О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№260024
21.08.2020г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна
колегия, V състав, в закрито заседание на
двадесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
след като се запозна с материалите по ЧНД 4570/2020 г. по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 5 НПК.
Образувано е по Жалба вх. № 2451/18 от 24.07.2020 г.
по описа на Районна прокуратура – Пловдив на Д.Я.Д. срещу Постановление на
Районна прокуратура Пловдив от 06.06.2019г., с което наказателното производство
по ДП № 266/2018 г. по описа на IV РУ на МВР гр.
Пловдив и пр. преписка вх. № 2451/2018 г. по описа на Районна прокуратура
Пловдив, водено за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК е било прекратено.
Съдът като се запозна с материалите по делото намира,
че не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата по
същество, доколкото същата е подадена от нелигитимирано лице, а така също и
извън законоустановения седемдневен срок за обжалване, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебно производство № 266/2018 г. по описа на IV РУ на МВР гр. Пловдив е било образувано с постановление
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив от 21.06.2018 г. за престъпление
по чл. 290, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство липсва привлечено към
наказателна отговорност лице.
Съгласно чл. 243, ал.4 НПК легитимирани лица да
обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице.
Доколкото жалбоподателката е физическо
лице, то следва да се прецени дали същата има качеството пострадал.
Съгласно регламента на чл. 74 НПК
пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Съгласно трайната съдебна практика, за да обусловят качеството
пострадал вредите следва да са преки и непосредствени.
В разглеждания случай, съдът намира, че
жалбоподателката няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 290, ал.
1 НК.
Както вече беше посочено, нормите на НПК,
регламентиращи кръга лица, които отговарят на критериите за придобиване на това
процесуално качество са залегнали в разпоредбите на чл. 74 НПК и съответно
разполагащи с произтичащите от това права по чл. 75 НПК.
Престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е уредено в Глава VIII „Престъпления против дейността на държавните органи,
обществените организации и лица, изпълняващи публични функции“, съответно
Раздел III
„Престъпления против правосъдието“ от НК.
Обект на тези престъпления са обществените отношения,
свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и
обществените отношения, гарантиращи спазването от страна на гражданите и
другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и
само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона, още и
равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция
престъплението по чл. 290, ал. 1 НК не е насочено срещу личността и правата на
отделни граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани
с нормалната дейност и функциониране на съдебните органи.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт
изисква да се посочи, че възможността да има пострадал не само от
престъплението по чл. 290, ал.1 НК, но и от всяко друго престъпление, което не
предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в
съдебната практика. Преценката и решаването дали едно физическо лице има
качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 и сл. НПК изисква да се отчетат
и обсъдят обстоятелствата, свързани с обекта на посегателство, съдържанието на
изпълнителното деяние, сферата в която са настъпили общественоопасните
последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на
посегателството и правната сфера на определено физическо лице, вредата като
негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в
отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен
субект.
Обстоятелството дали престъплението е формално (на
просто извършване) не изключва възможността при
този вид престъпления да възникне фигурата на пострадал, със следващите се от
това процесуални права по чл. 74 и сл. НПК. Това е така, тъй като от значение е
не дали общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен
престъпен резултат, а дали процесното престъпление може да засегне пряко
отделни лични или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито права са
накърнени пряко се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да
са несъставомерни.
В аспект на гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция счита, че при престъплението лъжесвидетелстване посочената по - горе
връзка на непосредствено накърняване на права е невъзможна. Изложените в
жалбата доводи, че жалбоподателката е претърпяла вреди от инкриминираното
деяние, вследствие на образуваното срещу нея производство по ЗЗДН и
принудителното ѝ извеждане от дома ѝ, са опосредени от действията
на съда, свързани с постановените от него съдебни актове. Посоченото води до
извод, че липсва пряката и непосредствена връзка между деянието, предмет на
производството и твърдяното накърняване на правната сфера на жалбоподателката,
поради което същата не може да има качеството на пострадал, съответно да бъде
активно процесуално легитимирана да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Отделно от горното, както вече беше посочено, жалбата
се явява и процесуално недопустима поради просрочие.
Съгласно чл. 243, ал.4 НПК срокът за обжалване на
постановление за прекратяване е седемдневен от получаване на препис от
постановлението.
Видно от приложената по делото разписка, заверено
копие от атакуваното постановление е получено лично от жалбоподателката Д.Д.
на дата 15.07.2020 г. –
обстоятелство, което се потвърждава и в депозираната от същата жалба. Седемдневният срок за подаване на жалба е
изтекъл на 22.07.2020 г.- работен,
присъствен ден. Жалбата е входирана в Районна прокуратура на 24.07.2020 г. - след изтичане
срока за обжалване.
Следва да
се посочи, че за жалбоподателката съществува възможност да потърси защита на
правата си в случай, че счита, че същите са нарушени, като сезира прокурор от
по-горестояща прокуратура, в чиято компетентност е да отмени, при наличие на
основанията за това, влязлото в сила Постановление за прекратяване на
наказателното производство.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане.
Така мотивиран Пловдивският районен съд, Пети
наказателен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2451/18 от 24.07.2020 г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив, депозирана от Д.Я.Д. срещу Постановление на Районна прокуратура
Пловдив от 06.06.2019г., с което наказателното производство по ДП № 266/2018 г.
по описа на IV РУ на МВР гр. Пловдив и пр.
преписка вх. № 2451/2018 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, водено за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК е било прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД
4570/2020 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Пети наказателен състав
Определението подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд Пловдив.
Да се връчи препис на
жалбоподателката и на Районна Прокуратура Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС