Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 22.10.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На двадесет и
трети септември две
хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело
номер 289 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано след като с Решение
№ 16 от 27.02.2020 г. по гр. д. №1728 по описа за 2019 г. на ВКС, II Г.О, е обезсилено Решение № 1481 от 30.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1913 по описа за 2018 г. на О. с. – П. и потвърденото с
него Решение № 105 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 1034 от 2016 г. на Р. съд – К. в
частта по предявения от Т.Х.Т., ЕГН: ********** *** против Н.Х. Д., ЕГН: **********
*** иск с правно основание чл.40, ал.2 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на втория етаж от жилищна сграда
с идентификатор 36498.503.2198.1, който съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
36498.503.2198.1.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две
хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно, точка, две), съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на
И. д. на АГКК, адрес на имота: гр. К., О. К., област П., ул. „З. л.“ №**, ет.*,
самостоятелният обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с
идентификатор 36498.503.2198 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем), с предназначение жилище, апартамент, площ: 107
кв. м., прилежащи части: избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата.
Твърди, че собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 36498.503.2198.1.1, представляващ първия жилищен етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, била ответницата.
Правото на собственост върху втория жилищен етаж
на двуетажната масивна жилищна сграда ищецът придобил в резултат на
реализираното право на надстрояване, което му било учредено с Нотариален акт №
117, том I, дело № 255/1977г. по описа на КрлРС. Освен това бил собственик общо
на 5/6 (пет шести) идеални части от дворното място, в което била построена
гореописаната двуетажна жилищна сграда, от които 1/6 бил получил в наследство
от баща си Х. Т. Т., а другите 4/6 идеални части придобил по силата на Договор
от 26.08.2015 г. по Акт № 98, том 13, дело № 2321/2015 г. на СлВп при К. р. с..
Ответницата била собственик на другата 1/6 идеална част от дворното място, също
придобита по наследство от баща им, Х. Т. Т..
Ищецът заявява, че от 1977 г. до настоящия момент владее и ползва избено помещение с площ от 7.5 кв. м.,
находящо се под първия жилищен етаж от северната страна на имота. През
изминалите повече от 30 години това владение било осъществявано без прекъсване
абсолютно необезпокоявано. На представената скица ясно се виждало, че от
западната страна на жилищната сграда съществува един „зъб“. Едноетажната жилищна
сграда, построена от неговите и на ответницата родители достигала до този зъб.
Към 1977 г., когато му било учредено право на надстрояване върху едноетажната
жилищна сграда, в избения етаж на същата съществували две избени помещения от
западната страна на къщата, свързани с общ коридор от изток по цялата им
дължина. Източната част на избения етаж представлявала насип. През 1978 г. при
реализиране на проекта за надстрояване на къщата от северната й страна изградил
пристройка, в избения етаж на която пристройка се намирало процесното избено
помещение. Тъй като той построил въпросната пристройка, съответно – процесното
избено помещение, винаги считал, че същото било негова собственост, и винаги го
бил владял като свое собствено. С оглед разпоредбите, съдържащи се в чл. 40 от
Закона за собствеността той, като собственик на втория жилищен етаж в двуетажната
масивна жилищна сграда, следвало да притежава по-голяма част в съществуващия
избен етаж от притежаваната от него северна изба. И тази част следвало да бъде
повече от половината, тъй като при възникване на етажната собственост
притежаваният от него самостоятелен обект на собственост, а именно – втория
жилищен етаж, бил с по-висока стойност от притежавания от ответницата първи
жилищен етаж. Това му давало правото и основанието да иска попълване на
припадащата му се част от общите части на сградата. При реализиране на
учреденото му право на надстрояване изградил масивна пристройка от север на
съществуващата жилищна сграда. В тази пристройка била ситуирана стълбищната
клетка, която водела към втория жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна
сграда, т.е. към неговото жилище, както и към свободния таван. Подчертава, че
нямало нито преграждение към стълбите, нито съществувало таванско помещение.
Къщата имала свободен таван, или т.нар. подпокривно пространство. Отношенията
им с ответницата били много обтегнати и се налагало по съдебен ред да бъде
надлежно изчислен процентът припадащи се идеални части на притежаваните от
страните по делото самостоятелни обекти на собственост в сградата.
Ищецът моли на основание чл.40 ал.2 от Закона за
собствеността и при условията на цитираната разпоредба, съдът да допълни
припадащата му се част от избения етаж на процесната двуетажна жилищна сграда
с идентификатор
36498.503.2198.1 по КККР на гр. К. в съответствие с припадащия се процент
идеални части на притежавания от него втори жилищен етаж и като се вземе
предвид обстоятелството, че е собственик на избеното помещение, находящо се в
северната част на същия етаж. Моли съда да допусне изкупуване на припадащите се идеални части от същия избен етаж, до
полагащия му се размер от 51.10 % идеални части, като определи разумен срок за
заплащане на дължимата от ищеца сума в размер на 4160.43 лева. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответницата оспорва иска. Потвърждава, че тя е
собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2198.1
по КККР на гр. К., а ищецът – на втория етаж. Собствеността придобила от родителите си Х. Т. Т.
и Г. А. Т. въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №112, том
XII, дело №3687/1997 г. по описа на КрлРС и оттогава владеела и ползвала имота
си. Съгласно
Нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) №
117, том I, дело № 255/1977 г. на ищеца Т.Х.Т. било отстъпено правото да
надстрои втори върху съществуващата едноетажна жилищна сграда и което вещно
право той реализирал. По време на реализиране на строежа ищецът ползвал избеното
помещение с площ от 7.5 кв. м., находящо се под първия жилищен етаж от
северната страна на имота, като впоследствие продължил да го владее и ползва
без правно основание.
Твърди, че по силата на Нотариален акт №112, том
XII, дело №3687/1997 г. на КрлРС на нея били прехвърлени не само двете избени
помещения и коридор, но и северната изба – в описания нотариален акт изрично
било записано „прилежащите избени помещения“, а с Нотариален акт № 117, том I,
дело № 255/1977 г. на ищеца било учредено право да настрои втори етаж върху
съществуващата едноетажна жилищна сграда. Видно от представените строителни
книжа за обект: Пристройка и надстройка на жилищна сграда, фаза работна,
инвеститор Пристройка на Х. Т. Т. и надстройка на Т. Х.Т., изготвени от Р. п. о.
П., през 1973 г. било дадено строително разрешение № 83/7.VII.1977 г., а
именно: за строеж на пристройка и надстройка на Х. Т. Т. и Т. Х.Т.. Строежът на
пристройката бил извършен от бащата на ищеца, а ищецът извършил строежа на
надстройката, т.е. бил реализирал правото си на строеж да надстрои втори етаж
върху съществуващата едноетажна жилищна сграда, но едва след като бил
осъществен строежа на пристройката към съществуващата едноетажна жилищна
сграда, което било видно от представените строителни книжа. По изложеното
оспорва исковата претенция за попълване на припадащата се част от избения етаж
като обща част на сградата. Правото на ответницата било обективирано в
Нотариален акт № 112, том XII, дело №3687/1997 г. на КрлРС, с който на
ответницата били прехвърлени не само двете избени помещения и коридор, но и
северната изба - в описания нотариален акт изрично било записано „прилежащите
избени помещения“, избеното помещение в северната част на избения етаж било
построено от родителите на страните и ѝ било прехвърлено през 1997 г., а
фактът, че ищецът го владеел и ползвал не го правел собствени. Нещо повече, от
титула му на собственост – Нотариален акт №117, том I, дело №255/1977 г. било
видно, че има учредено право на надстрояване – нищо повече, т.е. на ищеца не
били прехвърляни избени помещения или други прилежащи части. В хода на устните
състезания ответницата, чрез адв. С. моли съда да приеме, че сумата, която
ищецът следва да заплати на ответницата на основание чл.40, ал.2 ЗС е в размер
на 20 670 лева.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт №
7, том ІІІ, дело № 852/1966 г. на КрлРС се установява, че П. и Х. Т., за които
не се спори, че са родители на страните в процеса, закупили следния недвижим
имот: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 605 кв. метра
(застроено от 80 и незастоено от 525 кв. метра), находящо се в град К. на ул.
„З. л., който имот по плана на града има пл. № 1928 и за него в кв. 91 е
отреден парцел ХІ, ведно с построената в дворното място къща. С протокол №
К-212 от 1972 г. (л.29) е дадено становище, че съществуващата в посочения имот жилищна
сграда може да се пристрои и да се надстрои с още един жилищен етаж, кат:
пристройката се развие северно от сградата, което ще бъде и вътрешното
стълбище. Издадено е строително разрешение № 83 от 13.06.1976 г. на Х. Т. и Т. Т.
за пристройка и надстройка на жилищна сграда съгласно одобрен проект от
07.06.1977 г.
Видно от нотариален акт № 117,
том І, дело 255/1977 г. на КрлРС, П. А. Т.-Т. и Х. Т. Т. са отстъпили на сина
си Т. Т. правото да надстрои втори етаж върху съществуващата едноетажна жилищна
сграда в техния съсобствени недвижим имот дворно място с къща, застроено и
незастроено с площ от 525 кв.м, находящо се в град К., съставляващо имот пл. №
1928 и за него в кв. 91 е отреден парцел ХІ. В представените строителни книжа,
обектът е обозначен по следния начин: обект: пристройка и надстройка на жилищна
сграда, инвеститор: пристройка на Х. Т. Т., и надстройка на Т. Х.Т..
Представен е нотариален акт №112,
том XII, дело №3687/1997 г. на КрлРС, от който се установява, че Х. и П. Т. са продали
на ответницата целия първи жилищен етаж с прилежащите избени помещения от
жилищна сграда, построена в посочения по-горе недвижим имот. От представената
схема № 15-416174 от 23.08.2016 г. на СГКК П. се установява, че понастоящем
етажът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
36498.503.2198.1.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем,
точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем, точка, едно,
точка, едно), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на И. д. на АГКК, адрес на имота: гр. К.,
Община К., област П., ул. „З. л.“ №**, ет. *, самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2198
(тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три,
точка, две хиляди сто деветдесет и осем), предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ:
93.00 кв. м, прилежащи части: избени помещения и съответните идеални части от
общите части на сградата.
Х. Т. Т. е починал на 19.09.2013
г., като е оставил наследници по закон съпругата си П. Т. и децата си –
страните в процеса, видно от представеното удостоверение за наследници изх. №
1956 от 29.07.2015 г. на Община К..
С нотариален акт № 117, том І,
рег. № 7959, дело 375/2015 г., вписан в СлВп при К. р. с. с акт № 98 том 13
дело № 2321/2015 г. (л.27), бил сключен договор за покупко-продажба, по силата
на който ищецът придобил 4/6 ид. части от дворното място, продадено му от
неговата майка П. А. Т.. От представената скица № 15-516059 от 21.10.2016 г. на СГКК П. се
установява, че понастоящем имотът съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.503.2198, град К., община К., област П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г. на И. д.
на АГКК; последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес
на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „З. л.“ № **; площ 560 кв. метра;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план
2198, кв. 91, парцел ХІ-2198. Сгради, които попадат върху имота: сграда
36498.503.2198.1, застроена площ 107 кв. метра, брой етажи:2, предназначение:
жилищна, многофамилна. По делото е представена декларация и не се спори, че
имената Т.Х.Т. и Т. Х.Т. са имена на едно и също лице.
Във връзка с предявените искове
съдът е изслушал свидетели, доведени от страните.
От показанията на св. Н. Д.Д. се
установява, че е дъщеря на ответницата. Сочи, че майка й не е ползвала избеното
помещение пред стълбищната клетка от северозападната част. Останалите избени
помещения ползвала майка й. На избения етаж имало три помещения – спорното било
едно цяло, а другите две били малки и отделни. Пред двете изби от юг имало
коридор. Свидетелката живеела с майка си. Достъпът до тавана бил през
стълбището, което водело до етажа на ищеца. Майка й устно опитвала да си
осигури достъп до тавана, периодично го правели, но й бил отказван такъв. На
самото стълбище имало врата, водеща към тавана. Понастоящем майка й нямала
достъп до тавана, имало врата долу и горе. Преди време имало врата, която
свързвала първия етаж със стълбището. В момента от вътрешната страна на къщата
нямало достъп до тавана.
От показанията на св. П. А. Т. се
установява, че е майка на страните. Сочи, че пристройката на първия етаж
направили заедно със съпруга й. Двамата ползвали и първия и втория етаж, а след
смъртта му свидетелката продължила да ползва етажа. Избите се намирали долу в земята. Двамата със
съпруга й живеели на първия етаж и те ползвали избите. Избите първоначално били
две, след като направили пристройката, направили изба и за сина си (ищеца). От
пристрояването и надстрояването на къщата, третата изба я ползвал ищецът. Със
съпруга й искали да направят изба и стълбище и за сина си. Дъщеря й (ответницата)
не ползвала тавана. В къщата имало отвор за врата, за да има достъп от първия
етаж до стълбището, но ищецът я запушил без съгласието на майка си. На тавана имало
вещи на свидетелката и на ответницата. Когато строили етажа за ищеца, към стълбите
имало отвор за първия етаж. Врата не била поставяна, само отворът бил изграден.
По-късно синът й запушил отвора. Свидетелката не помнела дали това е станало
приживе на съпруга й, но мислела, че бил жив, когато ищецът го затворил. Искали
да ползват отвора за да се качват до тавана.
От показанията на св. В. Й. Т. се
установява, че познава страните по делото и имота, в който живеят. Твърди, че
ищецът притежава втори етаж от 1987 г. Стълбището към втория етаж не било
оправено, не знаел положението от другата страна на къщата. Често ходил там
през онзи период, избата била в близост до входа. Входът за къщата бил от
западната страна, в северния й край. В избеното помещение се влизало с 5 стълби
надолу, изградено било с камък. Имало вкопано подстълбищно пространство в
височина около 1.5 м. За избата нямало спорове, свидетелят разговарял с
родителите на ищеца. Ищецът сам си правил стълбището, заедно със свидетеля
ходили за мрамор, нямало врата за първия етаж по онова време, нито отвор. Долу,
на входа на стълбището, имало врата. Имало малка тераса. Таванът бил свободен и
досега бил само на ищеца. Свидетелят не знаел дали има вещи на ответницата и на
майката на страните.
От показанията на св. И. С. В. се
установява, че е брат на съпругата на ищеца. Твърди, че познава къщата на зет
си от 1984 г., когато се оженили ищецът и сестра му. Те живеели на втория етаж.
Свидетелят често ходел там. Ищецът притежавал изба в къщата, влизало се от
неговото стълбище надолу. Под стълбищната клетка се влизало за избата, имало
врата. Стените били каменни, отдолу с циментова настилка. Избата се намирала до
входа за втория етаж. Влизало се вътре и се слизало надолу по стълбите от
северната страна. Доколкото знаел, само ищецът ползвал това избено помещение.
За да се влезе в него, трябвало да се влезе от северна страна. Свидетелят бегло
познавал родителите на страните. Не знаел за спорове относно избеното помещение
между ищеца и родителите му, или между ищеца и сестра му. Не знаел таванът да е
ползван от друг освен, от ищеца.
От показанията на св. Д. И. Д. се
установява, че познава ответницата, но не и ищеца. Знаел, че Н. Т. има брат,
който се казва Т.Т.. Ответницата и съпругът й Д. построили втория етаж от
къщата на ул. „З. л.“ в гр. К.. На първия етаж живеели нейните родители.
Свидетелят никога не бил виждал ищеца и не знаел той да е живял в процесния
имот.
С протоколно определение от
02.11.2020 г. е обявено за безспорно обстоятелството, че вторият жилищен етаж
от сграда с идентификатор 36498.503.2198.1 по КККР на гр. К. е построен през
1978 г.
От изготвената и относима към
настоящото дело съдебно-техническа експертиза вх. № 262882/22.04.2021 г.,
допълнена със заключение вх. №265022/15.09.2021 г. се установява, че процесният
имот се намира в гр. К., селище от втори функционален тип. Ситуира се във втора
зона на града и представлява ПИ с идентификатор 36498.503.2198 по КККР на гр. К.,
стар 1928, кв. 91, парцел XI-1928, целият с площ от 560 кв.м, застроено и
незастроено място, с правилна форма, на равен терен.
Първоначално, жилищната сграда с
идентификатор 36498.503.2198.1, ситуирана в ПИ с идентификатор 36498.503.2198
по КККР, с административен адрес гр. К., ул.‘‘3. Л.“ № ** е била построена като
едноетажна жилищна сграда с изба. Сградата е еднофамилна и се е състояла от
един самостоятелен обект и сервизни помещения.
След изпълнението на
пристройката/ стълбищна клетка/ и настройката - втори жилищен етаж, жилищната
сграда с идентификатор 36498.503.2198.1, ситуирана в ПИ с идентификатор
36498.503.2198 по КККР, с административен адрес гр. К., ул. „3. Л.“ №**, е
двуетажна жилищна сграда с изба, многофамилна и има два самостоятелни обекта -
СО с идентификатор 36498.503.2198.1.1 и СО с идентификатор 36498.503.2198.1.2.
Сградата с идентификатор
36498.503.2198.1 е изграждана на два етапа:
С нот. акт № 7, том III, дело №
852/1966 г. на К. н. с., е закупено дворно место, застроено и незастроено с
площ от 525 кв.м, ведно с едноетажна с изба жилищна сграда с площ от 80 кв.м. В
избения етаж са обособени две избени помещения - западно и югозападно и коридор
за достъп до помещенията с вход от юг. За първи етаж е изградено външно
стълбище с вход от изток. На основание одобрен проект и издадено строително
разрешение № 83 е изградена пристройка от северната стена на сградата и
надстройка на съществуващата едноетажна с изба жилищна сграда, като
пристройката е разрешена на Х. Т. Т., а надстройката - на Т. Х.Т.. В пристроената
част е организирано избено помещение на североизток и е развита стълбищна
клетка за втория етаж и таванско складово помещение, като входът е от запад. По
одобрения проект, на избено ниво, пристройката е функционално свързана с
коридора, обслужващ избените помещения от старата сграда. При огледа на място
вещото лице е констатирало, че тази връзка е прекъсната.
На ниво
първи етаж, стълбищната клетка не е функционално свързана с етажа.
Към
момента на огледа, сграда с идентификатор 36498.503.2198.1 е двуетажна, с
масивна конструкция и се състои от избен етаж, два жилищни етажа и подпокривно
пространство (таванско складово помещение), до което има достъп чрез бетоново
стълбище. Има външна мазилка.
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.1, разположен на първия етаж, със ЗП 84.74 кв.м
(по проект, без общи части), е с осигурен достъп от изток, чрез самостоятелен
вход и се състои от входно антре, кухня, санитарен възел (баня с тоалетна),
дневна - на юг и две спални - на запад и на изток.
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.2, разположен на втория етаж от жилищната
сграда, със ЗП 89.09 кв.м, е с осигурен достъп от стълбищната клетка от
пристройката, състоящ се от входно антре, кухня, дневна с тераса, спалня на
изток и спалня на запад, както и санитарен възел (баня с тоалетна).
За
нуждите на експертизата се приема площта, дефинирана от замерванията по
проекта: За изпълнение на поставената задача е необходимо предварително да
бъдат определени % ид.ч. от общите части на сградата, полагащи се на обектите,
предмет на експертизата, съгласно чл. 40 от ЗС. Етажната собственост е
възникнала през 1978 г., с изграждане на пристройка и надстройка над
съществуващата едноетажна с изба масивна жилищна сграда в груб вид.
Въз
основа изчисленията, вещото лице дава следното заключение за общите части:
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.1, определения % ид.ч. от общите части на
сградата е 37.668 %;
За СО с
идентификатор 36498.503.2198.1.2, определения % ид.ч. от общите части на
сградата е 44.280 %;
За изба
№ 1 - югозападна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 3.448 %;
За изба
№ 2 - западна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 3.448 %;
За изба
№ 3 - северна, определения % ид.ч. от общите части на сградата е 2.552 %;
За
таванско складово помещение, определения % ид.ч. от общите части на сградата е
8.523 %;
От заключението на вещото лице се
установява, че процентното съотношение на редуцираните площи на двата
самостоятелни обекта са в размер както следва:
За СО с идентификатор
36498.503.2198.1.1 – 48.90 %;
За СО с идентификатор
36498.503.2198.1.2 – 51.10 %.
Пазарната стойност на избените и
таванското помещение, заедно с прилежащите им общи части, е както следва:
За изба № 1 - югозападна, с
определения % ид.ч. от общите части на сградата 3.448 % – пазарна стойност 6267.89
лева;
За изба № 2 - западна, с
определения % ид.ч. от общите части на сградата 3.448 % – пазарна стойност
6266.66 лева;
За изба № 3 - северна, с определения
% ид.ч. от общите части на сградата
2.552 % – пазарна стойност 4590.45 лева;
За таванско складово помещение, с
определения % ид.ч. от общите части на сградата 8.523% – пазарна стойност 27
912.81 лева.
Обща стойност на сервизните
помещения с прилежащите им общи части е 45 037.81 лева.
Обща стойност на сервизните
помещения с прилежащите им общи части, без стойността на северната изба е 40
447.36 лева.
Стойността на 51.1% ид. ч. от
сервизните помещения, ведно с % ид. ч. от общите части на сградата е 20 668.60 лева.
Според вещото лице сумата,
дължима от ищеца Т.Т. по чл.40, ал.2 ЗС, е 20 670 лева (закръглено).
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Съдът е сезиран с иск за попълване
на правата на етажния собственик, придобил правото на собственост по силата на
надстрояване с припадащите му се идеални части от общи части на сградата, като
съдът ги допълни до полагащия му се размер от 51.10 % ид. части на стойност 4160.43
лева.
Искът е основателен.
Дяловете на етажните собственици
в общите части на сградата се определят по правилото на чл. 40, ал.1
ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които
те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Правилото е
императивно и се прилага за всички самостоятелни реално обособени обекти в
етажната собственост, независимо от тяхната площ, функционално предназначение,
нивото на сградата, на което са разположени.
Нормата на
чл. 40, ал. 2 от ЗС също е императивна и изрично посочва, че при
надстрояване на сграда в режим на етажна собственост собствениците на
надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане,
собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху
земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно
съотношението между стойностите на отделните помещения по време завършването на
строежа.
В разглеждания казус е безспорно,
че през 1978 г. на процесната сграда е извършено надстрояване с още един етаж,
собственост на ищеца. При това положение и съгласно изискването на чл. 40, ал.
2 от ЗС дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно
съотношението между стойностите на отделните помещения по време завършването на
строежа.
От заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че
ищецът има право да получи 51.10 % от общите части на сградата, а ответницата –
48.90 % от общите части на сградата.
Спорният по делото въпрос е, дали
при изчисление на дължимата по чл.40, ал.2 ЗС сума следва да се включва и
оценката на таванското помещение. Според настоящият съдебен състав отговорът е
отрицателен. Ползването
на таванския етаж като сервизно помещение, е разпределено между страните по
реда на чл.32, ал.2 ЗС с влязло в законна сила решение по гр. д. №1034/2016 г.
по описа на РС К., съобразно участието на притежаваните от страните
самостоятелни обекти в сградата. С исковата молба се претендира изкупуване на припадащи се
идеални части от избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда. Не е
спорно, че ищецът е собственик на северната изба №3, която е придобита от него
по силата на приращение към изградения от него втори жилищен етаж. Стойността
на избения етаж е в размер на 17 125 лева и доколкото ищецът притежава 51,1% от
него, то притежаваните от него обекти са на стойност 8 750.88 лева. Изба №3 на
стойност 4 590.45 лева е 26,81 % от стойността на избения етаж. След като тази
стойност да бъде извадена от припадащата се сума от 8 750.88 лева, се получава
сума за плащане, дължима на основание чл.40, ал.2 ЗС от ищеца на ответницата в
размер на 4 160.43 лева.
По отношение на
разноските:
Ищецът е претендирал присъждане
на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени такива – общо
1630 лева, включващи 80 лева за платена държавна такса, 650 лева за адвокатско
възнаграждение и 900 лева за възнаграждение на вещо лице по назначените
експертизи.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
УВАЖАВА иска с правно основание чл.
40, ал.2 от ЗС, предявен от Т.Х.Т., с ЕГН: **********,*** против Н.Х.Д., с
ЕГН ********** *** за определяне на правото му на собственост върху всички общи части на жилищна
сграда с ИД 36498.503.2198.1 /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и
осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто деветдесет и осем, точка,
едно/, построена в поземлен имот с ИД 36498.503.2198 /тридесет и шест хиляди
четиристотин деветдесет и осем, точка, петстотин и три, точка, две хиляди сто
деветдесет и осем/, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011 г.
на И. д. на АГКК, с административен адрес на имота - гр. К., област П., ул. „З.
л.“ №** и ДОПЪЛВА същите с 24.29 %,
представляващи разликата между притежавания от него процент от идеалните части
от общите части на сградата – 51,10 %, и 26,81 % от стойността на северното
избено помещение с площ от 7.5 кв. м.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.40, ал.2 ЗС 6-месечен срок от влизане в сила на решението, в който
Т.Х.Т., с ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Х.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 4160.43 лв. (четири хиляди
сто и шестдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи стойността
на припадащите му се идеални части от
избения етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2198.1 по
КККР на гр. К..
ОСЪЖДА Н.Х.Д.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Х.Т., с ЕГН: **********,*** сумата от общо
1630.00 лв. (хиляда шестстотин и тридесет лева), представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.
о. с.
в двуседмичен срок от връчване на
съобщението.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: