№ 15652
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110130669 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сумата 2 179,77 лева, представляваща дължима
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане
на вземането, сумата 406,20 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г.,
сумата 25,66 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането и сумата 5,42
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., които суми касаят топлоснабден
имот – а., находящ се в гр. С., абонатен № . и за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС,
67 състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
1
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
От името на ответницата е депозиран отговор в законоустановения срок,
с който исковете се оспорват като неоснователни, като се: Оспорва наличието
на възникнала облигационна връзка с ищцовото дружество. Оспорва
дължимостта на лихва за забава, при твърдения, че клаузите на чл. 32 и чл. 33
от общите условия на ищцовото дружество са нищожни. Оспорва за
процесния период ищецът да е имал валиден договор, сключен с фирмата за
дялово разпределение, като твърди, че ищцовото дружество не е
легитимирано да претендира сумите за доставена услуга дялово
разпределение. Оспорва действието на договора, сключен между
сградатаетажна собственост и фирмата за дялово разпределение, тъй като към
исковия период срокът му е бил изтекъл. Оспорва процесният имот да е
топлоснабден. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за
периода. Оспорва да са налице строителни книжа, удостоверяващи изградена
сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Твърди, че
никога не е извършвано от сертифицирано лице заснемане на щрангове и
отоплителни тела, както и записване на техните индивидуални параметри,
К.П.Д., проектна мощност и кубатура. Оспорва средствата за търговско
измерване да са сертифицирани. Поддържа, че представеният протокол от
общото събрание на етажните собственици е подписан от лица, които не
притежават представителна власт, и същият не съдържа достоверна дата.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания или на част от тях.
Третото лице помагач „Т.” ЕООД изразява становище за основателност
на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
2
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се
явява собственик на процесния имот. В тази насока е представен Договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти от
31.07.1990 г., от който се установява, че И.Л.В. и ответницата Ж. Е. Д.
/предишно име Б.Е.В. - видно от справка от НБДН за промяна на име от
04.03.2002 г./, са придобили собственост върху процесния недвижим имот - а.,
находящ се в гр. С.. От представения нотариален акт № .. се установява, че на
01.04.2010 г. Ю.И.В. е продала на съсобственика си Ж. Е. Д. притежаваната от
нея ½ идеална част от процесния недвижим имот. Както беше посочено и по-
горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава
3
ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост върху
топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено,
респективно при липса на други доказателства, касаещи собствеността върху
имота и по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно
отношение между ответницата и ищеца през периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за
дължимостта на суми във връзка със същото, е това дали ответницата
фактически е ползвала имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „Т.“ ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 25.09.2002 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби
в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало
монтиран 1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице посочва, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т.” ЕООД.
Сградата е била без отопление, поради което ТЕ за отопление на имота от
радиатори и ТЕ отдадена от сградна инсталация не е начислявана. Топлата
вода за сезон 2019/2020 г. е начислявана прогнозно, а за сезон 2020/2021 г.
поради неосигурен достъп е начислявана на база брой потребители /2 лица/ по
140л/ден за един човек. Експертът е посочил, че техническото средство за
търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало
метрологични проверки и съответства на одобрения тип. От заключението се
изяснява още, че дължимата от ответницата сума за процесния период от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 2126,92 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се
базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която
4
той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи, както и включително не са
налице конкретни оспорвания от страна на ответницата във връзка с
отчитането на топлинната енергия.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират въз основа на данните
за реално потребление. Ето защо за определяне размера на дължимата цена
съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза,
която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 2126,92 лева,
поради което и предявения иск за главница за доставена топинна енергия се
явява основателен до посочения в експертизата размер.
Съдът намира, че направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2019
г. до м.04.2021 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в „Д.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид изложеното и
съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.01.2023 г. е изтекла погасителната давност за
месечните вземания, претендирани за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г.
включително.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
м.12.2019 г., поради което същото не е погасено по давност.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответницата следва да бъде
отхвърлена в частта за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г. и за сумата
5
310,13 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, съответно непогасена се
явява сумата за доставена топлинна енергия за периода от м.09.2019 г. до
м.04.2021 г. в размер на 1816,79 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № .. на КЕВР, които са влезли в сила
на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период
възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. Доколкото се
установява частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е
начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за
законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК следва да се
уважи до размера от 338,56 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер
от 406,20 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер. Следва да се приеме, че ответницата не дължи обезщетение за
забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи
извода, че тя е била поканена или че е следвало да заплати дължимата сума в
определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 485,88 лева
– 85,88 лева държавна такса, 350 лева депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер 50,00 лева, както и разноски в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 102,34 лева. С оглед изхода на делото, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 404,93 лева за разноски в исковия
процес и сумата 85,29 лева за разноски в производство по ч. гр. дело № . г.
Ответницата не е сторила разноски в производството. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие ответницата е
уговорена безплатна правна помощ. Във връзка с това съгласно чл. 38, ал. 2
ЗАдв и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв. М.
Л. за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в
6
размер на 400 лева в исковото производство, съответно съобразно
отхвърлената част от исковете, на адв. М. Л. Л. следва да бъде присъдена
сумата от 66,65 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ж. Е. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДЪЛЖИ НА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление гр. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 1816,79 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със
законната лихва от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 338,56
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г. и сумата 25,66 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й изплащане, които суми
касаят топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., абонатен № . и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № . г.
по описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 2179,77 лева
и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., иска за обезщетение за забавено
плащане до пълния предявен размер от 406,20 лева и иска за сумата 5,42 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 85,29 лева, представляваща разноски в производството
по ч. гр. дело № . г. по описа на СРС, 67 състав и сумата 404,93 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Л.
Л. сумата 66,65 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7