Решение по дело №1469/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1131
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20193230101469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                   РЕШЕНИЕ №….

                                                 

гр. Д., 28.10.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА              

 

           Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав: 

     

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №1469 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на „М.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „М.П.” №**, представлявано от управителя В.К.И.срещу „А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., бул. „М.Л.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Х.Т.. Предявени са обективно съединени искове за заплащане на следните суми: 1) 936.00 лв. /с включен ДДС/, от която: 864.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен преносим компютър „Л.** ” по фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен и продаден мрежов компонент „**” на стойност 42.00 лв. и ремонтна дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за цена от 30.00лв., общо 72.00 лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на горните суми; 2) 240.00 лв. -  общ размер на обезщетение за забава върху главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. – законната лихва върху вземането от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016 г. до 24.04.2019 г. и 20.48 лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв., начислено за периода от 05.07.2016 г. до 24.04.2019г.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

         Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Разгледани предявените искове са с правно основание чл.327 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, същите са процесуално допустими и основателни.

         В съдебно заседание по делото, проведено на 26.09.2019г., с оглед непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяване на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липса на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и наличие на указание на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се  произнесе с неприсъствено съдебно решение. 

         Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, видно от съдебния протокол от проведено съдебно заседание от 26.09.2019г. /л.43/.

        Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, а видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.         

       С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на следните основания посочените парични задължения: 1) 936.00 лв. /с включен ДДС/, от която: 864.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен преносим компютър „Л.**” по фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен и продаден мрежов компонент „**” на стойност 42.00 лв. и ремонтна дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за цена от 30.00лв., общо 72.00 лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на горните суми; 2) 240.00 лв. -  общ размер на обезщетение за забава върху главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. – законната лихва върху вземането от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016 г. до 24.04.2019 г. и 20.48 лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв., начислено за периода от 05.07.2016 г. до 24.04.2019г.

        Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото и в обезпечителното производство и е представил списък с такива по смисъла на чл.80 от ГПК /л.39/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 100.00 лева /л.24/ и адвокатско възнаграждение в размер 300.00 лв. /пълномощни приложени на л.21, л.37-38 по делото/, или общо сумата от 400.00 лв.

        Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в обезпечителното производство /молба по чл.390 от ГПК/ по ч. гр. д. №1164/2019г. по описа на ДРС в размер на 40.00 лв. – държавна такса. 

         Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

РЕШИ:

 

       ОСЪЖДА А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., бул. „М.Л.” №**, вх.** ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „М.П.” №**, представлявано от управителя В.К.И., на осн. чл.327 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните парични суми по банковата сметка на ищеца в ПИБ, IBAN ***, а именно: 1) 936.00 лв. /с включен ДДС/, от която: 864.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен преносим компютър „Л.** по фактура № **/19.08.2016 г. и 72.00 лв., представляваща неплатена цена на доставен и продаден мрежов компонент „**” на стойност 42.00 лв. и ремонтна дейност за отстраняване на софтуерен пробелм за цена от 30.00лв., общо 72.00 лв. по фактура № **/04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 936.00 лв., считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на горните суми; 2) 240.00 лв. -  общ размер на обезщетение за забава върху главниците по двете фактури, от която: 234.72 лв. – законната лихва върху вземането от 864.00 лв., начислено за периода от 20.08.2016 г. до 24.04.2019 г. и 20.48 лв. – законната лихва върху вземането от 72.00 лв., начислено за периода от 05.07.2016 г. до 24.04.2019г.

          ОСЪЖДА А.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., бул. „М.Л.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М.Х.Т., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „М.П.” №**, представлявано от управителя В.К.И.сторените съдебни разноски в настоящото производство размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, от които: 100.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. –адвокатско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. №1164/2019г. по описа на ДРС в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/ – държавна такса.

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

        ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: