РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №1469 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на „М.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул. „М.П.” №**, представлявано от управителя В.К.И.срещу
„А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.В., район О., бул. „М.Л.” №**, вх.**, ет.**, ап.**,
представлявано от управителя М.Х.Т.. Предявени са обективно съединени искове за
заплащане на следните суми: 1) 936.00
лв. /с включен ДДС/, от която: 864.00 лв., представляваща неплатена цена на
доставен преносим компютър „Л.** ” по фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв.,
представляваща неплатена цена на доставен и продаден мрежов компонент „**” на
стойност 42.00 лв. и ремонтна дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за
цена от 30.00лв., общо 72.00 лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до
окончателното изплащане на горните суми; 2) 240.00 лв. - общ размер на
обезщетение за забава върху главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. –
законната лихва върху вземането от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016
г. до 24.04.2019 г. и 20.48 лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв.,
начислено за периода от 05.07.2016 г. до 24.04.2019г.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разгледани предявените искове са с
правно основание чл.327 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, същите са
процесуално допустими и основателни.
В съдебно заседание по делото,
проведено на 26.09.2019г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор
по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено
редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна,
делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указание на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете,
предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, видно от
съдебния протокол от проведено съдебно заседание от 26.09.2019г. /л.43/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както
и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, а видно и от
представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца на следните основания посочените парични задължения: 1) 936.00 лв. /с включен ДДС/, от която: 864.00
лв., представляваща неплатена цена на доставен преносим компютър „Л.**” по
фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв., представляваща неплатена цена на
доставен и продаден мрежов компонент „**” на стойност 42.00 лв. и ремонтна
дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за цена от 30.00лв., общо 72.00
лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на горните
суми; 2) 240.00 лв. - общ размер на обезщетение за забава върху
главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. – законната лихва върху вземането
от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016 г. до 24.04.2019 г. и 20.48
лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв., начислено за периода от 05.07.2016
г. до 24.04.2019г.
Ищецът е
поискал присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото и в обезпечителното
производство и е представил списък с такива по смисъла на чл.80 от ГПК /л.39/.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в
настоящото производство в размер на 100.00 лева /л.24/ и адвокатско
възнаграждение в размер 300.00 лв. /пълномощни приложени на л.21, л.37-38 по
делото/, или общо сумата от 400.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в обезпечителното производство /молба по чл.390 от ГПК/ по ч. гр. д.
№1164/2019г. по описа на ДРС в размер на 40.00 лв. – държавна такса.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О.,
бул. „М.Л.” №**, вх.** ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „М.П.”
№**, представлявано от управителя В.К.И., на осн. чл.327 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните парични суми по банковата сметка на ищеца в ПИБ, IBAN ***, а
именно: 1) 936.00 лв. /с включен ДДС/,
от която: 864.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен преносим
компютър „Л.** по фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв., представляваща
неплатена цена на доставен и продаден мрежов компонент „**” на стойност 42.00
лв. и ремонтна дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за цена от
30.00лв., общо 72.00 лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на горните суми; 2) 240.00 лв.
- общ размер на обезщетение за забава
върху главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. – законната лихва върху
вземането от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016 г. до 24.04.2019 г.
и 20.48 лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв., начислено за
периода от 05.07.2016 г. до 24.04.2019г.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., бул. „М.Л.” №**,
вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.” ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „М.П.” №**,
представлявано от управителя В.К.И.сторените съдебни разноски в настоящото производство размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/,
от които: 100.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. –адвокатско възнаграждение,
както и сторените съдебни разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д.
№1164/2019г. по описа на ДРС в размер на 40.00
лв. /четиридесет лева/ – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: