Решение по дело №582/2020 на Районен съд - Плевен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№….   гр.Плевен,21.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, III н.с., в публичното заседание на 14.07.2020г. в състав.:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря Д. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 582/2020г. по описа на ПлРС, III н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-000038/14.02.2020г. на ***, с което на А.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. Чл. 179, ал. 1, т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован,  се явява в съдебно заседание, който заявява, че поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, навежда подробни твърдения, че същият не е извършил цитираното нарушение, тъй като при навлизане в кръстовището има поставен знак Б1 „Пропусни движещите се по път с предимство“ и водач на автомобил „***“ с рег.№ *** е имал техническа възможност да въприеме знак Б1, като за водача на „***“ с рег. № *** има поставен знак Б3 „Път с предимство“, т.е. автомобилът, с който се е движил жалбоподателя и не е отнел предимството на другия автомобил и моли Съда да го отмени изцяло като НЕПРАВИЛНО.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – ***, редовно призована, не се представлява от пълномощник и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в предвидения в закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е ОСНОВАТЕЛНА.

На 15.09.2019г. в 00.10ч. в ***, кръстовище образувано на *** *** при управление на моторни превозни средства лек автомобил „***“ с рег.№ *** и лек автомобил „***“ с рег. № *** са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена телесна повреда на *** от същия град.

Нарушението било квалифицирано, като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и било издадено Постановление № В3923/2019г. на РП- Плевен.

В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел бе разпитан посоченият в АУАН като свидетел Б.П.М.. От показанията на св.М. се установява, че на посочената дата бил изпратен на ПТП на кръстовище образувано от *** ***, при пристигането си видял автомобилите, след което съставил схема и тъй като имало пострадал се обадил за изпращане на оперативна група. Същият твърди, че  е съставил само констативен протокол. След като му бе предявена от съда съставената схема за ПТП същият уточни, че „***“ идваща от *** е трябвало да пропусне водача на „***“, която се е движила по *** т.е. виновен е не водачът управлявал“ ***“,която е управлявана от жалбоподателя, а водачът управлявал „***“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, от приложените към административната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят Х.П., който се е возил в колата управлявана от жалбоподателя „***“, а пострадалата жена се е возела на задната седалка. Същият твърди, че другата кола „***“ ги е ударила отдясната страна без да спази знака за предимство.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, от приложените към административната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕПРАВИЛНО, тъй като всички доказателства по делото  сочат, че виновен за ПТП не е жалбоподателят А.Ц., водачът на „***“ с рег. № ***, а виновен е водачът на „***“ с рег.№ ***, тъй като същият не е пропуснал МПС, движещо се по път с предимство на кръстовище.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на акт за установяване на административно нарушение, както и на последвалото го наказателното постановление, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на  чл. 57, ал. 1, т. 5  ЗАНН. Съгласно цитираните  разпоредби, както в наказателното постановление следва да са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.Описаното деяние следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В настоящият НП е описано, че са нарушени правилата за движения по пътищата без конкретно да е посочено кои правила са нарушени- пътни знаци, пътна маркировка, светофарна уредба и други.

Съдът счита, че така направеното описание не дава възможност да се разбере в какво точно се състои нарушението. Едновременно с това не става ясно и дали се касае за извършено от жалбоподателя едно или повече административни нарушения. Същевременно административния орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.50 ал1 ЗДвП. Никъде обаче в описанието на нарушението не се съдържа  съставен елемент на  цифровото описание на нарушението.Деянието посоченото  в НП, а именно: „ са нарушени правилата за движение по пътищата…….“.

По начина на описване на нарушението и посочените като нарушени правни норми съдът счита, че жалбоподателя не може да разбере в какво точно е обвинен, тъй като няма точно, коректно и подробно описание на изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, както и за какво нарушение му е наложена административна санкция. Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето, привлечено към административно наказателна отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.

Посочването на тези текстове като нарушени законови разпоредби  и непълното описание и несъответствието между тестовото и иписание и цифровото изписване на нарушението  също не дават възможност на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение и конкретните текстове от закона, които е нарушил, тъй като са общи и не посочват в детайли конкретната законова разпоредба, която административно наказващия орган счита, че е нарушена и отговаря на описаното нарушение.

Посочените нарушения са съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават  правото на защита на нарушителя, като последният е лишен от възможността да разбере в детайли вмененото му нарушение, както и законовите разпоредби, които е нарушил.  С оглед на изложеното до тук Съдът приема, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения – по чл. 57 ал.1 т.5  от ЗАНН. Това води до извода, че  обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-000038/14.02.2020г. на ***, с което на А.П.Ц., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. Чл. 179, ал. 1, т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд – Плевен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………