РЕШЕНИЕ
№ 2962
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110107498 по описа за 2022 година
Предявени са искове о т „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище
гр. Варна с правно основание чл. 422 от ГПК вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД с които се претендира
да бъде прието за установено по отношение Т. С. Н., ЕГН **********, че съществува
вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 4366/2022 г. на ВРС заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 89,88 лв. (осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща сбор от главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия,
дължима по фактури №ФП0297820938/13.08.2020г., №ФП0298501627/15.09.2020г.,
№ФП0299581253/08.10.2020г., №ФП0300770852/10.11.2020г., №ФП0301919015/10.12.2020г.,
№ФП0303067840/08.01.2021г., №ФП**********/10.02.2021г., №ФП0305372096/10.03.2021г.,
№ФП0306525443/12.04.2021г., №ФП0307676394/10.05.2021г., №ФП0308819657/09.06.2021г.,
№ФП0310077375/09.07.2021г., издадени за периода 13.08.2020г. до 09.07.2021г. за обект с
абонатен номер ********** с адрес с. В., клиентски № **********, сумата от 10,25 лв.
(десет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обща стойност на мораторната
лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 25.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2022 г. – датата на депозиране
на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за основателност на
иска, и че е погасил задължението.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 4366/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът Т. С. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.
В. в полза на кредитора „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, за сумата от 165,83
лв. (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за
1
консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по фактури №№
ФП0086442641/21.12.2011г., №ФП0091315147/23.07.2012г., №ФП0297820938/13.08.2020г.,
№ФП0298501627/15.09.2020г., №ФП0299581253/08.10.2020г., №ФП0300770852/10.11.2020г.,
№ФП0301919015/10.12.2020г., №ФП0303067840/08.01.2021г., №ФП**********/10.02.2021г.,
№ФП0305372096/10.03.2021г., №ФП0306525443/12.04.2021г., №ФП0307676394/10.05.2021г.,
№ФП0308819657/09.06.2021г., №ФП0310077375/09.07.2021г., издадени за периода
21.12.2011г. до 09.07.2021г. за обект с абонатен номер ********** с адрес с. В., клиентски
№ **********, сумата от 88,12 лв. (осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки),
представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано
от падежа на всяко едно вземане до 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.04.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както
и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени фактури № ФП0297820938/13.08.2020г.; копие от №
ФП0298501627/15.09.2020г.; № ФП0299581253/08.10.2020г.; №
ФП0300770852/10.11.2020г.; № ФП0301919015/10.12.2020г.; №
ФП0303067840/08.01.2021г.; № ФП**********/10.02.2021г.;,№ ФП0305372096/10.03.2021г.;
№ ФП0306525443/12.04.2021г.; № ФП0307676394/10.05.2021г.; №
ФП0308819657/09.06.2021г.; ФП0310077375/09.07.2021г.; Извлечение от сметка към
25.03.2022г.; Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
13.05.2022г, Извлечение за фактури и плащания за период към дата 13.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответниците е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжниците и има за предмет посочените в заповедта суми.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за предоставяне ел. енергия, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение. В случая
ответникът е заплатил стойността на начисленото количество електроенергия.
Едва в първо съдебно заседание ответницата прави възражение, за неоснователност на
иска, с аргумент че е прехвърлил собствеността върху обекта преди претендирания период
на потребление. Независимо, че правоизключващото възражение не е направено
своевременно, то следва да се отбележи, че между страните не е спорно обстоятелството, че
същите са били обвързани от договорно правоотношение по повод доставката на
електроенергия за собствения на ответника обект на потребление за обект с абонатен номер
********** с адрес с. Вълчи дол, обл.Варна, ул. Никола Вапцаров № 29-1, клиентски №
**********.
Видно от представените по делото нот. акт №62, том ІV,рег.№1352, дело
№421/2008г.на нотариус Ал.Никитов с район на сействие ДРС Н.А.К.и съпругата му Т. С. Н.
са продали на К.Е.А.УПИ І-1043 в кв.69 по плана на гр.В, заедно с построената в него
2
масивна жилищна сграда.
Според клаузата на чл. 4, ал. 2 от ОУ „потребител на електрическа енергия за
стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди. Качеството потребител може да има и друго
лице, при условие че собственикът на имота или титулярят на вещното право на ползване е
дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител (чл. 6, ал. 3 от ОУ). Страна в отношенията с доставчика е именно лицето,
явяващо се потребител в горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име,
респективно именно то дължи заплащане на фактурираната цена (чл. 6, ал. 4 ОУ).
Преди започване на продажбата на електрическа енергия всеки потребител е длъжен
да предостави на доставчика идентифицираща информация, посочена в чл. 12, ал. 1 от ОУ,
като на основание чл. 17, т. 3 от ОУ при промяна в заявените данни, както и промени,
свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа енергия,
потребителят е задължен да уведоми писмено „Енерго-Про Продажби“ АД в 30-дневен срок.
Следователно качеството „потребител“ не се придобива автоматично с промяната в
собствеността на обекта, а тази промяна следва да бъде сведена до знанието на доставчика,
за да породи правни последици в облигационното правоотношение по повод доставката на
електроенергия за конкретния (отчужден) обект. Този извод следва, освен от конкретно
посоченото задължение на потребителя за уведомяване, и от останалото съдържание на ОУ,
в което са уредени условията, начинът и редът за встъпване в договорни отношения по
повод продажбата на електроенергия (чл. 6), началото на продажбата (чл. 11), съдържанието
на издаваните фактури (чл. 18а), условията за прекъсване на електроснабдяването (чл. 22) и
т.н.
Задължението по чл. 17, т. 3 ОУ кореспондира също така с насрещно дължимата от
„Енерго-Про продажби“ АД престация за снабдяване с електрическа енергия на всеки
потребител, респективно с правото му да получи плащане на стойността на доставената
електроенергия. Субектът, от който дружеството може да изисква това плащане, е лицето,
което фигурира като потребител в неговата информационна система. Не може да бъде
вменено задължение на доставчика да следи за промяната в собствеността на обекта,
доколкото в ОУ изрично е предвидено задължение на насрещната страна да уведомява
изрично кредитора при настъпила промяна в обстоятелствата, относими към
идентификацията на длъжника – процедура, която е и житейски логична и оправдана. В този
смисъл, не е възможно потребителят да извлича изгодни за себе си правни последици
(недължимост на доставената електроенергия) от собственото си неправомерно поведение
(неуведомяване на кредитора за настъпилите промени). Фактът, че задълженото пред
доставчика лице не е потребило доставената електроенергия, е основание за търсене на
отговорност от действителния ползвател на доставената електроенергия, но не се отразява
на съдържанието на облигационното правоотношение с доставчика, в частност на неговите
страни.
Поради неизпълнение на задължението си за уведомяване, ответницата дължи
плащане, но предвид погасяване на задължението след датата на подаване на исковата молба
в съда, то исковете следва да се отхвърлят.
Видно от представените по делото доказателства, плащането е извършено на
26.07.22г., след датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-04.04.2022г.
Поради което, исковете следва да се отхвърлят.
Доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда /подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 04.04.2022г. /, искът е бил основателен на ищеца следва да се
присъдят разноски. Ответницата е станала повод за образуване на делото, подавайки
възражение и заплащайки дължимата сума в един по-късен момент не я освобождава от това
3
негово задължение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса в исковото производство 75 лева и адв. възнаграждение 360 лв. или общо
435 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в общ размер от 29,57
лв., за дж.т. и юрисконсултско възнаграждение, предвид предявения иск по чл.422 от ГПК за
сумата от 89,88 лв., главница и 10,25 лв., обезщетение за забава.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Варна иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че Т. С. Н., ЕГН ********** му дължи за сумата от 89,88 лв. (осемдесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща сбор от главница за консумирана
и незаплатена електрическа енергия, дължима по фактури №ФП0297820938/13.08.2020г.,
№ФП0298501627/15.09.2020г., №ФП0299581253/08.10.2020г., №ФП0300770852/10.11.2020г.,
№ФП0301919015/10.12.2020г., №ФП0303067840/08.01.2021г., №ФП**********/10.02.2021г.,
№ФП0305372096/10.03.2021г., №ФП0306525443/12.04.2021г., №ФП0307676394/10.05.2021г.,
№ФП0308819657/09.06.2021г., №ФП0310077375/09.07.2021г., издадени за периода
13.08.2020г. до 09.07.2021г. за обект с абонатен номер ********** с адрес с. В., клиентски
№ **********, сумата от 10,25 лв. (десет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на
всяко едно вземане до 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4366/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна сумата от 435 лв. /
четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна сумата от 29,57 лв.
/двадесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4366/2022 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4