Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
в присъствието на
прокурор Силвиян И.
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2230/2018г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на М.Д.И., ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР - Варна за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в приживени
душевни болки и страдания, причинени от действията и бездействията на полицески
служители при поставяне на пътен знак Е-24 на неустановено разстояние от АТСС
на 30.11.2016г.; полицейският служител поставил знака е следвало да знае, че в
чл.133а ал.2 т.1 от Наредба № 18/23.01.2001г.на МРРБ е посочено как са поставя
пътен знак Е-24. На изложените основания
моли да се осъди ответника да й заплати претендираното обезщетение за
причинените вреди в резултат на противоправното бездействие и действие на
полицейсктие органи. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неснователен.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение, че
предявения иск е неоснователен. Счита, че не са налице
предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимата нормативна
уредба, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са налице данни, че за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на ищеца с електронен фиш е наложено административно
наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП. Електронния фиш е отменен от съда с влязло в сила решение, като в
мотивите е посочено, че полицейския служител при боравенето с техническото
средство е съобразил действията си с разпоредбата на чл.9 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ е предявен от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим, но по същество е неоснователен, по следните съображения:
Приложимият ЗОДОВ е специален вид отговорност и доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на
държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
В тези случаи отговорността е безвиновна – по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В
случая искът се разглежда по реда на АПК, като се касае за специална
подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на ответника – ОД на
МВР - Варна по реда на чл.1 от ЗОДОВ, в
тежест на ищецът е да установи кумулативното наличие на трите елемента от
правопораждащия я фактически състав, посочени в разпоредбата, а именно:
1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на компетентната
администрация; 2.вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за
ищеца /имуществена или неимуществена/ и 3.пряка и непосредствена причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тук под вредоносен резултат
/вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която
засяга неблагоприятно имуществените права и/или защитените от правото блага на
увредения. Под „пряка и непосредствена причинна връзка“ следва да се разбира тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на
компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка
между тях. При липса на някой, независимо кой, от изброените по-горе елементи
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
Държавата по посочения ред.
Съдът счита, че в хода на настоящото съдебно производство
ищецът не е провел успешно дължимото пряко и пълно доказване на изложените в
исковата молба твърдения. В случая същият твърди, че е претърпял вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на
ответника – полицейски служители, да изпълни законоворегламентираните
задължения при поставяне на пътен знак Е-24.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е
доказано по безспорен начин наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответника на основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно – противоправно бездействие, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск, без да е необходимо изследването на
останалите такива - наличието на претърпени вреди, и причинно-следствената им
връзка с бездействието. Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът
намира, че следва да посочи, че по делото не се установиха по категоричен начи
и настъпили в следствие на твърдяните действия и бездействия вреди за ищеца. Дадените
в писмен вид и потвърдени в съдебно заседание свидетелски показания на бащата
на ищеца следва да се ценят предвид обстоятелството, че същите се намират в
близки родствени отношения, като по делото не са налице други доказателства,
които да установяват причинените на ищеца душевни болки и страдания. От друга –
дори и тези обстоятелства да бяха установени, не е ясно дали същите са именно в
резултат на действията и бездействията на полицейските служители. т.е. не се
установи и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца
действия и бездействия на полицейските служители на ОД на МВР – Варна и
причинени от същите неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от М.И.
иск
по чл.203 от АПК вр. чл.1 ЗОДОВ е недоказан и неоснователен и като такъв същия
следва
да се отхвърли.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Следва, че в
производството по ЗОДОВ ищеца не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал.4 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Поради това искането от ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от съда./в този
смисъл Определение № 8695/27.06.2018г. по адм.дело № 6793/2018г. по описа на
ВАС, VІІІ отд./
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
на основание чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ иск от М.Д.И., ЕГН ********** ***
срещу ОД на
МВР - Варна
за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в приживени
душевни болки и страдания, причинени от действията и бездействията на полицески
служители при поставяне на пътен знак Е-24 на неустановено разстояние от АТСС
на 30.11.2016г.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :