№ 78
гр. Провадия , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200170 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 03-013161 от 04.11.2020г.
на Директора на „Инспекция по труда“-Варна, с което на „КВИНТА-М“
ЕООД, Булстат *********, представлявано от К. Р. Р., ЕГН ********** за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 от КТ
и чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание–имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата си, чрез упълномощени адвокати, които
считат, че не е извършено вмененото на въззивника нарушение и, че са били
налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответника чрез процесуалния си представител моли съда да не уважава
жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установена и доказана следната фактическа
обстановка:
На 14.10.2020г. инж.П.М.-инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-
1
Варна, съвместно с инж.Н. И.-главен инспектор в в Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна извършили проверка, относно спазване на трудовото
законодателство в „КВИНТА-М“ ЕООД, Булстат *********, представлявано
от К. Р. Р.-управител, с основна дейност „Други специализирани строителни
дейности, некласифицирани другаде“ в обект:“Ремонт на прилежаща
инфраструктура-подмяна настилка на двор на ЦСОП „Св.Св.Кирил и
Методий“ в с-К., общ.Провадия-основна сграда.
Проверката се извършвала във връзка с изпълнение плана за
контролната дейност на Д“ИТ“-Варна по Оперативна цел №1 „Осъществяване
на ефективен контрол относно спазване на законодателството в областта .на
труда, държавната служба, трудовата мобилност и трудовата миграция“,
Мярка 1.
При проверката в двора на обекта били установени работници на
„Квинта-М“ ЕООД. На същите били предоставени за попълване декларации
във връзка с трудовите им правоотношения, като едно от лицата бил М. Т. Р.
По време на документалната проверка е бил представен трудов договор и
справка от НАП от същият ден на проверката 14.10.2020, но справката от
НАП била след проверка, като лицето Р.е декларирало работно време от 08.00
до 17.00 ч. на същият ден. Затова нарушение, че е бил допуснат до работа
преди да му е връчена справката от НАП е бил съставен АУАН, който е
връчен на управителя на дружеството. В графата за възражения е посочил, че
нарушението е отстранено в рамките на няколко часа. Нарушението е било
първо и нямало други нарушения.
Въз основа на АУАН, АНО е издал и обжалваното наказателно
постановление, като изцяло е приел констатациите в него и на въззивника за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 от КТ
и чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание–имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева.
От показанията на свидетеля П.М. се установява, че в деня на
проверката лицето М. Т. Раимов е установено в обекта да престира работна
сила.
Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел.
2
Св. М. Т. Раимов допуснат по искане на жалбоподателя установи, че
работи във фирмата от 14.10.2020г., като в същия ден отишъл на работа в
с.К., общ.Провадия сутринта в 08,00 часа с още един колега и сина си, който
също бил работник във фирмата. Работата се състояла в това да демонтиран
тротоарни плочки. В същия ден дошла проверка от Д „ИТ“-Варна, около
09,00 часа. Към този момент Р.все още не бил подписал трудов договор, но е
имал намерение да стори това още в същия ден. Същият му бил предоставен
и подписан от него в същия ден, след обедната почивка, след проверката от Д
„ИТ“-Варна. Още в същия ден си извадил медицинско свидетелство.
Р.твърди, че от седем години работел в същата фирма с прекъсвания.
По отношение на декларацията по чл.402, ал.2, т.3 от КТ, Р.твърди, че е
попълнил данните в нея, знаейки, че ще му бъде връчен трудов договор, като
още от предния ден се е договорил с управителя на фирмата за условията на
договора. Няма обяснения поради каква причина в декларацията е посочил,
че трудовият му договор му е връчен, както и уведомлението и под страх да
не бъде наказан, подписал предоставената му декларация.
Твърди, че предните дни не е бил на обекта, а в деня на проверката и
връчването на трудовия му договор му е бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
Съдът кредитира показанията на св.Р. като логични, правдиви и в
голяма степен кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.
Съдът допусна до разпит и св.С. Д. Д.-А., от чийто показания става
ясно, че трудов договор №24/14.10.2020г. е изготвен лично от нея.
Управителя на въззивното дружество й се обадил, че има проверка от Д „ИТ“-
Варна и трябва да изготви два трудови договора. Същите били изготвени на
същата дата, преди обяд, след 10,00 часа. Трудовият договор би изготвен
вследствие на обаждането на Р. и към момента на проверката не е имало как,
той да е подписан от Р.
Всички трудови договори на фирмата се изготвяли от нея, а колежката и
оформяла остатъка от досието.
Съдът кредитира и показанията на св. С. Д. Д.-А., като логични и
3
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът, с оглед установеното по-горе намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При издаването му са допуснати процесуални нарушения от
наказващият орган ,водещи до отмяната му.
Както в АУАН така и в НП, което се обжалва е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 КТ. В чл. 63 ал.1 от КТ не е описано
деяние, което да е свързано с допускане на работа на дадено лице, преди да
му се предостави уведомление по чл. 62 ал.3 КТ. Нарушението по този текст
е, че работодателят е длъжен да предостави на работника преди постъпването
му на работа екземпляр от сключен трудов договор и уведомление по чл. 62
ал.3 заверено от ТД на НАП. Тоест в текста на чл. 63 ал.1 КТ е визирано като
нарушение едно бездействие на работодателя, а изпълнителното деяние в чл.
63 ал.2 КТ е действие, чрез което работодателят е допуснал работника, преди
да му предостави документите по чл. 63 ал.1 КТ. В двете алинеи на чл. 63 са
посочени различни изпълнителни деяния и визират различни по вид
нарушения.Описвайки в АУАН и в НП състава на нарушението по чл. 63 ал.2
от КТ, а посочвайки, че работодателят е нарушил тази норма, а и тази на чл.
63 ал.1 КТ, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като жалбоподателят не е знаел какво точно нарушение е
извършил и по какъв начин да се защити. По този начин жалбоподателят не е
могъл да си осигури адекватна защита, с оглед това че е описано текстово
едно нарушение, а посочени като нарушени са две разпоредби . Посочената
норма предполага, че освен уведомлението до НАП на лицето не е
предоставено и копие от трудов договор, тъй като е разписано “документите”
по ал. 1, а не при условие на алтернативност.
Разминаването в НП на описаното нарушение и правната норма,която е
посочена за нарушена е съществено процесуално нарушение,поради което
съдът счита, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.При сериозните санкции съдържащи се в чл.414 ал.3 от КТ следва
да е налице точно посочване на нарушената норма от наказващият орган, за
да не бъде нарушено правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че прецизният
4
анализ на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на
чл. 63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е допуснал
работника, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.
Следователно в двете алинеи на чл. 63 от КТ са посочени различни форми на
изпълнителни деяния и се визират различни по вид нарушения. В НП е
прието от АНО, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 63, ал.2 от
КТ, което предполага, че освен уведомлението до НАП на лицето не е
предоставено и копие от трудов договор, тъй като е разписано “документите”
по ал. 1, а не при условие на алтернативност.
Съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С изменението на КТ с ДВ бр.7/2012 г., в сила към датата на извършване
на нарушението, е създадена ал.2 на чл. 415в от КТ, в която е посочено, че не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 6, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и ал.2.
Тоест, нарушението за което е ангажирана отговорността на „КВИНТА-М“
ЕООД, Булстат ********* към момента на извършването му е изключено от
преценката за маловажност по смисъла на чл. 415в от КТ.
С Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, което е
задължително за изпълнение съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ е прието, че в
случаите, в които бъде установено, че са налице визираните от законодателя
кумулативно дадени предпоставки по чл. 415в КТ конкретно нарушение да
бъде прието за маловажно /в редакцията на закона преди изменението на КТ с
ДВ бр.7/2012г/, административнонаказващият орган следва да приложи
именно отговорността по последния текст, като съобрази размера на
налаганата санкция с много по-ниските граници, установени от
привилегирования състав на тази разпоредба. ВАС изрично е посочил, че
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
След като към момента на извършване на процесното нарушение,
същото е изключено от преценката по прилагане на чл. 415в от КТ, няма
5
пречки да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Легалното определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в
чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида
и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност. Следва
да се отбележи и че преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.
В конкретния случай съдът счита, че макар и формално да са налице
признаците на извършено административно нарушение от страна на
жалбоподателя, се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
По делото липсват данни посочената разпоредба вече да е прилагана по
отношение на жалбоподателя и същия да е предупреждаван, че при повторно
извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Липсват също така данни за
предходно санкциониране на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че нарушението е извършено за първи път. Като резултат от
извършеното нарушение обективно не са настъпили вредни последици
включително и за работника – трудовия договор е сключен и уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ му е връчено още същия ден след сключване на
трудовия договор и в деня на проверката на контролните органи вече е
работел в обекта на жалбоподателя. Работникът и към настоящия момент
работел в същото дружество.
6
Тези обстоятелства, несъобразени от АНО, сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение от обичайната за
този род административни нарушения и дават основание за извод за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е основателна и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-013161 от 04.11.2020г.
на Директора на „Инспекция по труда“-Варна, с което на „КВИНТА-М“
ЕООД, Булстат *********, представлявано от К. Р. Р., ЕГН ********** за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 от КТ
и чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание–имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административния
съд–гр.Варна в четиринадесет дневен срок от връчване на съобщенията до
страните,че също е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7