Р Е Ш Е Н И Е
№ 260860 14.12.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 10195 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, офис – сграда Лабиринт, *****, представлявано от *****, срещу С.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №8080/2019г. по описа на БРС, в размер на сумата от 422 лева (четиристотин двадесет и два лева) главница, представляваща задължение по договор за заем № 130805 от 15.06.2017 г. между „Сити кеш” ООД и длъжника, за периода 16.08.2017 г. – 17.05.2018 г., сумата от 73,55 лева (седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 16.08.2017 г. – 17.05.2018 г., сумата от 491,66 лева (четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) неустойка за неизпълнение за периода 15.09.2017 г. – 17.05.2018 г., сумата от 154,48 лева (сто петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода 16.08.2017 г. – 26.09.2019 г., които вземания са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2017г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД е бил сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателят е предоставил заем в размер на 500 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 11 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 55,06 лв., с падеж на първата вноска на 17.07.2017г. и падеж на последната погасителна вноска – 17.05.2018г. Посочва се задължението на кредитополучателя да заплати и неустойка за неизпълнение на задължението си да предостави уговорените в договора обезпечения. Ищецът посочва, че на 25.03.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу длъжника са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „Сити Кеш“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил намерен. Счита се за надлежно уведомяването на длъжника за извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Посочва още, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че е налице противоречие на клаузите на договора със Закон за кредитните институции, както и наличие на “стопанска непоносимост”, по отношение на претендираната лихва. Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 99 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД – по отношение на главницата и начислената договорна лихва и чл. 422 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД – по иска за мораторна лихва и чл. 422 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 99 и чл. 92 ЗЗД - по иска за неустойка.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 8080 / 2019 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно по делото и видно от представения договор за паричен заем № 130805 от 15.06.2017 г. ответникът Д. е получил в заем сумата от 500 лева от заемодателя „Сити кеш“ ООД. Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, с полагането на подписа си заемателят удостоверява получаването на сумата и се задължава да я заплати съгласно приложения погасителен план и Общи условия към договора, ведно с уговорена договорна възнаградителна лихва. По делото е представен погасителен план, по който кредитополучателят е следвало да погаси заема на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 113.20 лева и една изравнителна в размер на 113.21 лева. Крайният срок на плащанията е 17.05.2018 г, като видно от посоченото всяко месечно задължение се формира от “вноска” от 55.06 лв. и “неустойка” от 58.14 лв. По делото се установява настъпване на крайния падеж на задължението преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.09.2019г., като няма данни или твърдения за предсрочна изикуемост.
В чл. 8 от договора
е предвидено, че ако заемателят не
предостави в тридневен срок уговореното в чл. 6 ал. 2 от същия договор обезпечение
(а именно поне две от изброените – поръчител, отговарящ на условията на чл. 9
от общите условия, банкова гаранция или запис на заповед) или предоставеното
обезпечение не отговаря на Общите условия към договора за заем, тогава заемателят дължи неустойка в размер на 639.54 лева, с
начин на разсрочено плащане съгласно представения погасителен план.
От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е видно, че заемодателят е прехвърлил вземането си срещу ответника, включено в Приложение 1 под номер 808. За сключения договор за цесия е отправено уведомително писмо до длъжника от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на упълномощено от заемодателя /цесионер/ лице, което се е върнало в цялост като непотърсено.
Видно от заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза постъпилите от страна на ответника плащания по договора за паричен заем са били в размер на 358 лева, от които 78 лева са отнесени за погасяване на дължима главница, 32.12 лева - за погасяване на договорна лихва и 147.88 лева за неустойка по договора и 100 лв. – за такси. Според заключението остатъкът от задължението възлиза на 1120 лв., включващ главница, договорна лихва, лихва за забава и неустойка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая безспорно е установено съществуването на облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника, по сключен договор за паричен заем. Страни по договора са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК и се регулира от същия.
С разпоредбата на чл. 22 ЗПК са въведени императивни
изисквания по отношение на формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната
недействителност. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В чл. 11, ал. 1, т. 11от ЗПК е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
От представения към договора погасителен план е видно,
че размерът на погасителната вноска е общо 113.21 лева, от които 58.14 лв. са
неустойка. От същия не става ясно каква част от погасителната вноска се отнася
за погасяване на главница по кредита, нито каква част от договорената лихва
между страните се погасява, или какъв е остатъкът от главницата. Следователно е
налице нарушение на императивните правила и сключеният договор за паричен заем се явява
недействителен. При тези факти и на основание чл. 23 ЗПК, потребителят –
ответник следва да върне на кредитора само чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
Независимо от изложеното, съдът намира клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за нищожна на самостоятелно основание, респ. претенцията за плащане - неоснователна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си обаче непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Отделно от това се наблюдава и значително оскъпяване на ползвания заем, с повече от 50 % от заетата сума, водещо до утежняване на финансовото състояние на длъжника. Правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК вменяват задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо, не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен. Също така чл. 9, ал. 2 от общите условия предвижда поръчителят да отговаря на условия, които са несъпоставими с размера на обезпечаваното задължение. Едно от условията, на които трябва да отговаря поръчителят, е да получава осигурителен доход в размер на не по-малко от 7 пъти от минималната работна заплата, което дори надхвърля максималния осигурителен праг. Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението му. Не на последно място с уговорената неустоечна клауза в погасителния план се фиксира задължение, което не е отразено като част от ГПР и това би довело до нарушение на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите.
С оглед направените по-горе изводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 23, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит. От приетото и неоспорено по делото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установи, че ответникът е заплатил на заемодателя сумата от 357.99 лева, поради което остатъкът от задължението по договора за кредит възлиза на 142.01 лв. – главница.
Тъй като ищец по делото е лице различно от първоначалния кредитор, то следва да бъде изследвана валидността на договора за прехвърляне на вземания /цесия/.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника, като задължение на предишния кредитор е да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. Смисълът на съобщението е да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата и начина на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност.
Видно от ангажирания договор за прехвърляне на вземания и приложения към него, заемодателят „Сити кеш“ ООД е прехвърлил своето вземане срещу ответника на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. По делото са приложени уведомителни писма, с които цесионерът, като пълномощник на цедента, е направил опит да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Не са представени доказателства установяващи връчването на тези писма. Следователно, към момента на подаване на исковата молба, длъжникът не е бил редовно уведомен и по отношение на него цесията не е породила правното си действие. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. /В този смисъл решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Следва да се отбележи, че към приложенията на исковата молба не е ангажирано изрично пълномощно от стария кредитор към ищеца. Доколкото обаче липсва оспорване на пълномощията и в чл. 4.5 от договора за цесия се съдържа изявление за овластяване на цесионера с дейността по уведомяване на длъжниците, а договорът също е приложен към исковата молба, то съдът приема, че са спазени особените изисквания на чл. 99 ЗЗД.
В случая, както договорът за цесия, така и потвърждение за сключването й и уведомление до длъжника, са надлежно връчени на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, който е получил разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея. Следва да се приеме, че това уведомяване на длъжника е породило правните си последици, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК създава една правна фикция, че съобщението се смята за редовно връчено на ответника с изтичане на срока за получаването му. Тоест длъжникът се приема за редовно уведомен и книжата – получени, включително съдържащото се уведомление за цесията. На следващо място - в практиката се приема, че особеният представител може да получава надлежно материалноправни изявления касаещи предсрочна изискуемост на вземането /решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на I т.о. на ВКС/. Следователно не е налице пречка да получи съответното уведомление за извършената цесия. Противното би означавало да се даде възможността длъжника, който не може да бъде открит на регистрирания адрес, да черпи права от своето неправомерно поведение, а кредиторът да се постави в невъзможност да събере вземането си дори по исков ред. Ето защо, съдът счита, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, ответникът е надлежно уведомен за промяната на кредитора по договора.
По изложените по-горе аргументи, съдът приема предявения иск за основателен до размера от 142.01 лв. – главница, като за горницата до 422 лв., както и за претенциите за лихви и неустойки, следва претенциите да се отхвърлят като неоснователни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, в съответствие с уважената част от исковете, а именно сумата от общо 102.62 лв. включващи юрисконсултско възнаграждение, депозит за извършена съдебно-икономическа експертиза и възнаграждение за особен представител. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за юрисконсултското възнаграждение, съдът приема сумата от 150 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП.
В тежест на ответника следва бъдат поставени и направените разноски по ч.гр.д. №8080/2019г. по описа на БРС, съобразно уважената част от иска, възлизащи на 9.33 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, офис – сграда Лабиринт, *****, представлявано от *****, съществува вземане в размер на 142.01 лв. (сто четиридесет и два лева и една стотинки), представляваща главница по сключен договор за заем № 130805 от 15.06.2017 г. между „Сити кеш” ООД и длъжника, за периода 16.08.2017 г. – 17.05.2018 г., прехвърлен на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №8080/2019г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, за установяване съществуване на вземането срещу С.А.Д., ЕГН **********, за горницата над 142.01 лв. – главница, до пълния заявен размер от 422 лева, както и за сумата от сумата от 73,55 лева (седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 16.08.2017 г. – 17.05.2018 г., сумата от 491,66 лева (четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) неустойка за неизпълнение за периода 15.09.2017 г. – 17.05.2018 г., сумата от 154,48 лева (сто петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода 16.08.2017 г. – 26.09.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8080 от 2019 г. по описа на БРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, офис – сграда Лабиринт, *****, представлявано от *****,
сумата от 102.62 лв. (сто и два лева и шестдесет
и две стотинки), представляващи направените по делото разноски и сумата от 9.33
лв. (девет лева и тридесет и три стотинки) – разноски по ч.гр. д. № 8080 / 2019
г. по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не
се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.