ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2123 27.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори
въззивен граждански състав
На: двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1355 по описа за 2020 година
На основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.И.П. и Й.Т.П.,***, подадена чрез пълномощник адв.И.Г., против решение № 3813/31.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 3477/2018г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е
постановено следното:
ОСЪЖДА Н.И.П. и Й.Т.П.,***, да предадат на К.Г.С. ***, владението на собствения му недвижим имот
УПИ X-181, в кв.47 по ПУП-ПРЗ на с.Равадиново, общ.Созопол, представляващ
дворно място с площ от 628 кв.м, при граници: УПИ VIII-181, улица, УПИ IX-181 и
улица, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 61042.501.396 по КККР на с.Равадиново,
общ.Созопол, находящ се на ул.“Теменуга“ № 15.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.П. и Й.Т.П. за установяване по отношение на К.Г.С.
нищожността на сделката, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба № 178,
т.I, рег.№ 0982, дело № 162/ 30.04.2004 г. на нотариус с № 250 в регистъра на
НК, поради абсолютна симулация и накърняване на добрите нрави.
ПРЕКРАТЯВА производството по евентуално съединения иск на Н.И.П. и Й.Т.П. за установяване по
отношение на К.Г.С. нищожността на сделката, извършена с Нотариален акт за
продажба № 89, т.ХХ, дело № 6873/04.10.1995 г. на нотариус при РС, поради
персонална симулация по отношение на купувача.
С решението Н.И.П. и Й.Т.П. са
осъдени да заплатят на К.Г.С. сумата от 307 лв. направени по делото разноски.
Въззивниците
Н.П. и Й.П. изразяват недоволство от
постановеното решение в неговата цялост, като счита същото за неправилно и необосновано.
Счита се, че съдът превратно е приложил института на придобивната давност, като
е смесил законовата забрана за придобиване на земя от чужденци с независимия от
законови разпоредби факт на осъществявано владение през определен период.
Според въззивниците, безпорно установените по делото обстоятелства във връзка с
фактическата власт, осъществявана от Фридрих Харт от 22.11.2000 г., не биха
могли да бъдат повлияни от законови ограничения, тъй като независимо от
забраната за придобиване на имоти от чужденци на основание придобивна давност,
Харт е държал имота като свой още от този момент. В тази връзка се сочи, че
Харт не е могъл да придобие имота до 2007 г., но от момента на отпадане на
законовата забрана е нямало пречка фактът на осъщественото в продължение на
повече от 10 години владение да прояви своето правно действие, като Харт е
станал собственик на имота по силата на упражнявано от него давностно владение
към 22.11.2010 г., т.е. още преди публичната продан през 2013 г. и е могъл
валидно да прехвърли собствеността на Христина Михалева, но съдът неправилно е
отрекъл тези оригинерно възникнали по силата на закона вещни права и е
потвърдил несъществуващо вещно право на ищеца.
Сочи се също, че БРС неправилно е
приложил разпоредбите за давността и относно последващия процесен период, като
съдът е пренебрегнал и не е обсъдил писмените доказателства относно владението,
осъществявано впоследствие от Христина Михалева, първа приобретателка след
публичната продан, която е била възложила на Харт да организира почистването на
имота, както той го е правил и преди това за себе си в продължение на много
години, поради което се счита, че тя е осъществявала владението си включително
и чрез Харт. В тази връзка, във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за приемане
от въззивния съд на приложените към жалбата писмени доказателства (платежни
документи за местен данък на имота, издадени на името на Христина Милева),
както и за допускане до разпит на един свидетел за установяване на
осъществяваното от Милева владение. Искането е обосновано с обстоятелството, че
въззивниците са успели едва наскоро да получат от Милева представените платежни
документи, тъй като същата често пътува и връзкщата с нея е затруднена, както и
че едва сега въззивниците са имали възможност да посочат свидетеля, тъй като
връзката им с него е опосредена и затруднена, доколкото същият се явявял познат
на Милева, но не и на тях. Искането е обоснова и с това, че още с отговора на
исковата молба ответниците са заявили обстоятелството, че Христина Милева е
упражнявала фактическата си власт върху имота чрез Фридрих Харт, но доколкото
това обстоятелство не е очевидно и съдържа засилен субективен, те късно и
трудно успяват да организират защитата си по този въпрос.
Въззивниците считат за неправилен
извода на БРС, че наложената на 29.0.2000 г. обезпечителна възбрана върху имота
е отпаднала от 30.12.2007 г., като неправилно е обвързал защитната функция а
обезпечението като зависима от наказателната отговорност. В тази връзка се сочи,
че вземането на Фридрих Харт за обезвреда срещу Стоянка Димова не се е погасило
автоматично след нейната смърт, за което във въззивната жалба се излагат
подробни доводи. Счита се също, че съдът неправилно е пренебрегнал разпоредбата
на чл.433 ГПК, запазваща правата на третите лица при публична продан, за което
също се излагат подробни съображения и аргументи във въззивната жалба.
На следващо място, въззивниците считат
за неправилни изводите на БРС за отхвърляне на предявените от тях инцидентни
установителни искове за прогласяване симулативност на придобивната сделка по НА
№ 178, том І, рег.№ 0982, дело № 162/30.04.2004 г., на която ищецът основава
правата си. В тази връзка се сочи, че по делото е безспорно установена
огромната разлика между продажната цена и действителната пазарна цена на имота,
което е пренебрегнато от районния съд, който без да обоснове своите изводи е
приел обезценката на имота вследствие наличието на възбрана като адекватна на
установеното несъответствие в цената. Сочи се също, че за тези изводи съдът
безкритично е кредитирал по делото показанията на адв.Тасков, който е
представлявал ищеца по множество производства във връзка с процесния имот,
поради което е заинтересован от изхода на делото и според въззивниците,
разпитът на му като свидетел в настоящия процес е недопустимо, тъй като
основната му роля в установяване правното положение на имота е в друго
процесуално качество – на адвокат.
В заключения, въззивниците молят съда
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените от ищеца К.С. искове, както и да се уважат предявените от
ответниците инцидентни установителни искове. Претендират присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К.Г.С.,
подаден чрез пълномощник адв.Д.З., в който са изложени
пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се
оспорват изложените в нея твърдения, оспорват се и направените от въззивниците
доказателствени искания. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото съдебни
разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е подадена в законовия
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лица, които имат правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
По доказателствените
искания във въззивната жалба, съдът намира следното:
Искането
за приемане от въззивния съд на писмени доказателства не следва да се уважава,
тъй като е преклудирано. Видно от датите на съставяне на приложените към
въззивната жалба приходни квитанции, издадени от Община Бургас, въззивниците са
имали възможност да представят същите пред първата инстанция, като е следвало
да проявят по-голяма процесуална активност за установяване на възраженията си в
писмения отговор на исковата молба. На същото основание като преклудирано не
следва да се уважава и искането за допускане до разпит пред въззивния съд на
свидетел, тъй като на страната е била дадена възможност да ангажира гласни
доказателства и такива са били събрани пред първата инстанция. След като
ответниците не са били в състояние да осигурят присъствието на искания свидетел
пред БРС, то същите са имали възможност да поискат отлагане на делото, за да
ангажират свидетеля, което обаче те не са сторили, като в последното съдебно
заседание процесуалният им представител изрично е заявил, че няма
доказателствени искания. С оглед на това, направеното пред въззивния съд искане
за разпит на свидетел е преклудирано. Освен това не се твърдят новооткрити или
нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК, които да
налагат ангажирането на доказателства пред въззивния съд. Ето защо и при
липсата на процесуални нарушения на БРС по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК,
доказателствените искания във въззивната жалба следва да бъдат оставени без
уважение.
С оглед горното и на основание
чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1355/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответниците Н.И.П. и Й.Т.П.,
както и постъпилия писмен отговор от ищеца К.Г.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на въззивниците Н.И.П. и Й.Т.П. – за приемане на приложените към
въззивната жалба писмени доказателства, както и за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.