Решение по дело №330/2014 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 68
Дата: 1 септември 2014 г. (в сила от 2 септември 2014 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20143610200330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

01.09.2014 год.

 

 

Номер . . .68 . . . . . . . .                                           Година 2014                 Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                     четвърти състав

На 01 (първи) септември                                                                        Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

          Председател Дияна Петрова

Секретар И.Д.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 330 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл.4 и сл. от УБДХ, образувано по акт за констатиране на дребно хулиганство от 19.08.2014 г. съставен от  – служител  при РУ на МВР гр.В.Преслав срещу  Б.Х.А. с ЕГН **********,***.

            Разглеждането на внесеният акт за констатиране на дребно хулиганство в настоящото производство е допустимо и не са налице основания за прекратяване на производството.          

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: След проведено събрание за избор на местен духовен водач на с.Янково за лицата изповядващи исляма,  от лятото на 2013 г. до месец април 2014 г., многократно били извършвани посегателства в джамията на селото, чрез запълване на заключващите устройства на вратите с лепило или метални предмети. По този начин местния духовен водач ****  не можел да изпълнява задълженията си. Освен това се възпрепятствал и достъпа на поклонници в храма. За да предотвратят посегателствата мюфтийското настоятелство монтирало записващо устройство/камера/ на входа на сградата. На 27.04.2014 г.,  отново установил че в заключващото устройство на входната врата имало поставени метални нишки от проводник. По този начин не можела да се отключи вратата. За установеното той уведомил  и кмета на с.Янково –В.П.. След като влезли в храма и прегледали записите от монтираната камера установили, че Б.Х.А. е поставил металните нишки в патрона на бравата на входната врата. След което одал жалба в РУ на МВР гр.В.Преслав. След извършване на проверка с постановление от 19.06.2014 г. прокурор при ВПРП е  постановил отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Съдът кредитира изцяло изложените показания в сведенията на **** , В.П., Х.Б, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено. Показанията им не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели П. и Б. заявяват, че случилото се е имало широк обществен отзвук в селото. Съселяните им били възмутени от случващото се със заключващите устройства на храма.  

Показанията на св. съдът кредитира изцяло. Неговите показания дават представа за обстоятелства  непосредствено преди и след деянието. Показанията на му кореспондират с показанията на останалите свидетели, включително и за предизвиканото възмущение от деянието в населеното място. По отношение на авторството, свидетеля заявява, че лично той не е разбрал кой е извършителя, но след поставянето на камери на входа на джамията не се е случвало да бъдат повредени заключващите устройства на вратите. Дори той в показанията си не намеква за пристрастност на останалите свидетели по случая.

Нарушителят запазва правото си да не дава обяснения.

Доказателствените материали по делото са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги възприема като сигурен и достоверен източник на информация относно интересуващите процеса обстоятелства. Въз основа на тях, съдът по категоричен и несъмнен начин прави фактическите си констатации за времето, мястото, начина на осъществяване на процесното деяние, както и за неговото авторство. Чрез тях се установяват събитията предшествали инцидента и конкретните действия на нарушителя.

Този извод съдът прави от приложените писмени доказателства и събраните гласни такива. Съдът не прие като доказателство, представения заедно с акта за установяване на дребното хулиганско компакт диск, в  който се твърди че има запис от поставената на джамията камера на инкриминираната дата, тъй като същият не е доказателство по смисъл на чл.106 от НПК. Съдът изхожда по отношение на авторството на деянието от показанията на свидетелите, които непосредствено са изгледали записа от охранителната камера и са възприели, че именно нарушителя е поставил металните нишки в заключващото устройство. От показанията на св.Б. се установи, че двора на нарушителя граничи с двора на джамията и има врата между тях, което улеснява достъпа му до сградата.

Ето защо съдът не споделя извода на защитата, че не били налице доказателства, установяващи по безспорен начин самоличността на извършителя. Вярно е че св. заявява, че той не е разбрал кой е извършителя, но това обстоятелство е чисто субективно.

Според чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи.

Нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава държавни, обществени или лични интереси или засяга нормите на нравствеността. Хулигански действия са и тези които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации, които могат да създадат смут в обществото и др. Хулиганство е налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние на други лица.

Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и др.).

Според настоящият състав, действията на нарушителя – повреждане на патрона на бравата на вратата на джамията, за да не може да се отвори вратата са създали тревожна обстановка и смут в ползвателите и работещите в религиозния храм и очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. По делото се установиха всички тези непристойни действия, които в своята съвкупност се явяват скандализиращи по своя характер и са станали достояние на повече лица, населението на с.Янково и са предизвикали в значителна степен отрицателни емоции и възмущение у всички тях. Чрез действията си нарушителя е повредил и собственост на храма. Действията на нарушителя са непристойни, защото очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Същите действия са израз на в оскърбително отношение и държание към съселяните му изповядващи исляма, както и към имамът на с.Янково – **** . Подобно поведение е непристойно, нарушава обществения ред и е израз на явно неуважение на обществото.

От субективна страна, за съставомерността на деянието е изискуем и специален признак - т. нар. "хулигански мотив", изразяващ се в демонстрация на пренебрежително отношение на дееца към установените норми на поведение в обществото. Такава проява е налице всякога когато деецът, къкавто е и настоящият случай, съзнава както аморалността и обществената недопустимост, демонстрира с действия незачитане към общоприетите етични ценности. Обикновено израз на такова пренебрежително отношение е и липсата на рационална и морално допустима причина за конкретните непристойни действия.

Дори да е било налице соченото от свидетеля . недоволство от имама на с.Янково, това не оправдава поведението на нарушителя. Същият е можел да защити правата си по предвидения за това ред, като сигнализира компетентните институции. Дори е било направено това чрез провеждане на общи събрания, на които е присъствал и представител на мюфтийството. Предвид изложеното настоящият състав счита, че деянието е осъществено от нарушителката от обективна  и субективна страна.

В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и общественото му достояние, изцяло припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Касае се до по-ниска степан на обществена опасност, както на самото деяние, поради което същото не е престъпление, а е непристойна проява.

Причините за извършване на нарушението са емоционална незрялост и невъздържаност на личността на нарушителя, незачитане на общоприетите норми на поведение в обществото.

Съдът след като прецени обществената опасност на нарушителя и деянието, счита че следва да му бъде наложено наказание „глоба“ и то в минималния предвиден в закона размер. 

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            На основание чл.6, ал.1, б.“а“ от УБДХ, НАЛАГА на Б.Х.А. с ЕГН **********,***, административно наказание по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ - „Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева, за това че на 27.04.2014 г. в с.Янково, извършил непристойна проява, представляваща дребно хулигантство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, установена с акт за констатиране на дребно хулиганство от 19.08.2014 г. съставен от пол. при РУ на МВР гр.В.Преслав, изразяваща се в поставяне на метални нишки в заключващото устройство на джамията в селото, като по този начин възпрепятствал влизането в храма, с които нарушил обществения ред.

            Решението може да се обжалва в 24-часов срок, считано от постановяването му 15.25 часа на 01.09.2014 г. пред Окръжен съд гр. Шумен на касационните основания, предвидени в НПК.

            На основание чл.7, ал.1 от УБДХ, в случай на обжалване насрочва делото пред ШОС за 03.09.2014 г. от 10.00 часа.

            В случай на обжалване, наказаното лице и защитника, уведомени за датата и часа на разглеждане на делото пред ШОС.

            Да се уведоми за насрочването съответния прокурор при ВПРП.      

 

 

                                                                                                          Районен съдия: