Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260046
14.08.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четвърти август две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Недялка Д.
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3740 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.Д.Р. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си Д.Ц.Р. с ЕГН **********,
против Д.Д.Й. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска намаляване на
завещателното разпореждане, направено от Д.В.Р. в полза на ответницата за
цялата парична сума по срочен депозит в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, до
размера на запазената част от наследството в размер на ½ идеална част и
възстановяването й. Моли се и за присъждане на разноските по делото.
Ищцата твърди, че е единствен наследник
по закон на своя баща Д.В.Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., починал на ***
г., който приживе с валидно саморъчно завещание от 19.12.2018 г. е завещал на
ответницата цялата сума по посочената банкова сметка, ***ата от сумата,
представляваща нейна запазена част от наследството, оставено й от баща й.
Правното основание на предявения иск е
чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата, като със същият се депозира признание на иска. Също иска
признание на иска.
С оглед на това ищцата е направила искане
за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
В процесния случай ответницата изрично е
признала иска. Признанието на иска не противоречи на закона, доколкото и между
страните няма спор, че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на Д.В.Р.,
като е приела под опис оставеното й наследство, видно от протокола от съдебно
заседание на 13.10.2019 г. по гр.д. № 5971/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд. Приживе наследодателят с
валидно саморъчно завещание от 19.12.2018 г. е завещал на ответницата
притежаваната от него парична сума на срочен депозит в „Първа Инвестиционна
Банка“ АД в размер на 330 000 лева. По делото не е спорно също така, че
това е единственото имуществото, принадлежало на наследодателя към момента на
смъртта му.
При това и съдът намира, че като
основателен следва да бъде уважен досежно сумата от 165 000 лева, при все
че съгласно 29, ал. 1 от ЗН запазена част от наследството оставено й от баща й
възлиза на 1/2 част от него.
При този изход на спора и по искането на
ищцата за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че ищцата няма право
да получи направените от нея разноски по аргумент за противното от чл. 78, ал.
2 от ГПК, тъй като ответницата действително е признала иска и не е дала повод
за завеждане на делото. Съдът намира, че ответницата не е дала повод за
завеждане на делото, като изрично е декларира
на 23.04.2019 г., че е уведомена от нотариус Н.М., че прекият наследник
на Д.Р. – дъщеря му В.Р. има право на ½ запазена част от цялото му
наследство, което доказателство е приложено от самата ищца към исковата й
молба. Няма данни преди образуване на делото да е била отправена до ответницата
покана за това да предостави доброволно
половината от сумата на ищцата, още пък по-малко такива тя да е отказала, при
което няма как да се приеме, че тя е дала повод за завеждане на делото.
Същевременно докато ищцата не упражни потестативното си право да иска
възстановяване на запазената й част от наследството чрез иска по чл. 30 от ЗН и
докато всъщност не бъди уважен същия, не настъпва конститутивния ефект на възстановяването,
при което и няма как ответницата да не плати данъка върху завещаната й парична
сума, която действително е приела като наследство, което действие обаче не може
да бъде възприето като повод за завеждане на делото. Друг и е въпросът, че
наследникът може да реши да не води иск по чл. 30 от ЗН и да се съгласи с
волята на своя наследотател, което само потвърждава, че ответницата с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото. При това и съдът намира,
че действително е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради и което
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 500 лева за
направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.
237 от ГПК във връзка с чл. 30, ал. 1 от ЗН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА саморъчно завещателно
разпореждане от 19.12.2018 г., с което Д.В.Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Б.,
починал на *** г., е завещал на Д.Ц.Р. с ЕГН ********** цялата парична сума от
срочния му депозит в „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 330 000
лева, с 1/2 част, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ НА В.Д.Р. с ЕГН **********, от наследството, оставено й от
баща й Д.В.Р. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., починал на *** г., в размер на 165 000 лв. /сто шестдесет и пет хиляди лева/.
Осъжда В.Д.Р. с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД