№ 1
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000420 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД против решение №260019 от
08.02.2021 г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав, постановено по Т.д.№
142/2020 г., с което е уважен предявения от „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД иск по
чл.327,ал.1 ЗЗД, като ответното дружество е осъдено да му заплати
сумата от 41 000,01 лева, представляваща незаплатена продажна цена на
кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу за салфетки, доставени по 8 броя
фактури, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
иска до окончателното изплащане, както и сторените в производството
разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
В писмения си отговор ищецът в първата инстанция „КЕЙ ПИ
КЕЙ“-ЕООД излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства,
1
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано.
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява, че между ищеца „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД в качеството на продавач
и ответника „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД в качеството на купувач бил сключен
неформален /устен/ Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение,
по силата на който ищецът доставял на ответника полуготови суровини за
производство на продукти от хартия - кухненско тишу, тоалетно тишу и тишу
за салфетки, за което издал 8 броя фактури, с посочени в същите
наименование на стоката, мярка, количество и стойност както следва:
1.Фактура №**********/16.07.2019 год. за сумата 8 946,08 лв. с
ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на 4 643,26 лева и е
останал неплатен остатък от 4302,82 лева.
2. Фактура №**********/17.07.2019 год. за сумата 10393,24 лв. с
ДДС;
3. Фактура №**********/03.09.2019 год. за сумата 3530,82 лв. с
ДДС;
4. Фактура №**********/09.09.2019 год.за сумата 4337,58 лв. с
ДДС;
5. Фактура №**********/10.09.2019 год. за сумата 3834,99 лв. с
ДДС;
6. Фактура №**********/13.09.2019 год. за сумата 3799,74 лв. с
ДДС;
7. Фактура №**********/16.09.2019 год. за сумата 8075,82 лв. с
ДДС;
8. Фактура №**********/02.10.2019 год. за сумата 2725,00 лв. с
ДДС;
Общият размер на главницата по тези фактури възлиза на 41 000,01
лева с ДДС. Фактурите, представени в заверени от пълномощника на ищеца
преписи, съдържат всички изискуеми реквизити, включително описание на
доставените стоки с количество, вид и цена, дата на доставка, имена и подпис
на лицата, приели стоките. Последните са индивидуализирани във всяка една
от фактурите като получатели - водачи на МПС с изписан ДК номер /СО 5782
АР, СО 1434 СС, СО 1779 СХ, ДК № СО 1433 СС/ - съотв. С. С., И. З., А. М.,
С. С., В. Х. и М. Х.. Във всяка една от фактурите е посочен и отложен падеж
на задължението за плащане, който обаче предхожда подаването на исковата
молба.
2
С нотариална покана от 30.10.2019 г., връчена на ответното
дружество чрез нотариус Р. Г. на 31.10.2019 г., същото е поканено в 5-дневен
срок от получаването й да изпълни задълженията си по посочените фактури.
По делото ответникът не твърди и не доказва да е извършил плащане
на задълженията си по посочените в исковата молба фактури в претендирания
общ размер от 41 000,01 лева с ДДС.
Ищецът твърди, че процесните фактури са осчетоводени в неговото
счетоводство, продажбите са вписани надлежно в дневниците за продажби,
като същите са осчетоводени и от ответното дружество и по тях ответникът е
ползвал данъчен кредит. Този факт не е оспорен от ответника с отговора на
исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на
договор за покупко-продажба, тъй като такъв писмен не бил представен от
ищеца, както и наличието на писмени заявки от купувача и специално
направена оферта за цени. Оспорил е също, че представените фактури не били
заверени от представител на ищеца.
Делото е разгледано от първоинстанционния съд в закрито съдебно
заседание, след представени от страните писмени защити, при условията на
чл.376 ГПК.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
От събраните в производството писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че страните са обвързани от договор за
търговска продажба с периодично изпълнение, който е двустранен,
възмезден, консенсуален и има облигационно-вещно действие. Освен това,
същите се намират в трайни търговски отношения.
Според разпоредбата на чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия казус във всяка от
данъчните фактури е посочен /уговорен/ падеж на задължението за плащане
на цената. Съгласно чл.79,ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава.
При безспорните правоотношения между страните, отразени в
процесните фактури, предявените вземания са възникнали и доколкото не се
твърди изпълнение от ответника, възлизат на претендираната сума. Ищецът е
изпълнил задълженията си по договора като е прехвърлил собствеността и е
предал на купувача стоките, предмет на покупко-продажбата. Издал е
описаните по-горе 8 бр. фактури, а купувачът е следвало да плати цената,
което не е сторил. Същият не оспорва този факт в отговора на исковата молба.
Всяка от фактурите носи подпис на приелия стоката за „БЕЛОПЕЙПЪР“
ЕООД - водач на МПС, с посочени имена и ДК номер на автомобила, като
ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил, че стоките са получени
3
от лица, служители на „БЕЛОПЕЙПЪР“ ЕООД. В бланкетното оспорване на
фактурите ответникът оспорва единствено факта, че същите не били заверени
от представител на ищеца, което не отговаря на истината.
По делото липсват доказателства от които да е видно, че ответникът
е изпълнил задължението си за плащане на остатъка от цената на стоките по
описаните 8 бр. фактури в размер общо на 41 000,01 лева с ДДС.
Поради това иска по чл.327,ал.1 от ТЗ се явява основателен и
доказан в предявения размер и следва да бъде уважен изцяло, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд. Върху сумата от 41 000,01
лева се дължи и законна лихва от предявяването на иска до окончателното
плащане на сумата.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че липсва
писмен договор между страните и писмени заявки от купувача, и специално
направена оферта за цени, поради което не можело да се приеме, че страните
са в договорни отношения и че доставките са реално извършени. Според
императивната разпоредба на чл.293,ал.1 от ТЗ, за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон. Обикновената търговска продажба, уредена в чл.318 ТЗ,
както и продажбата с периодично изпълнение, уредена в разпоредбата на
чл.332, не предвиждат писмена форма за действителност на договора за
покупко-продажба. Възражението на ответника за недължимост на исковата
сума е неоснователно и поради това, че след като не е възразил и е приел
доставките, той се е съгласил с цената по аргумент от разпоредбата на чл.292,
ал.1 ТЗ.
В съдебната практика трайно е прието становището, че отразяването
на една фактура за продажба на стоки в счетоводството на получателя,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за
възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата. В
настоящия случай жалбоподателят-ответник не е отрекъл факта на
осчетоводяване на фактурата, факта на включването й в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит за доставката. Ако с
отговора тези обстоятелства са оспорени, то съдът би назначил съдебно-
счетоводна експертиза, която да извърши проверка в счетоводството на
ответника и да установи действителното фактическо положение, което би
наложило делото да се разгледа в открито съдебно заседание. Такава
експертиза не е назначавана по делото, доколкото твърдения за липса на
осчетоводяване не са наведени от ответника. В редица свои решения, като
напр. решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на II т.о. , решение
№ 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на I т.о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на II т.о., решение № 23 от 07.02.201 1 г. по т.д. №
588/2010 г. на II т.о., ВКС приема, че фактурата може да се приеме като
4
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. За произтичащите правни последици от
извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от
последния фактура и осъществено от него приспадане на данъчен кредит,
ВКС се е произнесъл в решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г.,
II т. о. Това решение формира задължителна съдебна практика, според която
„само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване.”
С оглед изложеното въззивният съд намира оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни, което налага потвърждаване на
обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на
въззиваемото дружество-ищец се следват направените в настоящата
инстанция разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. В
същия е претендирано заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лева с ДДС.Към списъка са приложени адвокатско пълномощно,
фактура за извършено плащане към адвокатското дружество и банково
извлечение за постъпване на сумата по банковата сметка на адвокатското
дружество.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260019 от 08.02.2021 г. на Софийски
окръжен съд, ТО, III състав, постановено по Т.д.№ 142/2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „БЕЛОПЕЙПЪР“-ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „КЕЙ ПИ КЕЙ“-ЕООД, ЕИК *********,
направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6