РЕШЕНИЕ
№ 9549
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110161408
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ.
Образувано е по искова молба от Р. С. И. срещу „фирма“ ООД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ***/*** г. и
неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ при ответника; и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4899 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 16.10.2023 г. до
16.04.2024, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 08.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата Р. С. И. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „фирма“
ООД, в рамките на което изпълнявала длъжността „охранител“, като със заповед № ***/***
г. трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 КТ – в
срока за изпитване. Твърди уволнението й да е незаконосъобразно на следните основания:
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена след изтичане на
уговорения срок за изпитване; не е налице основание за прекратяване на трудовия договор,
тъй като ищцата добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения. Моли съда да
признае извършеното със заповед № ***/*** г. уволнение за незаконно и да го отмени, да
бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност „охранител“ при ответника, както
и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4899 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 16.10.2023 г. до
16.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба –08.11.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“
ООД, с който оспорва исковете при твърдението, че процесната заповед № ***/*** г. е била
отменена от работодателя. В тази връзка посочва, че в началото на м. ноември 2023 г.
ищцата, заедно с дъщеря си, е посетила офиса на „фирма“ ООД – отдел човешки ресурси, и е
депозирала жалба за отмяна на заповедта и възстановяване на работа. Твърди, че служител
на дружеството, след като е извършил необходимите проверки, е „заличил“ издадената
1
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като на ищцата било указано да
„започне да се явява на работа“. Поддържа, че въпреки постигнатата договорка, ищцата не
се явила на работа. Това принудило ищцовото дружество на 21.11.2023 г. да изпрати по
куриер искане за даване на обяснения по чл. 193 ГПК. Поради неявяване на ищцата на
работа в продължение на 1 месец, ответникът издал заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заповедта била изпратена по куриерска фирма и същата била
получена от ищцата. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено
именно с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли за
отхвърляне предявените искове и присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства,
се установява, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на
което, считано от 01.09.2022 г. ищцата заемала при ответника длъжността „охранител“. Не е
спорно обстоятелството, че трудовият договор бил сключен с уговорен в полза на
работодателя срок за изпитване от 6 месеца.
Със заповед № ***/*** г. на управителя на „фирма“ ООД трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – от работодателя в срока за
изпитване. По делото няма данни заповедта да е връчена на ищцата, но с оглед изричното
признание на същата в исковата молба, съдът приема, че ищцата е разбрала за уволнението
си на 16.10.2023 г. От този момент – 16.10.2023 г. заповед № ***/*** г. е породила
конститутивния си правен ефект и трудовото правоотношение между страните е прекратено,
по аргумент от разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
На 02.10.2023 г. работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Р. И..
Не се спори, че на 02.11.2023 г. ищцата Р. И. е депозирала жалба до управителя на
„фирма“ ООД срещу заповед № ***/*** г. В жалбата се твърди, че заповед № ***/*** г.е
незаконосъобразна, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
изпитателният срок е изтекъл, както и поради обстоятелството, че към датата на получаване
на оспорената заповед – 16.10.2023 г., ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност. Отправено е искане до работодателя да отмени издадената от него
заповед и да възстанови ищцата на работа.
Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления, с вх. № ***/*** г. същия ден
работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за заличаване на вписаното
прекратяване.
Междувременно, на 05.12.2023 г. управителя на „фирма“ ООД е издал заповед №
***/*** г., с която на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ за това, че не се е явила на работа от 09.10.2023 г. до 13.10.2023 г., без да
представи оправдателен документ за отсъствието си и без да е уведомила прекия си
ръководител. Заповедта е получена от ищцата на 14.12.2023 г., видно от справка
товарителница на „***“ (л. 36 от делото).
На 20.12.2023 г. работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение на Р. И..
Видно от съдържанието на справка за актуално състояние на трудовите договори към
15.04.2024 г. на НАП, след прекратяване на трудовото правоотношение между страните
ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател.
От извършена в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищцата, се
установява, че след вписано прекратяване на трудовото правоотношение с Министерство на
25.07.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1 КТ в трудовата книжка на ищцата няма други
вписвания.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Д. И. и Й.
Л. М..
2
Свидетелката И., дъщеря на ищцата, разказва, че след като с ищцата се запознали със
съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, отишли до
офис на ответника „фирма“ ООД, за да подадат жалба. Считали, че заповедта е неправилна,
доколкото срокът за изпитване бил изтекъл. Посочва, че там ги посрещнала св. М., която
взела жалбата и вместо да им даде входящ номер на същата, връчила на ищцата молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Свидетелката посочва, че
майка й отказала да подпише молбата. Посочва още, че освен жалбата, до работодателя
подали и молба за предоставяне на производствена характеристика на ищцата, тъй като
същата й била необходима за явяване на ТЕЛК комисия. Посочва, че служителката М. взела
молбата и им казала, че това не ставало за един ден, а „когато се изготви, тогава ще бъде
дадена“.
От показанията на св. М., се установява, че същата работи на длъжност „мениджър
Човешки ресурси“ при ответника и същата изготвила заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата. Посочва, че основанието, на което бил прекратен
трудовият договор бил в срока за изпитване по чл. 71 КТ. Разказва, че в последствие ищцата,
заедно с дъщеря си, посетили офиса на дружеството и след като разговаряли, установили, че
е станала грешка, а именно – че срокът за изпитване е изтекъл. Твърди, че изпратила
уведомление за заличаване в НАП. Не е издавала друг документ за заличаване на заповедта.
Поддържа, че ищцата поискала и производствена характеристика за явяване на ТЕЛК.
Твърди, че когато ищцата дошла с майка си в офиса на дружеството, свидетелката я
уведомила, че са допуснали грешка и ще заличат заповедта. Посочва, че когато документите
били изготвени, се опитали няколко пъти да поканят ищцата да си получи производствената
характеристика, както и да „я поканят да се яви на работа“, но не успели да се свържат с нея.
Тъй като ищцата не била представила документи за отпуск, нито за болнични, завели
самоотлъчка. В последствие започнали дисциплинарно производство, завършило с
уволнение на ищцата. Свидетелката заявява, че не е издавана заповед на управителя на
дружеството за заличаване на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата по чл. 71 КТ, а само е подадено уведомление до НАП за заличаване на същата.
Съдът след преценка на показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК
кредитира същите като еднопосочни, последователни и кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал. Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на св. М. единствено в частта им, в която посочва, че уведомила ищцата, че ще
заличи обжалваната заповед за уволнение, тъй като в тази част показанията са изолирани, и
не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии.
В настоящия случай, ищцата оспорва като незаконосъобразна Заповед № ***/*** г., с
която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
3
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства,
съдът приема за установено по делото, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, в рамките на което, считано от 01.09.2022 г. ищцата е изпълнявала
длъжността „охранител“ при ответника, като със Заповед № ***/*** г. на управителя на
„***“ ООД, същото е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 16.10.2022 г.
С оглед изложеното, спорно по делото е обстоятелството дали процесната Заповед №
***/*** г. била отменена от работодателя, каквито са доводите, изложени в отговора на
исковата молба.
Възможността работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение е
изрично уредена в чл. 344, ал. 2 КТ, като валидното осъществяване на това действие е
допустимо при определени изисквания. На първо място отмяната може да се извърши само с
писмен акт, който за да произведе желаната правна промяна, трябва да се връчи на
уволненото лице. Съдържанието на акта също е от важно значение. Той трябва да изразява
по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението. Отмяната на
уволнението по инициатива на работодателя може да се направи до определен момент -
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След датата на завеждане на
исковата молба пред районния съд се преклудира възможността работодателят сам да го
отмени, тъй като въпросът за законността на уволнението и неговата отмяна вече е извън
неговата власт. Тя е предоставена на съда, който като правораздавателен орган е
компетентен да се произнесе по възникналия трудов спор /в този смисъл Решение №
1691/11.02.2005 г. по гр. д. № 2667/2002 г., III ГО на ВКС/.
В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест с доклада по делото,
ответникът не представи доказателства – писмен акт, за отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № ***/*** г., нито по делото се установи при условията на пълно и
главно доказване своевременно уведомяване на ищцата за такова чрез връчване й на писмен
акт. Напротив, от показанията на св. М. се установи, че работодателят не е издавал
последваща заповед, която отменя Заповед № ***/*** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Без значение е обстоятелството, че
на 02.11.2023 г. ответникът е подал уведомление до НАП за заличаване на вписаното
прекратяване, доколкото отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл.
344, ал. 2 КТ може да се извърши единствено с писмен акт, който да се доведе до знанието
на работника или служителя.
Ето защо, доколкото по делото не се установи акт на работодателя по чл. 344, ал. 2
КТ, който да лишава ищцата от правен интерес да оспорва пред съда уволнението,
извършено със Заповед № ***/*** г. на управителя на „фирма“ ООД, предявеният иск по чл.
344, ал. 1 КТ е допустим. Разгледан по същество, съдът намира същият за основателен.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни
такива, чрез показанията на св. М., както и с оглед изричното признание на ответника в
отговора на исковата молба, съдът приема за установено, че към момента на връчване на
Заповед № ***/*** г., на ищцата – 16.10.2023 г. уговореният в полза на ответника 6-месечен
срок за изпитване по чл. 71, ал. 1, т. 1 КТ е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното със Заповед
№ ***/*** г. на управителя на „фирма“ ООД уволнение на ищцата бъде признато за
незаконно и отменено.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на ищцата и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно
уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата следва да бъде възстановена на
4
заеманата от нея преди уволнението длъжност – „охранител“ в „фирма“ ООД.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не повече от шест
месеца. Шестмесечният период по чл. 225, ал. 1 от КТ тече от датата на незаконното
уволнение.
Предвид нормата на чл. 228 КТ при определяне размера на обезщетението по чл. 225
КТ следва да бъде взет размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец преди уволнението. В случая между страните няма спор
относно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния
пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 780 лв. Определен по реда на чл.
162 ГПК, размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 16.10.2023 г. до 16.04.2024 г. възлиза в размер на сумата 4680.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4680 лв., дължим за периода от
16.10.2023 г. до 16.04.2024 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 4899 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата претендира
и доказва направени в производството разноски в размер на 1650 лв., чието реално
заплащане съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 10.04.2024 г. /л. 60 от делото/, имащ характер на разписка. Ответникът е
релавирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения,
дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в съща наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора
за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, минималното адвокатско
възнаграждение за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
възлиза на сумата от 1722,90 лв., т.е. над заплатеното от ищцата, поради което направеното
от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Доколкото
адвокатското възнаграждение е уговорено общо, без да е посочено каква част от него за кой
от предявените искове се отнася, съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от
по 550 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски в размер на 1625,41 лв. съразмерно на уважената част от иска по от иска по чл.
344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Същият претендира
и доказва такива в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което
представя доказателства за реалното му заплащане (Договор за правна защита и съдействие
от 22.02.2024 г.). Доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено общо, без да е
5
посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася, съдът приема, че по
всеки иск същото възлиза в размер от по 333,34 лв. С оглед изложеното и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 14,90 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344,
ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса, съразмерно на уважените
искове в размер на 347,20 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ап.
***, извършено със Заповед № ***/*** г. на управителя на „фирма“ ООД, на основание чл.
71, ал. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р. С. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, на заеманата преди уволнението длъжност
„охранител“ при „фирма“ ООД.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, да заплати на Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***,
вх. ***, ап. ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 4680 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение,
извършено със Заповед № ***/***г. на управителя на „фирма“ ООД за периода от 16.10.2023
г. до 16.04.2024 г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 08.11.2023 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
4680 лв. до пълния предявен размер от 4899 лв.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, да заплати на Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***,
вх. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1625,41 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***,
ап. ***, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14,90 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 347,20 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (21.05.2024 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7