СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен
състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
15120 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 163982/11.07.2019
г., постановено по гр. д. № 40045/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, Ц. П.Д.,
ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на И.Д.И., ЕГН **********, сумата
от 1 271 лв., представляваща стойността на имуществени щети в апартамент № 14, находящ се в сграда на адрес: гр. София, бул. „*******,
вследствие на наводнение от апартамент № 17, собственост на Ц. П.Д..
С решението, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. П.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на И.Д.И.,
ЕГН **********, сумата от 550 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от Ц. П.Д., чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. С.Р., в
която се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение. Поддържа се, че по делото не е доказано, че твърдените имуществени
вреди са причинени в резултат на теч, предизвикан от банята на ответника,
респективно от негови действия или бездействия. Посочва се, че по делото са
събрани доказателства, от които се установява, че течът за който се твърди, че
е причинил вреди в имота на ищеца е предизвикан от течове налични на таванските
помещения, а не от проблеми в апартамента на ответника. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло приетата по делото съдебно - техническа експертиза, респективно, че
неправилно е приел, че щетите се дължат изцяло на недостатъци от
канализационната система на ответника. Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за отхвърляне на предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от И.Д.И.,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв.
И.Ч., в който се поддържа, че не са налице твърдените от въззивника
пороци на атакувания съдебен акт на първоинстанционния
съд. Поддържа се, че решението е правилно и кореспондира изцяло със събрания по
делото доказателствен материал. Поддържа се, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че щетите в
апартамента на ищеца са причинени от неизправност в канализационната инсталация
в имота на ответника. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че течът в апартамента на ищеца е причинен от течове,
налични на таванските помещения. В тази връзка се посочва, че от заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебно - техническа експертиза се
установява, че няма как течовете в апартамента на ищеца да са от покрива, тъй
като няма как същите да подминат един етаж. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Доколкото първоинстанционният
съд се е произнесъл по иска така, както е предявен, независимо че е
квалифицирал иска по чл. 50 ЗЗД, решението е допустимо. При постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира
следното:
СРС, Гражданско отделение, 49 състав е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Първоинстанционният съд неправилно е посочил правна квалификация на
предявения иск по чл. 50 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, налице
е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД. С
оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установи фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно деяние, противоправност, вреди и техния размер и причинна връзка между деянието
и вредите. С доклада по делото районният съд е дал указания за релевантните за спора
факти, поради което и правата на страните не са накърнени.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на
апартамент № 14, намиращ се в гр. София, бул. "*******, а ответникът е
собственик на апартамент № 17, намиращ се на същия адрес.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Д.Д., който
заявява, че е син на ответника и живее с него на същия адрес. Свидетелства, че в
апартамента им има течове от 2012 г., които си обяснява с покривната
конструкция. Сочи, че е правен частичен ремонт на покрива през 2012 г. и
основен през 2016 г. Твърди, че през 2012 г. в апартамента им са сменени
хоризонталните тръби, през 2014 г. и вертикалните, а през 2017 г. е направен
цялостен ремонт на банята.
Съдът приема свидетелските
показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни и житейски логични.
Пред първоинстанционния съд е
изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, от което се установява, че при извършения оглед на място в апартамента,
собственост на ищеца по делото, по целия таван на банята личат петна от течове
почернели от мухъл, като по - голямата част от мазилката е подкожушена
и се рони, най-големи са петната около вертикалния канализационен щранг, около който личи изкърпване на мазилката, както и
откъм кухнята; в тавана на банята до вертикалния канализационен щранг се наблюдава кръгъл отвор в плочата, с ф 110 мм.,
останал след демонтиране на съществувал стар, канализационен щранг, без да е изкърпена плочата и мазилката по тавана; по
фугите на фаянсовата облицовка също се наблюдава мухъл; във вътрешното антре,
разположено пред банята и кухнята на процесния
апартамент е направен вграден, дървен шкаф над вратите, като същият е
компрометиран, с деформирани врати и опадала боя и лак; по тавана на антрето и вътре
в шкафа личат петна от течове, като мазилката е подкожушена, а латексът е излющен; в
кухнята по цялата стена откъм банята са направени вградени шкафове, като зад
шкафовете е скрита и кухненската мивка; целите гърбове и рафтове на шкафовете
са деформирани и покрити с петна и мухъл; вратите на шкафовете са раздути и
провиснали.
Съгласно установеното при огледа вещото лице счита, че
в банята, коридора и кухнята на ищеца са налични щети от течове, произтичащи от
преминаване на вода от апартамента, разположен непосредствено над процесния апартамент № 14. За да установи причините за
констатираните щети в процесния апартамент, вещото
лице е извършило оглед и в апартамент № 17, собственост на ответника по делото,
разположен непосредствено над процесния апартамент и е
установил, че в банята е подменен вертикалният канализационен кран, като е
демонтиран съществувалият такъв и е монтирана нова, PVC тръба, на ново място, монтирана е и нова, гъвкава връзка между тоалетната
чиния и новия канализационен щранг. Вещото лице е
посочило, че в пода на банята около подовия сифон плочката е счупена, отворена
е фуга, която е почерняла от мухъл.
Отчитайки вида, местоположението и големината на
установените щети в помещенията на апартамент № 14, вещото лице е дало
заключение, че най-вероятната причина за течовете са некачествено изпълнени или
дефектирали тръби на канализацията, свързваща
подовият сифон и тоалетната чиния с вертикалния канализационен щранг, както и/или връзките към същия в апартамента на
ответника.
Съгласно експертизата остойноствянето
на видовете СМР, необходими за отстраняване на нанесените щети в процесния апартамент, възлиза на сумата от 1 271 лв.,
за колкото и е уважен предявеният иск.
Вещото лице е посочило, че по тавана в банята на
ответника личат петна от течове, които са почернели от мухъл. В кухнята също по
целия таван и по горната част на стените личат петна от течове, по които
латексът е опадал.
Въззивният съд кредитира изцяло изготвената съдебно - техническа
експертиза, като компетентна, обективна, изготвена след оглед от вещото лице на
двата апартамента и след запознаване с наличните документи по делото. Заключението
е обосновано и правилно. Вещото лице е отговорила изчерпателно на поставените
въпроси, включително и тези в съдебно заседание.
При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че в банята,
коридора и кухнята на апартамента на ищеца има следи от теч, както и че течът е
причинен от компрометирана водопроводна и/или канализационна инсталация на ап.
№ 17 на горния етаж. Следователно се установява бездействие от страна на
ответника по поддръжка на собствената му вещ в състояние, при което да не води
до вреди на собственост на други лица. Налице е нарушение на чл. 50 ЗС, съгласно който собственикът на недвижим имот не може да извършва такива
действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването
на съседния имот по-големи от обикновените. В случая се касае не за активни
действия, а за бездействие от страна на ответника като собственик на ап. № 17
по поддръжката на този апартамент, което засяга ищеца като собственик на ап. № 14.
От заключението се установява и причинно-следствената връзка между бездействието
на ответника и причинените повреди в ап. № 14, където са засегнати кухня, баня
и коридор, а причинените вреди, вследствие на течовете, представляват петна от
течове по тавана в банята почернели от мухъл, кръгъл отвор в плочата на тавана,
изкърпване на мазилката, мухъл от фугите, деформирани дървени шкафове.
Неоснователен е довода на въззивника,
че причинените вреди в имота на ищеца са предизвикани от течове налични на
таванските помещения, а не от проблеми в неговия апартамент. В тази връзка
съдът взе предвид и изложеното от вещото лице при разпита му в съдебно
заседание. Вещото лице заявява, че в апартамента на ответника също се
наблюдават течове по таваните, които се дължат на покривната конструкция.
Същевременно вещото лице счита, че в апартамента на ищеца течът идва от банята
на ответника, съответно няма как да произлиза от покривната конструкция, защото
няма как да подмине един етаж. Вещото лице изразява становище, че течът в
апартамента на ищеца се дължи изцяло на недостатъци на канализационната
инсталация в апартамента на ответника.
В подкрепа на становището на вещото лице е и приетия
като доказателство по делото констативен протокол № УТ-9400-833-1 от 18.10.2013
г. на Столична община, район „Красно село“, от който се установява, че при
оглед и направена водна проба в апартамента на ответника е установена
необходимост от ревизия на водоплътността на фугите в
банята, както и на хоризонталната канализационна инсталация и отпадните води от
апартамента във ВКК.
Обемът на отговорността при деликт
се определя от закона - той е в размер на действително причинените вреди - чл. 51, ал. 1 ЗЗД, а обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Ето защо правилно районният съд е посочил размера на причинените
вреди.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, решението следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Погрешната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, в случая не е довела до погрешно
решаване на правния спор между страните. Решението следва да се потвърди при
правилна правна квалификация - по чл. 45 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на
сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има
характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Направеното от въззивника възражение
за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Минимално
предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 300 лв., с оглед
на което уговореното и заплатено възнаграждение от 350 лв. надвишава минималните размери.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163982/11.07.2019
г., постановено по гр. д. № 40045/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, при
правилна правна квалификация на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, с което Ц. П.Д., ЕГН
**********, е осъден да заплати в полза на И.Д.И., ЕГН **********, сумата от 1
271 лв., представляваща стойността на имуществени щети в апартамент № 14, находящ се в сграда на адрес: гр. София, бул. „*******,
вследствие на наводнение от апартамент № 17, собственост на Ц. П.Д..
ОСЪЖДА Ц. П.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на И.Д.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лв. - разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.