№ 175
гр. Плевен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Росен Николов Кръстев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600630 по описа за 2021 година
С определение № 333 от 13.08.2021 г. по ЧНД № 1377/21 г. по описа на
РС - Плевен, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, РС - Плевен, НО – XІII-ти
състав е определил едно общо наказание по отношение на Н. К. Н. с ЕГН
********** измежду тези по НОХД № 905/21 г. по описа на РС - Плевен,
НОХД № 960/21 г. по описа на РС - Плевен, НОХД № 280/21 г. по описа на
РС – Плевен, НОХД № 861/21 г., по описа на РС – Плевен, както и по НОХД
№ 103/21 г., по описа на РС – Плевен, а именно 10 месеца "лишаване от
свобода" при "строг" режим, като на основание чл. 24 НК е увеличил
определеното общо наказание с 5 месеца на 1 година и 3 месеца "лишаване от
свобода" при "строг" режим, като на основание чл. 68, ал.1 е привел в
изпълнение наложеното на подсъдимия по ЧНД 838/2019 г. по описа на ОС –
Плевен, наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Приспаднал е
времето на изтърпяната част от наказанието и времето, през което осъденият е
бил с мярка за неотклонение "задържане под стража".
Така постановеното определение е обжалвано от осъдения и неговия
служебен защитник, на първо място относно определения режим за
изтърпяване на наказанието, определен като „строг“ от районен съд - Плевен.
Навеждат се доводи за липса на мотиви в определението му, както и че е
налице занижена обществена опасност на осъдения.
На следващо място се оспорва приложението на чл. 24 НК, в частта с
която наказанието, определено на подсъдимия е завишено с ½-ра, определено
1
общо на година и три месеца. Доводите на защитата са отново, че осъденият
не е с висока обществена опасност, тъй като цялостното му поведение е имало
значение за разкриването и документирането на престъпната дейност, поради
което и така определеното най-тежко наказание не следвало да се увеличава с
максимално предвидения в нормата на чл. 24 НК размер.
В хода на съдебните прения пред ОС - Плевен, служебният защитник на
осъдения поддържа депозираната жалба. С оглед на всичко това, моли да
бъде отменено приложението на чл. 24 НК, както и да бъде изменен в по-лек,
определеният от първоинстанционния съд, режим за изтърпяване на
наказанието.
Осъденият Н. също поддържа жалбата си и казаното от неговия
защитник, а в последната си дума моли за по-леко общо наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен предлага да се
потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, като се вземат предвид множеството осъждания на Н..
Настоящата въззивна инстанция след като се запозна с материалите по
делото и становищата на страните достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е неснователна, като мотивите на съда за това са следните:
Правилно и законосъобразно, с оглед наличните осъждания на Н. К. Н.,
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо наказание.
Въз основа на събраните доказателства, съдът счете, че при данните от
справката за съдимост на Н., по същество правилно е решението на съда, че
между отделните постановени присъди по НОХД № 905/21 г. по описа на РС
- Плевен, НОХД № 960/21 г. по описа на РС – Плевен, НОХД № 280/21 г. по
описа на РС – Плевен, НОХД № 861/21 г., по описа на РС – Плевен, както и
по НОХД № 103/21 г., по описа на РС – Плевен са налице предпоставките на
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо най-тежко наказание,
тъй като въпросните деяния са извършени преди да има влязъл в сила съдебен
акт за което и да е от тях. Именно поради тази причина основателно и
законосъобразно е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от
тях - 10 месеца "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим по
силата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗИНЗС, като правилно на основание чл. 25,
ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето на изтърпяната част от
наказанието и "задържането под стража" по кумулираните осъждания.
Възражението на жалбоподателя в процесния случай е както по
отношение на приложението на чл. 24 НК, с което е увеличено общото най-
тежко наказание с 5 месеца "лишаване от свобода", така и по отношение на
приложението на чл.57, ал.3 ЗИНЗС, до колкото и двете възражения се
обосновават с ниската обществена опасност на дееца.
От една страна няма как да не се отчетат множеството осъждания на Н.Н.,
2
въпреки възраженията на защитата, са факт който има много ярко отражение
върху обществената опасност на дееца и това, че същият многократно е
извършвал престъпления, които преимуществено са срещу собствеността и
което от своя страна по категоричен начин рефлектира върху
характеристичните данни на осъдения. Не е за пренебрегване и още едно
обстоятелство, че в един кратък период от време, в рамките на по-малко от
година, след четвъртото по ред осъждане, жалбоподателят извършва поредни
пет престъпления против собствеността, за които в процесния случай става
дума.
На следващо място не е без значение и друго обстоятелство, че
кумулираните наказания са за деяния извършени в изпитателния срок по
осъждане, с което са кумулирани пет присъди, което също дава отражение
върху приложението на чл. 24 НК. Това обстоятелство показва една
престъпна нагласа, тенденция и липса на успех за каквато й да е
ресоциализация в обществото. Тоест, по отношение на жалбоподателя ще
бъде нужно да се работи професионално за един по-дълъг период от време
със съответната експертиза в местата за лишаване от свобода във връзка с
неговото поправяне, за да се преценят какви са проблемите при адаптирането
му в обществото при всяко едно поредно изтърпяване на наказание.
При това положение за постигане целите на наказанието спрямо осъдения
Н. се налага приложението на чл. 24 НК в определения от първия съд размер,
който съотнесен към размера на общото наказание, настоящият съдебен
състав определи като съответен на тежестта на включените в съвкупността
деяния и на личността на дееца.
Увеличаване на общото най-тежко наказание от 10 месеца лишаване от
свобода с пет месеца, при групирането на наказания би се явило съответно на
степента на обществена опасност на деянията и на осъденото лице.
Поради тези съображения, основаващи се на законово предвидената
компетентност на съда в настоящото производство и при съвпадащите крайни
изводи с тези на първата инстанция, настоящият съдебен състав счете за
неоснователно оплакването на жалбоподателя относно увеличението по реда
на чл. 24 НК на определеното общо най-тежко наказание.
При избора на режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ при извършеното групиране по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
НК, първоинстанционния съд е взел предвид нормата на чл. 57, т. 2, б.“в“
ЗИНС, в която е предвидено, че „строг“ режим на осъдените на лишаване от
свобода се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния
срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да
се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
Формално, изискванията на нормата са осъществени, до колкото сборът от
двете определени наказания преминава границата от две години, а именно две
години и седем месеца. Осъществените от осъдения деяния са умишлени, тъй
като всичките, такива по чл. 194 НК и чл. 195 НК, които се осъществяват с
3
пряк умисъл. На следващо място всички деяния в групата са извършени в
изпитателния срок на условно осъждане по НОХД № 14 от 2018г. по описа на
Плевенски районен съд, НОХД 464 от 2018г. по описа на Плевенски районен
съд и НОХД 596 от 2019г. по описа на Плевенски окръжен съд, кумулирани
по ЧНД 838 от 2019 г. от Плевенски окръжен съд. До колкото ал.3 на чл. 57
ЗИНС предвижда определяне на по-лек „общ“ режим при изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“, но при положение, че осъденият не е с
висока степен на обществена опасност, то настоящият съдебен състав намира,
че този въпрос е разгледан подробно в мотивите на настоящото решение,
поради което и не следва последните да бъдат преповтаряни.
Без основание се явява и релевираното възражение за оказаното,
съдействие от страна на осъдения за разкриване на обективната истина по
тези дела. Следва да се има предвид, че индивидуализацията на наказанието е
въпрос, който не може да бъде преразглеждан в производството по чл. 306, ал.
1 от НПК.
Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за правилно и
законосъобразно приложението на нормата на чл. 57, т. 2, б.“в“ ЗИНС, с която
на осъдения Н.Н. е определен „строг“ режим на изтърпяване на наказанията
по съвкупността.
Съдът намира, че служебно следва да провери извършената кумулация по
реда на чл. 25, вр с чл. 23 НК образувана от присъди по НОХД № 14 от 2018
г. по описа на Плевенски районен съд, НОХД 464 от 2018 г. по описа на
Плевенски районен съд и НОХД 596 от 2019 г. по описа на Плевенски
окръжен съд. След извършена проверка, настоящият съдебен състав намира,
че първоинстанционният съд правилно при спазване на материалния закон е
определил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца "лишаване от свобода" при първоначален "общ"
режим, което на основание чл. 68 НК следва да бъде търпяно отделно.
С оглед на това и цялостна законосъобразност на постановения съдебен
акт, съдът счете, че не се налага отмяна или изменение на същия, поради
което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 333 от 13.08.2021 г., постановено по
ЧНД № 1377/21 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5