РЕШЕНИЕ№
гр. София,
20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова като разгледа търговско дело
№ 2744 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 74 ТЗ.
Образувано е по
искова молба на „С.“ ООД, ЕИК *******, за отмяна на решенията по т. 1, т. 3 и
т. 4 от дневния ред на проведеното на 13.12.2019 г. общо събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, ЕИК *******, поради нарушение на
процесуалните правила и противоречие на взетите решения с разпоредбите на
закона и дружествения договор.
Ищецът твърди, че е съдружник в „Б.“
ООД, ЕИК *******, наред с „В.2.“ ЕООД, „К.-Х“ ЕООД и „Б.М.“ ООД, като притежавал
32 % от капитала му. На 13.12.2019 г. било проведено общо събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, свикано с писмени покани и с
дневен ред, включващ избор на одитор, вземане на
решение за изменение на дружествения договор, освобождаване на управителя от
длъжност и от отговорност и избор на нов управител, промяна на седалището и
адреса на управление на дружеството. Съгласно дружествения договор решенията за
изменение на дружествения договор следвало да бъдат взети с мнозинство от
¾ от гласовете на всички съдружници, поради
което при противопоставянето на ищеца решение за промяна на седалището и адреса
на управление на дружеството не би могло да бъде валидно прието. От друга
страна дневният ред не отговарял на законовите изисквания, тъй като не сочел
предложения за решения по въпросите, включени в него. Предметът на дейност на
дружеството бил организирането на хазартни игри, като за новия управител не
били представени доказателства същият да отговаря на изискванията на Закона за
хазарта. Представителите на съдружниците-юридически
лица не били овластени с изрични пълномощни, а с общи
такива. По тези причини претендира отмяната на решенията по т. 1 от дневния
ред, с което решение не е прието направеното предложение за избор на одитор, решението за освобождаване на управителя,
неприемането на решение за освобождаването му от отговорност, решението за
избор на нов управител и за промяна на седалището и адреса на управление на
дружеството (всъщност промяната касае само адреса на управление, тъй като
седалището остава гр. София).
В уточнителна
молба, ищецът поддържа да е налице правен интерес от отмяна на решенията, с
които не се избира за одитор на „Б.“ ООД конкретно
дружество и управителят не се освобождава от отговорност.
С определение от 29.01.2020 г. в
производството като трети лица-помагачи на ответника „Б.“ ООД са конституирани
„В.2.“ ЕООД и „Б.М.“ ООД, с оглед твърденията им да са съдружници
в ответното дружество, участвали в проведеното общо събрание и подкрепили
оспорваните в производството решения.
Само помагачите депозират отговори на
исковата молба, с които оспорват исковете, като основанията за неоснователността
им били такива по същество.
В допълнителна искова молба ищецът
счита оспорването от помагачите за формално и неподкрепено с никакви конкретни съображения.
Отговори на допълнителната искова
молба не са депозирани.
При
проверка процесуалната допустимост на предявените искове, съдът е приел, че допустими са исковете за отмяна
на взетите решения по т. 3 и т. 4 от дневния ред, а именно: за освобождаването
на управителя А.Х.М.и избирането за управител на Ю.Б.З.и за промяна на адреса
на управление на дружеството. По отношение на решението, с което конкретно одиторско дружество не е избрано да одитира
годишния финансов отчет на ответника, респ. не е взето решение за освобождаване
на управителя Маринов от отговорност, исковете за отмяна на тези решения са приети
за процесуално недопустими като лишени от правен интерес и поради това в тази
част исковата молба е върната с влязло в сила на 09.04.2021 г. определение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
В
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2002 г., ОСГК по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни
разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и
кворума за приемане на решения (при процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или закона,
(материална незаконосъобразност), са отменяеми, като
отмяната им може да се осъществи чрез провеждане на конститутивен
иск по чл. 74 ТЗ.
Ищецът
„С.“ ООД е упражнил правото да оспори решенията в предвидения 14-дневен срок от
провеждане на събранието, в работата на което твърди и се установява да е
участвал чрез пълномощник, ето защо от гледна точка спазване на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на
исковете, същите са процесуално допустими.
Активно
легитимирано да предяви конститутивен иск при
квалификацията на чл. 74 ТЗ е само лице, което има качеството съдружник в
търговското дружество, тъй като искът е процесуално правно средство за
осъществяване защита на членствени права, които се
твърди да са неблагоприятно засегнати от оспорените решения, като членственото правоотношение следва да е съществувало към
момента на вземане на тези решения.
Страните
не спорят, че ищецът е съдружник в ответното „Б.“ ООД, притежаващ 1920
дружествени дяла или 32 % от капитала му, включително в протокола от 13.12.2019
г., обективиращ оспорените решения, именно такъв
размер на дяловото участие на ищеца е взет предвид при изчисляване на
мнозинствата.
Съгласно
вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър, „С.“ ООД е носител
на дял от капитала в размер на 1764 лева, но с невписан към провеждане на
събранието договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на
06.11.2019 г., с нотариално удостоверени подписи и съдържание, ищецът придобил
притежаваните от съдружника „Я.“ ЕООД 900 дяла от капитала на „Б.“ ООД, но със
следващ договор, сключен на 13.12.2019 г. в изискуемата форма, „С.“ ООД се
разпоредило в полза на друг съдружник – „К. Х“ ЕООД със 744 дружествени дяла от
общо притежаваните 2664, като в резултат на двете сделки към провеждане на
събранието, ищецът е носител на правото на собственост върху 1920 дяла от
капитала на „Б.“ ООД.
Със
сключване на всеки от договорите за прехвърляне на притежаваните дружествени
дялове, ищецът е придобил 900 дружествени дяла, респ. се е разпоредил с правото
си на собственост върху част от тях (744 дяла) в полза на друг съдружник, като
сделките са оформени в предписаната от закона форма – чл. 129, ал. 2 ТЗ –
писмен договор с нотариално удостоверени подписи и съдържание. С постигане на
съгласието между страните по договорите е настъпил транслативният
ефект и правото на собственост върху дружествените дялове е преминало в патримониума на съответния съдружник-купувач.
Действително,
ТЗ предвижда сключеният договор за разпореждане с дружествен дял да се вписва в
търговския регистър по партидата на дружеството. Съгласно общото правило,
създадено с разпоредбата на чл. 4а ГПК до отмяната й с ДВ бр. 38/2006 г., което
е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, на вписването в търговския регистър
поначало е придадено декларативно действие и изключение от него е само по
изрична повеля на закона. Предвиденото вписване в търговския регистър на
договор за прехвърляне на дружествен дял има оповестително
(декларативно) действие, а не конститутивно такова. Затова
в правилно приложение на закона, последиците на извършените разпореждания с
дружествени дялове, са отчетени при провеждане на общото събрание при
изчисляване на гласовете на всеки един от участващите съдружници.
Изложеното
категорично придава на „С.“ ООД като притежател на 1920 дружествени дяла активна
легитимация за оспорване на приетите от общото събрание на съдружниците
в „Б.“ ООД решения, обективирани в протокол с
нотариално уостоверени подписи и съдържание от
13.12.2019 г., съответно рег. № 12205 и рег. № 12206 на нотариус Д., № 633 в
регистъра на НК.
Съгласно
постановеното по чл. 290 ГПК решение № 168 от 22.12.2011 г. по т. д. №
1081/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, при съобразяване на постановките на ТР № 1
от 6.12.2002 г. на ОСТК на ВКС по т. дело № 1/2002 г., съдът е задължен да се
произнесе само по онези обстоятелства, на които се основава искането за отмяна
на решения на общото събрание на съдружниците, респ.
акционерите, изрично посочени и конкретизирани в исковата молба, при спазване
на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ срещу едно
или всички решения на върховния орган на дружеството. Касае се до обективно
съединяване на искове, като установяването на всеки един от посочените в
исковата молба пороци, води до отмяна на решението на общото събрание. В този
смисъл съдът е ограничен единствено и само до заявените в исковата молба пороци
на оспорваните решения, които са свързани основно с процесуалната им
незаконосъобразност: провеждане на събранието при общо формулиран в поканата за
свикването му дневен ред, без посочени предложения за решения по точките от
същия, при участие на съдружник чрез представител, за който не било представено
изрично пълномощно, при липса на информация относно това новоизбраният
управител да отговаря на изискванията, съдържащи се в специалния ЗХ и при
непостигнато мнозинство от ¾ от капитала за приетата промяна на адреса
на управление на ответника.
Страните
не спорят, че общото събрание на съдружниците в „Б.“
ООД е свикано по инициатива на съдружник, не представлява редовно годишно
събрание, а извънредно такова, като свикването му е извършено при спазване на изискването
на чл. 17 от дружествения договор съдружниците да са
редовно поканени, което означава при съобразяване на чл. 139, ал. 1 ТЗ
(доколкото липсва уредба в дружествения договор) - с връчена на всеки съдружник
покана най-малко 7 дни преди датата на заседанието, като писмената покана
следва да съдържа дневния ред, т.е. въпросите, по които инициираното заседание
на върховния орган следва да вземе решения. В исковата молба възражения за
допуснато неспазване на минималния 7-дневен срок от връчване на поканата до
провеждане на заседанието не са релевирани, съответно
съдът е ограничен от изложените в исковата молба пороци на оспорваните решения.
Нито
в дружествения договор, нито в ТЗ се съдържат изисквания за начина, по който да
бъдат формулирани точките от дневния ред, по които да заседава общото събрание
на съдружниците, още по-малко пък се поставя
изискване в поканата да се посочват предложения за решения по точките от
дневния ред. Такива изисквания законът поставя по отношение на акционерните
дружества, а ответното не е такова. Дружеството с ограничена отговорност макар
да се характеризира като капиталово, има и определени персонални елементи,
поради което и законът не въвежда строго формализиране на отношенията между съдружниците. Такова би могло да е резултат на тяхна обща
воля, което означава да е закрепено в дружествения договор. Действащият към
провеждане на събранието дружествен договор на „Б.“ ООД обаче не съдържа
никакви правила относно съдържанието на поканата за провеждане на общо събрание
на съдружниците, такива не се съдържат и в ТЗ. Затова
посочването на въпросите, по които се цели формиране на воля от върховния орган
е достатъчно за извод, че чл. 139, ал. 1 ТЗ не е нарушен. В исковата молба
ищецът изрично признава, че поканите, отправени до всеки съдружник се е
съдържал дневен ред, включващ 1. избор на одитор, 2. изменение
на дружествения договор, 3. освобождаване на управителя, включително
освобождаването му от отговорност и избор на нов управител, съответно 4. промяна
на седалището и адреса на управление на дружеството. Тъй като предмет на
настоящото производство са процесуалната и материална законосъобразност само на
решенията за освобождаване на управителя и избор на нов (т. 3), съответно
промяна на адреса на управление на дружеството (т. 4), предметът на тези
решения в дневния ред е ясно и конкретно формулиран и не оставя никакво
съмнение в каква насока се цели формиране на воля от върховния орган,
поради което и никаква незаконосъобразност на оспорваните решения не може да произтече
от липсата на предложения за решения по включените в дневния ред въпроси или
пък от начина на формулирането им.
Съдружниците,
съгласно чл. 124 ТЗ, дължат да участват в управлението на дружеството, поради
което за информираното упражняване правото им на глас в общото събрание по
въпросите за освобождаване на управителя и избиране на нов, респ. за промяна на
адреса на управление на дружеството, не се налага да им бъде предоставяна
някаква предварителна информация, тъй като изпълнението на посоченото в чл. 124 ТЗ задължение, би резултирало във възможност всеки
съдружник да е в състояние да формира воля относно личността на управителя,
включително да прави предложения за назначаване на нов такъв и да е наясно къде
от гледна точка дружествения интерес следва да е адресът на управление на
дружеството. В този смисъл от предложения за съдържанието на решенията по
точките от дневния ред има необходимост само съдружник дезинтересиран
и неучастващ в отправлението на дружествените дела.
Последното обаче представлява противоправно
поведение, предприето в нарушение на чл. 124 ТЗ, поради което от същото
съдружникът не може да черпи права, още по-малко да се позовава на нарушено
право на членство чрез провеждане на конститутивен
иск по чл. 74 ТЗ.
Решението
за избиране, респ. освобождаване на управителя е от компетентността на общото
събрание, като дружествения договор не изисква за вземането му квалифицирано
мнозинство, а обикновено такова. Решенията за освобождаване на А.Х.М.като
управител и за избиране на Ю.Б.З.за такъв, са взети с изискваното от
дружествения договор обикновено мнозинство от 50,60 % от капитала, поради което
не са незаконосъобразни на основание непостигнато мнозинство.
Възраженията,
че съдружник-юридическо лице („В.2.“ ЕООД) бил ненадлежно представляван, тъй
като даденото му пълномощно не било изрично, са неоснователни. Принципно, искът
по чл.74, ал.1 ТЗ е способ за съдебна защита срещу решения на общото събрание
на съдружниците в търговско дружество, които
противоречат на дружествения договор и/или на императивни разпоредби на закона,
като правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки съдружник, а правен
интерес от неговото упражняване съществува тогава, когато поради противоречие
със закона или с дружествения договор конкретно решение на общото събрание
засяга правото на членство или отделни членствени
права на съдружника. Предвид правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права
пред съд, съдружникът е легитимиран да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за защита
на собствените си членствени права, но не и за защита
на правата на други съдружници, дори те да са
засегнати от същите порочни решения на общото събрание. Ненадлежното
представляване в проведено общо събрание засега неблагоприятно членствените права на друг съдружник и поради това само
ненадлежно представляваният има интерес да се позове на този порок. Друг
съдружник може да се позовава на порок при упълномощаването само ако този
конкретен порок се е отразил върху формираното мнозинство, каквито са и твърденията
в исковата молба.
Съгласно
чл. 137, ал. 6 ТЗ съдружниците в дружество с
ограничена отговорност могат да бъдат представлявани в заседание на общото
събрание от представител само с изрично писмено пълномощно. Императивното
изискване се отнася не само за наличието на писмена форма на пълномощното, като
условие за неговата действителност, но и за конкретното определяне обема на
представителната власт, чрез посочване на точките от дневния ред. 3а да може
съдружник да гласува в провеждано общо събрание чрез представител, е необходимо
в пълномощното да бъде определено конкретното събрание, за което се отнася
упълномощаването. По този начин представителната власт на пълномощника се
отнася единствено до въпросите, съдържащи се в обявения дневен ред. В
пълномощното не е необходимо да бъде посочен начинът, по който следва да
гласува представителят, доколкото е възможно в рамките на събранието да
постъпват нови предложения. В случая пълномощното, дадено от „В.2.“ ЕООД е
изрично – посочено е конкретното общо събрание, до което се отнася, очертан и
кръга от въпросите, по отношение на които пълномощниците
разполагат с представителна власт (дневен ред), като им е предоставена
възможност да упражняват правото на глас по свое усмотрение, т. е. указан е и
начинът на гласуване. В този смисъл пълномощното е изрично по смисъла, разяснен
в определение № 431 от 12.06.2015 г. по т. д. № 3589/2014 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС и решение № 34/25.03.2013 г. по т. д. № 144/2012 г. на ВКС, І Т. О.
По
тези съображения, „В.2.“ ЕООД е било надлежно представлявано и гласовете му в
подкрепа на приетите решения формират съответната част от изискуемото
мнозинство.
Доводите
за незаконосъобразност на решението, с което за управител на дружеството е
избрано физическо лице, което не отговаря на предвидените в Закона за хазарта
изисквания, са неоснователни.
В
дружествения договор на „Б.“ ООД не се съдържат никакви изисквания по отношение
на лицата, които могат да бъдат избирани за управител/и на дружеството. ТЗ също
не поставя такива. Подразбиращо е единствено изискването управителят физическо
лице да разполага с дееспособност, която се придобива с навършването на
пълнолетие, а вън от съмнение е фактът, че избраният управител Юлиян Борисов
Захариев, към вземане на оспорваното решение, е навършил 18-годишна възраст.
Единственото изискване, което поставя ЗХ към управител на дружество, развиващо
дейност в областта на хазартните игри, е предвидено като основание за
неиздаване на лиценз в чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗХ и касае осъждане за умишлено
престъпление от общ характер, освен ако лицето е реабилитирано. Следователно наличието
на съдимост не прави избирането на такова лице за управител само по себе си
незаконосъобразно (изначално забранено), а влече неблагоприятни административно-правни
последици (неиздаване на лиценз). За да са предвидени такива обаче избирането
на осъждано лице за управител не е по дефиниция незаконосъобразно, т. е. с
такова решение на общото събрание не се нарушава императивна правна норма, а се
пораждат други неблагоприятни последици за дружеството. Потенциалната
възможност за възникване на тези последици недвусмислено сочи, че вземането на
такова решение от съдружниците, е само нецелесъобразно.
Целесъобразността обаче е изключена от съдебен контрол и не е основание за
отмяна на решенията на върховния орган.
Единствено
решението за промяна на адреса на управление на дружеството, е процесуално
незаконосъобразно, тъй като е прието с мнозинство под установеното в
дружествения договор такова от ¾ от капитала (4500 дружествени дяла),
което се изисква за изменение и допълнение на дружествения договор – чл. 18, т.
1 вр. чл. 15 (посочен поради грешка като 16), т. 4,
б. „а“.
Съществеността на
елементите от правния статус на всяко ООД - седалището и адреса на управление
на дружеството произтича от разпоредбата на чл. 115 ТЗ, която ги включва като
задължително съдържание на дружествения договор, което подлежи и на вписване в
търговския регистър – чл. 119, ал. 2 ТЗ. Всяка промяна в тези елементи налага
по необходимост изменение на устройствения акт на
дружеството (дружествения договор), за което компетентността е на върховния му
орган – общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал.
1, т. 1 ТЗ и чл. 18, т. 1 от дружествения договор) и изисква определено
мнозинство – 3/4 от капитала. Решението за промяна на адреса на управление е взето с гласовете на
третите лица-помагачи, които общо притежават 3036 дружествени дяла, т. е. под
изискуемото мнозинство, поради което само
с тяхната воля не може да се формира необходимото мнозинство за промяна на
адреса на управление на „Б.“
ООД. По тази причина решението по т. 4 от дневния ред е процесуално
незаконосъобразно и се налага да бъде отменено.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за главните страни, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК. При отчитане на обстоятелството, че предявени от „С.“ ООД са общо 5
иска, от които два - недопустими, по отношение на които исковата молба е
върната, а от допустимите само един е основателен, то ищецът има право на 1/5
от сторените за производството разноски, които са в размер на 80 лева и
представляват внесена за настоящото производство държавна такса. Доказателства
за други разноски, включително за заплатена в производство по чл. 536 ГПК
държавна такса, не са представени. Затова в полза на ищеца „С.“ ООД следва да
се присъди сумата 16 лева. Ответникът „Б.“ ООД не релевира искане за
присъждане на разноски, а третите лица-помагачи по правило нямат право на такива
– чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по предявения от
„С.“ ООД, ЕИК *******, иск с правна квалификация чл. 74 ТЗ, РЕШЕНИЕТО
от 13.12.2019
г. на общото събрание на съдружниците в „Б.“ ООД, ЕИК *******, прието по т. 4
от дневния ред за промяна адреса на управление ***,
поради приемането му с мнозинство под изискуемото мнозинство от ¾ от
капитала, като ОТХВЪРЛЯ исковете за отмяна на решенията по т. 3 от дневния ред за
освобождаването на А.Х.М.като управител и за избирането на Ю.Б.З.за такъв.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 16 (шестнадесет)
лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********
и „Б.М.“ ООД, ЕИК ******* - трети лица-помагачи на „Б.“ ООД, ЕИК *******.
СЪДИЯ: