Р Е Ш Е Н И Е №261697
15.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11193/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на
„Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, против М.И.Г., ЕГН **********,*** с искове да се установят вземания на
ищеца за равностойност на доставени по договори
телекомуникационни услуги, както и договори за лизинг на вещи.
Според изложените в молбата факти, между страните имало подписани договори за
доставка на телекомуникационна услуга и договори за лизинг на вещи, като по тях, на ответника били предоставени
телекомуникационни услуги и крайни устройства, уговорена била цена и начин на плащане. С договор от 17.04.2013г, Г.
договорила получаване на телекомуникационни услуги, получила клиентски номер ********,
като това споразумение било новирано с допълнително споразумение от 09.02.2016г
. за мобилен номер ********; със същото споразумение на ответника било предаден
на лизинг и телефон Самсунг, модел Галакси А5, бял на цвят. Лизинговата цена
била договорена в размер на 23 месечни вноски
по 16.59 лева всяка. По друго допълнително споразумение от 21.10.2016г.,
Г. договорила нова месечна абонаментна
такса и получила на лизинг и телефон Самсунг, модел Галакси J7 2016, черен на цвят. За всичките си
вземания по договорите, оператора- ищец издавал обща фактура под номера на
абоната (********). Стойността на доставеното и лизинговите вноски обаче останала неплатена. За вземанията си
оператора издал следните фактури с № **********/01.04.2017г.
и № **********/01.05.2017 год., като във всяка от тях се посочвали дължимите по
всеки договор поотделно суми.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело №1049/2019 год.; която обаче била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Затова оператора иска установяване на
вземане за неплатени далекосъобщителни услуги по договорите с абонатен номер ********
за периода от 01.03.2017г до 30.06.2017г в размер на 210.96 лева , ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.01.2019г до окончателното изплащане на
вземането. Иска и да се осъди ответника да му заплати 132.72 лева стойност на
неплатените лизингови вноски по договор за лизинг от дата 09.02.2016г. за
период от юли 2017 до януари 2018г, включително , и 254.24 лева неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.10.2016г., ( за телефон Самсунг,
модел Галакси J7
2016г.) за
периода от юли 2017г до септември 2018г,
законната лихва върху сбора на неплатените вноски – 386.96 лева от датата на
подаването на исковата молба 04.07.2019г до окночателното изплащане на
вземането , и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в свовременно подаден
отговор. Приема за недопастими у неоснователни и недоказани, включетлно по
размера си. Отрича се съществуването на
договорите, не било доказано и изпълнение по тях от страна на ищеца. Моли се
искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото
разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че сумата на неплатените задължения е 597.45
лева, които вноски по лизингов договор от дата
09.02.2016г - 132.72 лева, вноски по
лизингов договор от дата 21.10.2016г -
254.24 лева, и неплатени далекосъобщителни услуги - 210.96 лева.
Субективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79 от ЗЗД, и чл. 345 от Търговския закон
във връзка с чл. 79 и чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
В установителната част, има идентичност между вземането, така , както е описано в
заявлението за издаване на заповед по частното дело № 1049/19г., и
исковата молба , от друга страна. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК. Вярно е, че в искането и заявленито и издадената заповед за плащане има несъответствие
, изразяващо се в това , че като основание/ произход на вземането в заповедното
производствоте е посочен само договор „ от 17.04.2013г.“ Това обстоятелство е
без значение обаче за изхода на спора, по две причини : първо, останалите договори са всъщност допълнителни
споразумения към посочения в заповедта такъв, и второ, произхождащите от
допълнителните споразумения ( на практика , договорите за лизинг) права ищецът
е предявил чрез осъдителни искове.
По
същество:
Копия от договорите , от които ищцовия
оператор черпи права, са представени по делото; доказателствената им годност не
е оспорена. Не се спори по предаването
на лизинговите вещи на ответник, а и този факт
е удостоверен с подписи на последния в договорите. Следователно,
договорите са годен източник на облигационно задължение в тежест на ответника
да плати стойността на лизинговите вещи,
доколкото задълженията на оператора по договорите са изпълнени, включително
чрез издаване на нарочните предвидени там фактури. Отсъстват каквито и да било
доказателства за плащане на последните осем вноски по договора за лизинг от 09.02.2016г.
за период от юли 2017г до януари 2018г, или последните шестнадесет (с падеж от юли 2017г до септември
2018г. включително ) по договора за
лизинг на телефона Самсунг, модел Галакси J7.
Основателно е обаче възражението на
ответника за неизпълнен договор; реалната доставка на телекомуникационните
услуги е била спорен факт, като за да го
изследва , съдът е назначил техническа експертиза. Ищцовото дружество не е
внесло определения му съобразно
разпределението на доказателствената тежест депозит, а други доказателства за
реално доставена телефония няма . В тази си част, иска следва да се отхвърли.
За пълнота, дори съдът да сподели възражение за нищожност на договорите за
лизинг или телекомуникационни услуги по смисъла на чл. 22 от ЗПК, чистата
стойност на лизинговата вещ остава дължима, а се претендира само тази
равностойност. Основания някои от договорите да бъдат прогласени за нищожни по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД не бяха открити.
Тоест, исковете за реално изпълнение на
задължението за лизингови вноски са
основателни и следва да се уважат в пълен размер. Искът за реално изпълнение на
задължение за стойност на доставени телекомуникационни услуги е недоказан и
следва да се отхвърли
Разноските се понасят от ответника , пропоционално
- предвид изхода на спора, като предвид изхода на установителния иск, разноските
по частното дело остават за сметка на ищеца. Така общия размер на направените
от ищеца разноски е 490 лева, от които
пропоционално се дължат 317.37 лева (490/597.45 *386.96 лева , колкото са
признати да съществуват като вземане). Ответника е бил представляван от особен
представител, разноски не е направил.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да
се признае за установено по отношение на
М.И.Г., ЕГН **********,***, че в
отношенията между страните , ответника дължи на ищеца плащането на следните суми
,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното
дело № 1049/19г., ПРС: 210.96 лева –
главница , вземане за неплатени далекосъобщителни услуги по договорите с
абонатен номер ******** за периода от 01.03.2017г до 30.06.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019г до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
Осъжда М.И.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, следните суми : 132.72 лева стойност на
неплатените лизингови вноски по договор за лизинг от дата 09.02.2016г. за
период от юли 2017 до януари 2018г, включително , и 254.24 лева неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.10.2016г., за периода от юли 2017г до септември 2018г, законната лихва
върху сбора на неплатените вноски – 386.96 лева от датата на подаването на
исковата молба, 04.07.2019г до окончателното
изплащане на вземането, и 317.37 лева разноски по спора.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ