РЕШЕНИЕ
№68/22.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети април през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 9/2018 г. по описа на Районен
съд - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***”АД гр. Пловдив, ЕИК ***, представлявано от Д.В.Я. – прокурист против
Наказателно постановение № 03-007482/29.03.2017 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което на въвзивника за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда,
на основание чл. 416 ал. 5 и чл. 414 ал. 3 от КТ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в
срок, като твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като твърди, че не е допуснал нарушението, за
което е санкциониран. Оспорва изцяло установената фактическа обстановка и изводите
направени въз основа на представените доказателства, като твърди, че лицето
Георги Й. Иванов не е в трудови правоотношения с дружеството, не е полагало
труд по смисъла на КТ, а че е налице облигационно отношение с това лице. Намира
също така, че наказващия орган необосновано и при неспазване на повелята на чл.
27 от ЗАНН му е наложил санкция в размер значително надвишаващ минималния
предвиден в закона при липса на други налагани санкции по КТ или други
отегчаващи отговорността обстоятелства. Претендира и разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно
упълномощен процесуален представител – адвокат заявява, че поддържа жалбата си
и искането си за отмяна на наказателното постановление по посочените в жалбата
аргументи. Алтернативно моли за намаляване на размера на наложената санкция,
като явно несправедлива.
Аминистративно
наказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда” – Варна се представлява от
надлежно упъномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а в хода
на делото по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност и съставомерност на
извършеното нарушение.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 21.02.2017 г. свидетелите Д.Й.Д. и Д.Г.И. - служители
при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект склад за търговия с химически продукти, находящ се в гр. Девня,
промишлената зона на „***”АД, стопанисван от въззивника. Там заварили три лица да извършват товаро – разтоварна дейност на един
камион, от който сваляли чували. Едно от лицата било свид. Г* И*. На
поставени от проверяващите въпроси той отговорил,
че за работата, която извършва следва да му се заплати 30
лева, както и че работи на обекта от 10 до 12 часа. Била му предоставена и
декларация по образец, която той попълнил собственоръчно под указанията на
свид. Д. и в която вписал, че работи в „***”ООД гр. Пловдив като товарач от
21.02.2017 г. при работно време от 10 до 12 часа, като получава възнаграждение
в размер на 30 лева за деня и няма сключен с дружеството трудов или граждански
договор. Въз
основа на извършената проверка на 21.03.2017
г. спрямо въззивника, в присъствие на упъномощен негов представител
бил
съставен АУАН, за извършено нарушение по чл. 62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ,
изразяващо се в допускане до работа на свид. Иванов с
определена длъжност „товарач”, определено работно време от 10 до 12 часа и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 30 лева на ден, без да е сключен
трудов договор в писмена форма между страните. Направените с АУАН
констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия орган в
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и въз основа на приобщените писмени доказателства – протокол за извършена проверка, декларация, обяснения,
РКО, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 вр. чл. 399 от
Кодекса на труда наказателните постановления се издават от ръководителя на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” към Министерството на труда и социалната политика или на
оправомощени от него длъжностни лица. Към АНП е приложена Заповед на Изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”, с която същият упълномощава Директорите на Дирекции „ИТ” да издават
наказателни постановления, съставени от инспектори от Д”ИТ”. С оглед на това и
за съдът е безспорен факта, че обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Акта е надлежно съставен в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице, на което е бил и
надлежно връчен, при което следва да се приеме, че последният е бил добре
започнат с него. Факта, че наказателното постановление е обжалвано в срок от
представител на въззивника сочи, че той е бил запознат и с неговото съдържание,
макар и по делото да липсват доказателства за надлежното му връчване на законен
или упълномощен представител на дружеството – въззивник. НП е връчено на лице,
което не фигурира сред ръководните или представителните органи на дружеството –
възивник, но този пропуск не е довел до накърняване на неговите процесуални
права, от които той своевременно се е възползвал.
Относно материално - правната
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Предмет на настоящия спор е дали свид. Иванов има качеството
на работник по смисъла на КТ и е присъствал в това качество на проверявания от
контролните органи обект или същият е присъствал на обекта за извършване на
определена работа. Разпитания по делото свидетел заяви пред съда, че не се намира
в трудови правоотношения със въззивника, а е бил повикан на обекта от свид. Д М
Т, за да извърши определена работа, а именно разтоварване на един камион. Свид.
И заявява, че и друг път е извършвал същата дейност, но винаги това е било
инцидентно - при необходимост от повече хора за разтоварване на определен
камион при пристигането му в склада. С необходимата категоричност той твърди
пред съда, че работи при друг работодател на трудов договор и само ако е
свободен идва на обекта, за да изкара допълнителни доходи, като това се
случвало много рядко. В с.з. свидетелят дава логично обяснение за вписаните в декларацията
данни относно работното време, отразено в нея. В същата изрично е отразено, че
договореното възнаграждение е било дължимо „за деня”, като в с.з. свидетелят
твърди, че е получил същото от свид. Т и няма каквито и да било взаимоотношения
с въззивника. Обстоятелството дали свид. И е бил в трудови правоотношения с
друг работодател изобщо не е било изследвано в хода на проверката, като
административно – наказващия орган просто е приел фактическите констатации
отразени в АУАН за доказани. Същите не се ползват с презумптивна
доказателствена сила и се оборват от останалите налични по делото доказателства
– както гласни, така и писмени такива. Показанията на свид. И кореспондират
напълно с твърденията на свид. Д Т, както и с налично по делото писмено
доказателство, каквото е приложения към делото РКО.
Преценени
в съвкупност доказателствата по делото обосновават извода, че дължимата от свидетеля престация не е дължима периодично и
многократно, поради което следва да се приеме, че той е дължал резултат – разтоварване на чували с тор от камион, а не
поведение по повод предоставяне на работната си сила, респ. не е престирал труд
в полза на работодателя. Извършваната работа – разтоварване на един камион, която е свързана с ограничено време от около 2 часа за изпълнение, договореното заплащане от 30 лева на ден сочат на отношения, свързани с определен резултат
и не могат да бъдат квалифицирани като елементи на трудово правоотношение. С оглед горното съдът намира, че
липсват всички формиращи трудовото правоотношение елементи, което налага и
извод, че за въззивника не е възникнало задължението да сключи трудов договор
със свидетеля. При така изтъкнатите съображения, съдът намира за необоснован и
неправилен извода на наказващия орган за допуснато от въззивника нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ и поради това, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
В издаденото наказателно постановление липсва каквато и да било обосновка
за размера на наложеното наказание и то без наличието на данни за други
допуснати нарушения на трудовата дисциплина или отегчаващи отговорността
обстоятелства, което го прави и необосновано в частта му, относно наложената
санкция.
По
изложените съображения съдът счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, а като такова същото следва да
се отмени.
Въпреки изхода на
делото претенцията на въззивника за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Както е изтъкнато в Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВКС
Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Това не е предвидено и в НПК, субсидиарно приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно
решение №2/03.06.2009 г. по тълкувателно дело №7/2008г. на ВАС: 1) В производството
пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса. 2) И при подаване на касационна жалба
пред административния съд срещу решение на районния съд не се дължи държавна такса. 3)
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. 4) В
случаите когато наказателното постановление бъде потвърдено, не се присъждат разноски и
в полза на административно – наказващия орган; същите се
поемат от бюджета на съответното ведомство. В обобщение, Върховните административни съдии са постановили, че:
„Съдилищата не
присъждат разноски в производствата по административно -наказателни дела.”.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановение № 03-007482/29.03.2017 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „***”АД гр.
Пловдив, ЕИК *** за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 от Кодекса
на труда, на основание чл. 416
ал. 5
и чл. 414 ал. 3 от КТ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :