Р Е Ш
Е Н И Е
№ 45
гр.
Силистра, 27 юли 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура Стефка Ганчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 36 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на ЗК “16 декември” с ЕИК:********* и седалище в с. Гарван, общ. Ситово,
обл. Силистра, против Решение № 462 от 05. 02. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра,
постановено по АНД № 801 / 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
19-001009/21.10.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Силистра.
Касаторът счита, че решението
на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди,
че първоинстанционният съд не отдал нужното значение на част от
доказателствата по делото и не е обсъдил въведените доводи от кооперацията
срещу оспореното НП. Посочва, че в резултат на това е извършена погрешна
преценка на естеството и характера на извършваната работа от свидетелката С. Г.. Акцентира се, че в случая липсват
основни елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и не се касае за
престиране на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, а за постигане на
определен резултат – изготвяне на справки за член кооператорите, безвъзмездно,
от член-кооператор, който желае да помогне. С оглед на всичко това моли за
отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна Дирекция„Инспекция
по труда“ гр.Силистра, чрез процесуалния си представител по пълномощие старши
юрисконсулт И.
А., изразява становище за
неоснователност на касационното оспорване.
Прокурорът от ОП – Силистра изразява
становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-001009/21.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Силистра, на кооперацията, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ,
изразяващо се в приемане на работа на работник при отсъствието на сключен
трудов договор в писмена форма.
За да потвърди оспореното НП,
РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и факта на
извършване на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл.
62, ал. 1 от КТ. Въззивният съд,
позовавайки се на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, е счел, че АНО правилно е
приел, че между св. Г. и кооперацията е било установено трудово правоотношение,
след като е било уговорено работно време, и срок. Въз основа на това е прието,
че кооперацията е извършила деяние,
изразяващо се в допускане на работа на свидетелката Г. да изпълнява задължения
свързани с полагането на труд, без за това да е бил сключен трудов договор в
писмена форма. Съдът е приел, че деяние с описаните по-горе признаци е в
противоречие с разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и обявено за
наказуемо от нормата на чл.414, ал.3 от същия Кодекс и следователно
представлява административно нарушение, за което е наложено адекватно по размер
наказание. Приел е, че при издаването на наказателното постановление не са били
допуснати нарушения, от категорията на съществените, които да доведат до
неговата незаконосъобразност и следователно трябва да бъде потвърдено.
Коментирал е, че: “… не обсъждането на подадените възражения не води до
незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, тъй като в
последното е даден отговор на всички възражения от жалбоподателя и е описано
защо е прието, че отношенията между страните е следвало да се уредят с трудов
договор в предписаната от КТ форма.“.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Основното оплакване на касатора
е свързано с твърдяно нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се
в това, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и
въведените доводи от кооперацията срещу оспореното НП. Оплакването е
основателно. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото съдът е
възпроизвел установената в акта и НП фактическа обстановка, позовавайки се е бланкетно на събраните в
производството гласни и писмени доказателства, без обаче да обсъди наведените
доводи от кооперацията и да коментира доказателствата, събрани по нейна
инициатива, и по-конкретно свидетелските показания на С. Г.. В решението не се съдържат и
съображения защо едни от свидетелските показания се приемат, а други се
отхвърлят, и въз основа на какви доказателства съдът е изградил изводите си
относно наличието на уговорка за работно време и срок. Липсата на формирани фактически и
правни изводи по наведените от кооперацията доводи опорочава съдебното решение
и обуславя извод за неговата неправилност. Съдебната практика е категорична, че
не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на
една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят
доказателствата по делото и доводите на страните. В този смисъл решението е
постановено в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН, тъй
като при потвърждаването на санкционния акт съдът е бил длъжен да посочи
основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.
Предвид гореизложеното настоящата
инстанция приема, че решението на Районен съд Силистра е неправилно, като
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение "първо" от НПК. Съдът
има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички
необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за
решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Като е изложил формално мотиви съдът е постановил решение в нарушение на принципа,
предвиден в чл. 14 от НПК.
В заключение на изложеното
касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в
нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде
отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на всички събрани
по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.
339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63, ал. 1, изречение "второ" от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 462 от 05.
02. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 801 по описа на
съда за 2019 г.
ВРЪЩА
делото на Районен съд
Силистра за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.