – и разпределена на „К. б.“ЕАД, което е неправилно,
защото същата сума представлява задължение към ЗЧСИ и не следва да се
разпределя върху него. Считат и че сумата 52 167,16 лв. с ДДС е определена
неправилно, защото съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума по б.“е“ над 100 000 лв. – 5 220
лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., а видимо сумата 52 167,16 лв. не е
определена съгласно т.26 нито върху цялата събрана сума от 2 179 000 лв.,
нито върху сумата, отишла за погасяване на задълженията към „К. б.“ЕАД.
Твърдят, че самият факт, че не е описан начинът по който се изчислява
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, представлява съществено нарушение от
формална страна, защото води до немотивираност на постановения акт, а това
налага неговата отмяна. Твърдят, че в обжалваното разпределение
неправилно е определен и размерът на задължението на „Н.л.г.“ООД и „Н.-
л.“ООД за главница, законна лихва и присъдени разноски по изпълнителния
лист от 10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 728/2017 г. на РС-П., както и разноските за
съдебното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. В случая ЧСИ
М.С.-Ц. е изготвила на 22.01.2021 г. разпределение, което е предявила на
19.02.2021 г., след като в производството по принудителното изпълнение по
изп.д. 1186/2017 г. с протокол от 20.11.2020 г. присъединеният взискател по
7
изпълнителното дело „Българска транспортна компания П.“АД-гр. П. е
обявен за купувач на публичната продан на недвижим имот-собственик на
длъжника „Н.л.г.“ООД-гр.П., проведена в периода от 19.10.2020 г. до
19.11.2020 г., като изрично е посочено, че на основание чл.495 от ГПК
взискателят, обявен за купувач, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в
сила на разпределението да внесе сумата 2 179 000 лв. Това разпределение е
предявено от ЧСИ на 19.02.2021 г. и жалбите против него до окръжния съд от
„Н.л.г.“ООД-гр.П. и от „Н.-л.“ООД-гр.П. са подадени на 22.02.2021 г. Тези
жалби са разгледана от окръжния съд в производството по гр.д. 1416/2021 г.
на ОС-П. и е постановено обжалваното сега пред апелативния съд решение от
5.07.2021 г.
Видно от документацията по изп.д. №****/2017 г. на ЧСИ М.С.-Ц.,
изпратена в копия на съда, изпълнителното производство е започнало по
подадената на 9.11.2017 г. молба от „О.б.“АД-гр.С. срещу „Н.л.г.“ООД и „Н.-
л.“ООД като солидарни длъжници по договор за банков кредит
№****/27.12.2007 г., кредитополучател по който е „Т.с.“АД (в
несъстоятелност). С молбата е заявено искане да бъде наложена възбрана
върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот-собственост на
„Н.л.г.“ООД, УПИ, съответно описан в молбата, както и да бъдат извършени
опис, оценка и публична продан на този имот. Видно от представения с
молбата изпълнителен лист № 453/10.10.2017 г., издаден по ч.гр.д. №
728/2017 г. на РС-П., „Н.л.г.“ООД-гр.П., длъжник и „Н.-л.“ООД-гр.П.,
длъжник са осъдени солидарно да заплатят сумата 1 863 000 евро,
представляваща част от дължимата главница по договор за кредит
№****/27.12.2007 г., сключен между „О.б.“АД (кредитор), „Т.с.“АД
(кредитополучател), „Н.л.г.“ООД (солидарен длъжник) и „Н.-л.“ООД
(солидарен длъжник) и законната лихва от 6.10.2017 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 73 024,23 лв. за разноски, от които 72 874,23 лв. ДТ
и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от представения също с
молбата в копие нотариален акт за договорна ипотека №**/27.12.2007 г., том
*, рег. №****, дело № ****/2007 г. на нотариус Н.Д., кредиторът „О.б.“АД-
гр.С. отпуска на „Т.с.“АД инвестиционен банков кредит в размер на 2 500 000
евро, която сума кредитополучателят се задължава да върне в срок до
22.12.2014 г. ведно с посочена годишна лихва, като при просрочие на
плащанията на главницата договореният лихвен процент се увеличава с
8
посочена наказателна надбавка, а при забава на плащането на лихвите се
дължи посочена неустойка, както и при другите условия на сключения
договор за инвестиционен кредит №****/27.12.2007 г. Видно от същия
нотариален акт, за обезпечаване на отпуснатия кредит заедно с договорната и
наказателната лихви върху тази сума и разноските за принудителното
събиране „Н.л.г.“ООД в качеството си на трето задължено лице учредява в
полза на банката договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот
УПИ в гр.П., съответно описан. След като в изпълнителния лист ясно е
посочено, че двете дружества, срещу които е образувано изпълнителното
производство, са осъдени да заплатят посочена парична сума като част от
дължимата главница по договор за кредит №****/27.12.2007 г., сключен
между банката като кредитор, „Т.с.“АД като кредитополучател и двете
дружества като солидарни длъжници, ведно със законната лихва от 6.10.2017
г., то в случая е налице основание да се изпълнява принудително задължение
именно по този договор, което тежи върху кредитополучателя и което не е
изпълнено, а съгласно нотариалния акт за договорната ипотека тя е учредена
именно за обезпечаване на това задължение на кредитополучателя. Затова е
неоснователно твърдението на жалбоподателите, че въз основа на посочения
договор за ипотека не може да се провежда принудително изпълнение за
събирането на вземането по посочения изпълнителен лист, издаден срещу тях,
защото този договор не обезпечава вземания на банката срещу двете
дружества-жалбоподатели, а срещу „Т.с.“ООД, съответно, неоснователно е
оплакването, че с обжалваното разпределение не следва да се разпределят
суми по реда на чл.136,т.3 от ЗЗД на взискателя от продажбата на
ипотекирания имот. Неоснователно е и оплакването относно приложението на
посочената разпоредба с оглед твърдяна от жалбоподателите липса на
идентичност между ипотекирания имот, описан в нотариалния акт, и
продадения от ЧСИ на публичната продан недвижим имот. Видно от
документацията от изпълнителното дело, статутът на имота е установен с
копие от КК с данни от КРНИ (л.70) от 9.11.2017 г., в което изрично е отразен
и титулът на собственост на дружеството „Н.л.г.“ООД (нотариален акт от
1.11.2005 г., л.81), след което ЧСИ налага възбрана върху този недвижим
имот (л.102) и извършва опис с протокол от 10.01.2018 г. (л.400). Съответно,
извършена е оценка на имота с оценителски доклад от 26.01.2018 г. (л.419),
която е оспорена от двете дружества-длъжници (л.442 и 445) и по тяхното
9
искане след разпореждане на ЧСИ от 7.03.2018 г. (л.463) е изготвено на
26.03.2018 г. повторно заключение (нов оценителски доклад, л.559), но както
към този момент, така и впоследствие в целия ход на принудителното
изпълнение те не са заявявали твърдения и искания във връзка с
идентичността на имота-предмет на принудителното изпълнение и
ипотекирания имот. Правилно следователно ЧСИ е приел, че след продажбата
на този имот на публичната продан, приключила на 19.11.2020 г.,
разпределението на цялата сума от неговата цена следва да се извърши при
условията на чл. 136,ал.1, т.3 от ЗЗД. Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателите, че е нямало основание с разпределението да се разпределят
суми на взискателя „К. б.“ЕАД-гр.С.. С молбата за конституирането на това
дружество като взискател от 8.06.2020 г. (л.1337) в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния взискател „О.б.“АД-гр.С. то твърди, че е
придобило съгласно договор за цесия от 18.12.2019 г. вземането на банката
спрямо „Т.с.“АД и осъдените солидарни длъжници „Н.-л.“ООД и
„Н.л.г.“ООД по договор за банков кредит №****/27.12.2017 г. в общ размер
от 2 500 000 евро. Със същата молба е представен договор за цесия от
18.12.2019 г. (л.1338) и Приложение № 033 към него (л.1343), от които се
установява прехвърлянето на вземанията по договора за банков кредит
№****/27.12.2007 г., след което с постановление от 9.06.2020 г. (л.1354) ЧСИ
конституира на основание чл. 429,ал.1 от ГПК като взискател по делото „К.
б.“ЕАД-гр.С. и, съответно, на този взискател ЧСИ разпределя суми с
разпределението от 22.01.2021 г. Относно сумата 876 077,11 лв.,
представляваща законна лихва, ЧСИ е посочил, че е изчислена до 22.01.2021
г., като началният момент на изчислението е посочен на стр.2 от
разпределението – 6.10.2017 г., датата, посочена като начална в
изпълнителния лист. Ясно е посочено в разпределението, че по т.3 на чл.136
от ЗЗД се разпределят на взискателя суми, погасяващи частично вземанията,
обезпечени с ипотека, които са вземанията по изпълнителния лист от
10.10.2017 г., както е изрично описано на стр.2 от разпределението,
следователно не се разпределят суми за вземането по удостоверението,
издадено от ЧСИ Б., съответно, неоснователно жалбоподателите считат и че
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се определя за всяко от трите
изпълнителни основания. Ясно е от разпределението, че по т.1 на чл.136 от
ЗЗД не са включени, съответно, разпределена сума за разноски в полза на
10
ЧСИ И.Б., която сума е посочена на стр.2-3 от него. Изчисляването на таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено от ЧСИ на стр.3 от разпределението.
Разпределената пропорционална такса в размер на 52 167,17 лв. за частично
събраната сума в полза на взискателя следва да се изчислява съобразно
частично събраната сума (разноски, законна лихва и част от главницата)
2 050 746,29 лв. при общ материален интерес в размер на сбора от всички
вземания на взискателя, а не по посочения от жалбоподателите начин – върху
събрана сума 2 179 000 лв. или върху сума, отишла за погасяване на
задълженията към взискателя. Таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 47 700
лв. с ДДС е платената от взискателя на 8.02.2018 г. (л.454). Видно от
заключителната част на разпределението, в полза на ЧСИ следва да се
изплати сумата 56 361,05 лв., която очевидно е сумата от 52 167,17 лв.
(дължимата пропорционална такса), 2 547,35 лв. (общата сума на таксите от
т.1) и 1 646,53 лв. (дължимата пропорционална такса от т.2), поради което
неправилно жалбоподателите считат, че сумата 52 167,17 лв. е разпределена
за взискателя.
Установява се следователно, че двете подадени жалби, от
жалбоподателя „Н.л.г.“ООД-гр.П. и от жалбоподателя „Н.л.“ООД-гр.П., са
неоснователни, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162, постановено в закрито съдебно
заседание на 5.07.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 1416/2021 г., В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е оставена без уважение жалба с
вх. № 3282/2.06.2021 г., депозирана от „Н.л.г.“ООД-гр.П. в качеството на
длъжник в изпълнителното производство против разпределение №
270/22.01.2021 г. по изп.д. № *************** по описа на ЧСИ М.С.-Ц. с
рег. №*** на КЧСИ, и е оставена без уважение жалба, депозирана от „Н.-
л.“ООД-гр.П. в качеството на длъжник в изпълнителното производство
против разпределение № 270/22.01.2021 г. по изп.д. № *************** по
описа на ЧСИ М.С.-Ц. с рег. №*** на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12