№ 382
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Транс елит” ЕООД, с
която обжалва решение № 958 от 26.07.2023 г., постановено по т. д. № 1 318/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което съдът е прекратил по
предявения от „ФЗ Васил Костов“ ООД иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК,
търговско дружество „Транс елит“ ЕООД, ЕИК ********* и е осъдил „Транс елит“ ЕООД
да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 80 лв.,
разноски за производството, представляващи заплатена държавна такса.
В жалбата се твърди от въззивника, че не е доволен от постановеното
решение. Смята, че при постановяването на решението не са изследвани и не са отчетени
събраните средства по изпълнителните дела от ЧСИ Б. Я. и ЧСИ А. В.. Моли делото да бъде
разгледано от друг състав, които да задължи ЧСИ А. В. да предостави детайлна справка от
която е видно, че същият ЧСИ е разпределил сумата от 700 000 лв., а предходния ЧСИ е
продал три апартамента, магазин и парко-място, поради което смята, че сумата следва да е
надхвърлила търсената. Твърди, че предстоят още публични продани. От друга страна смята,
че пълномощникът на ищеца е преупълномощил друг адвокат без да има право на това.
Твърди, че е обърнал внимание на този факт, но г-жа Б. е отказала да го разгледа.
Въззиваемата страна „ФЗ Васил Костов“ ООД оспорва жалбата. Твърди, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи са неоснователни.
1
Твърди, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, както и че ответникът
не е ангажирал доказателства, че дългът е напълно изплатен. Моли съда да потвърди
атакуваното решение. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 958 от 26.07.2023
г., постановено по т. д. № 1 318/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 16 състав, с което съдът е прекратил по предявения от „ФЗ Васил Костов“ ООД
иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК, търговско дружество „Транс елит“ ЕООД,
ЕИК ********* и е осъдил „Транс елит“ ЕООД да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 80 лв., разноски за производството, представляващи
заплатена държавна такса.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото и
извършената от първоинстанционния съд справка по партидата на „Транс елит“ ЕООД, че
И. Н. Й. е едноличен собственик на капитала на дружеството, който е в размер на 5 000 лв.,
както и че с вписване № 20140626145646 в търговския регистър по партидата на
дружеството е вписан запор върху дружествените дялове на И. Н. Й., наложен по
изпълнително дело № 20128570400265 по описа на ЧСИ Б. Я. № 857 в регистъра на НК,
образувано въз основа на издаден в полза на ищеца „ФЗ Васил Костов“ ООД изпълнителен
лист.
Не се спори, а се установява и от представеният изпълнителен лист от
31.07.2012 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от
27.04.2012 г. по ч. гр. д. № 19 072/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 74 състав, че длъжникът „Пауър енерджи България“ ООД и длъжникът И. Н. Й.
са осъдени да заплатят солидарно на кредиторо „ ФЗ Васил Костов“ ООД сумата от 668 662
лв., представляваща главница по договор спогодба с нотариална заверка на подписите рег.
№ 4 321 от 02.09.2011 г. на нотариус № 43, с район на действие Софийски районен съд, с
дата на изискуемост на всички задължение, уредена с чл. 7 от същия – 28.02.2012 г. ведно
със законната лихва за периода от 17.04.2012 г. до изплащане на вземането, неустойка в
размер на 300 000 лв. и разноски по делото в размер на 19 374 лв.
Не се спори, а се установява и от представеното постановление за овластяване
по реда на чл. 517, ал.4 от ГПК, по изп. Д. № 565/18 г. по описа на ЧСИ А. В., че същата е
овластила взискателя да предяви иск за прекратяване на търговското дружество. Видно от
мотивите на постановлението към момента на издаването на същото не са погасени
главница от 962 521.78 лв., неолихвяема сума в размер на 157 391.20 лв., лихви в размер на
738 600 лв., разноски по ТТЗЧСИ в размер на 59 861.96 лв., като общия размер на
задълженията са в размер на 1 918 375.81 лв.
2
Не се спори, а се установява и от уведомление, изх. № 1 791/27.06.2023 г. на
ЧСИ А. В. № ***, с район на действие ОС-Монтана, че изп. дело № 20187470400565 е
образувано първоначално под № 20128570400265 по описа на ЧСИ Я. и е изпратено на
основание чл. 427 ГПК на ЧСИ В., при която е образувано под № 20187470400565. В
уведомлението ЧСИ е посочил, че към изготвяне на уведомлението, изпълнителното
производство е висящо и след извършените действия по осребряване на имущество на
длъжниците, извършени от двамата съдебни изпълнители е налице непогасено задължение в
размер на 1 114 928.26 лв.
От представената сметка за размера на дълга, издадена от ЧСИ А. В. е видно,
че след извършените разпределения длъжникът има задължения в размер общо на
1 302 252.96 лв. към 30.06.23 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнение е предявен конститутивен иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК за
прекратяване на ответното дружество „Транс елит“ ЕООД.
С атакуваното решение № 958 от 26.07.2023 г., постановено по т. д. № 1 318/23
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което съдът е
прекратил по предявения от „ФЗ Васил Костов“ ООД иск с правна квалификация чл. 517, ал.
4 ГПК, търговско дружество „Транс елит“ ЕООД, ЕИК ********* и е осъдил „Транс елит“
ЕООД да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 80 лв.,
разноски за производството, представляващи заплатена държавна такса.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по
същество същата е неоснователна, по следните съображения:
В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното решение, свързани с извода на първоинстанционния съд по отношение на
съществуването на задължения. В тази връзка се твърди, че съдът не е събрал доказателства,
от които да направи извод относно съществуването към настоящия момент на задължения на
едноличния собственик на капитала на дружеството. Релевирани са и твърдения, че в
първоинстанционното производство ищецът е представлява от преупълномощен адвокат,
като процесуалният представител не е имал право да преупълномощава. Така наведените
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни
по следните съображения:
Съгласно утвърдената практика на ВКС по решение 104 от 10.07.2014 г. по т.д.
2144/2013 г., ТК, II ТО на ВКС, решение 138 от 12.07.2017 г. по т.д. 1753/2016 г., ТК, І ТО на
3
ВКС и решение 60 от 10.07.2012 г. по т.д. 134/2012 г., ТК, І ТО на ВКС, която изцяло се
споделя от настоящия състав на съда, Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен и с него
се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала да
прекрати търговското дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационният дял
на длъжника. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска
е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на
взискател, а търговското дружество на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на
дружествения дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване
на този иск. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства така
предвидената абсолютна положителна предпоставка е налице, тъй като видно от
представеното удостоверение от ЧСИ изпълнителното производство е висящо, а ищецът в
настоящето производство не е загубил качеството си на кредитор.
От разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК се установява, че предпоставките за
основателност на така предявеният конститутивен иск са: притежавано от ищеца „ФЗ Васил
Костов“ ООД качество взискател по изпълнително дело, по което изпълнението е насочено
върху притежаван от длъжника И. Н. Й. дружествен дял в „Транс елит“ ЕООД, съответно
наложен върху дружествения дял запор и овластяване на взискателя от съдебния изпълнител
да поиска прекратяване на дружеството. С оглед на това се налага законосъобразен извод, че
предмет така предявеният иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане
(неговия размер) на кредитора-ишец, а упражняването на потестативно право за
прекратяване на търговското дружество-ответник и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението. С оглед на това и видно от
доказателствата в първоинстанционното производство съдът е дал указания и е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест да установи, че вземането е погасено изцяло. Такива доказателства
не са ангажирани в първоинстанционното производство, а представените пред настоящата
инстанция след приключване на съдебното дирене доказателства относно извършени
публични продани не могат да обоснован категоричен извод, че вземането на кредитора,
ищец в настоящето производство са изцяло погасени, което е предпоставка за отхвърляне на
предявеният иск. Аргумент за този извод е и липсата на прекратяване на изпълнителното
производство, което ако е настъпило в хода на съдебния процес по предявен иск по чл. 517,
ал. 4 ГПК има за последица отпадане на абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на конститутивния иск - ищецът няма качеството на взискател в
изпълнителния процес. Такива доводи не са твърдени от ответника. Същият в защитната си
теза твърди, че чрез извършените публични продани в двете изпълнителни производство са
набрани суми достатъчни да удовлетворят вземането на ищеца, но тези твърдения се
основават на незаконосъобразното разбиране, че същият дължи само присъдените със
заповедта за изпълнение суми, без да отчитат, че част от вземанията са обременени със
задължението да се заплаща лихва до тяхното погасяване, като погасяването на
4
задължението се извършва по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Не на последно място следва да се посочи, че от събраните доказателства
(удостоверението от ЧСИ А. В.) се установява, че ответното дружество има непогасени
задължения, които са предпоставка за основателност на предявеният иск.
По отношение на наведените доводи относно липсата на представителна власт
на пълномощника на ищеца съдът намира, че същите не следва да се обсъждат. Дори да е
налице такава, то същата би могла да обоснове доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в полза на самата страна. Позоваването на същите не от страната е
ирелевантно.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се постанови решение,
с което да се потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна
на въззиваемата страна, съдът намира, че същото е допустимо и основателно. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което
настоящият състав намира за неоснователно. Договореното и заплатено възнаграждение е в
минималните размери по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По делото липсват доказателства, които да обосновават
извод, че така договореното е заплатено възнаграждение следва да бъде намалено под
предвидения минимум. Такива обстоятелства могат да бъдат: след като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото до
приключването му, но производството бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска,
последното обстоятелство, респ. непровеждането на пълно производство по разглеждане на
иска и постановяване на решение по същия, както и загубване на активната процесуална
легитимация на ищеца, поради прекратяване на изпълнителното производство. Така
посочените обстоятелства могат да определят по - ниската фактическа и правна сложност на
въззивното производство и да бъдат основание за редуциране на възнаграждението, но с
оглед данните по делото, настоящият състав намира, че такива не са налице. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща
разноски във въззивнато производство.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 958 от 26.07.2023 г., постановено по т. д. № 1 318/23 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 16 състав, с което съдът е
прекратил по предявения от „ФЗ Васил Костов“ ООД иск с правна квалификация чл. 517, ал.
4 ГПК, търговско дружество „Транс елит“ ЕООД, ЕИК ********* и е осъдил „Транс елит“
ЕООД да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 80 лв.,
разноски за производството, представляващи заплатена държавна такса, като
законосъобразно и правилно.
5
ОСЪЖДА „Транс елит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София и
адрес на управление: гр. София. ж.к. „Красно село“, ул. „Дечко Йорданов“ № 64 Б да
заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1 000 (хиляда) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6