Определение по дело №1299/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20192100201299
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

   4                                            09.01.2020 г.                            град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                      наказателно отделение

На девети януари                                                                       година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

 

Секретар: Ани Цветанова

Прокурор: Мануел Манев

като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ЧНД № 1299 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК и е образувано по молба на осъдения Т.А.Я., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от девет месеца, наложено по НОХД № 918/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Служебният защитник на осъдения Я. – адв. Узунова от АК – Бургас заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради което и пледира молбата на подзащитния й да бъде уважена.

Осъденият Т.А.Я. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода Т.А.Я. е роден на **.**.**** г. в гр. *** и е с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***. Той е *******, ********* гражданин, *********, с ********* образование и е с ЕГН **********.

С определение от 21.06.2019 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 918/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, Т.А.Я., ЕГН ********** е бил признат за виновен за извършено на 03.06.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, като е бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание. Определението е влязло в сила от 21.06.2019 г.

Наказанието по това дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. Бургас на 01.07.2019 г., като преди това по същото наказателно производство, считано от 07.06.2019 г., е бил задържан под стража.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 09.01.2020 г., осъденият Я. е изтърпял фактически 7 (седем) месеца и 2 (два) дни, от работа 17 (седемнадесет) дни или всичко 7 (седем) месеца и 19 (деветнадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 1 (един) месец и 11 (единадесет) дни.

От документите, приложени в затворническото досие на Я., се установява, че същият е в затвора за втори път, а преди осъждането му по НОХД № 918/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, спрямо него са били постановени и влезли в сила шест осъдителни съдебни акта (присъди и споразумения). При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият е бил настанен в приемно отделение, като на 05.07.2019 г. е бил разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“, където пребивава и към настоящия момент. От месец ноември 2019 г. осъденият полага доброволен труд при раздаване на храната и хигиенизирането на общите помещения в ЗО „Дебелт“. Посещавал е сбирките на организацията на анонимните алкохолици.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения Я. са били извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди - една първоначална, при постъпване в затвора, и една последваща.

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди е била установена в средни стойности - 67 точки, с изразени проблемни зони: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. В тази връзка целите и задачите на първоначалното планиране са включвали: - формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот, осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното поведение, осъзнаване на личните действия и собствен принос; - осъзнаване на вредата от злоупотреба с наркотици; - формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене, развиване на способности за разпознаване на проблемите, формиране на способност за адекватно решаване на проблеми. Рискът от вреди е бил в средни нива по отношение на обществото - вероятен, но не непосредствен.

При изготвената втора по ред оценка на правонарушителя, степента на риска от рецидив се е понижил от 67 на 58 точки, отново в границите на средните стойности, като проблемни зони с необходимост от корекционно въздействие са били отчетени: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от вреди също е бил установен в средни нива по отношение на обществото.

По време на изтърпяване на наказанието осъденият Я. не е бил награждаван и не е бил наказван.

По повод подадената молба от осъдения Я. за условно предсрочно освобождаване, на 19.11.2019 г. с него е било проведено интервю за оценка на актуалния психически и емоционален статус, което е отчело относително реалистична самооценка, формално заявена самокритичност и посредствено ниво на социална зрялост. Не са установени данни за криминогенно мислене. Същевременно в експертната оценка е посочено, че диагностичните данни установяват високи нива на социална желателност, което поставя под въпрос валидността и надеждността на проведените психодиагностични изследвания.

Установено е, че поведението му в затвора е положително - добронамерен е към останалите лишени от свобода, а към персонала на затвора се отнася с необходимото уважение.

Прогнозата за поведението на осъдения в условията на свобода е по-скоро неблагоприятна, с оглед данните за миналото му поведение, свързано с управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения Я. е отрицателно. Посочено е, че при осъдения има актуални проблемни зони, а именно: - отношение към правонарушението – не осъзнава в пълнота факторите, допринасящи за извършване на престъпления и вредите за обществото от употреба и разпространение на наркотични вещества; - начин на живот и обкръжение - като личност осъденият Я. лесно се поддава на влияние от лица с отрицателно насочено поведение; - умения за мислене - все още среща трудности при разпознаване и решаване на проблемите, поради което е необходимо да се работи над умението да предприема стъпки за дългосрочно решаване на проблемите по законосъобразен начин.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Т.Я. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Я. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от девет месеца лишаване от свобода, а именно 7 (седем) месеца и 19 (деветнадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 1 (един) месец и 11 (единадесет) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Я., характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

Съгласно установената съдебна практика – ППВС № 7/75 г., изм. с ППВС № 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието по НОХД № 918/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за постигнати. В този смисъл съдът заключи, че осъденият Я. не се е поправил трайно след осъждането му за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК и не са постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. По изложените съображения съдът намери, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода Т.Я. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи корекционно – възпитателната работа в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т.А.Я., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от девет месеца, наложено по НОХД № 918/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като към 09.01.2020 г. фактически изтърпяната част е 7 (седем) месеца и 19 (деветнадесет) дни, а остатъкът за изтърпяване е 1 (един) месец и 11 (единадесет) дни.

Определението може да бъде обжалвано от осъдения и от началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: