Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
Велико Търново, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря Д. С.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 622/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по жалба, вх.№ 1637/04.10.2021г. в АСВТ,
подадена от К.Н.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, представляван в
съдебно заседание от упълномощения адвокат Р. П. от ВТАК.
Оспорва се в неговата цялост Ревизионен акт № Р-04000421000750-091-001/29.06.2021
година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново,
потвърден по административен ред с Решение № 112/20.09.2021 година на директор
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при
ЦУ на НАП.
С РА за периода
от 21.05.2020г. до 20.12.2020г. са определени задължения за ДДС общо в размер
на 1 414,48лв. и са начислени лихви в размер на 96,98лв.
II.Становища на страните:
Оспорващият навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. Намира фактическите констатации на РО за необосновани, тъй като не бил получател на услуги
от платформата в интернет “Patreon”. За неправилни намира и констатациите
на органа по приходи, че съгласно представената Справка по месеци е посочил, че
получава от платформата събраните абонаменти от потребителите, като при
изплащането от тази сума са му удържани такса за предоставените от нея услуги и
такса за обработка на плащанията. Всъщност, посочва, че се явявал единствено
доставчик на видеосъдържание към тази платформа, която от своя страна била доставчика
на услуга по електронен път– предоставя достъп до своето съдържание на
регистрирани абонати, наречени „покровители“, срещу заплащана от тях месечна
абонаментна такса, върху която такса “Patreon” начислявал и внасял ДДС. Твърди, че
сумата, която получава за своето съдържание в платформата е разликата от
събраните средства от „Patreon“ от абонамента, задържаната от Patreon сума в
размер на 8% от общата сума на абонамента и задържаните банкови такси от
платежния процесор.
Чрез
упълномощения процесуален представител /ПП/ в о.с.з. оспорващият пледира за
основателност на жалбата и отмяна на РА. Представя писмено становище, в което
поддържа жалбата срещу РА с доводи, че РЛ не е получател на услуги, а е
доставчик на платформата единствено по отношение на предоставените
видеоклипове, а самата платформа е доставчик на тези видеоклипове към
последователите на жалбоподателя, за което същата събира абонаментни такси, върху
които „Patreon“ е начислила и удържала ДДС. Намира за необосновани и недоказани
констатациите на органите по приходите, че съгласно представената справка по
месеци е получавал от платформата събраните абонаменти от потребителите като
при изплащането им е удържана такса за предоставяне на услугата и такса за
обработка на плащанията. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски, за което не представя Списък с разноски.
Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” –
Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат
предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 11/23.01.2020
година на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико
Търново. Намира, че в хода на производството не са събрани доказателства,
опровергаващи констатациите на органа по приходите. Настоява, съдът да не
кредитира заключението на вещото лице по назначената от съда ССчЕ, конкретно в
частта по въпрос №5, тъй като не бил в компетентността на експерта. Допълнителни
съображения излага в писмена защита, представена в предоставения срок. ПП на ответната страна претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно
материалния интерес, в размер на 335,80 лв., за които представя в о.с.з. Списък
с разноски.
III.По допустимостта на производството:
Съдът
установи, че посоченият по-горе Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде
отменен изцяло. С РА на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86,
ал.1 от с.з. са установени задължения за ДДС за периода от 21.05.2020г. до
20.12.2020г. общо в размер на 1 414,48лв. и са начислени лихви в размер на 96,98лв.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена е от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е потвърден с
Решение № 112/20.09.2021 година на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен
контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1
от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 20.09.2021г.,
а жалбата е депозирана на 04.10.2021г., видно от входящия номер при ответника.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и
местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ
- бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на страните разпределението на
доказателствената тежест в процеса. На оспорващия е указано, на основание чл.
170, ал.3 от АПК, във
вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и §2 от ДР на
ДОПК, че следва да ангажира доказателства за своевременното му регистриране по ЗДДС, съгласно
задължението по чл.97а от ЗДДС. При което следва да докаже, че е начислил ДДС с Протокол по
чл.117 от ЗДДС в качеството на получател на облагаеми доставки на
територията на страната - процесните
електронни услуги от платформата „Patreon“. На ответника, на основание чл. 170,
ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е указано, че следва да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число да
подкрепи с доказателства твърдението за наличие на облагаеми доставки на
услуги/електронни такива, различни от обработката на плащанията/ на
територията на страната с получател жалбоподателя.
Във връзка с горното ответната страна представи
административната преписка по издаване на РА, приложена към Писмо вх. №
4448/11.10.2021г., организирана в 1 бр. папки от 110 листа. Приети като
доказателства по делото са и записаните на електронен носител електронни
документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА -вж. ВДС в плик на л.110 от
делото/.
В първото о.с.з. от 02.12.2021г. на основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2
от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за оспорване на
истинността на представените от процесуалния представител на ответника
електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 13.01.2022г.
не е направено изявление за оспорването им.
В същото заседание от 13.01.2022г. са приети писмени
доказателства, представени от ПП на жалбоподателя - извлечения и
кореспонденция, водена между платформата „Patreon“ и жалбоподателя, а именно
таксите, които се удържат от страна на Patreon и удържаното ДДС от събраните
средства от т. нар. „покровители“, т.е. крайните ползватели на платформата; извлечения
от партидата по сметката в PayPal; справка за извършени изплащания и подробна таблица със
т.нар. заработка / изработката
и удържаните такси за обработка на плащанията и крайната сума, която е постъпила
в партидата на жалбоподателя/.
От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за
назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, което е уважено. В молба вх. №337/24.01.2022г.
от ПП на жалбоподателя са формулирани въпросите към ВЛ, като по въпрос 5 от тях
е направено възражение от ПП на ответника, обективирано в становище изх. №101/25.01.2022г.
на ДОДОП по мотиви, че същият е от компетентността на съда. С Определение от
02.02.2022г. в з.с.с съдът е допуснал ССчЕ, която да отговори на въпросите,
посочен в нарочната молба и на такива, формулирани от съда. Заключението на ВЛ
е прието по делото в о.с.з., проведено
на 24.03.2022г., по предвидения процесуален ред, като ПП на ответника е
направил възражение в частта, в която ВЛ е отговорило на въпроси с правен
характер (конкретно въпрос 5 от молбата). Заключението на експерта е дадено под
страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице
е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като поддържа изводите
си, отразени в писменото ЕЗ.
Посочените в този раздел писмени доказателства,
електронни документи и съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по съществото на
правния спор в съответната част на решението.
Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за
установено следното:
V.По фактите:
1.Ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл.4,
ал. 1 от ЗДДФЛ с постоянен адрес в Република България. Същият е регистриран
като самоосигуряващо се лице, упражняващ свободна професия от 01.09.2020г., и
извършва независима икономическа дейност, която представлява заснемане на
собствени видеоклипове периодично, за собствена сметка и на собствен риск,
разпространявани чрез интернет платформи. Въз основа на подадено от К.К.
заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. №
043912003561994/04.12.2020г. същият е регистриран по ЗДДС с Акт за регистрация
№040422003689886/18.12.2020г., считано от 21.12.2020г.
2. При ревизията са осъществените
следните процесуални действия:
В хода на ревизията на ДЗЛ са връчени Искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
Р-04000421000750-040-001/ 12.02.2021 г. и № Р-04000421000750-040-002/21.04.2021
г., с които от органите по приходите е изискана информация за получени от
лицето доходи през 2020г.; данни за получени парични средства/възнаграждения,
изплатени чрез лицензирани пощенски оператори или системи за бързи плащания;
копия на фактури и договори за получаване или предоставяне на услуги между с
Patreon Ireland Limited и Google Ireland Limited. В писмо вх. № 4783/01.03.2021
г. и вх.№ 9893/07.05.2021 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново от ДЗЛ са
представени подробни писмени обяснения и изискваните документи, в т.ч. справки
за получените доходи по месеци за 2020 г. от платформите You Tube и Patreon,
справка за удържани такси от тези платформи, банкови извлечения от ТБ „Банка
ДСК" ЕАД. В отговора е посочено, че в качеството си на физическо лице
извършва независима икономическа дейност, която представлява заснемане на
собствени видеоклипове. За популяризирането на видеоклиповете използва канал в
платформата You Tube и е създател на страница за членство в платформата „Patreon“
като получава възнаграждение, чрез платежни процесори, работещи чрез
съответните платформи - Google
Ireland Limited и PayPal(Europe). Създаването на канал в You Tube - Google
Ireland Limited /дружество учредено и действащо съгласно законите на Ирландия с
VAT № IE6388047V/ е с цел да се получат харесвания на клиповете, които са
предоставени на платформата, напълно безвъзмездно и за двете страни. След изпълнение
на определени условия - 1000 абоната и 4000 валидни часа гледане се получава
позволение за участие в партньорската
програма на You Tube, чрез която се изплащат възнаграждения, представляващи
суми, формирани от приходи вследствие на излъчваните реклами по време на
гледане на продукта от потребителите му. По отношение на платформата Patreon
Ireland Limited, с VAT № IE3584213IH, твърди, че видеоклиповете се публикуват в
създадена страница за членство, която има за цел да привлече „покровители".
Последователите на платформата заплащат абонамент, който е в основата на
събраните средства, които след приспадане на такси се превеждат на автора на
клиповете. Между него и
платформите You Tube - Google Ireland Limited и Patreon Ireland Limited нямало
сключени договори и не са му издавани фактури. Възнагражденията е получавал
един път месечно, като първото възнаграждение е изплатено от You Tube - Google
Ireland Limited на 25.05.2020 г. С отговора са представени справка за
реализиран оборот по месеци от You Tube - Google Ireland Limited за период м.05
- м. 12.2020 г в размер на 13 695,60 лв. и Справка за реализиран оборот по
месеци от Patreon Ireland Limited за период м.06 - м. 12.2020 г в размер на
70808,88 лв. и Банкови извлечения от ТБ „Банка ДСК" ЕАД.
Във връзка с второто ИПДПОЗЛ от 21.04.2021 г. от К.Н.К. са представени писмени
обяснения с вх. № 9893/07.05.2021 г., в които е посочил, че е получил от „Patreon“
събраните абонаменти от потребителите периодично, като при изплащането от
страна на платформата са удържани от тази сума такса за предоставените от нея
услуги и такса за обработка на плащанията, за които е представена справка по
месеци.
3. Актът на администрацията:
PA № Р-04000421000750-091-001/29.06.2021 г. на орган по
приходите, е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на
Ревизионен доклад № Р-04000421000750-092-001/01.06.2021 г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-04000421000750-020-001/09.02.2021 г., връчена на ДЗЛ по електронен
път на 15.02.2021 г. Ревизията е за установяване на задължения за данък по ЗДДС
за периода от 21.05.2020 г. до 20.12.2020г.
За резултатите от ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000421000750-092-001/01.06.2021 г.,
връчен по електронен път на
01.06.2020 г. и който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от
обжалвания PA Срещу РД не е подадено
възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
На основание
на констатациите в РД и приложените към него доказателства компетентните органи
по приходите са издали обжалвания PA № Р-04000421000750-091-001/29.06.2021 г.,
с който за данъчните периоди от 21.05.2020 г. до 20.12.2020 г. са определени
задължения по ЗДДС общо в размер на 1 414,48 лв. и лихви върху тези задължения
в размер на 96,98 лв., които задължения са предмет на обжалване в настоящото
производство.
Органите по приходите са приели, че жалбоподателя К.К.
е получател на доставки на електронни услуги от интернет
платформата „Patreon“ с място на изпълнение на територията на България, при
която хипотеза ДДС се дължи от получателя на услугата, на основание чл.82,
ал.2, т.3 от ЗДДС, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДДС. Начислен е ДДС до момента
на регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя, с правно основание чл.102, ал.3, т.1
от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 от с.з.
4. Решаващият
орган при административното
обжалване е намерил фактическите основания на РА за подкрепени от събраните
доказателства, а установените задължения за правилно определени по основание и
размер, поради което РА е потвърден като законосъобразен.
Възраженията в жалбата са приети за неоснователни. Директорът
на ДОДОП е приел, при анализа на доказателствения материал, че органите по
приходите са установили правилно фактическата обстановка и въз основа на нея са
достигнали до обоснования извод, че К.К. е получател на услуги (такси за обслужване и др.) с
доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на територията на
страната - Patreon Ireland Limited -дружество, учредено и действащо съгласно
законите на Република Ирландия, доколкото доставката е с място на изпълнение на
територията на страната съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС и е облагаема, то данъкът
е изискуем от получателя К.К. (данъчно задължено лице) по доставката на основание
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Посочено е, че за същото лице възниква задължение
за начисляване на данъка по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДЦС чрез издаване на
протокол по чл.117, ал. 1, т. 1 от с.з., а правото на приспадане на данъчен
кредит по така издадения протокол не е налице, предвид ограничителната
разпоредба на чл. 70, ал. 4, изречение първо от ЗДДС. Горестоящият орган
приема, че са били налице предвидените в чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС предпоставки за регистрация
по ЗДДС и ДЗЛ дължи данък добавена стойност за получените от платформата
Patreon Ireland Limited услуги, за които са удържани такси за обслужване,
различни от тези за паричните преводи. Потвърденият изцяло по административен
ред РА е предмет на настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от
29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения.
Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът
за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от
01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз/
Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в
сила ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от
28 ноември 2006г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност, която на основание чл.414 от същата
е задължителна за държавите членки, които са имали срок не по-късно от
01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната Директива е транспонирана за
България с посочения ЗДДС, както и другите директиви, посочени в §1а от ДР на
ЗДДС. Във връзка с горното процесните доставки на услуги попадат под режима на
общата система на ДДС, въведен с цитираната Директива 2006/112/ЕО.
На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО)
и чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС - Съдът на Европейския съюз се произнася
преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността,
какъвто акт е и Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република
България ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. чл.2 и чл.58 Акта относно
условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените на
Учредителните договори/, актовете на институциите на ЕС, приети преди
присъединяването, в т.ч. и решенията на
Съда на Европейския съюз/СЕС/, по дела, образувани по преюдициални запитвания
от националните юрисдикции на държавите членки на съюза, вклч. преди присъединяването на България към
ЕС, са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България. Поради
това, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на Директива
2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания. Понастоящем,
т.е. след влизането ни в ЕС,
задължителната сила на това тълкуване е уредена изрично и в норма на
националното право - чл.633 от ГПК/в сила от 24.07.2007г./, вр. с §2 от ДР на
ДОПК.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се
установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер, т.к. същите
възникват по силата на закона, а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.
При дължимата проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен акт.
Същият е издаден като електронен документ, подписан от
издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на
постановяването на акта. Приложените ЗВР и РД също са представени на електронен
носител /CD в плик на л. 110 от делото/, като процесуалния
представител на жалбоподател не се възползва от правото си да оспори
истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР
на ДОПК, въпреки дадените указания и възможност за това, с нарочно определение
на съда. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по
силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, в
приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/,
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ само квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички
значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т.
12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и
чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ създават задължения за доставчика на удостоверителни
услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за квалифициран
електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който публикува
удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като
доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.
Следователно, публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация
относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни
подписи, издадени от същия.
В настоящия случай, след проверка с програмен продукт
DSTool на копията на електронните документи на СД, съдът установи, че
представените на СД копия на електронни документи по ревизията, в т.ч. РА, РД,
ЗВР са подписани като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е
подписан от органите, посочени в тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за
форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, във вр. с чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ, тъй като е съставен електронен документ, подписан с квалифицирани
електронни подписи, което гарантира неговата автентичност и валидност.
С оглед изложеното, съдът приема, че изброените РА, РД
и ЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на същите, с
квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, предвид което
издадените от тях документи са валидни такива и не са налице основания да се
считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от М.И.Д. на длъжност „Началник сектор“, която е
определена със Заповед №6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново за компетентен орган да възлага ревизии. От това следва изводът, че
същият е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.45-46, папка 1/. С факта на посочване на органа по приходите в
издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният
орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална
компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни
субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган,
участник в екипа, който издава РА е лицето С.Д.Ц. – гл.инспектор по приходите,
която е имала качеството ръководител на ревизията, което го определя като
компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
При съпоставката на представената Заповед, която по
време и предмет е относима към процесния акт и период, съдът приема, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му
/29.06.202021г./., предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на
лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА, не прави същия
нищожен е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на
ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така
посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.
Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им
компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис.
Решението на ДОДОП № 112/20.09.2021г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА, е издадено от титуляра на
длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ - В. Търново. В този ред на мисли,
същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за допустимост
на съдебния контрол на РА.
В
заключение, съдът прие, че оспореният РА
е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.
Оспореният
РА е законосъобразен от формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена форма,
такава за действителност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и
съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.
При издаване на РА са спазени процесуалните
разпоредби.
При издаване на жалбоподателят е бил запознаван с
всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена
достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал.
Не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са
нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи по
приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да са
извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и не
се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване
на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са допуснати
съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и
разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ.
В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на публичните задължения на дружеството.
Относимостта и значението на събраните доказателства за данъчните
задължения е въпрос по съществото на спора и дори да се приеме, че са допуснати
пропуски в ревизионното производство при събирането и обсъждането на
доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви
аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда
не е преклудирана.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения
от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от
тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора.
След преценка
на констатациите в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните
и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната
законосъобразност на обжалвания РА:
По ЗДДС:
Установените с РА задължения по ЗДДС са общо в размер
на 1 414,48 лв. и са в резултат на получени от К.Н.К. доставки на
електронни услуги с място на изпълнение на територията на страната с доставчик
интернет платформата „Patreon Ireland Limited” – дружество,
регистрирано в държава членка на ЕС –
Република Ирландия, за които услуги е начислена такса за обслужване общо в
размер на 7072,44 лв. (или 3616,08 евро) за данъчен период от 21.05.2020 г. до
20.12.2020 г.
Във връзка с процесните доставки са представени копия
на следните документи:
-
Справка -
декларация за реализиран оборот по месеци за
периода от м.01.2020г. до м.12.2020г. от К.К. като регистриран създател на
страница за членство и профил в „Patreon Ireland Limited“ и
изплатените суми чрез платежен процесор PayPаl в евро и лева;
-
месечни
извлечения от банковата сметка на К.Н.К. при „Банка ДСК“ ЕАД за периода от
01.05.2020г. до 31.12.2020г.;
-
Разпечатка
за удържани такси и извършени преводи от платформата „Patreon“ за периода от м.05.2020г. до
м.12.2020г.;
-
Справка за
удържани такси от „Patreon Ireland Limited“ по месеци и държави от акаунти в платформата;
-
кореспонденция
между платформата „Patreon“ и К.Н.К..
В резултат
на съвкупната преценка на събраните при ревизията доказателства органите по
приходите са приели, че за предоставените от РЛ доставки на услуги по
електронен път - заснемане и публикуване на собствени видеоклипове в
създадената от него страница за членство към интернет платформата „Patreon“ не възниква
задължение за начисляване на данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. От друга
страна е преценено, че К. е получател на услуги на територията на страна,
изразяващи се в начисляваната от платформата „Patreon“ – доставчик такса за обслужване, като
в случая доставката е облагаема на
основание чл. 21, ал.2 от ЗДДС и за РЛ е възникнало задължение за начисляване
на данъка на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за периода м. май 2020г. –
м.декември 2020г.
Съдът споделя извода на администрацията, че през
процесния период РЛ е получател на облагаема доставка - електронни услуги, с
място на изпълнение на територията на страната, които са извършени от
доставчика „Patreon Ireland Limited“, регистриран в страна членка на ЕС, и на
основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за него е възникнало задължение за плащане
на ДДС по тях. Съображенията за това са следните:
На първо място, според нормата на чл. 97а, ал. 2 и 4
от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.
3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги
по чл. 21, ал. 2 от с.з., с място на изпълнение на територията на друга
държава-членка. Така, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие),
като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Адресат
на тази норма са всички данъчнозадължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС като РЛ попада в обхвата на тази разпоредба, доколкото извършва
независима икономическа дейност.
От събраните в хода на ревизионното и съдебното
производство доказателства се установява, че К. е заснемал авторски
видеоклипове, които е разпространявал чрез собствения си канал във уеб-базирана
платформа You Tube, за което е получавал възнаграждение на база броя гледания
на излъчваните реклами, както и чрез акаунта си в „Patreon“, за което
платформата му е изплащала по банкова сметка ***, представляваща разликата
между платените абонаментни такси от последователите, от една страна, и таксата за обслужване към платформата и
таксата за обработка на плащането,
от друга страна. И двете интернет платформи са учредени и регистрирани съгласно
законите на Република Ирландия като You
Tube – Google Ireland Limited e c VAT № IE6388047V, а дружеството „Patreon Ireland
Limited” c VAT №
IE3584213IH, като същото е регистрирано за целите на ДДС в държави в и извън
ЕС, като в Европа е регистрирано с VAT номер, система MOSS, EU372009942.
Извършените от жалбоподателя доставки към двете платформи представляват
„услуги, извършвани по електронен път“ по смисъла на § 1, т.14 от ДР на ЗДДС и
са с място на изпълнение извън територията на страната. След като РЛ е извършило услуга по чл.
21, ал. 2 от ЗДДС с получател данъчно задължено лице от ЕС, с валиден VIN и с
място на изпълнение - територията на другата държава членка, то е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по – късно от 7 дни преди датата на
получаване на плащането. Видно от представените справки и извлечения от
банковата сметка при „Банка ДСК“ ЕАД на К.Н.К., последният е получавал
ежемесечно преводи от „Google Ireland
Limited“ и „Patreon Ireland Limited”,
като първия такъв е от 25.05.2020г. с наредител „Google Ireland Limited“ в размер на 2156,48 евро. Съгласно
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата
е извършена. Предвид това, на основание чл.
97а, ал. 2 от ЗДДС за доставчика и настоящ жалбоподател, в качеството му на
ДЗЛ, е възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, което е следвало да бъде изпълнено до дата 18.05.2020г., което не е
сторено. Жалбоподателят е регистриран по реда на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС едва на
21.12.2020г., което е след предвидения в закона срок.
По отношение на установените при ревизията задължения
за ДДС следва да се отбележи, че същите са във връзка единствено с акаунта на
жалбоподателя в платформата „Patreon“, но не и с канала му в You Tube, от който
също получава възнаграждения, което налага да бъдат очертани същността и
основните моменти в дейността на тази платформа.
Механизмът на действие на платформата „Patreon“ се
установява от представените от РЛ обяснения в хода на ревизионното производство
и Общите условия за ползване на „Patreon“, които са общодостъпни на интернет
страницата на платформата (https://www.patreon.com/policy/legal) и са приложими
за всички потребители. Същият е описан и в заключението на ВЛ по назначената от
съда ССчЕ, която съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено, но по
същество тази експертиза не води до промяна на установените от РО факти и
обстоятелства по делото и не допринася с информация, която да е нова и да не е
изяснена в хода на ревизията. Въпросът за механизма на действие на процесната
платформа, издаването и счетоводно отразяване на фактури от жалбоподателя като
доставчик към Patreon
Ireland Limited за получените от платформата суми и техния размер не е бил
спорен.
В тази връзка се установява, че „Patreon“ е уеб-базирана
платформа за членство, която дава
възможност на потребители от целия свят да споделят свое собствено видеосъдържание.
Основната й роля се свежда до това да дава свобода на творци, наречени
„създадели“, да се изявят в създадената от тях страница за членство чрез
публикуване на собствени видеоклипове като позволява на други членове на интернет
платформата със създаден профил и сходни интереси, т.нар „последователи“, да
имат достъп до публикуваното от „създателя – покровител“ съдържание. За целта
последователите следва да заплатят абонамент (да закупят членство от Patreon),
за да подкрепят творенията на създателя. Абонаментът за членство е три вида –
1.месечен абонамент, 2.абонамент за създаване, при който се заплаща въз основа
на броя творения, публикувани от създателя през съответния месец и 3.годишен
абонамент. Размерът на абонаментната такса за достъп до видеосъдържанието на
покровителя се определя от него, съгласно Общите условия на платформата, като
плащанията се извършват от платежния процес Pay Pal. Oт размера на абонамента създателят дължи на платформата две такси – едната е за членство и е в
зависимост от избраното ниво на услуга (Lite – 5%; Pro – 8%; Premium – 12%) , а втората такса е за обработка на
плащане и е в зависимост от валутата, избрана от създателя. На следващо място,
към размера на определената такса за абонамент за клиенти на платформата от
целия ЕС, допълнително се начислява ДДС върху плащанията за електронно
предоставени услуги, като размерът на данъка се събира и внася от Patreon към
данъчен орган в държавата по местонахождение на последователите. Писмен договор
между Patreon, от една страна, и създателят на видеосъдържанието съответно
последователят, не се сключва и данъчни документи за заплатените суми не се
издават.
В отговора на въпрос пети от ССчЕ вещото лице е
приело, че процесната платформа не е
доставчик на услуга – начислена такса за обслужване, към създателите на видеосъдържание,
какъвто е РЛ,съответно жалбоподателят не е получател на услуга от Patreon,
поради което неправилно органите по приходите са приели, че за него е налице
задължение за заплащане на ДДС за получени услуги, попадащи в обхвата на чл.
82,ал.2, т.3 от ЗДДС. Следва да се напомни, че експертизата е доказателствено
средство от такова естество, че служи за изясняване на някои възникнали по
делото въпроси, когато за тях са нужни специални знания, каквито съдът не
притежава. Вещото лице не може да събира доказателства или да дава правна
преценка на доказателствата, събрани от съда. В случая в частта от заключението,
касаещо въпрос пети, отговорът на ВЛ съдържа правен извод и съдът намира, че не
следва да го кредитира и да се съобразява с него. Експертът не може да излага логически
и правни изводи или изводи, касаещи приложението на закона, а дали е налице доставка
на услуга с доставчик Patreon към
жалбоподателя по формата на начислена такса за обслужване и дължи ли се
съответно данък от получателя следва да бъде съобразено съгласно събраните по
делото доказателства.
От данните по делото се установява, че през процесния
период РЛ е със създаден профил в платформата „Patreon“ като същият е имал
качеството на „създател на съдържание“ и е споделял свои видеоклипове с
последователи от различни държави срещу месечна абонамента такса от 5 евро,
върху която е начислено ДДС и са удържани от платформата двете такси съгласно
Общите условия – такса за услуга и такса за обработка на плащанията от
платежния процесор Pay Pal. Съгласно експертното заключение, ежемесечно (за
периода от м.06.2020г. до м.12.2020г.), въз основа на получените по банков път
чрез платежния процесор Pay Pal суми от платформата Patreon Ireland Limited жалбоподателят
К.К. е издавал фактури за продажба на услугата и е начислил приход със
счетоводни справки като е дебитирана сметка 411 „Клиенти“ - аналитична партида
Patreon Ireland Limited, и кредитирана сметка 703 „Приходи създаване на
видеоклипове“ със стойността на издадените фактури. Общата стойност на
получения от жалбоподателя нетен приход е в размер на 36 293,63 евро /левова
равностойност 70 984,17 лв., след удържани такси за предоставените услуги
от платформата /т.нар. „Patreon такса“/ и такси за обработка на плащанията от
платежния процесор Pay Pal.
При тези данни, неоснователни са наведените в жалбата твърдения, че РЛ е единствено доставчик на собствени видеоклипове към „Patreon“, но не и получател на услуги от платформата към него. В случая, платформата „Patreon“, свързвайки жалбоподателя в качеството му на създател на видеосъдържание, от една страна, и неговите последователи чуждестранни физически лица(покровители), предоставя услуга и на двете страни. За целите на предоставяните по електронен път услуги, т.нар.„създатели“, какъвто е и жалбоподателят К.К., имат качеството на доставчик на услуга (предоставят заснети свои видеоклипове) към платформата, която в този случай е получател на услугата, но същевременно след това тези видеоклипове се доставят от платформата (вече доставчик) на последователите на създателя (получатели на услуги по електронен път), чуждестранни физически лица, неустановени на територията на страната и които за да имат достъп до съдържанието на страницата на съответния творец, който следват в платформата, са заплатили месечна абонаментна такса. Като доставчик на услуга към платформата „Patreon“, РЛ получава като възнаграждение ежемесечно част от заплатените абонаментни такси, съгласно приетите от потребителя Общи условия за дейността на „Patreon“. При така очертания механизъм, може да са приеме, че са налице три доставки: 1. доставка между създателите и ирландското дружество, управляващо платформата „Patreon“, на създаденото от тях видеосъдържание, по която данъчната основа е общият размер на платените месечни абонаментни такси от последователите; 2. доставка между ирландското дружество и трети чуждестранни физически лица, имащи регистрация в „Patreon“, последователи на съответния създател на видеосъдържание, като данъчната основа е заплатената месечна абонаментна такса; 3. Доставка между ирландското дружество и създателите на видеосъдържание, по която данъчната основа е таксата за обслужване. В този случай, както правилно са приели органите по приходите, по първата доставка, жалбоподателят е извършил услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с получател данъчно задължено лице от ЕС, с валиден VIN и с място на изпълнение - територията на другата държава членка, като тази доставка е необлагаема на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Но от друга страна, за да може да използва и да има
въобще достъп до функциите на самия „Patreon“, който разпространява
творчеството на „създателите“, последните, съгласявайки се с общите условия на
платформата, декларират, че ще плащат
такса за членство, която варира в зависимост от избраното ниво на услуга и
се удържа служебно от „Patreon“. В писмена декларация пред РО жалбоподателят признава наличието
на такива отчисления към платформата/вж. л.88-гръб папка 1 – такса за
възможността да ползва платформата/, оказва се
в размер на 8%. Така очертания механизъм на действие на управляваната от
Patreon Ireland Limited платформа наподобява отношенията по един комисионен
договор като удържаната от чуждестранното дружество такса за обслужване
(такса Patreon) всъщност може да се
определи като възнаграждението, което създателят на видеосъдържание
(жалбоподателят) заплаща на платформата за това, че последната е съдействала
неговото творчество да достигне до последователите му. Дейността на
жалбоподателя е свързана с доставка на услуги към търговец, регистрирани по ДДС
в други държави членки на ЕС, като същите се облагат по мястото на получаването
на услугата, но същевременно за ревизирания период К.К. е и получател по
доставки от същия търговец, регистриран извън територията на страната, като
тези доставки се използват, за да може РЛ да използва функциите на уеб
базираната платформата, свързваща го с неговите последователи, като цената
която заплаша за това всъщност е таксата за обслужване към „Patreon“. Или иначе казано, дейността на платформата има двойнствен
характер - предоставя
услуга както на последователите на жалбоподателя, така и на самия него, т.е РЛ
е получател по облагаема доставка по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение
на територията на страната. Въпреки че извършваните услуги от Patreon Ireland
Limited са извън териториалния обхват на българския ЗДДС, то те са облагаеми,
макар и от техния получател, съгласно правилата на държавата членка, в която е
местоизпълнението им, независимо от начина, по който е изплатена въпросната такса
за обслужване. На основание чл. 82, ал.
2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, а не от
доставчика. Съгласно тази разпоредба когато доставчикът е данъчно задължено
лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място
на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката при доставка на стоки, които се монтират или
инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано
по този закон
лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка. За тези
доставки жалбоподателят е следвало да издаде протоколи по чл. 117 от ЗДДС и да
начисли ДДС за услугите.
От информацията, която се съдържа в приложените към делото
документите, се установява, че Patreon Ireland Limited не издава документ за
таксите, които се удържат от „създателите“ за публикуване в платформата „Patreon“.
Същата изготвя справки, в които могат да бъдат проследени постъпващите в
акаунта на ‚създателя на видеосъдържание“ парични суми чрез платежния процесор
Pay Pal, заплатени от неговите последователи за достъп до публикуваното
съдържание в платформата. В тази връзка, съдът намира, че въпросните справки
нямат информативен характер, в какъвто смисъл е заключението на ВЛ, а същите се
изготвят на база приетите от потребителите на платформата общи условия и с тях
по несъмнен начин може да бъде установен размерът на удържаните от
жалбоподателя такси за обслужване и опреден размерът на следващия се ДДС.
Видно от данните по делото, за да използва
предоставяните от платформата услуги, РЛ
е избрало пакет „Pro“, съгласно който дължи 8% от стойността на заплатените от неговите последователи абонаментни такси към платформата.
В хода на
съдебното следствие от ПП на жалбоподателя е представена разпечатка от справка
на английски език за периода от 01.05.2020г. до 31.12.2020г., ведно с превод на
български език от лицензирана преводаческа агенция „Алианс Лингва Консулт“ ООД,
съдържаща общата сума в евро на събраните от последователите на РЛ абонаментни
такси за всеки от месеците; дял на създателя; размерът на таксата за обработка
на плащането и таксата за обслужване към Patreon и съответните им проценти от
общата сума. Съгласно тази справка, удържаните такси за обслужване за периода
от месец май 2020г. до месец декември 2020г. са общо в размер на 3 616,08 евро или
7072,43 лв. Предвид обстоятелството, че в общите условия на платформата не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно от таксата за обслужване, на
основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС следва да се приеме, че е включен в стойността
на таксата. Нормата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС предвижда облагане с ДДС,
когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. В
този случай, по силата на закона се приема, че ДЗЛ дължи данък за получените
облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Данъчното задължение е установено от
закона и дължимостта му не зависи от начина на регистрация /по подадено
заявление или по инициатива на орган по приходите/. Жалбоподателят К.К., като
подлежащо на регистрация лице на основание чл. 97а, ал.
2 от ЗДДС, има задължение за начисляване на данък за услугите, по
които е получател, което не е изпълнил и на основание чл. 102, ал.
3 от ЗДДС във връзка с
чл. 67, ал. 1 от с.з. дължи данък за удържаните от Patreon Ireland Limited
такси за обслужване във връзка с получените облагаеми доставки на услуги общо в
размер на 1 414,48лв. за периода от 21.05.2020г. до 20.12.2020г.
При преценка на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие се налага извода, че установената от органите по приходите
фактическа обстановка не се променя, а ревизионния акт е издаден при наличие на
предвидените в чл. 102, ал. 3 от ЗДДС материалноправни предпоставки. В обобщение по тези доказателствени източници може
да се направи заключение, че жалбоподателят като получател на услуги по чл. 21,
ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение в страната е платец на данъка по силата на
чл. 82, ал.2, т. 3 от ЗДДС.
По изложените мотиви, съдът прие жалбата за
неоснователна, поради което РА следва да бъде изцяло потвърден.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден като
електронен документ, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място
органи по приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена
форма – условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е
от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно
материалният закон.
След анализ на
доказателствената съвкупност по правилата на приложимия процесуален закон,
съдът прие за установени правнорелевантни факти, които по изложените в
настоящото мотиви, водят до решаващ правен извод за неоснователност на
предявената жалба, касаеща установените задължения по ЗДДС за ревизираните
периоди. В съдебната фаза на процеса от страна на жалбоподателя не бяха
представени доказателства, които да убедят съда, че в действителност същият не
е получател по облагаема доставка по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на
изпълнение в страната с доставчик ДЗЛ, регистрирано в друга държава – членка на
ЕС, съответно като получател, че не дължи ДДС на основание чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Законосъобразно и обосновано в РА е определен размерът на данъчната
основа и са определени допълнителните задължения за ДДС, дължим на
горепосоченото основание от РЛ. Като акцесорно задължение следва да бъдат
потвърдени и начислените лихви върху допълнително установените
задължения по ЗДДС в размер на 96,98лв.
Оспореният РА е
законосъобразен и обоснован, поради което същият следва да бъде оставен в сила,
а подадената срещу него жалба - като неоснователна и недоказана - да бъде оставена
без уважение.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2
от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите гр. София следва да се
заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното
съдебно заседание, в размер на 335,80 лв., определено съгласно Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
административен състав на Административен съд - Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Н.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес ***, против Ревизионен акт
№ Р-04000421000750-091-001/29.06.2021 година, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 112/20.09.2021
година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град
Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за
периода от 21.05.2020г. до 20.12.2020г. са определени задължения за ДДС общо в
размер на 1 414,48лв. и са начислени лихви в размер на 96,98лв.
ОСЪЖДА К.Н.К.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на Национална агенция за
приходите разноски по делото в размер на 335,80 лева (триста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки) за
настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: