Протокол по дело №189/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 213
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20221200900189
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 213
гр. Благоевград, 10.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900189 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, редовно призован, не се явява. Същият е представляван от адв. А.
Б., с пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА „П“ ЕООД, редовно призован, се явява юр. к. В Д, с
пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА „“ ЕООД, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК,
не се явява представител.

ЗА ОТВЕТНИКА „Е“ ЕООД, редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, не се явява представител.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

ЮР. К. Д – Да се даде ход на делото.

Съдът констатира, че не са налице пречки за даване ход на делото, предвид
което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б. – Поддържам инцидентния установителен иск по съображенията,
които са изложени в него. Що се отнася до първоначалната претенция,
поддържам всички доводи и съображения, които са изложени в самата искова
молба, както и в първото съдебно заседание. Оспорвам твърденията, които са
изложени в отговора на инцидентния установителен иск, като твърдя, че от
1
страна на адвокат Д не е бил представен по никакъв начин отчет във връзка с
твърдяната правна и фактическа ситуация по повод водени дела, свързани с
предявени отменителни искове, като заявеното на стр. 2, пункт 2, е изцяло
невярно, вкл. по отношение твърденията, че М. К. е разгледал подробен отчет,
че се е запознал с такъв и е одобрявал такъв. Изцяло оспорвам възраженията,
които се правят относно разпределение на суми по такси, коментирани на стр.
3 от отговора. Твърдя също така, че невярно е отразеното в отговора, че
разликата между предплатена за разноски от М. К. сума и присъдена такава е
изплатена от ответника в настоящото производство. Като цяло считам, че
доводите, свързани с извършени плащания от „П“, се явяват изцяло
неоснователни и по съществото си са неверни. Твърдя, че „П“ ЕООД, което се
коментира в отговора на исковата молба, не е участвало в производството по
обявяване недействителност на сделки по реда на чл. 135 от ЗЗДог и
твърденията в тази насока, които се излагат в отговора, свързани с погасяване
на суми за разноски, се явяват неверни. Считам за противоречиви
твърденията, които се излагат по пункт 4 от отговора, досежно договора за
цесия от 2021 г. и анекса към него, които касаят признания от страна на М. К.
за наличие на основания за прехвърляне на вземания, свързани с разноски,
като твърдя, че предметът на цесиите от 2021 г. и предметът на цесиите от
2016 г. е напълно различен, поради което неоснователно с отговора на
инцидентния установителен иск се твърди наличие на еднакъв предмет и
свързаност на производствата, и ако ответникът поддържа подобно
твърдение, считам, че същият следва да бъде задължен да конкретизира по
какъв начин е налице връзка между двата договора за цесия - от 2016 и 2021
г. Твърдя, че всички суми, които са заплащани по изпълнителни и други дела
с ищец и взискател М. К., са заплащани от адвокат Д в това й качество и на
основание предоставени от ищеца по делото суми, за което са налице и
съответните отбелязвания, включително признания от адвокат Д в рамките на
водените гражданско дело № 105/2016 г. и гражданско дело № 106/2016 г., че
именно ищецът по тях е направил разноски за производствата в размер на
присъдените с крайните съдебни актове суми. Оспорваме твърденията, с
които ответникът твърди наличие на задължения на М. К. към ответниците в
производството по делото. Що се отнася до твърденията за нарушаване на
декларации, направени в договора за цесия от 2016 г., заявявам, че по
отношение на тези клаузи поддържам възражението за нищожност поради
противоречие със закона, доколкото се вменяват недопустими ограничения,
които противоречат на конкретно посочените с исковата молба закони. Във
връзка с проекта за доклад, на този етап нямам възражения.

ЮР. К. Д – Поддържам отговора на инцидентния установителен иск. Нямам
възражения по отношение на проекта за доклад, който получих навременно,
като считам, че същият е подробен, детайлен и правилно е изразил
становищата на страните. Смятам, че много подробно сме изяснили връзката
между всички представени от нас документи. Става ясно, че през 2016 г. М.
К., с нотариално заверен договор за цесия, който се оспори нееднократно в
настоящото производство, е прехвърлил 30 % от вземанията си на „П“ ЕООД.
Идеята на „П“ ЕООД към сключването на договора за цесия е била да
извърши определени инвестиции в съдебни и изпълнителни процеси, след
което, при реално събиране на вземанията, да възстанови така, както е
посочено в договора за цесия от 2016 г., разноските си с приоритет, а след
това, като се стигне до събирането на вземанията - и 30 % от получените
2
суми. Една от клаузите на договора за цесия от 2016 г. беше да не се сменя
адвокатът, който движи общо делата за „П“ ЕООД и за М. К., за да не
възникне противоречието, което възниква в момента - кой, какво и как е
платил. Ето защо през 2021 г. бяха сключени посочените договори за цесия.
След като аз, като основен платец на всички такси по съдебни дела и по
изпълнителни производства, разгледах какво ми е било преведено от М. К. и
какво е било заплатено от „П“, направих това разпределение на вземанията с
договора за цесия, за който бях надлежно упълномощена както от страна на
„П“, така и от името на М. К.. Както се вижда, в тези договори за цесия е
признато всичко, което е получено от М. К., и се внася яснота, че останалото
неплатено от него е платено от името и за сметка на „П“ ЕООД. Няма вреда
за нито една от двете страни, има яснота и именно за да е ясно кой, какво и
как е платил, преди да се откажа от адвокатурата, за което пуснах молба за
доброволно напускане, аз сключих тези договори за цесия в интерес и на
двете страни, за да са ясни техните отношения и ги предоставих и на
съдебните изпълнители, като считам, че в настоящото производство, от моя
гледна точка, връзката между всички тези документи е безкрайно ясна. Ние
сме представили не само договорите, но също така и доказателства за
изплащане на всички въпросни суми. Това, което обаче чувам от
процесуалния представител на М. К. в настоящото производство, е, че те
твърдят, че „П“ не е заплатило въпросните суми, но не предоставят и никакви
доказателства те какво са заплатили и каква е точно тяхната претенция. Ето
защо и в отговора на първоначалната искова молба, и в отговора на
инцидентния установителен иск, ние няколкократно помолихме съда да
задължи ищеца, ако твърди, че е надплатил сумите, които са предмет на тези
договори за цесия, то да представи доказателства как ги е платил - по банка
ли ги е платил, в брой ли ги е платил, пристигнал ли е М. К. в Б да ми
предостави тези пари, подписани ли са някакви разписки за плащанията - но
реално аз не чух нито едно основателно твърдение, в което М. К., примерно,
да каже: „Аз платих 10 000 евро, за които представям документ за банково
плащане, а на мен в този договор адвокат В Д към онзи момент е написала, че
ми се дължат само 5000“, и това би било основателно, но аз не го чух това
нещо и за мен недобросъвестността на ищеца е видна най-вече от това, че той
е подписал нотариално заверени договори за цесия и други документи към
тях, и през цялото това време, още със започването на делото, той отрича, че е
подписал този договор за цесия. Ето защо помолих съда да бъде направена
справка в Министерство на външните работи и в посолството ни в Дъблин.
Нека да изясним веднъж завинаги този въпрос - има ли реално сключен
договор за цесия през 2016 г., или няма.

АДВ. Б. – Твърдя, че липсва всякакво упълномощаване на адвокат Д към
минал момент за признаване на вземания на трети лица и задължения на К.,
като в тази връзка доверителят ми твърди, че подобно пълномощно никога и в
никакъв момент не е предоставено на въпросния адвокат. Отделно от това,
разноските, които се коментират и в днешното съдебно заседание и за които в
отговора е направено най-общо изявление, че са дължими, без яснота изобщо
за какви разноски става дума, в какво се изразяват и по кои конкретни дела са
направени, те са присъдени, така или иначе, с влезли в сила съдебни актове,
поради което въпросът за тяхната дължимост не подлежи на преразглеждане.
На следващо място, адвокат Д, която е била пълномощник по тези дела на К.,
изрично е направила изявление, че претендира присъждане на разноски, които
3
именно ищецът е направил. В този смисъл е налице признание на неизгоден
факт, който установява плащане на суми именно от К. във връзка с водените
дела. Така или иначе обаче аз считам, че при липса на всякаква конкретика
кои суми и по какъв начин са извършени като плащания, кои суми са
включени, за кои конкретни разноски и по кои дела са предмет на цесиите от
2021 г., същите изобщо не следва да бъдат коментирани, респ. за тях няма как
да се събират каквито и да било доказателства, а още по-малко ищецът да
бъда задължаван да представя доказателства за имагинерни разноски в
имагинерни производства.

ЮР. К. Д – Аз смятам, че колегата много правилно се изказа, че те водят дело
за имагинерни разноски в имагинерни производства. Мисля, че изказването е
много ясно. По отношение на договорите за цесия - именно затова са
изготвени, за да може да се внесе тази яснота. Във всеки един договор за
цесия е записано точно какви разноски са неговият предмет, как са заплатени
и защо са предмет на прехвърлянето като вземане. По отношение на
упълномощителната власт - ние вече представихме пълномощно, аз в момента
го нося и в оригинал и имам готовност да го представя. Смятам, че клаузите
на това пълномощно са изключително ясни с какво М. К. ме е упълномощил,
как да действам и бих искала да посоча отново на вниманието на съда, че
основната идея на воденето на делата е достигане до справедливи решения. В
случай че бъдат отменени тези цесии, в този случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на М. К. със средства, които той не е заплатил и за
които същият дори и в настоящото производство не показва доказателства да
е заплатил. Неговите претенции са голословни и имагинерни.

АДВ. Б. – Към момента ответникът по исковете не е конкретизирал кои
конкретни разноски твърди да се включват в сумите, които са предмет на
цесиите от 2021 г., поради което това препятства по всякакъв начин
възможността ищецът да се защити срещу твърденията на ответника.

ЮР. К. Д – Аз мисля, че много ясно е описано това. На първо място, в
преамбюла на договора, на стр. 1 и 2, изрично е записано, че между страните
има сключен договор за цесия от 24.03.2016 г., после е посочено точно 30 %
от кои вземания са прехвърлени с договора за цесия от 24.03.2016 г., след
това е посочено в чл. 1, ал. 7 от договора за същата тази цесия от 24.03.2016
г., че страните са се споразумели да бъдат заведени от името на цедента
отменителните искове по чл. 135 от ЗЗДог, след това, че е бил предявен
отменителен иск по гражданско дело № 105/2016 г., като за воденето на този
отменителен иск цедентът М. К. е предплатил само сума в размер на 22 429,46
лв., като за това сме представили и платежни нареждания от името на М. К.
по клиентска сметка. Оттам нататък мисля, че става ясно и в предмета на
договора, и в самия преамбюл, че разликата между предплатената за разноски
от цедента М. К. сума в размер на 11 468 евро, или нейната равностойност -
22 429,46 лв., и присъдената с изпълнителния лист сума, а именно - 32 778,43
лв., е платена от цесионера „П“ ЕООД.

АДВ. Б. – Какво стои зад сумата от 32 778,43 лв., които Вие твърдите, че
плащате като разноски, кои точно разноски? Това е въпросът, за да мога аз да
се защитя.

4
ЮР. К. Д – Това са присъдените с изпълнителния лист разноски и Вие затова
присъединихте делата - гражданско дело № 105/2016 г. и гражданско дело №
106/2016 г., като в тези две дела изрично са посочени разноски и те са
предмет на изпълнителен лист, и след като е издаден изпълнителният лист,
ние правим това разпределение, за да може да няма неоснователно
обогатяване от страна на М. К., защото той е финансирал само част от сумата
по посочения изпълнителен лист.

АДВ. Б. – Считам, че след като ответникът твърди, че предмет на цесията от
2021 г. е сума, която представлява направени от „П“ разноски, следва да
конкретизира кои точно разноски твърди да са платени от това дружество. Аз
оспорвам твърденията, че този договор има директна връзка с договора от
2016 г., тъй като с него разпределението е 70 на 30 %. Видно е обаче, че с
договора за цесия се прехвърля вземане, което е над 50 % от присъдената
сума като разноски в полза на М. К., в конкретния случай - по гражданско
дело № 105/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, т. е. договорът за цесия от
2021 г. по никакъв начин не следва разпределението на сумите такива,
каквито са посочени в оспорения друг договор от 2016 г., и тъй като в
договора за цесия от 2021 г. никъде не се конкретизира какво стои зад
прехвърлената сума, начинът на защита на ищеца е изцяло препятстван
поради тази неяснота. Отделно съдът как ще извърши преценка основателни
ли са твърденията, изобщо има ли връзка на тази цесия с направени от трето
за спора лице плащания на суми и кои конкретно, за да може да се направи
преценка основателни ли са твърденията в отговорите на исковата молба,
респ. на инцидентния установителен иск, или не?!

ЮР. К. Д – Именно за изясняване на този въпрос, в договора за цесия от
24.03.2016 г., на стр. 1, в последния абзац, изрично е посочено, че поради
източване на имуществото на длъжника в трети лица, ще бъдат заведени от
името на цедента отменителни по чл. 135 от ЗЗДог и други искове за събиране
на вземанията, като цесионерът „Пиконструкт“ ЕООД се ползва и от
обезпеченията и резултата от същите. Разноските за държавни такси по
бъдещи дела и процедури до приключването им пред всички инстанции се
заплащат от цедента, а всички останали разходи и разноски ще бъдат
заплащани от цесионера. При събиране на вземанията всяка от страните има
право да получи и/или задържи приоритетно всички извършени разходи и
разноски. Още към сключването на договора за цесия от 24.03.2016 г. е
предвидено, че може да стигнем до този момент, в който ние сме в момента.
Моят доверител е направил абсолютно всички разходи за водене на делата,
извън първоначално заплатената сума за държавна такса от М. К., и в
момента, естествено, М. К. отрича тези плащания, за да може да се обогати
неоснователно за негова сметка. В случая налице е едно крайно
недобросъвестно поведение. Аз разбирам всички тези голословни оспорвания,
но не разбирам обаче ако М. К. твърди, че е платил, какво е платил, на кой го
е платил и как го е платил? Нека да не водим тези голословни спорове, а да
разгледаме писмените доказателства и да преценим дали е така, или не е така.

АДВ. Б. – Не бива да забравяме, че искът, който е предявен, е отрицателен
установителен, поради което тежестта е изцяло върху ответника да заяви
твърдения какво е платил и да представи съответните доказателства. При
липса на яснота относно това, какво се твърди да е платено, считам, че
5
изобщо не следва да се допускат каквито и да било доказателства, изобщо да
се ангажират, включително ищецът да бъда задължаван да ангажира такива,
свързани с плащания.

ЮР. К. Д – Аз смятам, че ищецът не разполага с каквито и да е доказателства
и зная, тъй като съм била участник в тези производства, че няма други
доказателства извън представените по делото, и М. К. не е заплатил нито
стотинка извън това, което е посочено в договорите за цесия от 2021 г., и
именно поради това тези договори за цесия съществуват. Моля да не
допускате неоснователното обогатяване на това недобросъвестно лице за
сметка на „П“ ЕООД, което 8 години вече плаща такси: на съд, на съдебни
изпълнители, на вещи лица, на адвокати и на други, само за да може да се
прояви резултатът, който действително се прояви. Искам отново да обърна
внимание на съда, че докато се плащаха всички тези разноски, нямаше
проблем от страна на М. К., а проблемът дойде тогава, когато се продадоха
имоти и се събраха действителни пари по сметка на съдебните изпълнители, и
в един момент се оказа, че М. К. отрича, че е подписал в посолството договор
за цесия през 2016 г.

АДВ. Б. – Аз не чух, все пак, какво точно включват сумите. Във връзка с
проекта за доклад считам, че неправилно в тежест на М. К. е възложено да
установи отрицателен факт, че не съществува вземане на „П“ ЕООД спрямо
„Е“ и „Е“ ЕООД. В тази връзка считам, че доколкото предявеният иск е вид
отрицателен установителен, тежестта да докаже наличието на вземания е
изцяло върху ответника, в каквато насока съдът му е възложил задължения
по-долу в проекта за доклад. Считам обаче, че по отношение на ищеца в тази
част следва да отпадне вмененото задължение и разпределение на тежестта,
като това е в т. 5. Нямам други възражения по проекта за доклад.

ЮР. К. ДАКОВА – Нямам възражения по проекта за доклад на съда.

На основание чл. 145, ал. 3, изр. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРАВИ доклад по делото, във връзка с който препраща към проекта за такъв,
обективиран в определение № 243 от 01.05.2024 г., като го коригира в
неговата т. 5, в която е възложил на ищеца да докаже, че не съществува
вземане на „П” ЕООД спрямо „Е“ ЕООД и „Е“ ЕООД, в размер на 32 778,43
лв., за събирането на което се води изпълнително дело № 337 от 2019 г. на
ЧСИ В - това отпада, а в т. 1 включва направените днес от процесуалните
представители на страните уточнения на техните твърдения.

ДОКЛАД НА СЪДА: На 13.05.2024 г. по делото е представено изисканото
гражданско дело № 105/2016 г. на Окръжен съд Благоевград. На 15.05.2024 г.
по делото постъпи заверено копие на изпълнително дело № 337/2019 г. на
ЧСИ Б В. На 17.05.2024 г. по делото беше представено и изисканото
гражданско дело № 106/2016 г. на Окръжен съд Благоевград.

АДВ. Б. – Не възразявам да се приобщят материалите, които са представени
от ЧСИ Б В. Не възразявам да се приложат гражданско дело № 105/2016 г. и
6
гражданско дело № 106/2016 г. на Окръжен съд Благоевград. Доколкото в
днешното съдебно заседание най-общо се заяви от ответника, че част от
вземанията включват разноски за адвокат, заявявам, че оспорвам авторството
на представените по въпросните две граждански дела договори за правна
защита и съдействие, сключени между М. К. и адвокат Д. Твърдя, че тези
договори не са подписани от К.. Моля да откриете производство по
оспорването им по реда на чл. 193 от ГПК. Предвид факта, че К. не се е
задължавал към адвокат Д по посочените договори, няма как същият да
дължи в полза на трети лица разноски за погасяване на подобни задължения.
Считам за неоснователно искането по пункт 1 от отговора на инцидентния
установителен иск ищецът да бъде задължаван да доказва плащания, тъй като
въпросът с разноските, които той е направил, както вече посочих, е установен
с влезли в сила съдебни актове и същият не подлежи на преразглеждане.
Отделно от това, към настоящия момент ответникът не заяви какво се
включва в сумата, която е предмет на договора за цесия от 2021 г., поради
което е налице невъзможност в тази част ищецът да ангажира каквито и да
било доказателства. Считам за неоснователно на този етап искането да се
отправя запитване по служебен път до Министерство на външните работи
дали са заверявани документите, изброени в отговора, предвид факта, че
съдът е вменил задължение на ответника да ги представи в оригинал и от това
ще зависят съответно останалите процесуални действия. Сходно е
възражението ни и по искането по пункт 3 за издаване на съдебно
удостоверение, като поддържам вече направените възражения. Принципно не
възразявам да се допусне поисканата съдебно-графологична експертиза,
която да изследва подписите върху посочените документи, а дали вещото
лице ще потвърди или не автентичността на положените подписи, е въпрос на
изготвяне на заключение, поради което въпросът не следва да се допуска във
втората му част. Искането за разпит на свидетел е абсолютно
неконкретизирано, тъй като нито в обстоятелствената част на отговора, нито в
доказателствените искания е формулирано за какви обстоятелства се иска
свидетелят, а оттам е невъзможна преценката и на допустимостта на гласните
доказателства и на относимостта им към предмета на спора. По отношение на
писмените доказателства, които са изброени в пункт 6, поддържам
възраженията и оспорванията, които са направени в предходно съдебно
заседание.

ЮР. К. Д – Да се приобщят двете граждански дела от 2016 г., както и
завереното копие на изпълнително дело № 337/2019 г. на ЧСИ В. Считам, че
оспорването на договорите за правна защита и съдействие по двете дела е
недопустимо в настоящото производство, защото на базата на тях има вече
издадени изпълнителни листове, т. е. съдът вече ги е разгледал, приел е, че са
автентични и е издал изпълнителни листове, които са били представени на
съдебния изпълнител в производството и вземанията по тях са събрани.
Оттам нататък, след събирането на вземанията, М. К. вече е получил неговата
част от съответните суми. По гражданско дело № 337 от 2019 г. на ЧСИ Б В
ще се види ясно, че той вече си е получил парите, т. е. не виждам какъв е
правният интерес на М. К. в тази ситуация, при вече извършени куп действия,
да претендира, че договорите за правна защита и съдействие, за които имаме
издадени изпълнителни листи от 2016 г., са невалидни. От друга страна,
считам, че подобно възражение е с изтекла давност и правя възражение за
изтекла давност на това възражение. Няма основания, за вземания от 2016 г.,
7
през 2024 г., след като М. К. е приел част от парите, да прави възражение, че
не е сключил такива договори. Предвид посоченото, моля да не допускате
подобно оспорване на този етап. Вече се оспори договора за цесия от
24.03.2016 г. при наличието на нотариална заверка, един куп придружаващи
документи с нотариална заверка, два договора за цесия от 2021 г., три анекса
към тези договори за цесия, и ние няма как в това производство безкрайно,
във всеки един момент, да допускаме безкрайни оспорвания по този начин.
Нека да се концентрираме сега върху предмета на спора. Нося оригиналите на
всички документи. Представям първо оригинал на договора за цесия от 2016
г.

АДВ. Б. – Правя искане всички тези оригинали да бъдат приложени по
делото, защото имаме искане за експертизи и се налага оригиналите да бъдат
оставени и да се съхраняват в кориците на делото именно за нуждата от
изготвяне на експертизите, а още повече, че договорът от 2016 г. е предмет на
инцидентния установителен иск и по него съдът ще следва да се произнесе с
крайния си съдебен акт. Няма основания за извършване единствено на
сравняване дали оригиналът съответства на копието, доколкото се оспорва
авторството на документа.

ЮР. К. Д – М. К., освен настоящото производство, е завел и други
производства, които в момента са предмет на следствие и прокуратура. Тези
оригинали ни се изискват от няколко места. Ето защо, както виждате, ние
нямахме проблем в предходното съдебно заседание да предоставим
нотариално заверени преписи на документите и нямаме проблем да ги
представим и в оригинал, като съответно, когато работи вещо лице по тях,
също да ги предоставим, но оставянето на тези документи в съда за нас би
довело до големи вреди и те не са предмет на едно и на две производства, и е
необходимо същите да бъдат в „П“ ЕООД, защото те са гаранция за неговите
немалки вземания. Искам да уточня, че моят доверител ми ги е дал само за
нуждите на настоящото производство. Аз нямам основание и нямам право да
ги депозирам тези документи при Вас на този етап.

АДВ. Б. – На първо място, не се представят каквито и да било доказателства,
че изобщо има висящи други производства. Отделно от това, след като
ответникът ги е предоставил именно за нуждите на настоящото производство,
те следва да останат в кориците по делото за предприемане на последващите
процесуални действия по него. ГПК никъде не предвижда възможности и
хипотеза, в която да задължава съда да връща оригиналите и такива да не се
съхраняват по делата.

ЮР. К. Д – Нека да направим един нов прочит на ГПК. Не съм в състояние да
оставя оригиналите по делото, понеже нямам такова упълномощаване от моя
клиент, а имам упълномощаване на този етап да ги предоставя на съда,
каквото е задължението, и считам, че нотариално заверените преписи, както и
преписите, заверени по ЗАдв, са предостатъчни на съда, за да направи своите
изводи. Представям договора за цесия. Още от далечната 2010 г. М. К. е бил
клиент на нашата кантора. От 2010 г. до 2021 г. ние сме го представлявали по
десетки, дори повече от десетки съдебни дела и изпълнителни дела, и с него
са водени безкрайни разговори, обяснения, електронна кореспонденция и
всичко останало. Аз няма как да представя доказателства за всички тези
8
обяснения, които са му били давани в телефонните разговори, които той
постоянно е правил с нашата кантора, за информацията, която му е
предоставена, за документите - кога са му предоставени, в каква връзка, как
са били подписани и т. н., но считам, че ако ние разпитаме колега, който е
водил кореспонденция с него, той би могъл да предостави на съда полезна
информация относно това, какви са били отношенията, подписал ли е той
документи, не е ли подписал, отчитани ли са му действията, които сме
извършвали във времето, как са му били отчитани и всичко това подлежи на
доказване със свидетелски показания. Смятам, че сме представили и обилни
писмени доказателства в тази връзка, но не смятам, че е излишно на
вниманието на съда да се представи и допълнителна информация от човек,
който непосредствено е участвал и е бил в течение на тази комуникация, а
друг е въпросът за конфиденциалността, но в рамките на съдебния процес
няма да е проблем да се предостави тази информация.

АДВ. Б. – Искането е процесуално недопустимо и неотносимо към предмета
на спора. На първо място, дали един документ е подписан от едно лице, или
не е, е въпрос на доказване с друг тип доказателствени средства, доколкото са
необходими специални знания, поради което гласните доказателства изобщо
са недопустими. Отделно от това, какви са били отношенията през 2010 г.,
няма връзка с предмета на делото, същият е свързан с конкретни договори,
направени са конкретни възражения срещу тях и всякакви други съпътстващи
отношения нямат място за разглеждане като предмет на настоящото
производство, нито пък имат връзка с конкретното разпределение на
доказателствената тежест за всяка от страните в производството. Не на
последно място, твърдят се плащания на суми, които се твърди да са
установени с писмени документи, поради което е налице и забрана по
смисъла на чл. 164 от ГПК, с гласни доказателства да се установява
погасяване на установени с писмен акт задължения на страните.

ЮР. К. Д – Ясно заявих, че това, което свидетелят ще твърди, е какви са били
отношенията между страните не към 2010 г., а от 2010 г. до 2021 г., към който
момент са преустановени правоотношенията и М. К. започва да твърди, че
няма договорка в какъвто и да е смисъл с „П“ ЕООД. Не говорим само за
писмени доказателства, не говорим за плащания, макар че такива са
представени само от нас, като ответник, което според мен е силно нередно,
говорим за отношения между хора в един много дълъг период от 11 години.

АДВ. Б. – Тъй като по делото няма данни К. да е упълномощавал други лица
извън пълномощните в момента на ответника, стои въпросът дали този
пълномощник на ответника ще бъде разпитван като свидетел, за да
установява какви отчети е правил. Ние твърдим, че никого не сме
упълномощавали и няма как с разпита на трети лица да се установяват
подобни обстоятелства, отчитане на колегата Д като адвокат няма как да се
установява от друг неин колега адвокат. Касае се за отчети, свързани с
твърдения за извършени разходи, които са на стойност над 5000 лева, и аз
считам, че и на това основание същите следва с писмени доказателства да се
установяват.

ЮР. К. Д– Ние можем да представим още 5-6 пълномощни за водене на
различни дела, в които Вашият клиент е упълномощавал и в които ние сме се
9
преупълномощавали. Представям нотариално заверен препис, с оригинала на
договора за сравнение, и няма как да оставя договора за цесия в оригинал.
Възможно е да сме имали два екземпляра от договорите, но в случая Ви
предоставям оригинал и нотариално заверен препис. Нормално е да има
разминаване, тъй като договорите, например, да са в два екземпляра и много
често се случва да се предостави копие от единия екземпляр, съответно по
делото да се представи другият екземпляр.

АДВ. Б. – Предвид обема на представените в оригинал доказателства, считам,
че в днешното съдебно заседание технически е невъзможно запознаване със
съдържанието на представените оригинали и сравняването им със
съдържанието на копията, които вече се намират по делото. Ето защо моля да
определите допълнителен срок за запознаване с доказателствата и да ни
дадете възможност за заявяване на становище по приемането им, респ. за
заявяване на доказателствени искания в допълнително определен от Вас срок.
Заявих и държа оригиналите да останат по делото както във връзка с нуждата
от сравняване съдържанието на оригиналите с представените по делото
копия, така и за нуждите на евентуалните експертизи, които и към момента
включително са направени искания в тази насока, респ. аз също ще
формулирам съответни доказателствени искания.

ЮР. К. Д – В закона е посочено, че документите се представят по делото в
заверени преписи от страните. В случая ние сме представили заверен препис
по ЗАдв и сме представили и нотариално заверен препис, който също има не
по-малка тежест. Както вече посочих, необходими са ни тези оригинали по
други дела, няма проблем да се представят на експерта в момента, в който той
ще работи по делото, но аз нямам упълномощаване от доверителя ми в това
съдебно заседание да ги оставя на съда. Моето упълномощаване е да ги взема,
да ги покажа за сравнение и съответно да му ги върна обратно. Има следствие
в момента, което се води точно по отношение на този въпрос в гр.
Благоевград, като оттам също ни поискаха оригиналите и също представихме
нотариално заверени преписи, като в момента същите тези документи са
предмет на съдебно-графологична експертиза и във всеки един момент могат
да ни бъдат поискани. Съответно тези документи са представени и по делата
при съдебните изпълнители, където производствата продължават, и там също
същите са заверени с „вярно с оригинала“, т. е. в една такава ситуация, когато
един документ е единствен оригинал и се водят няколко съдебни,
изпълнителни и следствени дела по него, аз считам, че най-правилното, с
оглед да се съхрани интересът на ответника, е оригиналът да бъде в него, за
да може да се защитава надлежно по всички дела, а не само по настоящото.

АДВ. Б. – Считам, че разпоредбата на чл. 183 от ГПК задължава действително
страната при поискване да представи оригинала на документа, който е
представен като препис, и в посочения текст никъде не се указва, че съдът
следва да извърши единствено констатация за идентичност с представеното
копие, поради което считам, че оригиналите следва да бъдат приложени към
настоящото дело. Отделно от това, отново се касае до хипотетично заявени
налични други производства, като нито едно не се конкретизира нито като
номер, нито като основание, нито като висящност. Ако оригиналите се
поискат по изпълнителните производства, има си съответният ред, при който
съдът ще разпореди издаването на преписи или ще бъдат предоставени
10
оригиналите за послужване в други производства при необходимост. На този
етап липсват доказателства да има такава необходимост по имагинерните и
други дела, които се твърдят да съществуват. Съдът е задължил страната чрез
пълномощника й да ги представи, а дали съдът ще ги върне на пълномощника
или не, е въпрос на негова преценка, а не на страната и не на юрисконсулта.

ЮР. К. Д – Мисля, че достатъчно ясно обясних, че се водят и други преписки,
сигурна съм, че адвокат Б. е запозната с тези преписки, като се има предвид,
че представлява М. Р. К.. Тя много добре знае, че от няколко места се търсят
същите тези оригинали на същите тези документи и според мен единственият
й мотив, отново недобросъвестен, е задържайки Вие документите в оригинал
по настоящото дело, да не можем ние да ги представим по други дела, което
пак ще бъде в наша вреда. При всички положения ние ще понесем някакви
вреди.

АДВ. Б. – Какви вреди? Може ли да ги конкретизирате? Аз съм
упълномощена да представлявам К. само по едно конкретно дело -
настоящото, и не са ми известни други производства, а и не съм и длъжна да
зная за други производства.

ЮР. К. Д – Мога да представя доказателства за това нещо, но в момента не
разполагам с тях.

Съдът счита, че гражданско дело № 105/2016 г. на Окръжен съд Благоевград
и гражданско дело № 106/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, както и
постъпилото заверено копие на изпълнително дело № 337/2019 г. на ЧСИ Б
В, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото,
предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА гражданско дело № 105/2016 г. на Окръжен съд Благоевград,
гражданско дело № 106/2016 г. на Окръжен съд Благоевград и заверено копие
на изпълнително дело № 337/2019 г. на ЧСИ Б В, към доказателствения
материал по настоящото дело.

ЮР. К. Д – Уточнявам, че за нуждите на въпросните две граждански дела от
2016 г., упълномощено от К. лице е подписало и двата договора за правна
защита и съдействие, като М. К. не е идвал в България от 2009 г. насам, или
поне аз не съм била в течение да е идвал, съответно той е дал пълномощия на
няколко лица и тези лица са подписвали пълномощни и договори от негово
име. И пак казвам - не мога да разбера какъв е правният интерес, защото да се
извърши едно оспорване, трябва да има правен интерес, какъв е правният
интерес на М. К. да оспорва тези договори, при положение, че той с
последващи действия, а именно – приемайки от съдебния изпълнител суми,
вече е получил нещо, т. е. той ги е потвърдил от една страна и от друга страна
изобщо при наличието на изтекла давност за това възражение, защо ние
трябва да се връщаме назад?! Под „давност“ имам предвид давност за
възражение и на първо място - правен интерес, защото в крайна сметка има
издаден изпълнителен лист в негова полза, на базата на който той получава
пари от съдебен изпълнител, и в един момент се връща и оспорва основанието
11
за издаден изпълнителен лист в негова полза. Къде е правният интерес, не
мога да разбера.

АДВ. Б. – Давност за заявяване на оспорване авторството на един документ
няма. Разпоредбата на чл. 193 от ГПК изисква това да стане в отговор на
действието по представянето на този документ. Тъй като двете цитирани
граждански дела от 2016 г. се докладваха днес, в отговор на това действие
правим оспорване на авторството на документите. Твърдението, че не са
подписани, е във връзка с общо заявеното твърдение, че някъде и някога К. се
е задължавал да заплаща суми, които пък от своя страна са заплатени от
ответника в настоящото производство „Пиконструкт“ ЕООД, и тъй като
липсва яснота за кои суми се твърди общо, че са заплатени от ответника по
настоящото дело, за което аз многократно направих възражения, заявяваме,
че доколкото тези договори касаят по принцип някакви плащания към адвокат
и адвокатски възнаграждения, за доверителя ми е налице интерес от
оспорване на авторството им. Що се отнася до присъдените разноски, както
вече посочих, решенията са влезли в сила и не подлежат на преразглеждане.
Какво и дали се включват в тези суми и въпросните договори, изобщо не
може да е предмет на настоящото дело. Оспорвам твърденията, че трети лица
са били упълномощавани, защото в оспорените два броя договори за правна
защита и съдействие никъде не е посочено, че те са подписани от
пълномощник на К.. В днешното съдебно заседание също липсва всякаква
конкретика на това твърдение, поради което направените възражения и
изложените доводи изобщо не следва да бъдат съобразявани. Единствено
важно, с оглед на преценка на последващите процесуални действия, е дали
ответникът, чрез процесуалния си представител, признава твърденията ни, че
двата договора не носят подписа на М. К.. В този смисъл ще Ви моля да бъде
зададен изричен въпрос, на който процесуалният представител на ответника
да отговори, а именно – оспорва ли се твърдението на ищеца, че двата
договора не носят подписа на М. К., и ако не се оспорва това обстоятелство,
моля да приемете същото за ненуждаещо се от доказване.

ЮР. К. Д – Не са на К. подписите в тези договори за правна защита и
съдействие, и пак ще обясня - упълномощавал е няколко лица - колеги,
адвокати, юристи, както и ние, съответно, понеже не сме били малка кантора,
през годините сме преупълномощавали множество други наши служители,
други адвокати, които са изпълнявали различни функции и роли по съдебни
дела, сключване на договори, спогодби и т. н. Това е много дълъг период от
време. Пак казвам - делата са над 10, а може би над 20, които сме водили, има
и в Окръжен съд Благоевград, водени са и в Софийски районен съд, в
Софийски градски съд, изпълнителни дела при няколко съдебни изпълнители,
така че всичко, което е представяно по делата, без лично М. К. да идва, е
подписвано от пълномощници, както аз съм подписвала, така и колегите са
подписвали, дори и в настоящото съдебно заседание пак мога да представя
друг договор и друго пълномощно, което той е дал на друг колега, но не са на
К. тези подписи, не оспорвам. Пак казвам - за мен няма и правен интерес да се
прави едно такова оспорване. Ние разпределяме парите с договора за цесия
спрямо това, което всеки реално е платил. Ние имаме постъпили преводи от
М. К. по банков път, като признаваме, че са постъпили по банков път,
съответно останалото ни е изплатено от клиента „П“ ЕООД и ние
разпределяме между тях това, което всеки е дал, за да може да няма някой,
12
който да се обогатява недобросъвестно или неоснователно. Това е идеята на
тези договори за цесия. Премислих вече и ще обясня на клиента ми, че ще
трябва да оставим оригиналите на договорите, но ще помоля да се държат в
касата на съда и да се предоставят само срещу подпис на лицата, които ги
гледат, защото наистина имаме голям интерес и наистина може да ни бъдат
нанесени сериозни вреди. Ще обясня на клиента ми, че трябва да оставим
оригиналите на договорите, но моля да са в касата на съда и само срещу
подпис да се предоставят. Договорът в нашата кантора е в 2 или 3 екземпляра
и ако има разминаване в подписите, ще Ви дам друг оригинал. Имайте
предвид, че ако има някаква малка разлика в подписите, е възможно в
момента, давайки Ви оригинала, да Ви дам друг оригинал, а не този, от който
са направени преписите, но в крайна сметка за мен съдът трябва да гледа дали
съществуват.

Съдът счита, че следва да отхвърли направеното от „П“ ЕООД искане за
допускане на свидетел, тъй като за част от обстоятелствата, които ще се
доказват с него, е налице забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, а пък
останалата част са неотносими към спора, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ направеното от „П“ ЕООД искане за допускане на свидетел.

ЮР. К. Д – В случая сме направили следното - първият договор за цесия от
2016 г. е бил подписан първо от М. К. в И, подписът му е бил заверен в
нашето посолство в гр. Д, после К. го е сканирал, изпратил ни е сканираното
копие, и тук, в България, П И е подписал договора лично при нас. Представям
този договор, както и оригинала на пощенския плик, с който М. К. тогава ни е
изпратил документите.

АДВ. Б. - Т. е. вие твърдите, че договорът за цесия от 2016 г. не е подписан от
двамата на посочената в него дата, така ли?

ЮР. К. Д – Да, и затова имаме заверка само на подписа на едното лице, и си
пише, че заверката е само на подписа на М. К., който е подписал извън Б, а П
по същото време е бил в нашата кантора и той е подписал нашето копие, и по
този начин ние удостоверяваме подписа на П И, а в посолството
удостоверяват подписа на М. К., разменяме документите по електронен път и
вече съответно, когато пристигне оригиналът, се подсигуряваме, че имаме
оригинален документ. Аз съм представила оригинал, но подписан от П И, а
подписът на М. К. е в копие.

АДВ. Б. – Считам, че не следва да останат по делото, доколкото
представеният документ не е оригинал на договора за цесия от 2016 г., в
каквато насока са и самите твърдения на ответника в днешното съдебно
заседание и в този смисъл ще Ви моля същият да бъде върнат на страната.
Няма как ние да знаем какво е имало в този пощенски плик, тъй като върху
него не е отбелязано нищо.

ЮР. К. Д – Считам, че в случая съществено е дали е сключен договор за
цесия и как е бил сключен този договор за цесия. Аз затова обясних подробно
13
каква е била процедурата по сключването. Представят се документи, които
ясно показват как точно се е случило това нещо, и в случай, че на по-късен
етап прецените да допуснете свидетел, който да потвърди всичко това, ние
нямаме нищо против този свидетел да бъде изслушан. Основно аз съм
участвала в размяната на тези книжа и вече го обясних - в договора, който сме
представили, се вижда, че завереният подпис е само на М. Р. К. и няма заверка
на подписа на П И. К. отива в посолството, подписва в посолството на
24.03.2016 г., като П И в същия момент е при нас, изпраща ни се сканиран
документът, съответно П И го подписва, за да сме сигурни, че всичко това е
изрядно, и в следващия момент М. К., когато си получи документите в
оригинал, ни ги изпраща, съответно, до нас и ние ги получаваме, и тук се
вижда, че на 05.04.2016 г. той е отправил писмото до нас, а на 06.04.2016 г.
ние сме го получили по пощата. По отношение на упълномощени колеги да
подписват, представям още едно пълномощно, което М. К. на същата дата е
дал на колегата М. С., съответно същото моля да бъде приложено по делото.
Това е във връзка с извършеното днес оспорване от страна на адвокат Б., че
техният клиент не е упълномощавал никой друг освен мен за каквото и да е.
Бих искала да представя оригинала на това пълномощно, разполагам също с
него и да се свери. На същата дата М. К. е дал пълномощно и на М. С., който
е бил част от нашата кантора към онзи момент. Ние го представляваме този
клиент от 2009 г., като това са пълномощни, дадени специално за договора за
цесия и за изпълнителните и павловите производства, но ние преди това сме
разполагали с други пълномощни и е имало и други упълномощавани лица,
които са били в нашата адвокатска кантора.

АДВ. Б. – В днешното съдебно заседание чухме нови твърдения, каквито в
отговора на исковата молба няма изобщо. Оспорването касае твърдението ни,
че по тези конкретни дела, по които вие твърдите, че ви възникват вземания и
във връзка с които са договорите за цесия, други адвокати не са
представлявали М. К..

ЮР. К. Д– Напротив, представлявали са го, но вие не знаете и в момента
давам доказателства точно за това.

АДВ. Б. – Осъществяването на представителство се установява по
съответните дела чрез представяне на съответните документи.

ЮР. К. Д – Ако имаше някой, който тогава да ни оспори представителната
власт, сме щели да ги представим. Ето вие след 10 години решавате да ги
оспорите, независимо че се ползвате от изпълнителните листове, и ги
представям сега, а мога и други да представя. Просто чиста случайност е, че в
момента имам това пълномощно в настоящото производство и ми е с
оригиналите, иначе имаме и други пълномощни, тъй като и други колеги са
представлявали М. К., като това е период от 11 години, много дълго време е,
много дела са.

АДВ. Б. – Какво установявате с това пълномощно?

ЮР. К. Д – Това е във връзка с вашето оспорване, изложено по-рано в
днешното съдебно заседание, че М. К. не е упълномощавал други лица, но аз
представям оригинален документ, че и това ваше твърдение е невярно,
14
защото вашите твърдения всички са неверни, но ето едно неверно твърдение,
оспорено от нас с писмени и нотариално заверени доказателства.

АДВ. Б. – Доколкото представеното в днешното съдебно заседание
пълномощно по никакъв начин не е обвързано с представените към
настоящия момент две граждански дела и едно изпълнително дело, считам, че
същото се явява неотносимо към предмета на спора и като такова Ви моля да
бъде върнато на представилата го страна. Отделно от това, в днес
представеното пълномощно изобщо не се коментират нито договори за цесия,
нито каквито и да било други конкретни дела, във връзка с които се издава,
поради което не може да се направи връзка с предмета на настоящото дело, а
само и единствено за него следва да бъдат ангажирани доказателства. Най-
общи твърдения, че някога, някъде и за нещо евентуално е имало уговорки
между ищеца и трети за спора лица, се явяват неотносими към предмета на
делото.

ЮР. К. Д - Независимо, че моят доверител е ответник, аз реално представям
всички доказателства по делото, каквато би следвало да е функцията на
ищеца в производството. Искът е отрицателен установителен. Бих искала от
другата страна поне едно доказателство да представят, защото, честно казано,
ми е изключително странна позицията, в която сме. Аз мога да затрупам съда
с доказателства, защото, пак Ви казвам, за 11 години и толкова дела, през нас
са минали хиляди страници. Колегата прави изявление, че М. К. не е
упълномощавал никой освен мен, но и по тези две дела това пълномощно е
дадено към момента на сключване на договора за цесия, т. е. то е било точно
със сключения договор за цесия, точно с предстоящите за завеждане павлови
искове, подписването на договори, споменати поне в 5 от тези 20 клаузи
упълномощителни, спогодби, всички права по ГПК за водене на дела и т. н.

Съдът не открива връзка между представеното сега от юр. к. Дакова
пълномощно и гражданско дело № 105/2016 г. на Окръжен съд Благоевград,
гражданско дело № 106/2016 г. на Окръжен съд Благоевград и изпълнително
дело № 337/2019 г. на ЧСИ Б В, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ направеното сега от юр. к. Д искане за приобщаване на копие на
пълномощно и й ВРЪЩА същото.

ПОСТАНОВЯВА другите представени днес от юр. к. Д документи, а именно:
1 - оригинал на договор за цесия, сключен на 24.03.2016 г. между М. Р. К. и
„П“ ЕООД, заверен с изх. № 506 от 24.03.2016 г. в консулската служба при
посолството на Република България в гр. Д, Р И, и състоящ се от 7 страници,
2 - оригинал на уведомление от М. Р. К. до „Е К“ ЕООД, заверено с изх. №
503 от 24.03.2016 г. в консулската служба при посолството на Р Б в гр. Д, Р И,
и състоящо се от 2 страници, 3 - оригинал на потвърждение от М. Р. К.,
заверено с изх. № 502 от 24.03.2016 г. в консулската служба при посолството
на Р Б в гр. Д, Р И, и състоящо се от 2 страници, 4 - оригинал на пълномощно
от М. Р. К. към адвокат В К, заверено с изх. № 504 от 24.03.2016 г. в
консулската служба при посолството на Р Бв гр. Д, И, и състоящо се от 4
страници, 5 - оригинал на договор за цесия, сключен на 17.02.2021 г. между
15
М. Р. К., представляван от адвокат В К Д, и „П“ ЕООД, за вземане за разноски
по гражданско дело № 105 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, и състоящ
се от 5 страници, 6 - оригинал на анекс към договор за цесия от 17.02.2021 г.,
сключен на 12.07.2021 г. между М. Р. К., представляван от адвокат В К Д, и
„П“ ЕООД, за вземане за разноски по гражданско дело № 105 от 2016 г. на О
с Б, заверен с peг. № 3229 от нотариус П К и състоящ се от 4 страници, 7 -
оригинал на уведомление от М. Р. К., представляван от адвокат М. Х. С., до
„Е“ ЕООД и „Е“ ЕООД, за вземане за разноски по гражданско дело № 105 от
2016 г. на Окръжен съд Благоевград, състоящо се от 1 страница, 8 - оригинал
на договор за цесия, сключен на 17.02.2021 г. между М. Р. К., представляван
от адвокат В К Д, и „П“ ЕООД, за вземане за разноски по гражданско дело №
106 от 2016 г. на Окръжен съд Б, и състоящ се от 5 страници, 9 - оригинал на
анекс към договор за цесия от 17.02.2021 г., сключен на 12.07.2021 г. между
М. Р. К., представляван от адвокат В Д, и „П“ ЕООД, за вземане за разноски
по гражданско дело № 106 от 2016 г. на Окръжен съд Благоевград, заверен с
peг. № 3228 от нотариус П К и състоящ се от 4 страници, 10 - оригинал на
уведомление от М. Р. К., представляван от адвокат М. Х. С., до „ЕК“ ЕООД и
„Е“ ЕООД, за вземане за разноски по гражданско дело № 106 от 2016 г. на
Окръжен съд Благоевград, състоящо се от 1 страница, 11 - оригинал на анекс
към договор за цесия от 24.03.2016 г., сключен на 12.07.2021 г. между М. Р.
К., представляван от адвокат В К Д и „П“ ЕООД, заверен с peг. № 3227 от
нотариус П К и състоящ се от 4 страници, 12 - полуоригинал на договор за
цесия, сключен на 24.03.2016 г. между М. Р. К. и „П“ ЕООД, заверен с изх. №
506 от 24.03.2016 г. в консулската служба при посолството на Р Б в гр. Д, Р И,
и състоящ се от 7 страници, и 13 - оригинал на пощенски плик със софийско
пощенско клеймо от 05.04.2016 г., да бъдат надлежно съхранявани в
съответната метална каса, намираща се в счетоводството на Окръжен съд
Благоевград, като достъп до тях да се дава само на адв. Б. и юр. к. Д, а на
други лица - само след предварително писмено разрешение на съдията-
докладчик по делото.

ДАВА възможност на ищцовата страна да се запознае с гореописаните
документи и да направи съответните процедурни и доказателствени искания
във връзка с тях в следващото открито съдебно заседание по делото.

УКАЗВА на страните, че по останалите им доказателствени искания ще се
произнесе в следващото открито съдебно заседание.

АДВ. Б. – Нямам други искания на този етап.

ЮР. К. Д – И аз нямам други искания на този етап. Моля Ви при
насрочването на следващото открито заседание да имате предвид, че ще
пътувам в чужбина и ще бъда в България в периода между 22.07.2024 г. и
31.07.2024 г.

АДВ. Б. – Не възразявам следващото открито съдебно заседание по делото да
се насрочи за дата в този период.

На основание чл. 148, изр. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
16

НАСРОЧВА ново открито съдебно заседание по делото, което да се състои на
22.07.2024 г. и да започне в 13:00 ч., за което ищецът беше уведомен сега чрез
адв. Б., ответникът „П“ ЕООД беше уведомен сега чрез юр. к. Д, а
ответниците „Е“ ЕООД и „Е“ ЕООД да се считат уведомени по реда на чл.
142, ал. 3 от ГПК.

Протоколът се написа в заседанието, което приключи в 15:05 ч.


Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
17