МОТИВИ
към Присъда № 260063,
постановена на 15.03.2021 г. по
НОХД № 1929 по
описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НОХД № 1929 по
описа на Районен съд – Варна за 2020 г. е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1900 по описа за 2019 г. на Първо РУ
към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Н.А.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. Н.А.Б. за това, че в периода от месец май 2019 г. до
месец април 2020 г., включително, след като бил осъден с определение от
22.04.2019 г. по гр. дело № 17954/ 2018 г. по описа на Районен съд – Варна, влязло
в законна сила на 02.05.2019 г. да издържа свои низходящи – Н. Н. Б., роден на ***
г. и В. Н.а Б., родена на *** г., чрез тяхната майка и законен представител В.Д.У.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски – а именно
12 месечни вноски по 150 лева за Н. Н. Б., на стойност 1800 лева, както и 12
месечни вноски по 150 лева за В. Н.а Б., на стойност 1800 лева, или издръжка за
двете си деца на обща стойност 3600 лева, като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 15.03.2021 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 1929 по описа на Районен съд – Варна за
2020 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
възведеното обвинение срещу подс. Б., подчертавайки,
че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Представителят на
държавното обвинение поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, като обосновано и аргументирано защитава
позицията си, че то следва да бъде „лишаване от свобода“, доколкото предходните
наказания, налагани на подсъдимия, включително за извършени престъпни деяния с
правна квалификация чл. 183 от НК, не са изпълнили целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 15.03.2021 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 1929 по описа на Районен съд – Варна за
2020 г., упълномощеният защитник на подс. Б. – адв. Ц.Б. *** моли съдът да наложи на неговия подзащитен наказание „Пробация“, като в този случай, според
защитника на подсъдимия, ще бъде съхранена възможността подсъдимия да полага
възмезден труд и респ. да има обективна възможност да заплаща издръжка на
своите малолетни деца.
Подс. Н.А.Б. се придържа към
позицията на своя защитник адв. Б., като в предоставената му на основание чл.
297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Б. моли да му бъде наложено наказание „Пробация“,
като обещава, че до два – три месеца ще заплати дължимата издръжка на децата
си.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Подс. Н.А.Б. и св. В.Д.У. са родители на децата В. Н.а Б.,
родена на *** г. и Н. Н. Б., роден на *** г.
С Определение от 22.04.2019 г., постановено по гр. дело
№ 17 954 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на
02.05.2019 г. било одобрено споразумение между подс. Б.
и св. У., с което съдът предоставил на майката упражняването на родителските
права на децата, като определил местоживеенето на децата на адрес: гр. Варна,
ул. „Д-р. Басанович“ № 19, вх. В, ет. 7, ап. № 21.
С цитирания съдебен акт, подс.
Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца в размер на по 150
лева на месец за всяко едно от тях, като издръжката следвала да се заплаща до 5
– то число на месеца, за който се отнася и самата издръжка следвало да се
заплаща чрез майката и законен представител на децата – св. У..
От месец май 2019 г. до месец април 2020 г. подс. Б., макар, че съзнавал, че дължи месечна издръжка на
двете си деца В. Н.а Б. и Н. Н. Б., съзнателно не заплатил нито една месечна
вноска за издръжката им, чрез тяхната майка и законен представител В.Д.У., като
издръжката за очертания времеви период от 12 месеца възлизала за всяко едно
дете в размер на 1800 лева, респ. за двете деца сумата възлизала в размер на
3600 лева.
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. В.Д.У., показанията на св. М.Н.Х.; Протокол
от проведено на 22.04.2019 г. открито съдебно заседание по гр. дело № 17954 по
описа за 2018 г. на Варненския районен съд, 41 състав, в който е инкорпорирано
споразумение между подс. Б. и св. У. по отношение
размера на месечната издръжка на двете деца – В. и Н.; характеристична справка
на подс. Б., изготвена от мл. ПИ Н. Николов от ОД на
МВР – гр. Варна; Писмо от ТД на НАП – гр. Варна, адресирано до Първо РУ към ОД
на МВР – гр. Варна, съдържащо информация за регистрираните трудови договори на подс. Б. за инкриминирания период; Справка, изготвена от
Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието по отношение
собствеността върху недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими
имоти от страна на подс. Б.; Писмо от дирекция „Бюро
по труда“ – гр. Варна до Районна прокуратура – Варна; свидетелство за съдимост
на подс. Н.А.Б., издадено от бюро „Съдимост“ към
Районен съд – Варна.
В случая, според съда не е необходим някакъв
подробен и детайлен анализ на всяко едно от събраните по делото доказателства
поотделно, доколкото самият подс. Б. не само не
оспорва, но и признава достоверността на обстоятелството, че не е заплащал за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. месечната издръжка на двете
си деца В. и Н., възлизаща на 150 лева на месец за всяко едно от тях, или общия
размер на дължимата издръжка за инкриминирания период възлиза на 3600 лева.
Съдът би желал да обърне внимание на три от
приложените към досъдебното производство писмени доказателства, а именно
справките, изготвени от ТД на НАП – гр. Варна и дирекция „Бюро по труда“ гр.
Варна, както и изготвената от ПИ Н. Николов характеристична справка, които
свидетелстват, че по време на инкриминирания период, подс.
Б. не се е намирал в трудови правоотношения, но и също така удостоверяват, че
същият не е положил никакви усилия да си намери работа, от която да генерира
някакви доходи, макар, че същият е в напълно трудоспособна възраст.
По отношение показанията на св. М.Н.Х. (майка на подс. Б.), съдът няма причина да не ги кредитира, но св. Х.
така и не взе отношение и не отговори на основния по делото въпрос, а именно
дали синът й е заплащал месечна издръжка на двете си деца. Действително св. Х.
сподели, че от време на време синът й е купувал на децата някакви лични вещи
или е осигурявал храната им понякога, но тези негови действия, според съда
категорично не го извиняват за факта, че не е плащал дължимата месечна
издръжка, която следва да се подчертае следва да се заплаща на тяхната майка и
законен представител св. У..
След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът
категорично намира и приема, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1
от НК, доколкото се установи от фактическа страна, че в периода от месец май
2019 г. до месец април 2020 г., включително, след като бил осъден с определение
от 22.04.2019 г. по гр. дело № 17954/ 2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 02.05.2019 г. да издържа
свои низходящи – Н. Н. Б., роден на *** г. и В. Н.а Б., родена на *** г., чрез
тяхната майка и законен представител В.Д.У., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски – а именно 12 месечни вноски
по 150 лева за Н. Н. Б., на стойност 1800 лева, както и 12 месечни вноски по
150 лева за В. Н.а Б., на стойност 1800 лева, или издръжка за двете си деца на
обща стойност 3600 лева, като деянието е извършено повторно.
Въз основа
на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Субектът
на престъпното деяние по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК – Н.А.Б. е пълнолетно и
вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да
ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението
– лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на
свой близък и вече е бил осъден, за това, че не е изпълнявал задължението си да
заплаща издръжка.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо
се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно
решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своите деца В. и Н. през
инкриминирания период.
Съгласно
разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). Това означава, че за времето на инкриминирания период подс. Б. не е изпълнявал
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма
и да не реализира никакви доходи, а в случая се установи, че същият не е
положил никакви усилия да започне някаква възмездна трудова дейност, която да
му позволи да генерира доходи.
Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно
доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимият ясно е съзнавал
наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона
поведение.
Квалификацията
на престъпното деяние по ал. 4 на чл. 183 от НК произтича от факта, че подс. Б. е извършил престъплението в условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след като е бил осъден по НОХД № 2103/ 2015 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново с присъда, влязла в сила на 26.01.2016
г. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, с пробационните мерки,
предвидени в разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. От тук следва
извода, че е налице предпоставката и на чл. 30, ал. 1 от НК – към датата на
извършване на настоящото деяние не са изминали пет години от изтърпяването на
наложеното на подс. Б. наказание по НОХД № 2103/ 2015
г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С
престъпното деяние се накърняват обществените отношения, които са свързани с
нормалното развитие на подрастващите лица, доколкото същите са лишени от материални
средства, необходими за тяхната издръжка.
Гореизложеното
мотивира съда да постанови осъдителна присъда.
По вида
и размера на наказанието.
На
практика основният спорен въпрос по делото е по отношение наказанието, което
следва да бъде определено на подс. Б., доколкото
същият не само, че признава, че не е заплащал издръжка за двете си деца В. и Н.,
но и съзнава, че с това свое поведение е осъществил състав на престъпление от
общ характер и следва да му бъде наложено съответното наказание.
Самата норма на чл. 183, ал. 4 от НК предвижда наказание
„лишаване от
свобода“ в размер до две години или наказание „пробация“, както и обществено
порицание за извършителите на този вид престъпни деяния.
В
случая в процеса по индивидуализация на наказанието, съдът отчете като
безспорно отегчаващо отговорността обстоятелство предходната съдимост на
подсъдимия. Действително
осъждането на подс. Б. по НОХД № 2103 по описа за
2015 г. на Районен съд – Велико Търново е взето предвид при квалификацията на
деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, поради което и само по
себе си това конкретно осъждане не може да представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство, но другите предходни осъждания, вкл. за извършени
престъпни деяния по чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 184, ал. 4 вр. ал. 1 от НК няма
как да не бъдат съобразени като лоши характеристични данни. Подс.
Б. е осъждан и за друг вид престъпни деяния (против собствеността), но в случая
следва да се постави акцент върху обстоятелството, че подсъдимият има още две
деца и същият системно не заплаща и тяхната издръжка, което неминуемо повишава
обществената опасност на дееца. По – важното е, че вече на два пъти, съдът е
определял наказание „Пробация“ на подсъдимия, т.е. му е било обръщано нееднократно
внимание с наказателна репресия да коригира поведението си, но явно същата не е
повлияла на подсъдимия да се поправи и да започне да изпълнява задължението си
да заплаща издръжка на своите низходящи.
По принцип
адв. Б. чисто теоретично погледнато е прав в своята позиция, изразена в
пледоарията си по същество на делото, че ако се наложи наказание „Пробация“ на
подсъдимия, ще се съхрани възможността същият да полага възмезден труд и респ. ще
разполага с доходи, за да изпълнява задълженията си за заплащане на месечна
издръжка на децата. Но приложеното към делото свидетелство за съдимост на
подсъдимия говори, че подобна възможност вече два пъти му е била предоставяна от
страна на Районен съд – Велико Търново и очевидно резултата е, че подс. Б. продължава да нехае за издръжката на своите деца,
което категорично е обществено неприемливо. Още повече, че съдебното
производство по НОХД № 1929 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна продължи
няколко месеца, в които бяха проведени няколко открити съдебни заседания и подс. Б. отново нееднократно декларира желанието си да
заплати дължимата издръжка за инкриминирания период, което в крайна сметка така
и не беше сторено.
Поради
гореизложените причини, съдът намира, че единственото адекватно наказание,
което ще способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
36 от НК е наказанието „лишаване от свобода“, наложено в минимален размер, а
именно в срок от три месеца.
Съдът е
категоричен в становището си, че наказание „Пробация“ е твърде снизходително за
тежестта на извършеното престъпление и с неговото налагане би се нарушил принципа,
предвиден в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Съдът
наложи и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК
наказание „обществено порицание“, което следва да бъде изпълнено, чрез поставяне
на съобщение в сградата на община Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: