Р
Е Ш Е
Н И Е № 2598
гр. Бургас, 18.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на два-десет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8642 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от
“Теленор България” ЕАД против Д. Г. А..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 6547/2018г. на РС Бургас. По него
е била издадена такава за сумата от общо 713.01 лв., в това число: 31.30 лв. –
неплатени абонаментни такси, дължими по Допълнително споразумение
от 21. 01.2016г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359 *********, за отчетен период 01.04.2016г. –
31.05.2016г.; 280.40 лв. по Договор за лизинг от 21.01.2016г., включ-ваща три лизингови
вноски от общо 35.78 лв. за мобилно устройство – “Lenovo А6010 Black“, начислени за
периода 01.04.2016г. – 31.07.2016г., и 244.62 лв. предсрочно
изискуем остатък от 18 лизингови вноски, и 401.31 лв. предсрочно
изискуем остатък от 9 лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.04.2016г. – за мобилен
апарат “Samsung Galaxy J5 Gold“,
ведно със
законна лихва от 07.09.2018г. до
окончателното плащане, както и за дело-водните разноски. Твърди, също
така, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъж-ника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането
си. Предвид това иска от Съда да постанови решение, с което да бъде призна-то
за установено по отношение на А., че дължи горните суми. Претендира раз-носки.
Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Ж.А., оспорва
претенциите и иска от Съда да ги отхвърли.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. за исковата сума – по ч. гр. дело № 6547/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
На 17.02.2014г. между “Космо България Мобайл“ ЕАД, към
настоящия момент с наи-менование “Теленор България” ЕАД, и Д. Георгиева А. е сключен дого-вор, по
силата на който дружеството се е задължило да й предоставя мобилни услуги – за мобилен номер +359*********, срещу
заплащане на съответна цена /по
програма GLOBUL Universe 10.99, с месечна абонаментна
такса от 10.99 лв. + стойността на
допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа/, за срок от 12 месеца. /л.7/
С Допълнително споразумение от 26.12.2014г. страните са предоговорили
условията по предоставяне на услугата, а именно – при план Резерв
13.99. /л.8 – л.13/
На 21.01.2016г. “Теленор България” ЕАД и А. са сключили Допълнително
споразумение към договора за
същия мобилен номер, като отново са предоговорили усло-вията по предоставяне на услугата – при план
Резерв Стандарт 14.99 Коледа 2015, с месеч-на абонаментна такса от 14.99 лв.,
за срок от 24 месеца. /л.14 – л.17/
На същата дата страните са сключили и Договор за
лизинг на мобилно устройство – “Lenovo А6010 Black“ – с обща
лизингова цена от 312.57 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски, всяка
от по 13.59 лв. /л.18 и л.19/
На 13.04.2016г. А.
е сключила с дружеството Договор за мобилни услуги № ********* – за мобилен
номер +359*********, по абонаментен план – Стар 7.99 с тарифи-ране на интервали
от 60 секунди /л.29 – л.32/, за срок от 12 месеца, както и Договор за
ли-зинг на мобилно устройство “Samsung Galaxy J5 Gold“ с обща лизингова
цена от 490.49 лв. с ДДС, платима на 11 равни месечни вноски, всяка от по 44.59
лв. /л.18 и л.19/
Въз основа на така обсъдените писмени
доказателства, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и
са съществували твърдените в исковата молба облига-ционни правоотношения,
основани на договора за мобилни услуги и допълнителното спо-разумение за
периода от 01.04.2016г. до 31.05.2016г.,
както и по двата договора за лизинг.
Във връзка с представените с исковата молба
писмени доказателства – пет броя данъч-ни фактури, на обща стойност
1 148.96 лв., и за установяване на задълженията на ответни-цата по
договорите, по делото е допуснато извършване на ССЕ. От заключението на вещо-то
лице по нея се установява, че те са осчетоводени в счетоводството на ищеца,
което е во-дено редовно, и с изключение на 0.18 лв. по първата от тях, не са
отразени други плащания на задълженията. Констатирано е, също така, че в
горната сума са включени и неустойки – 241.03 лв. и 194.74 лв., които обаче не
се претендират в хода на настоящото производство. Неизплатената част от задължението,
включваща абонаментни такси и лизингови вноски, е в претендирания
размер – от 713.01 лв.
При нейна доказателствена тежест, ответницата
не е ангажирала доказателства да е за-платила на ищеца дължимите месечни
абонаментни такси и стойността на предоставените й допълнителни
телекомуникационни услуги за отчетен период 01.04. – 31.05.2016г., както и лизинговите
вноски по двата договора за лизинг, всички с настъпил падеж. Предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, досежно
същите, се явяват доказани по основание и по размер, и като такива – следва да
бъдат уважени изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 07.09.2018г.,
до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски – общо 570 лв. за държавни
такси, възнаграждения за особения предста-вител
и за вещото лице по ССЕ, и общо 720 лв. платени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Георгиева А.
с ЕГН: **********,***, че същата дължи
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.С, ЖК ””, Бизнес Парк С.–
сграда № 6, сумата от
общо 713.01 лв., в това чис-ло: 31.30 лв. неплатени
абонаментни такси по Допълнително споразумение от 21.01.2016г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, за отчетен период от 01.04.2016г.
до 31.05.2016г.; 280.40 лв. – по Договор за лизинг от 21.01.2016г., включваща
три
лизингови вноски от общо 35.78 лв. за мобилно устройство – “Lenovo А6010 Black“, начислени
за периода от 01.04.2016г. до 31.07.2016г., и 244.62 лв. – предсрочно
изискуем остатък от 18 лизингови вноски, и 401.31 лв. предсрочно
изискуем остатък от 9 лизингови вноски по Договор за
лизинг от 13.04.2016г. за мобилен
апарат “Samsung Galaxy J5 Gold“,
ведно със
законната лихва от 07.09.2018г. до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6547/2018г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА Д. Г. А. да заплати на “Теленор
България” ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 570
лв. за дър-жавни такси и
възнаграждения за особения представител и за вещото лице по ССЕ, както и
платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 720 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.