Решение по дело №3086/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1171
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20222120203086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005701 от 10.03.2022 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се твърдения, че през 2019 г. жалбоподателят е
прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове в ***, включително двата клона в
гр. София и гр. Пловдив. Поддържа, че не е управлявал автомобила, поради което
неправилно е посочен в НП като водач на МПС. Жалбоподателят, редовно уведомен не се
явява, и не се представлява.
Административнонаказващият орган началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция”, редовно уведомен представлява се от юк. Ж.а. Оспорва жалбата и
поддържа приложеното в преписката становище. Счита за безспорно установено
извършеното процесно нарушение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженият на страните, намира за установено следното:

1
От фактическа страна:
На 29.08.2021 г. в 18:01 часа, лек автомобил марка ***, собственост на *** - клон гр.
Пловдив е бил управляван в гр. Бургас по ПП I -9, км.253+411 до Природозащитен център
„Пода“, в посока от кв. „Крайморие“ към ПВ „Юг“, с наказуема скорост 111 км/ч при
разрешена скорост за движение до 60 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В-26.
Нарушението е било установено с техническо средство и заснет клип № 28336. При
измерване на скоростта е бил отчетен толеранс от 3 %. След извършена справка в
Търговския регистър се установило, че управител на клона в гр. Пловдив е жалбоподателят
И. С. С.. На жалбоподателя била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН.
Жалбоподателят отказал да приеме поканата, както и отказал да попълни декларация по чл.
188 ЗДвП, тъй като не можел да посочи, кой е управлявал автомобила на процесните дата и
час. По тази причина на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП свидетелят В. П. на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ съставил на 22.11.2021 г. срещу жалбоподателя
АУАН за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. След съставяне на АУАН
жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че автомобилът е бил управляван от
С.Д.Н., но към декларацията не било представено СУМПС на водача. Впоследствие било
издадено на 10.03.2022 г. и наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен.
Деянието е подробно описано, а именно управление на МПС с превишена скорост от 111
км/ч при наличие на разрешена 60 км/ч в населено място, сигнализирана с пътен знак В-26.
2
Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Касае се за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП разрешената скорост за движение на МПС в населено
място е 50 км/ч. Алинея 2 на същата норма обаче предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (50 км/ч за
населени места), това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай именно тази
хипотеза е налице. Нарушението е бил установено в рамките на населено място (гр. Бургас),
но ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26 и е била сигнализирана
разрешена скорост на движение до 60 км/ч, различна от установената за населени места (50
км/ч).
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че на 29.08.2021 г. в 18:01 часа, лек автомобил марка ***, собственост на *** - клон гр.
Пловдив е бил управляван в гр. Бургас по ПП I -9, км.253+411 до Природозащитен център
„Пода“, в посока от кв. „Крайморие“ към ПВ „Юг“, с наказуема скорост 111 км/ч при
разрешена скорост за движение до 60 км/ч в населено място, въведена с пътен знак В-26.
Скоростта е била установена със система за видеоконтрол, за чиято изправност по делото са
представени писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол). От наличен в преписката
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 27) се
установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение в гр.
Бургас по ПП I-9, км.253+411 до Природозащитен център „Пода“, в посока от кв.
„Крайморие“ към ПВ „Юг“. Техническото средство е било поставено в служебен автомобил
на сектор „ПП“ с рег. № ***. Видно от протокола за използване на автоматизирано
техническо средство (л.27 от делото) се установява, че на процесния участък е бил поставен
пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС – В-26, като
ограничението е било до 60 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за
процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 60 км/ч с
пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за
контрол (200 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят
скоростта на движение на автомобилите съгласно въведеното ограничение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Както се установи по-горе от фактическа страна от извършена справка за
собственост се установило, че автомобилът е собственост на клона в гр. Пловдив на
дружеството ***. От извършена справка в Търговския регистър се установило, че управител
3
на клона в гр. Пловдив е жалбоподателят. Тук е мястото да се обсъди основното поддържано
защитно възражение, че жалбоподателят е продал дружествените си дялове, включително и
в клоновете, поради което не следва да носи отговорност за процесното нарушение. След
като е било установено нарушението, контролният орган е извършил необходимите справки
и след като в Търговския регистър жалбоподателят е бил вписан като управител на клона в
гр. Пловдив – собственик на автомобила, съвсем логично е било в унисон със
законодателните разпоредби на ЗДвП и по точно чл. 188, ал. 2 ЗДвП да се ангажира
отговорността му за нарушението. В случай че е имало проблем с вписване на възникнали
обстоятелства в Търговския регистър (смяна на собствеността на дружеството-собственик
на автомобила), не следва да се вменява във вина на контролния орган, че е наказал лице,
което не е отговорно. АНО е извършил необходимите справки и след като се установява от
справките, че жалбоподателят е управител на клона собственик на автомобила,
законосъобразно е бил наказан за процесното нарушение. Първоначално жалбоподателят е
отказал да декларира кой е управлявал автомобила. Едва след съставяне на АУАН е подал
декларация, в която е вписал, че автомобилът е бил управляван от С.Д.Н., но не е
представил СУМПС на лицето. Посочването на данните на водача (имена и ЕГН) не е
достатъчно да се приеме, че е била изпълнена процедурата по чл. 188, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 5
ЗДвП. Освен посочване на лицето, което е управлявало собственикът следва да представи и
копие на СУМПС на лицето. В случая жалбоподателят не е изпълнил това задължение. По
тази причина е било издадено срещу жалбоподателя процесното НП в качеството му на
управител на собственика. В тази връзка неоснователно е и възражението на жалбоподателя,
че в периода на нарушението е бил в чужбина и не е управлявал автомобила. Отговорността
му за процесното нарушение не е била ангажирана в качеството му на водач, а на законен
представител на собственика на автомобила.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на
нарушението (29.08.2021 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На жалбоподателя е
била наложена глоба в размер на 700 лева както и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
4
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005701 от 10.03.2022 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
И. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Бургас сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5