№ 7
гр. Пловдив , 19.04.2021 г.
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА
като разгледа докладваното от подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА Частно
наказателно дело № 20216200200038 по описа за 2021 година
при секретар Зорница Миленкова, разгледа ЧНД № 38/2021 г.
След като се запознах с материалите по делото и при обсъждане на
въпросите по чл. 243, ал. 4 от НПК
У С Т А Н О В И Х:
Делото е подсъдно на съда.
Няма основание за спиране на наказателното производство.
Настоящото производство е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Производството е образувано по жалба на адв. Е.Н. процесуален
представител на обв. Т.А. по *** г. по описа на ВОП - Пловдив, с която е
оспорено постановление от 25.02.2021 г. за прекратяване на *** г. по описа на
ВОП – Пловдив, като се прави искане съдът да измени единствено
основанието за прекратяване на досъдебното производство, като вместо
посоченото от ВОП – Пловдив основание по реда на чл.243, ал.1, т.2 от НПК,
моли съда да приеме, че е налице основанието по чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно, че деянието не съставлява престъпление.
Срещу посоченото по-горе постановление за прекратяване на *** по
1
описа на ВОП – Пловдив е депозирана жалба и от Н.С. чрез повереникът й
адв. Н. от АК – Х., в която жалба се навежда искане съдът да отмени
атакуваното постановление и да го върне на ВОП –Пловдив за приложение на
закона.
Срещу жалбата на адв. Н. е постъпило възражение от страна на адв. Н.,
в което подробно се излагат доводите, защо не следва да се уважи жалбата на
повереника на Н.С., а именно, че в жалбата се сочи единствено довода, че
обвиняемата е била длъжна да предвиди настъпването на опасните последици.
Сочи се, че това твърдение не е изградено върху доказателствени доводи, тъй
като не е било съобразено обстоятелството, че в МО има и други
длъжностни лица, които съобразно нормативните актове и длъжностните им
характеристики имат задължения, които не са изпълнени. Всички тези
длъжностни лица са знаели за проблема със стената и не са предприели
действия по изпълнение на своите задължения.
Във възражението се сочи, че не случайно в прекратеното НОХД №73/
2020 г. по описа на ВС – Пловдив, съдия-докладчика е посочил, че отказът да
се изследва евентуалната отговорност за престъпния резултат на граждански
лица или и на други длъжностни лица от МО нарушава правото на защита на
А., тъй като при непредпазливите престъпления отговорността е за
независимо съпричинителство.
Сочи се, че ако единственият критерий за виновност на А., е че не е
предвидила настъпването на вредните последици и то само на основание на
„когнитивните й умения“. Нещо повече сочи се, че св. С.К. - началник на ***
е имал изрични задължения в тази насока, които не е изпълнил, тъй като от
приложените му длъжностни характеристики е видно, че са му вменени
задължения по т.4.5 по Инвентаризация и оценка на сгради и земи, за които
да установява и годността на съществуващите строежи.
Като в т.5.1.5 от длъжностната му характеристика изрично се сочи, че е
вменено пряко задължение да отговаря и за състоянието на част от имотите и
сградния фонд в зоната на отговорност на отдела му, включително и за имоти
на МО и БА с отпаднала необходимост. Сочи се, че това задължение не е
вменено по длъжностната характеристика на останалите лица вкл. и на А.. В
този ред на мисли е посочено и наличие на писмо от 29.12.2017 г. на л.18, том
2
3 от *** г., което писмо е входирано в *** на 10.01.2018 г. за отпускане на
средства за премахване на опасния тухлен зид от сградата на имот с
идентификационен номер *** Като това писмо е в ресора на изпълнение на
вменените задължения на Р. / Началник на *** – Х. към онзи момент/. Сочи
се, че това искане никога не е пристигало до А.. Сочи се, че при липса на
непредприети действия от страна на С. К., който е бездействал, тъй като
според т.5.2.2 от длъжностната му характеристика се изисква представяне на
ГД *** информация за възникнал проблем, а по т.5.2.6 от длъжностната му
характеристика К. е бил задължен да докладва на Главния директор на ГДИО
по въпроси от неговата К.петентност. Ето защо се сочи, че много преди
инкриминирания пе***д и други длъжности лица различни от А. са
бездействали.
Нещо повече св.Й. – Началник отдел „Управление на държавни имоти“
в длъжностната му характеристика е вписано като дейност - Инвентаризация
и оценка на земи и сгради. Установяване на годността на съществуващите
строежи. То в този ред на мисли в негов ресор е К.уникацията му с Община –
Х., относно ОВР 1493-Х.. Т.е. той има право да взема самостоятелни решения
в рамките на функционалните му задължения. Ето защо бездействието му по
изпълнение на тези задължения е в причинна връзка със забавянето по
уведомяване на годността на сграда с идентификационен номер ***
Сочи се, че е налице Заповед № *** г. на Кмета на Община – Х. за
премахване на опасната стена. Ето защо състоянието на тази стена било
застрашаващо живота и здравето на хората още от 2011 г. и никой не е
разгледал причините, поради които тази заповед не е изпълнена.
Сочи се, че в жалбата не е посечено никъде като конкретизация
длъжностното поведение на А., а се акцентира върху личността и. Сочи се,
че тя е предприела действия по изпълнение на Заповед *** г. Ето защо моли
съда да остави жалбата на Н. С. депозирана чрез адв. Н. без уважение.
Досъдебното производство № 21- Сл. / 2019 г. по описа на ВОП –
Пловдив е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършен
оглед на местопроизшествието и се води за установяване дали на *** г. около
19.00 ч. в гр. Х. на ул. К., военно-длъжностно лице от МО по
непредпазливост е причинило смъртта на ц.л.М.М. от гр.Х. - с оглед
3
престъпление по чл.122, ал.1 от НК.
Процесуалното развитие на делото към настоящия момент е следното:
След приключване на разследването по посоченото по-горе досъдебно
производство е било образувано НОХД № 73/2020 г. по описа на ВС –
Пловдив. Като с протоколно определение № 260002 от 24.09. 2020 г. съдът е
прекратил наказателното производство и е върнал делото на ВОП – Пловдив
за отстраняване на допуснатите нарушения в хода на досъдебното
производство.
След проведено допълнително разследване в хода на досъдебното
производство е последвало постановление от 25.03.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по прокурорска преписка *** г. по ДП *** г.
по описа на ВОП – Пловдив по прокурорско дело № 32/2020г.
В жалбата на адв. Н. от АК – Пловдив, се навеждат следните доводи, а
именно, че изложеното от прокурора основание за прекратяване на
наказателното производство е незаконосъобразно. Същата сочи, че е налице
хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не
съставлява престъпление, по следните съображения: Според повдигнатото
обвинение Т.А. е осъществила състава на чл. 122 НК и е причинила по
непредпазливост смъртта на М.М., защото в пе***да от *** г. е бездействала,
като небрежно се отнесла към свои задължения, а именно:
Не изпълнила задължение по чл. 29, ал. 1 от Наредбата за
К.андировките да вземе отношение по доклад от К.андировани
служители;
Не е изготвила докладна записка до М.О. с предложение да се
извърши пазарно проучване на изпълнители за събаряне и
премахване на опасна стена, както я задължавала длъжностната
характеристика;
Не е отдала разпореждане до началник - отдел Регионална
инфраструктура на отбраната да предостави количествено-
стойностна сметка за необходимия разход за разрушаване и
премахване на опасната стена, както я задължавала длъжностната
4
характеристика;
Не е осъществила контрол върху действията и бездействията на
подчинените си служители във връзка с премахване на опасната
стена, както я задължавала длъжностната характеристика;
Не е изготвила докладна записка до постоянния секретар на
отбраната, с която да предложи даването на статут на опасната
стена за „авариен ремонт“, съгласно Заповед *** г. на М.О. на
РБългария за разработване и изпълнение на Единен поименен
списък на обектите за строителство и строителни услуги на
Министерството на отбраната за 2019 г.
При това обвинение, ВОП – Пловдив след преценка на всички
доказателства е приел в мотивите на постановлението, за прекратяване на
НП едновременно с посочените от него в предходните пунктове източници,
че тя е следвала да има дължимо поведение по - Наредба за К.андировките в
страната, длъжностната й характеристика на Главен директор
„Инфраструктура на отбраната“, - Заповед *** г. на М.О. в системата на
Министерството на отбраната, като за същия пе***д от време е действала и
Заповед № *** г. на М.О. на РБългария за освидетелстване, бракуване,
премахване и снемане на отчет на сгради, части от сгради и строителни
съоръжения в имоти, в управление на Министерството на отбраната,
Българската армия и структурите на пряко подчинение на М.О..
В жалбата се сочи, че прокурора е посочил, че съществуването на
Заповед № *** г., която е действала: „паралелно и в противоречие с
посочените в обвинението актове, е създала несигурност в съществуващия
правен мир, поради противоречие в дължимото поведение на длъжностните
лица и по-конкретно на главен директор на ГД „Инфраструктура на
отбраната“. Според прокурора: „това обстоятелство попречило на
обвиняемата да вземе решение кой ред от кой от подзаконовите
нормативни актове следвало да спази. Обвиняемата въпреки наличието на
юридическо образование достигнала до грешно умозаключение, че за да се
събори процесната стена (ограда) следвало реализиране на процедура по
освидетелстване и бракуване на сградата“.
Прието е в жалбата, че веднага след този съществуващ само за него
5
„парадокс“, прокурорът излага собственото си виждане, че всъщност
избраният от Т.А. ред може и да е правилен, като заявява: “Но в същото
време това решение може всъщност да е правилното, предвид наличието на
друга регламентирана правна възможност“.
След като излага тези съображения, прокурорът стигал до извод, че
обвинението е недоказано единствено от субективна страна и че не е доказана
причинно - следствената връзка между поведението на Т.А. и настъпилата
смърт на М.М..
Прокурорът двукратно е посочил в постановлението си, че Т.А. е
„взела грешното решение“, като приложила едната заповед – Заповед № ***
г., вместо другата заповед № *** г., която според обвинението следвало да
бъде приложена.
Мотивите на постановлението сочат, че деянието на подзащитната ми
не съставлява престъпление.
Прокурорът няма право да определя кой е задължителен за
подсъдимата административен акт с нормативен характер е „по-правилно“ да
бъде изпълнен, респ. кой е „по-правилният“ акт, още повече, че двата акта са
от един и същи порядък – правила, приети със заповеди на М.О..
Отделно от това редът по Наредбата за К.андировките в страната е
напълно неприложим, самостоятелно към настоящия случай. Наредбата за
К.андировките въвежда общи правила, приложими във всички случаи, в
които длъжностни лица осъществяват служебни функции извън населеното
място, в което е постоянната им месторабота, без да се отчита спецификата на
тази работа. В жалбата се сочи от страна на адв.Н.,че е съвсем различен
правният ред, по който се предприемат стъпки по освидетелстване на сгради в
системата на Министерството на отбраната, която е изпълнявана от
подзащитната ми. Специалната норма изключва общата – това е основен
принцип в правото. А. няма право на избор да действа по отчета в заповедта
за К.андировка по свое усмотрение и по някакъв ред, който тя избере или
прокурорът приеме за правилен. Нейното задължение да реагира е свързано с
установения в системата на Министерството на отбраната ред чрез Заповед
*** г. на М.О..
6
Точното прилагане на действащ административен нормативен акт по
смисъла на чл. 75 от АПК от страна на обвиняемата е именно Заповед *** г.
на М.О., според която следва извода за несъставомерност на извършеното от
нея. Тя не е бездействала и не се е отнесла небрежно към своите служебни
задължения, а е приложила задължителен за нея правен акт, който определя
точния ред, по който се бракуват, премахват и снемат от отчет сгради и части
от сгради.
Според постановлението за привличане в качеството на обвиняема Т.А.
е следвало след получаване на констативния протокол от *** г. с
предложението на К.исията „да се събори и премахне опасната ограда от
страна на ул. „К.“, представляваща северен ограден зид, останал от
премахване на сграда“ да пристъпи веднага към пазарно проучване за
изпълнител на външна услуга по премахване на оградата и да нареди
изготвяне на количествено-стойностни сметки за необходимия разход по
премахване на тази ограда. В т. 4 на обвинението обаче й се вменява
нарушение на Заповед *** г., и то в част, която не предвижда премахване на
сгради и съоръжения, а авариен ремонт за отстраняване на повреди,
предизвикани от непредвидими събития, като природни бедствия, авария или
катастрофа.
Всъщност Т.А. не е могла да пристъпи към събаряне на обекти и
изготвяне на количествено-стойностна сметка, без да изпълни точния
регламент, създаден със заповед на М.О. – Заповед № *** г. за
освидетелстване, бракуване, премахване, снемане на отчет на сгради, части от
сгради и строителни съоръжения в имоти в управление на Министерството на
отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на М.О..
Това е така, защото Заповед *** г. в т. 8 на Раздел ІІ забранява дейности
по разрушаването и премахването на подлежащи на събаряне сгради и части
от тях, преди да бъде утвърден констативният протокол, съставен от
назначена със заповед на министъра К.исия. Констативният протокол се
съставя по одобрен от министъра образец – Приложение 2 към заповедта.
Редът по Заповед № *** г. е единственият въведен в Министерството на
отбраната ред за освидетелстване на процесните сгради и нарушаването му
води до дисциплинарна или друга, по-тежка отговорност на длъжностното
7
лице, което действа извън предписанията на заповедта. В тази насока следва
изрично да се отбележи, че констативен протокол от *** г. за проверка и
анализ на сграден фонд на *** – Х., на който многократно се позовава
прокурорът, не съставлява документ, визиран в Заповед *** г. и именно
поради това в т. 2 на този констативен протокол от *** г. се предлага
пристъпване към процедура по освидетелстване и бракуване на сграден фонд,
за което *** да изготви писмо-искане, съгласно Заповед *** г.
На следващо место се сочи, че Заповед № *** г. на М.О., която според
прокурора се явява „правилната“ за изпълнение от обвиняемата, изобщо е
неотносима към казуса.
Според постановлението за привличане обвиняемата А. действала в
нарушение на т. 12.3.2, б. „б“ от Заповед № *** г., според която Главна
дирекция „Инфраструктура на отбраната“ следва да проверява документите и
да предлага с докладна записка на постоянния секретар статут на „авариен
ремонт“. Това задължение обаче е разписано не по отношение всички
структури в Министерството на отбраната, а само по отношение на
„второстепенни разпоредители с бюджет, които не са юридически лица“.
Регионалните структури на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“
и самата Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ не попадат в тази
категория. Те не са юридически лица. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Устройствения
правилник на Министерството на отбраната администрацията е
структурирана в звена, Главна дирекция и Инспекторат, от което следва, че
Главната дирекция е част от администрацията на първостепенния
разпоредител с бюджетни средства – М.О. и не е попада в обхвата на
цитираната заповед. Чл. 60 от Закона за отбраната и въоръжените сили
изброява кои са второстепенните разпоредители с бюджета, които са
юридически лица, а именно: Съвместното К. на силите, С.В,
Военновъздушните сили, В.С и Съвместното К. на специалните операции.
Затова визираната Заповед № *** г. на М.О. е изцяло неотносима към
казуса.
Сочи се в жалбата, че останалите доводи на прокурора, анализиращи
що е убийство, какви са формите на вината и видовете непредпазливост,
както и доводите за неприложимостта на изключващите вината
8
обстоятелства, макар и доста непрецизни, не се нуждаят от самостоятелно
обсъждане поради липса на връзка с основанията за прекратяване на
наказателното производство.
Ето защо, на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК Ви моля да измените
постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното
производство от посоченото в постановлението основание чл. 243, ал. 1, т. 2
НПК в това по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не
съставлява престъпление.
В жалбата си адв. Н. от АК – Х. е посочил следните основания поради,
които моли съда да отмени атакуваното постановление и да го върне на
прокурора за приложение на закона, а именно: В мотивната част на
атакуваното постановление подробно са описани обстоятелствата и фактите,
в хронологичен порядък, довели до настъпване на инцидента на *** г.
Признато е за установено, че обвиняемата се е запознала на *** г. със
съдържанието на Констативен протокол от *** г. за проверка и анализ на
охрана и сграден фонд на ***-Х., вх. ***/*** г. на МО, съставен от работна
група от ГД „ИО“, в който е било посочено, че в особено критично състояние
е част от северната ограда, която е наклонена към тротоара и са предложени
мерки по спешност, първата от които е да бъде премахната опасната ограда от
страната на ул. „К.“, представляващ северен ограден зид, останал при
премахване на сградата с идентификатор № *** Установено е, че обвиняемата
А. не е взела решение във връзка с предложените спешни мерки, не е
разпоредила на другиго предприемането на конкретни действия и без самата
тя да предприеме действия, тъй като преценила, че този констативен протокол
не представлява надлежно искане по реда на действащата Заповед на М.О. №
*** г., за установяване годността на съществуващи строежи. Пренебрегнала е
неколкократните искания на св. Н.И. и св. инж. С. за провеждане на бърза
процедура за събаряне на стената, като авариен ремонт. Започналата въпреки
това по инициатива на св. инж. С.а административна процедура, се е оказала
ненавременна, поради което на *** г. около 18,30 ч., описаната по-горе стена
се е самосрутила върху преминаващия по ул. „К.“ М.С.М., което е станало
причина за смъртта му.
Както се установява от доказателствата по делото, обв. А. е знаела за
9
непосредствената опасност от самосрутване на стената, тъй като
неколкократно е била уведомявана, устно и писмено, от служители на МО.
Предвид това, обвиняемата е била длъжна по аргумент от длъжностната й
характеристика и е следвало да предвиди настъпването на опасните
последици – падането на стената, като е разполагала и с необходимото време
за това.
Както сочи представителят на обвинението, предвид образованието и
атестациите на обв. А., и предвид категоричността на информацията, която е
достигнала до нея, последната е разполагала с необходимите когнитивни
умения, за да осъзнае, че следва да се предприемат спешни мерки, което не е
направила.
Сочи се в жалбата, че за разлика от представителя на държавното
обвинение, считаме, че макар становищата и докладите на служителите, които
са установили опасността от самосрутване на стената, да са били по реда на
Наредбата за К.андировките в страната, обвиняемата е била изправена пред
хипотезата на оперативна самостоятелност, респективно в рамките на закона
е следвало да предприеме необходимите целесъобразни действия, правни и
фактически лично или чрез своите подчинени, за премахване на опасната
стена. За съжаление това не е направено и последицата е смъртта на невинен
човек.
Парадоксален е изводът на обвинението, което макар да определя
решението на обвиняемата А. като грешно (с оглед избора на процедура по
освидетелстване и бракуване на сградата/стената), в същото време се
определя и като вероятно правилно – „това решение може всъщност да е
правилното, предвид наличието на друга правна възможност“.
Противно на становището на прокурора, се сочи в жалбата, че
наличието на две правни възможности, респективно на две процедури за
премахване на опасната стена, не може да се определи като „нормативен
хаос“. От една страна това дава повече възможности на обвиняемата А., която
е юрист по образование, да направи избор на целесъобразност, а от друга,
процедурата по заповед на М.О. № *** г. за установяване годността на
съществуващи строежи, не може да се охарактеризира, като такава с висока
степен на правна сложност. В същото време, считаме че не са необходими
10
специални познания, за да се възприеме и осмисли съдържанието на
Констативен протокол от *** г. за проверка и анализ на охрана и сграден
фонд на ***-Х., вх. ***/*** г. на МО, съставен от работна група от ГД „ИО“,
доколкото изводите в него са ясни и категорични и не съдържат специална
терминология и понятия.
Предвид горното, се сочи в жалбата, че е налице несъгласие с извода на
прокурора по делото, че в случая се касае за „парадокс, който се изразява в
конкретния случай в равновесие на действащите правни актове, което не й е
позволило да вземе решение в едната или другата посока“. Както се сочи и в
атакуваното постановление, обв. А. е с две висши образования и от
атестациите се установява, че разполага с необходимите аналитични и
синтетични възможности, за да вземе адекватно решение. Обстоятелството,
че обвиняемата е взела грешно решение, следва да се квалифицира като
неК.петентност, съответно груба небрежност, респективно следва да се
подведе под нормата на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като по силата на служебните си
задължения и предвид фактическата и правна сложност на случая, обв. А. не
само е била длъжна, но е и могла да предвиди настъпването на обществено
опасните последици.
Военен съд – Пловдив като извърши цялостна проверка на обжалваното
постановление във връзка с направените в жалбите оплаквания и на базата на
приложимите норми от материални и процесуални закони, намира за
установено следното:
Жалбата на от Т.А. чрез адв. Е.Н. от АК – Пловдив е подадена в срок
и е процесуално допустима.
Разгледана по СЪЩЕСТВО жалбата против постановлението от
25.02.2021 г. на прокурор при ВОП – Пловдив е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата от Н.С. чрез процесуалният й представител адв. ТТ. Н. от АК –
Х. е подадена в срок съобразно клеймото на пощеският плик, който е от
22.03.2021 г. т.е. тя е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по СЪЩЕСТВО жалбата против постановлението от
25.02.2021 г. на прокурор при ВОП – Пловдив е НЕОСНОВАТЕЛНА.
11
В хода на досъдебното производство прокурорът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Досъдебно производство 21 – СЛ/***г., преписка *** год. по описа на
ВОП – Пловдив, било образувано на *** г. при условията на чл. 212, ал. 2
НПК, с първоначално действие по разследване – оглед, се води за
установяване дали на *** г., около 18.00 ч. в гр. Х., на ул. “К.“, военно-
длъжностно лице от М.О. по непредпазливост е причинило смъртта на ц.л.
М.С.М., на *** години, от гр. Х. - престъпление по чл. 122, ал.1 от НК.
В хода на разследването е била установена следната фактическа
обстановка:
Войскови район с отпаднала необходимост ***-Х. представлявал
терен с площ от 101 765 кв.м., образуван от пет броя имоти / пет кадастрални
единици /.
Със Заповед № *** г. на М.О. бил предоставен на Главна дирекция
„ВИУСИ“ част от войскови район ***-представляващ парков и складов
район. С приемо-предавателен протокол от 10.10.2008 г. бил предаден на
Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ парков и складов район.
Имотът бил със статут на публична държавна собственост, но
предстояло да бъде актуван с Акт за публична държавна собственост. Имотът
бил собственост на М.О. съгласно нотариален акт *** г.
*** се намирал в строителните граници на гр. Х.. Граничил на север
с ул. К., на изток с бул. В.Л., на юг с ул. Д., на запад с ул. М.Г. Р..
Eдин от съставните имоти на освободения войскови район бил с
площ 49 309 кв.м. и бил с идентификатор *** В него имало построена сграда с
идентификатор *** която частично била с метална конструкция, като една от
стените /северната/ била от тухлена зидария. Металната конструкция била
обявена за излишна и непотребна от тогава съществуващия отдел
„Недвижими имоти“- гр. Х. и била продадена чрез Софийската стокова борса
в началото на 2010 г. Металната конструкция била демонтирана, като от
сградата останала единствено задната стена/северната/, която на практика
останала да изпълнява и ролята на ограда на освободен войскови район ***/ч-
12
парков и складов район-Х..
В регистъра на сгради и земя / подписан на *** за ВР 1493 Б, ПИ с
идентификатор ***и в протокола за преоценка/обезценка на дълготрайни
активи с ***, ПИ с идентификатор *** сграда с идентификатор ***не била
посочена като актив с налична балансова или преоценъчна стойност.
Северната стена на тази сграда била с дължина 24 метра, височина
3, 40 м. и дебелина 0,25 м. Тази стена фактически изпълнявала функциите на
северен ограден зид на освободен войскови район ***/ч-парков и складов
район. В близост до стената, от вътрешната й част/откъм вътрешността на
освободения войскови район / имало саморасли дървета, кореновата система,
на които била навлязла във и под стената. Стената била наклонена към
пешеходната част/южния тротоар/ на ул. К..
На 10-12 декември 2018 г. общинско предприятие „***-Х.
монтирало, чрез зациментяване в тротоара на улица К., два броя метални
тръби, които били от двата края /източен и западен/ на опасно наклонена
стена. На металните тръби били поставени предупредителни табели с надпис
„Внимание! Падаща ограда. Премини на отсрещния тротоар“. Между тръбите
били опънати и сигнални ленти, които следващите месеци били подновявани
няколко пъти поради разкъсването им.
През декември 2018 г. скороназначения началник на *** - сектор Х.
/св. инж. С.а / констатирала, че оградата е силно наклонена към улицата и е
спешно да се вземат мерки. Разговаряла по този повод по телефона с двама
началници на отдели в ГД „ИО“ – св. Н.И. и св. О. Й.. След около две
седмици била назначен Началник на отдел ***-Пловдив / св. инж. М. /. Св.
инж. С.а запознала св. инж. М. със ситуацията в посочения освободен
войскови район.
В края на януари 2019 г. св. инж. М. провела работна среща с обв.
Т.А. – ГД на ГД „ИО“, като представила на вниманието й проблема в *** и
между другото я уведомила за въпросния ОВР-***-гр.Х.. По-късно същия ден
се срещнала и със св. Н.И., която й съобщила, че обв. А. разпоредила на св.
Н.И. и на св. О. Й., да отидат в Х., като видно от показанията на св. И. същата
е показала, че всеки един от участниците в К.исията е имал своя задача и
13
участието им в К.исията е било без разпореждане от ГДИО.
Обв. А. отдала Заповед за К.андироване *** г.,л.14, том ІV, с която
К.андировала св. О. Й. - Нач. отдел „Управление на държавни имоти“, с
писмено поставена задача за установяване на годността на сгради в недвижим
имот ***
Обв. А. отдала Заповед за К.андироване *** г. л.10,том ІV, с която
К.андировала св. Н.И. - Нач. отдел „Администриране и охрана на имоти“, с
писмено поставена задача преценка на необходимостта от охрана на
освободен ВР *** - казармен район в гр. Х. /поземлен имот ***.
Обв. А. отдала Заповед за К.андироване *** г., с която К.андировала св.
Н. И.- „Главен експерт“ в ГД „ИО“ с писмено поставена задача за
установяване на годността на сгради, застроени в недвижим имот с
идентификатор ***
На следващия ден свидетелите Й., Н.И. и Н. И. - всички от ГД“ИО“
пристигнали в гр. Х., като по пътя към тях се присъединила и св. инж. М.. В
гр. Х. към тях се присъединили и св. инж. С.а и св. инж. Б. - служители от
сектор Х. и всички в рамките на същия ден посетили войсковия район с
граници ул. “К.“, бул. “В.Л.“, ул. “Д.“ и ул. “М.Г. Р.“.
Единодушно решили да степенуват по спешност необходимите мерки,
които трябвало да се предприемат, като на първо място по спешност в
съставения протокол посочили, че трябвало да се събори и премахне опасната
ограда от страна на ул. “К.“. Протоколът бил дооформен със снимков
материал след заминаването на служителите.
Тримата служители на ГД „ИО“ /свидетелите Й., Н.И. и Н. И. / на
04.02.2019 г. изготвили доклади за извършената работа, които попълнили
ръкописно в съответната графа на типовата К.андировъчна бланка.
Св. Й. докладвал, че в изпълнение на задачата посетил гр. Х. и
извършил следното: „Оглед на *** по направление К.прометирани сгради и
съоръжения - огради с оглед освидетелстване за брак и възстановяване на
опасни огради“.
14
Св. Н.И. докладвала, че посетила гр. Х., където извършила следното:
„Оглед на *** по направление К.прометирани сгради и съоръжения огради с
оглед освидетелстване за брак и възстановяване на огради“
Св. Н. И., докладвала: „След огледа се идентифицираха сградите и
съоръженията-огради, за които е наложително да бъдат премахнати като
саморазрушаващи и опасни за гражданите“, като в същата типова бланка е
отразено: „Посетих гр. Х. ***. Направен е оглед на всички сгради в района.
Изготвен е протокол с констатации и предложения“.
Св. инж. М. изпратила констативния протокол от *** г. в ГД“ИО“ с
писмо рег.*** г.
Обв. А. на ***г. се запознала със съдържанието на Констативен
протокол от ***г. за проверка и анализ на охрана и сграден фонд на ***-Х.,
вх.№ 08-00-***/ ***г. на М.О., съставен от работна група от ГД „ИО“, в който
било посочено: „Констатирано е че устойчивостта на тези оградни зидове е
К.прометирана и има реална възможност от самосрутване. Това
обстоятелство представлява голяма опасност за преминаващите граждани …
северните преградни стени на последните две са останали и представляват
висока и нестабилна и опасна ограда“, …„В особено критично състояние са
част от северната ограда, която е наклонена към тротоара…“ и в който били
предложени мерки, подредени по спешност, като на първо място е: „Да се
събори и премахне опасната ограда от страна на ул. К., представляваща
северен ограден зид, останал при премахване на сграда с идентификатор *** с
параметри –дължина 24 метра, височина 3, 40 метра и дебелина 0, 25 метра.“.
Обв. А. не взела решение във връзка с констатациите и предложените
спешни мерки, като поставила резолюция „Н. И.“, без да разпореди на
другиго предприемането на конкретни действия и без самата тя да
предприеме действия, тъй като преценила, че този констативен протокол не
представлява искане за установяване на годността на съществуващи строежи,
каквато форма изисква действащата Заповед на М.О. *** г.
Впоследствие св. Н.И. няколкократно казала на св. инж. М. и на св. инж.
С.а, че трябвало да изготвят докладна за бърза процедура по събаряне на
стената, към която да приложат оферти за събаряне на стената и че след това
15
щяла да изготви докладна до Постоянния секретар или до Министъра, защото
така се правели тези малки обществени поръчки.
Св. инж. С.а изготвила проект за искане до ГД „ИО“ за установяване на
годността на съществуващ строеж, касаещ 9 броя сгради в този район, като
предложението било сградите да се категоризират като „негодни“. Това
искане било във връзка с предложението в констативния протокол от *** г.
Проекта изпратил Началник ***, който го изпратил с рег.№ *** г. от свое име
до ГД на ГД „ИО“. В проекта и в самото искане не била посочена сграда с
идентификатор *** чиято северна стена била останала фактически да
изпълнява функцията на ограда, и която сграда не фигурирала в
кадастралните карти на АГК – Х., като освен това сградата била с нулева
балансова стойност в счетоводния баланс на МО.
Във връзка с това искане ГД на ГД „ИО“ изпратила проект на заповед за
съгласуване в дирекция „Правно-нормативна дейност на отбраната“. Проекта
бил върнат от дирекцията с подробни указания /рег. инд. № *** г./, какъв е
реда на процедурата - кой трябва да направи искането, на какви основания, в
какъв състав и в колко екземпляра. Била изготвена докладна записка с рег.№
*** г., към която бил приложен нов проект на заповед.
Въз основа на него била издадена Заповед № ***г.издадена на база на
заповед ***г. на М.О. на РБ, с която била назначена К.исия за извършване на
оглед и съставяне на констативен протокол за установяване на годността на
сгради в имот с отпаднала необходимост. К.исията изготвила констативен
протокол от 23.04.2019 г., отговарящ на приложение № 2 към Заповед ***г. /
4 дни след инкриминираното деяние /, в който било посочено, че сграда с
идентификатор ***е с нулева балансова стойност, разрушена и не съществува
на място и следва да бъде заличена от кадастралната карта.
Св. инж. С.а започнала в началото на месец април 2019 г. събиране на
оферти /количествено-стойностна сметка / за разрушаване на опасната стена,
като поискала такива от няколко фирми, имащи строителен бизнес, като в
сектор Х. на 16.04.2019 г. постъпила оферта от едно търговско дружество -
„***“ ООД-Х..
На *** г., в гр. Х., в 17, 36 ч. започнал валеж от дъжд, съпроводен от
16
силен вятър от запад, с пориви до 17 м/с.
Около 18,30 ч., в гр. Х. северната стена на бивша сграда с
идентификатор *** намираща се в имот с отпаднала необходимост - ОВР №
***/ч-парков и складов район – Х., на границата на освободения войскови
район с ул. „К.“, срещу № 7, се самосрутила върху преминаващия по ул. „К.“
гражданин М.С.М., ЕГН ***, което довело до смъртта му, чрез причиняване
на черепно-мозъчна травма и гръдна травма, вследствие на удар и
притискане.
Към момента на смъртта си М.М. имал наличие на алкохол в кръвта с
концентрация 0,9 g/l, която концентрация се отнасяла към фаза „Еуфория“,
характеризираща се с лека еуфория, разговорливост; повишена
самоувереност, намалени задръжки; отслабено внимание, преценка и контрол;
известно сензорно-моторно повлияване; забавено обработване на
информацията.
Към момента преди срутването на стената върху монтираните метални
тръби липсвали поставените през декември 2018 г. предупредителни табели и
сигнална лента.
Няколко дни след срутването на стената, на 24.04.2019 г. в ГД „ИО“
постъпила докладна записка рег.№ *** г. от Началник отдел ***-Пловдив, с
приложена оферта / количествено-стойностна сметка / от фирма *** ООД - Х.
за разрушаване на опасен тухлен зид /също представляващ северна стена на
сграда, изпълняващ функцията на ограда/, намиращ се в съседство със
самосрутилата се стена.
Въз основа на тази докладна ГД на ГД „ИО“ същия ден изготвила
докладна записка до Постоянния секретар на отбраната за премахване на
опасна ограда-стена. На същата дата има резолюция „Да“ на Постоянния
секретар на отбраната и на следващия ден стената е съборена. Разхода в
размер на 3 855, 46 лв. бил планиран и отчетен по § 10 „Издръжка“, § 10 2013
„Други ползвани външни услуги“(в това число разходи при стихийни
бедствия и аварии, без капиталови разходи).
През същия времеви пе***д в М.О. имало действащ и друг нормативен
подзаконов акт, който указвал друг ред за процедиране, когато следва да се
17
предприемат действия по отношение на сграда или части от сграда. Съгласно
МЗ *** г. следвало да се проведе процедура по освидетелстване и бракуване
от нарочна К.исия и едва тогава да се предприемат действия по премахването
на сградата. Същата заповед регламентирала при опасност от самосрутване
това да е една от възможните причини за премахване на съществуващи
сгради, части от сгради и строителни съоръжения / т. І, т.2 и т.ІІ.2, буква „б“
от Заповедта /. Предприемането на тези действия следвало да стане въз
основа на искане за установяване на годността на съществуващи строежи,
респективно ако става въпрос за освободени войскови райони – с решение на
К.исия, която да изготви констативен протокол за установяване годността на
съществуващи строежи.
В същото време, съгласно утвърдената в съзнанието на служителите от
ГД ИО практика, процедурата можела да се осъществи и чрез събирането на 3
оферти, каквито фактически действия са предприети от служителите, но не
могли да се реализират практически преди срутването на стената. Като св. М.
показала, че по-късно след случката разбрала, че трябва докладна от И. за
откриване на процедура.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите, от изготвените по досъдебното производство съдебни
експертизи и от приложените писмени доказателства по делото.
Въз основа на приетата и доказана фактическа обстановка, прокурора е
приел след анализа на следните фактически и правни изводи, че:
Характерно за престъплението убийство, е че то винаги е резултатно
престъпление. Този престъпен резултат се изразява в настъпването на
биологичната смърт на пострадалия.
В ал.1 на чл. 122 от НК е предвиден основния състав на причиняване
смърт по непредпазливост: „Който причини другиму смърт по
непредпазливост…“. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно физическо лице. От субективна гледна точка формата
на вината е непредпазливост. Чл. 11, ал. 3 от НК постановява, че „деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
18
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати".
Една от формите на непредпазливостта е престъпната небрежност,
която се изразява в това, че при извършване на деянието субектът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят.
Отрицателният елемент в определението за небрежност по чл. 11, ал. 3
НК отразява, че при извършване на деянието деецът не е предвиждал
общественоопасните последици. Касае се до отсъствие на тази интелектуална
дейност, която би довела до познанието за свойството на деянието,
престъпните последици и причинната връзка между тях. Именно заради
отсъствието на посочените представи в теорията и практиката небрежността
се нарича още и несъзнателна (несъзнавана) непредпазливост.
Положителният момент в определението за небрежност отразява, че в
конкретния случай деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
общественоопасните последици. Законът изисква едновременна наличност
както на правно задължение за дееца да предвиди престъпните последици,
така и реална възможност да осъществи такава мисловна дейност.
Възможността за предвиждане е конкретен фактически въпрос и на
практика предполага два вида възможности: обективна и субективна.
Обективната възможност за предвиждане съществува при такава
фактическа обстановка, която позволява деецът реално да е могъл да
възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за
предвиждане на последиците. Освен това той трябва да е разполагал и с
необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще
доведат до предвиждане на резултата.
Субективната възможност за предвиждане пък е свързана с личните
качества на субекта за извършване на мисловната дейност, която би го довела
до предвиждане на резултата. Тя обхваща неговите интелектуални
възможности и необходимите познания за предвиждането на конкретните
последици в конкретната ситуация.
19
Престъпна небрежност ще има само при кумулативно наличие на
отрицателния и на положителния момент.
Следва да се обсъди дали са налице някои от обстоятелствата
изключващи вината.
Според чл. 14, ал. 1 НК незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението изключва умисъла
относно това престъпление. Грешката може да изключи и непредпазливостта,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост (чл. 14, ал. 2 НК). В конкретния казус, обвиняемото лице е
знаело, било му е докладвано неколкократно/устно и писмено/ за
фактическата обстановка и непосредствената опасност от самосрутване на
стената.
Според чл. 15 НК „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не
е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.”, т. нар. “случайно деяние“.
Различието между небрежността като форма на вина и случайното
деяние е в това, че при небрежност деецът осъществява виновно деяние и при
наличие на останалите признаци по чл. 9, ал. 1 НК то ще бъде престъпление.
А случайното деяние не е виновно и следователно не може да бъде
престъпно. Посоченото различие се дължи на обстоятелството, че при
небрежност деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди
престъпните последици на своето деяние, докато при случайно деяние
отсъства едно от тези две изисквания.
В конкретния казус обв. А. е била длъжна по силата на заеманата от нея
длъжност, носеща съответни отговорности и задължения и предвид
докладваната фактическа обстановка, без да има необходимост от някакви
специални познания да предвиди настъпването на последиците. Още повече,
че същите са посочени като възможни от констатациите на служителите, като
обв. А. е имала и времева възможност да помисли за възможни решения, тъй
като в рамките на две седмици / от края на януари 2019 г. до *** г./ е
получавала няколкократно устна и писмена информация, която е била с
20
идентично съдържание за наличие на реална опасност за живота и здравето на
гражданите тъй като стената/оградата/ е опасно силно наклонена към
тротоара.
В конкретния случай е без значение дали самосрутването на стената се е
дължало на един или на съвкупност от повече фактори, които няма как да са
били предварително известни на обв. А., като внезапни силни пориви на
вятъра/което, апропо, следва да се изключи, тъй като вятъра е бил с посока от
запад, а стената е паднала по направление юг-север/, „умора“/амортизиране/
на материалите, от които е изградена и/или прораснала под и в стената
коренова система на дървета. Информацията достигнала до обв. А. по силата
на заеманата от нея длъжност е била категорична, че оградата / стената / може
да се срути всеки момент и да застраши живота и здравето на гражданите и че
трябва да се вземат спешни мерки, което тя не е направила.
Извода за интелектуалните възможности на обв. А. за предвиждане на
тези общественоопасни последици, може да се направи, както от това, че тя
има две висши образования, едното от които по специалност „Право“, така и
от многобройните констатации в атестационните формуляри за начина, по
който изпълнява длъжността си.
Прокуратурата сочи, че обвиняемото лице не дава обяснения, нито
такива за реализиране на защитната си позиция, нито такива които биха могли
да привнесат нови доказателства в процеса, а използва като способ за
привнасяне на нови доказателства изявленията на защитника си, което е
достатъчно, за да им се дължи вземане на отношение.
Доводите на защитника и указанията на съда за необходимост от
извършване на наказателно правна преценка на поведението на други
длъжностни лица биха били тогава валидни, когато такава преценка не е била
извършена в хода на разследването. В хода на разследването е анализиран
факта за наличието от 2011 г. до края на 2017 г. на кореспонденция във
връзка с този освободен войскови имот и процесната ограда / стена / между
различни държавни структури. Анализът на съдържанието на тази
кореспонденция показва, че опасността от срутване в посочения времеви
пе***д не е била реално налице, като тук прокурора не е посочил наличието
на Заповед № ***г. на Кмета на Община -Х.. Поради, което съдът не приема
21
довода, че не е съществувала още от 2011г. реална опасност от самосрутване
на тази ограда. Поради, което и довода му, че изводите и на други
длъжностните лица, които са изразявали становища, че стената трябва да
бъде съборена като опасна, съдът не приема за правилен.
Видно от интензивността, с която са се ангажирала свидетелката инж.
С.а е, че тя като е поела поста на началник на *** - Пловдив през 2018 г.е
показала, че е било въпрос на време тази стена да падне, като преди това е
съществувал и констативен протокол в това отношение от 07.11.2011 г., като
още тогава е било наредено премахването й със Заповед на Кмета на
Община - Х.. Като преди нея св. Р. е поискал отпускане на средства чрез
докладна записка от началника на ЦВО - София до Постоянния секретар на
отбраната. В този ред на мисли са и показанията на св. Мишена, която е поела
поста на началник на РОИ-Пловдив през 2019 г., която е показала, че едва бе
издадена Заповед № *** г., а именно за назначаване на К.исия за извършване
на оглед за годността на К.прометираната ограда.
В показанията си същата е показала, че съставеният констативен
протокол от *** г. е с цел оглед на горепосочения войскови район. Изготвен
бил този констативен протокол, който бил изпратен на 07.02.2019 г., но по
делото няма данни той да е достигнал до знанието на обв. А.. Едва след това
е изготвила предложение до ГД ИО съгласно Заповед *** г. за съставяне на
К.исия съгласно Заповед № *** г. като на база на това предложение е
отпочнала процедурата по Заповед *** г. по раздел ІІ от нея.
Прокурора е приел, че по отношение на възможността на посочената от
защитника възможност други длъжностни лица от ГД „ИО“ да предприемат
мерки във връзка с процедура по премахване на стената, следва да се
отбележи, че началниците на отдели в Главна дирекция „Инфраструктура на
отбраната“ свидетелите / Й. и Н.И. / не са началници на териториалните
отдели и на секторите към тези отдели, конкретно не се явяват началници на
началник на отдел *** и на началник сектор Х.. В този смисъл, същите не
могат да отдават разпореждания, устни или писмени, към *** и ***, сектор
Х.. Прокурора не е обследвал техните длъжностни характеристики, в които
изрично е посочено, че по отношение на св. Й. - началник отдел Управление
на държавни имоти“ конкретно е вменено като задължение дейност по
22
Инвентаризация и оценка на земя и имоти и установяване на годността на
съществуващите строежи / т.5.12 и т.5.13 от длъжностната му характеристика
/ . Нещо повече той е имал правомощието съгласно т.8 от длъжностната му
характеристика да осъществява К.уникация с Община - Гр.Х. във връзка с ***
- Х.. По този повод е била налице и заповед на Кмета на Община Х. № *** г.,
която е с основание за издаване премахване на опасна стена именно в
посоченият по-горе ОВР.
По отношение на св. К. е налице и писмо издадено от св. Р. на
29.12.2017 г. касаещо именно състоянието на тази ограда, което писмо не е
пристигнало до ГДИО, и не е била уведомена обв. А.. Поради, което е налице
липса на действия от страна на св. К., тъй като той съгласно дл.му
характеристика т.5.2.6 е бил задължен да докладва на Главния директор на
ГДИО въпросите касаещи състоянието на имотите и сградния фонд в зоната
за отговорност на отдела му.
На следващо место прокурора е посочил, че св. Н.И. е указала на св. М.
и на св. С.а, че трябва да съберат оферти, същата не е имала такова
правомощие, а те не са имали задължение да изпълнят това, което им е
„възложено“. Видно и от длъжностните характеристики на св. инж. М.,
същата в качеството си на началник отдел ***-Пловдив била пряко подчинена
на Главния директор на ГД „ИО“, а св. инж. С.а в качеството си на началник
на сектор Х. била пряко подчинена на началник отдел *** - Пловдив.
Процедурата проведена за останалата част от оградната стена /въз
основа на докладна записка рег.№ *** г./ била проведена под напора на
събитията т.е. след като стената паднала и не била законово издържана в
съответствие с правомощията на длъжностните лица, включително с тези на
Постоянния секретар на отбраната, но въпреки това се осъществила в рамките
на няколко дни, но същата не следва да води до наказателно-правна санкция,
поради липса на общественоопасни последици.
Обвиняемото лице не възприело предложенията в констативния
протокол от *** г. за проверка и анализ на охрана и сграден фонд на ***-Х.,
като надлежно сезиране, в смисъл на Констативен протокол за установяване
годността на съществуващи строежи / по смисъла на т.ІІ.5 от МЗ *** г. Като
съдът счита, че този протокол неотговаря на изискванията по Раздел ІІ по
23
Заповед ***г. л.98, том VІІ.
Обвиняемата Т.А. не взела становище по докладите на служителите, тъй
като същите били по реда на Наредба за К.андировките в страната и не били
по форма и съдържание отговарящо на действащите подзаконови нормативни
актове в МО, които регламентирали сезирането за проблеми със
съществуващия сграден фонд.
Всички посочени фактически и правни изводи, направени въз основа на
събрания и проверен доказателствен материал при първоначалното и
допълнителното разследване, са съотносими към установената фактическа
обстановка, но за правилната наказателно-правна оценка на поведението на
обвиняемото лице следва да се обсъди и нормативния хаос, пред който е било
изправено обвиняемото лице в мисловния процес по вземането на правилно
управленско решение.
Наличието на друг тип процедура, а именно тази по бракуване на
сгради, посочена в заповед *** г. на М.О. на РБ, която е действала паралелно
и в противоречие с посочените в обвинението актове, е създало несигурност в
съществуващия правен мир, поради противоречие в дължимото поведение на
длъжностните лица и по конкретно на ГД на ГД Инфраструктура на
отбраната. Съдът не приема този довод, че тази Заповед № *** г. л.98, том VІІ
е действала паралелно със Заповед № *** г. на л. 150, том 5, защото втората
заповед уреждан друг ред касаещ „авариен ремонт“ на сгради и съоръжения, а
първата заповед урежда именно реда по разрушаване и премахване на
подлежащи на събаряне сгради, защото в т.8 от същата е указан начина на
отпочване на самата процедура.
Прокуратурата сочи, че обвиняемата, въпреки наличието на юридическо
образование, достигнала до грешно умозаключение, че за да се събори
процесната стена /ограда/ следвало реализиране на процедура по
освидетелстване и бракуване на сградата по Заповед *** г. Като в следващото
си изречение е посочено именно от представителят на ВОП – Пловдив, че в
същото време това решение може всъщност и да е правилното.
В процесния казус обвиняемата е била изправена пред парадокс, който
се изразява в конкретния случай в равновесие на действащите правни актове,
24
което не й е позволило да вземе решение в едната или другата посока.
Съдът не приема този довод на прокуратурата, че е налице „ равновесие
„ на действие на двата правни акта, защото правото борави с обща и
специална норма. В случая специалната норма / Заповед *** г./ изключва
приложенията на общата норма / Заповед *** г. /.
Прокуратурата е приела, че на база на възприетата фактическа
обстановка и анализа на същата се налага извода, че по отношение на
обвиняемата А. липса пълно доказване на субективния елемент на
престъплението, което само по себе си е достатъчно, за да доведе до
настоящото мнение за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК т.е.деянието не е доказано.
В резултат от всичко изложено се налага извода, че не са събраха
категорични доказателства за субективния елемент на престъпление по чл.
122, ал.1 НК.
Към настоящият момент, не могат да бъдат събрани категорични
гласни или писмени доказателства, които да опровергаят версията на обв. А.,
и да се докаже, че е осъществила престъпния състав на чл. 122, ал. 2 от НК.
Така на база на горните доводи прокурора е приел, че в хода на
разследването не било доказано по безспорен начин, че обв. Т. В. А., бивш
„Главен директор“ на Главна Дирекция „Инфраструктура на отбраната“,
„Специализирана администрация в Министерството на отбраната“- София, да
е осъществила престъпния състав на чл. 122, ал. 2 от НК. Въпреки, че обв. А.
е взела грешното решение и е допуснала нарушение на нормативните актове,
с които е работила, то не може по категоричен начин да се докаже причинно
следствена връзка между тях и настъпилата смърт на гр.л. М.. Нарушенията
на процедурите в нормативната уредба касаеща МО, може да бъде основание
за носене на наказателна отговорност само ако се намира в обективна и
субективна причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. В
случая обв. А. е избрала определена процедура за събаряне на опасната стена,
но тази процедура не е в причинна връзка със смъртта на гр.л. М.. Извод
посочен от прокуратурата, който съдът възприема изцяло.
Съдът след анализ на представените по делото доказателства счита, че
25
наведеното в жалбата основание на адв. Н. се явява основателно по следните
съображения:
Съдът е съгласен с доводите на прокуратурата в постановлението, но
единствено по довода касаещ приложението на Заповед *** г. съдът счита, че
в действителност по делото съществува Заповед *** г. на л. 98, том 7. В нея е
посочена самата процедура по освидетелстване, бракуване, премахване и
снемане от отчет на сгради, части от сгради и строителни съоръжения в
имоти в управление на МО, БА и структури на пряко подчинение на М.О..
Като по т.ІІ от същата е упоменат самият ред за извършване именно на
действия по отпочване на самата процедура, които касаят освободени
войскови имоти в управлението на МО. Като в действителност, за да се
предприемат действия по премахване следва да се спази именно указания
ред. Той отпочва, както и самата св. М. в разпита си на л.116, том І е
показала, че много по-късно е разбрала, че трябва докладна, която следва да
се изготви от св. И., за самата процедура, за да се задейства. Така без
наличие на този отпочващ документ не би могла да стартира самата
процедура. Да безспорно е, че по делото е налице К.андировъчни заповеди за
лицата св. Й. и св. И., които са участвали в К.исията изготвила констативен
протокол от *** г., но с този протокол не се отпочва самата процедура.
Видно от заглавната му част е отразено, че касае проверка и анализ на охрана
и сграден фонд - л.10,том ІІ. В показанията си св. И. на л. 113, том І е
показала, че всеки от участниците е имал своя задача и участието в К.исията
е било без разпореждане от ГДИО. Нещо повече самата св. И. е показала, че е
указала на колегите да изготвят докладна до Главния директор на ИО -
София. Ето защо довода изложен в жалбата на адв. Н. касаещ именно факта
за начина на отпочване на процедурата, съдът приема да достоверен.
Безспорен е факта, че се касае за обект, който следва да се обследва
именно по тази заповед № *** г., тъй като в случая не се касае за „ Авариен
ремонт“ съгласно Заповед ОХ - ***г. Поради, което довода изложен от
страна на прокуратурата, че се касае за „ парадокс“ за избор на процедура -
кой ред всъщност е следвала да избере обв. А., и че изразения от нея може
да е правилен, то от това следва да се направи извода, че е налице липсата не
само на субективният елемент, но и на обективният такъв, тъй като тя не е
бездействала и предприела приложение на своите служебни задължения по
26
точно на определеният нормативен ред уреждащ събарянето на и
премахването на сгради и части от сгради в управлението на МО, БА и
структурата на пряко подчинение на МО едва след като е била
сигнализирана чрез писмо-искане от ***-Пловдив, но в много по-късен
момент .
Според Заповед *** г. се касае за авариен ремонт, което е задължение
не на всички структури в ГДИО, а само за второстепенни разпоредители с
бюджетни средства, който не са юридически лица. ГДИО и регионалните
структури към нея не попадат в тази категория, тъй като съгласно чл.13 от
Устройственият правилник на МО - администрацията е структурирана в
звена - Главна дирекция и инспекторат. ГДИО е част от администрацията на
първостепенен разпоредител с бюджетни средства - МО и непопада в тази
заповед. Съдът счита, че в действителност за наличният проблем с тази стена
е било налице знание още от 2011г., видно от Заповед № *** г. на л.116-л.117
том ІІ. Като следва да се има предвид, че никой не е обследвал и проверил,
поради какви причини не е изпълнена тази заповед. Нещо повече през 2011 г.
обв. А. не е била на работа, тя постъпила в ГДИО едва през 2014 г.
Да безспорно съдът счита, че доводите в постановлението касаещи
действията на обв. А. за липса на субективния елемент от състава на
престъплението по реда на чл.122 ал.1 от НК съдът приема изцяло.Наред с
това съдът стига и до извода, че не е налице и обективната страна от състава
на престъплението, тъй като в случая не се доказа, че смъртта на М.М. е
наспъпила пряко и непосредствено именно от бездействието на обв.А., тъй
като самата процедура е отпочнала едва с издаване на Заповед № ***г. В
самото постановление на прокурора е посечено, че в случая обв. А. е избрала
определена процедура за събаряне на опасната стена, като тази процедура не
е в причинна връзка със смъртта на гр.л М. М., което доказва по категоричен
начин липсата и на обективният елемент от състава на престъплението т.е.
липсата на причинно следствената връзка за осъществяване на състава от
страна на обв. А..
Поради, което съдът счита, че довода изложен в жалбата на адв. Н., че е
налице правното основание за прекратяване на наказателното производство
по ДП № ***., а именно по чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
27
ще следва да доведе до изменение единствено на правното основание за
прекратяване, но не и по същество .
Като по отношение на жалбата на адв. Н. съдът счита, че в нея се
излагат доводи касаещи единствено дали самата обв. А. на база на
когнитивните си умения е предприела правилен избор по процедура, тъй като
в самото постановление на ВОП – Пловдив е посочено, че „ това й решение
по избор на процедура може да е правилно, предвид наличието на друга
правна възможност“.
Ето защо доводите изложени в жалбата на адв. Н., че е налице
неправилна оценка на събраните по делото доказателства от страна на
представителят на обвинението, съдът не приема за правилни. Преценката на
прокурора е правилна и подробна и той е изложил доводите си съобразно
събраните по делото доказателства, като съдът единствено, не е съгласен с
правното основание за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ ***., тъй като съдът счита, че обв. А. е избрала процедура, която е била
допустима по този наболял проблем, не от 2019г, а от 2011 г. Като видно от
Заповед *** г. за този проблем е било налице знание и у други лица, по
който повод е била издадена и Заповед на Кмета на Община -Х. № *** г. на
л.116 том ІІ.
Съдът не приема доводите в жалбата на адв. Н., че обв. А. е разполагала
с оперативна самостоятелност, тъй като без да бъде сигнализирана чрез
изготвяне на докладна, тя не би могла да отпочне задействането на
процедурата уредена в Заповед *** г., което от своя страна говори, че не по
целесъобразност, а по законосъобразност същата следва да прилага
нормативните актове, които й указват приложението на съответната
процедура в този конкретен случай, за който прокуратурата е посочила в
постановлението, че решението й за този избор на процедура може да е
„правилно“.
В хода на разследването по делото са били извършени всички възможни
процесуално-следствени действия, били са събрани всички възможни и
относими писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност налагат
извода за липса на извършено престъпление от общ характер по смисъла на
чл. 122, ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна .
28
Гореизложеното налага извода, че постановлението на прокурора от
25.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 21-Сл. /2019 г. по описа на ВОП – Пловдив ще следва да
бъде изменено единствено в основанието за прекратяване на наказателното
производство, като вместо правно основание по чл.243, ал.1, т.2 от НПК да
се счита за правно основание за прекратяване на наказателното
производство по ДП ***. по описа на ВОП – Пловдив по чл.24,3 ал.1, т.1 във
вр.чл.24 ал.1,т.1 от НПК ,а жалбата на Н.Стоянова депозирана чрез
процесуалният й представител адв.Н. ще следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл . 243, ал. 6, т. 2 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановление от 25.02.2021 г. на прокурор при ВОП –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 21-Сл.
/2019 г. единствено в правното основание - като вместо правно основание по
чл.243, ал.1, т.2 от НПК се счита правно основание за пректарява
наказателното произовдство по ДП 21- Сл./2019 г. по описа на ВОП –
Пловидв на осн.чл.243, ал.1, т.1 във вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Н. С., чрез повереника й адв. Н. от
АК – Х..
Потвърждава постановлението досежно отменената мярка за
неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лв. за обвиняемата Т.В. А.
ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащите лица след взилане в законна сила на
определението - Входящ дневник на отдел Регионална инфраструктура на
отбраната - Пловдив, с № *** г.; Изходящ дневник на отдел Регионална
инфраструктура на отбраната - Пловдив, с № *** г.; Входящ дневник на отдел
Регионална инфраструктура на отбраната - Пловдив, с № ***8 г. и Изходящ
дневник на отдел Регионална инфраструктура на отбраната - Пловдив, с №
*** г.
29
Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от
жалбаподателите пред Военно-апелативен съд – София в седмодневен срок
от съобщаването му.
Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________
30